Присъда по дело №415/2006 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 178
Дата: 29 юни 2012 г.
Съдия: Красимир Рачев Рачев
Дело: 20065500200415
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 април 2006 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

Номер 199/29.06.            година  2012                         Град   Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен  съд                                            наказателен състав

На двадесет и девети юни                                                                     2012 година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ДИАНА МУРАЛИЕВА

ГАНКА СТОИЛОВА

 

СЕКРЕТАР:  Н.К.

ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР РАЧЕВ НОХ дело № 415 по описа за 2006  година.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Д.Н. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода м. декември 1999 год. - 08.02.2000 год. в с. Р., общ. Ч. и гр. Ч., като председател на ЗК „****", действайки в съучастие като съизвършител с М.С.Г. ЕГН ********** като главен счетоводител на същата кооперация, с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери на ЗК „****" - с. Р., водили счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвали счетоводни документи с невярно съдържание - справки - декларации по ДДС, които се изискват по силата на закон - чл. 100, ал. З от ЗДДС с номера СД 109/14.01.2000 год., СД 120/08.02.2000 год. и съответните към тях дневници за покупки и с деянието са укрити данъчни задължения на ЗК „****" – с. Р. в особено големи размери - 90 263,20 лева, поради което и на основание чл. 257, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 256 /в редакцията им публикувана в ДВ бр. 62/1997 год./,  във вр. с чл. 20, ал. 2  и чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл. 66, ал. 1  от НК ОТЛАГА изтърпяването на така определеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 257, ал. 1 от НК налага на подсъдимия Н.Д.Н. “глоба”  в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.Н. със снета по-горе самоличност да заплати на Държавата по предявения от Министъра на финансите граждански иск, обезщетение в размер на 71 942,34 лв. /седемдесет и една хиляди деветстотин четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ същия в останалата му част до размера на 90 263,20 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.Н. със снета по-горе самоличност да заплати държавна такса за така уважената част на гражданския иск в размер на 2 877,69 лева /две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.Н. да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 922 лв. /деветстотин двадесет и два лева/ по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Пловдив.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                      СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

   

                                           2.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда № 199/29.06.2012 год. по НОХ дело № 415/2006  год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора

 

Обвинението против подсъдимия Н.Д.Н. е за престъпление по чл. 257, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 256 /в редакцията им публикувана в ДВ бр. 62/1997 год./,  във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че в периода м. декември 1999 год. - 08.02.2000 год. в с. Р., общ. Ч. и гр. Ч., като председател на ЗК „Р.", действайки в съучастие като съизвършител с М.С.Г. ЕГН ********** като главен счетоводител на същата кооперация, с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери на ЗК „Р." - с. Р., водили счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвали счетоводни документи с невярно съдържание - справки - декларации по ДДС, които се изискват по силата на закон - чл. 100, ал. З от ЗДДС с номера СД 109/14.01.2000 год., СД 120/08.02.2000 год. и съответните към тях дневници за покупки и с деянието са укрити данъчни задължения на ЗК „Р." – с. Р. в особено големи размери -
90 263,20 лева.

Обвинението против подсъдимата М.С.Г. е за престъпление по чл. 257, ал. 1 предл. първо във връзка с чл. 256 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в периода м. декември 1999 год. - 08.02.2000 год. в с. Р., общ. Ч. и гр. Ч., Н. като председател на ЗК „Р.", а Г. като главен счетоводител на същата кооперация, в съучастие като извършители с цел да осуетят установяването на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери на ЗК „Р." - с. Р., водили счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвали счетоводни документи с невярно съдържание - справки - декларации по ДДС, които се изискват по силата на закон - чл. 100, ал. З от ЗДДС с номера СД 109/14.01.2000 год., СД 120/08.02.2000 год. и съответните към тях дневници за покупки и с деянието са укрити данъчни задължения на ЗК „Р." – с. Р. в особено големи размери -
90 263,20 лева.

Предвид представения по делото препис извлечение от акт за смърт № 8/05.06.2011 год. от община Ч., обл. *** Загора, от който е видно, че подсъдимата М. С.Г. е починала на 04.06.2011 год. съдът счита, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради което наказателното производство по отношение на подсъдимата М. С.Г. беше прекратено.

 

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане предявения от Министъра на финансите – П.О. солидарно против Н.Д.Н. и М. С.Г. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 90 263,20 лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане.

Съдът счете, че съвместното разглеждане на така предявеният граждански иск с наказателното производство не би затруднил последното, поради което беше приет и молителят конституиран като граждански ищец, чрез упълномощените от него юрисконсулти при ТД на НАП гр. ***Загора.

 

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното производство доказателства поддържа първоначално повдигнатото обвинение, като доказано по безспорен начин и застъпва становище, че подсъдимия Н. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” към минималния размер, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК с оглед здравословното състояние и възрастта на подсъдимия.

Относно предявения граждански иск предлага същия да бъде уважен като се приспадне вече събраната от НАП част от щетата.

 

Процесуалният представител на Министерството на финансите, чрез юриск. К., поддържа предявеният граждански иск. Моли съда да приеме, че няма погасяване на задълженията по ДРА и уважи изцяло предявения граждански иск.

 

Подсъдимият Н.Д.Н. не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Лично и чрез защитниците си – адв. М. и адв. М. моли съда, да го признае за не виновен и го оправдае по повдигнато му обвинение, като отхвърли предявения граждански иск като не основателен и не доказан.

 

От събраните в хода на производството доказателства: данъчен ревизионен акт № 18/23.04.2002 год., ведно с приложените към него справки приложение № 1, 2, 4, 6, 8, 10, 12, 4 бр. заверени копия на фактури издадени от “***” ООД гр.П. с получател ЗК „Р." - с. Р., 2 бр. копия на фактури  с доставчик “***” ООД и получател ЗК „Р." - с. Р., 4 бр. заверени копия на фактури с доставчик ЕТ “***" и получател ЗК „Р." - с. Р., годишна данъчна декларация в. № 99/28.03.2002 год., годишна данъчна декларация № ***/28.03.2003 год., годишна данъчна декларация № ***/26.03.2004 год.,  извлечение по партидата на ЗК „Р." - с. Р. за притежаваните превозни средства на кооперацията към 01.01.2002 год., наказателни постановления от л. 64 до л. 70 от сл.д. с
***/22.12.2003 год.,  ****/19.05.2004 год., ***/0403823/17.04.2003 год., ****/01.07.2003 год., ***/15.09.2003 год., ****/15.03.2003 год., ***/01.08.2001 год., декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № ****/31.01.2001 год.  справки декларации за ДДС от л. 74 до л. 89 с № ***/14.11.2003 год., ***/12.12.2003 год., ***/14.04.2003 год., ***/14.05.2003 год., ***/16.06.2003 год., ****/14.11.20003 год., ***/12.12.2003 год., ***/12.03.2004 год.,  ***/14.04.2004 год., ***/14.05.2004 год., ***/14.07.2004 год.,  ***/14.03.2003 год., ***/14.05.2002 год., ***/13.09.2002 год., ***/14.10.2002 год., ***/12.11.2002 год.,  годишни справки декларации за данък върху добавената стойност от л. 90 до л. 92 с № ***/15.04.2002 год., ***/14.04.2003 год., ***/14.04.2004 год., протоколи за разпит на обвиняеми, протоколи за разпит на свидетели, 2 бр. протоколи за снемане на образци за сравнително изследване, интернет справки  в регистър Булстат, 2 бр. фактури с доставчик ЕТ “****.”с получател ЗК „Р." с. Р., протокол за доброволно предаване, 2 бр. фактури с № **** и № ****, заключение на съдебно-счетоводна експертита л. 184-191 от сл.д., декларация от ЕТ “***”, 4 бр. протоколи за извършени насрещни проверки № ДР – ***/15.02.2002 год., ДР ***/12.02.2002 год., ***-***/13.03.2002 год., ДР – ***/29.03.2002 год., фактура с доставчик ЕТ “***” с получател ЗК „Р." - с. Р., справки декларации за ДДС от л. 208 до л. *** вх. № ***/13.11.1998 год. с приложен дневник на покупките, № ***/14.01.2000 год. с приложен дневник на покупките,
№ *** ***/08.02.2000 год. с н.дневник на покупките, № ***/14.03.23000 год. с дневник за продажбите, мемориални ордери и данъчни фактури от л. 221 до л.229, справка за съдимост 2 бр. справки за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние,  както и приложените към делото извлечение от сайта на ТД на НАП – Пловдив към 31.08.2010 г., касаещо задълженията на “***” ООД и свидетелката Р.Т.У. и извлечение от Унифицирана информационна система на Прокуратурата на Р България от 26.09.2010 г. за висящите производства срещу Р.У., писмо от Алианц Банк България АД изх. № ***/27.01.2012 год. и писмо вх. № ***/21.01.2012 год. от Уникредит Булбанк, допълнително заключение на съдебно счетоводна експертиза изпълнена от Р.Т.В., писмо изх. № ***/27.02.2012 год. на Алианц  Банк България АД и писмо изх. № ***/19.03.2012 год. на УниКредит Булбанк,  филиал Ч., писмо изх. № ***/11.04.2012 год. на ТД на НАП гр.Пловдив, офис Стара Загора, допълнително заключение на съдебно счетоводна експертиза изпълнена от Р.Т.В., справка за задължения и вноски по ДРА, справка извлечение от Унифицирана информационна система на Прокуратурата на Р България към дата 10.01.2012 год. за висящите производства срещу Р.У. и останалите приети по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н., живущ *** бил назначен за председател на Земеделска кооперация „Р." - с. Р..

Подсъдимата М.Г. изпълнявала, пък длъжността „главен счетоводител" на същата кооперация.

Кооперацията произвеждала земеделска продукция и била регистрирана по ЗДДС. В края на 1999 година, подсъдимия Н., като управител и подсъдимия Г., като главен счетоводител решили да осуетят установяването на данъчни задължения в големи размери на управляваната от тях кооперация, като за целта да използват в счетоводството фактури за фиктивни покупки от различни фирми - т.е. да водят счетоводство с невярно съдържание на кооперацията, описвайки оборотите - покупки от тези фактури в справките -декларации, подавани от кооперацията с право на възстановяване на пълен данъчен кредит и отразявайки фактурите в дневниците за покупки към справките - декларации те ползвали счетоводни документи с невярно съдържание пред съответните данъчни власти в ТДД - ДП - Ч..

Подсъдимата Г., въпреки че изпълнявала указания на председателя на кооперацията Н., съзнавала, че води счетоводство с невярно съдържание и ползва счетоводни документи с невярно съдържание, за да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери на ЗК „Р." - с. Р..

В началото на м. декември 1999 година, подсъдимия Н. се снабдил с фактури на фирми, дадени му от свидетелката Р. У. - собственичка на счетоводна къща, която водила счетоводството на различни фирми и като такава имала достъп до фактури и печати на фирмите. Срещу същата свидетелка в РДВР - Пловдив и ОСС - Пловдив се водят досъдебни производства за ползване на документи на чужди фирми и укриване на данъчни задължения.

Свидетелката У. предоставила на подсъдимия Н. фактури от фирмите „***" ООД, в която тя била съдружник и ЕТ „***” - едноличен търговец, на когото тя водила счетоводството.

Тези фактури, подсъдимия Н. предал на подсъдимата Г. да бъдат осчетоводени и включени за данъчния период м. декември 1999 год. в СД и дневника за покупки, подадени през м. януари 2000 год. в ТДД - ДП - Ч..

Подсъдимата Г., изпълнявайки указанията на подсъдимия Н., изготвила и на 14.01.2000 год. предала в ДП - Ч. справка - декларация с вх. № ***/14.01.2000 год. за данъчен период от 01.12.1999 год. до 31.12.1999 год.

В СД бил деклариран данък за възстановяване на ЗК „Р." - с. Р. в размер на 41 986,35 лв. В дневника за покупки подсъдимата Г. описала като покупки за същия период и включила фактури, по които не са били извършвани такива покупки, както следва:

 

Ф-ра 

 

ДАТА

ДОСТАВЧИК

Сделка стойност лв.

ДДС лв.

165

02.12.1999

"***" ООД

37200.00

7440.00

231

06.12.1999

"***" ООД

40000.00

8000.00

329

14.12.1999

"***" ООД

40000.00

8000.00

330

20.12.1999

"***" ООД

24800.00

4960.00

1702

01.12.1999

ЕТ ”***

20120.00

4024.00

1703

10.12.1999

ЕТ ”****”

39135.00

7827.00

 

 

ОБЩО

201255.00

40251.00

 

 

 

Видно от изготвения в последствие ДРА и назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, ползваният данъчен кредит е в нарушение на изискванията на чл. 64 от ЗДДС и данъчен кредит в размер на 40251,00 лв. за данъчен период от 01.12.1999 год. до 31.12.1999 год. не следва да се признае.

 За следващия данъчен период - м. януари подсъдимите Н. и Г. решили да използват фактури на други фирми, а ползвания през месец декември и януари данъчен кредит чрез използването на фиктивни за покупки от „***" ООД и ЕТ „****" да бъде начислен, като се оформят пък фиктивни продажби на кооперацията към „***" ООД. По този начин подсъдимия Н. „връщал жеста" на св. У., фирмата, на която тя била собственик да ползва данъчен кредит, като осчетоводява покупки от кооперацията. Били оформени фактури за продажби, в които ЗК „Р." продава на „***" ООД стоки на същата стойност - 201 255 лева и ДДС 40 251 лева.

За този период обаче, за да осуетят установяването на данъчни задължения в големи размери на ЗК „Р.", подсъдимия Н. и подсъдимата Г. използвали като покупки фактури от други фирми: ЕТ „***" и ЕТ „****". Сделки - покупки от тези фирми не са били извършвани от кооперацията, но въпреки това подсъдимия Н. казал на подсъдимата Г. да ги включи в СД и в дневника за покупки и тя ги включила. По този начин двамата подсъдими продължили да водят счетоводна отчетност с невярно съдържание и да ползват счетоводни документи с невярно съдържание, за да осуетяват установяването на данъчни задължения на кооперацията в големи размери.

Подсъдимата Г. изготвила и подала в ТДД - ДП - Ч. справка - декларация с вх. № 120/08.02.2000 год. за данъчен период от 01.01.2000 год. до 31.01.2000 год. В тази СД бил деклариран данък за възстановяване по ЗДДС на ЗК „Р." - с. Р. в размер на 81747,52 лв. В дневника за покупките за същия период подсъдимите включили фактури за покупки, които кооперацията не била осъществявала, както следва:

 

Ф-ра

 


ДАТА

 

ДОСТАВЧИК

Сделка стойност лв.

 

ДДС лв.

745

 

17.01.2000

ЕТ “***"

42245.00


8449.00

746

 

31.01.2000

ЕТ “***'1

91200.00

18240.00

747

 

31.01.2000

ЕТ “***"

48960.00


9792.00

749

 

20.01.2000

ЕТ “***"

5156.00

1031.20

136

 

05.01.2000

ЕТ "***"

62500.00

12500.00

 

 

ОБЩО

250061.00

50012.20

 

 

Видно от изготвения в последствие ДРА и назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, ползваният данъчен кредит е в нарушение на изискванията на чл. 64 от ЗДЦС и данъчен кредит в размер на 50012,20 лв. за данъчен период от 01.01.2000 год. до 31.01.2000 год. не следва да се признае.

Укритият общо ДДС от двамата обвиняеми от кооперацията за периода м. декември 1999 - 08.02.2000 год. (когато е подадена последната СД) е в размер на 90 263,20 лева.

Тези укрити данъчни задължения представляват данъци в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 НК, тъй като надхвърлят сумата от 12 000 лева.

По описания начин подсъдимите Н. и Г. в периода м. декември 1999 год. - 08.02.2000 год. в с. Р., общ. Ч. и гр. Ч., Н. като председател на ЗК „Р.", а Г. като главен счетоводител на същата кооперация, в съучастие като извършители с цел да осуетят установяването на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери на ЗК „Р." - с. Р., водили счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвали счетоводни документи с невярно съдържание - справки - декларации по ДДС, които се изискват по силата на закон - чл. 100, ал. З от ЗДДС с номера СД 109/14.01.2000 год., СД 120/08.02.2000 год. и съответните към тях дневници за покупки и с деянието са укрити данъчни задължения от ЗК „Р." - с. Р. в особено големи размери - 90 263,20 лева - престъпление по чл. 257, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 256 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

Деянието е извършено от подсъдимите Н. и Г. виновно, при пряк умисъл.

По това обвинение, подсъдимият Н. не се признава за виновен.

Обвинението се доказва от свидетелски показания - на свидетелите: Я. Д. - л. 110 от сл. дело, св. Ж. Д. - л. 111 от сл. дело, М. Д. - л.125 от сл.дело, С. К. - л. 130 от сл. дело, Р. У. - л. 139 от сл. дело, Г. С. - л. 151 от сл.дело, експертиза - л. 184 - 190 от сл. дело, писмени доказателства - ДРА с протоколи за насрещни проверки - л. 10 - 92 от сл. дело, свидетелство за съдимост - 230 - 233, декларация -л. 234 - 235 от сл. дело.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на съдебното производство и допринасят за изясняване на приетата за установена фактическа обстановка.

 

Правна квалификация

Предвид гореизложеното съдът счита, че подсъдимия Н.Д.Н. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 257, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 256 /в редакцията им публикувана в ДВ бр. 62/1997 год. ката по благоприятна поради по ниския минимум – чл. 2, ал. 2 от НК/,  във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в периода м. декември 1999 год. - 08.02.2000 год. в с. Р., общ. Ч. и гр. Ч., като председател на ЗК „Р.", действайки в съучастие като съизвършител с М.С.Г. ЕГН ********** като главен счетоводител на същата кооперация, с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери на ЗК „Р." - с. Р., водили счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвали счетоводни документи с невярно съдържание - справки - декларации по ДДС, които се изискват по силата на закон - чл. 100, ал. З от ЗДДС с номера СД ***/14.01.2000 год., СД ***/08.02.2000 год. и съответните към тях дневници за покупки и с деянието са укрити данъчни задължения на ЗК „Р." – с. Р. в особено големи размери - 90 263,20 лева.

 

Тъй като съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК за всяко извършено престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а в съответствие с ал. 2 от същия текст, ако до влизане в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най – благоприятен за дееца.

Престъплението е извършено от подсъдимия Н. виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено - опасни последици и е искал настъпването на тези последици.

 

Вид и размер на наказанието

При определяне видът и размерът на наказанието на подсъдимия Н., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства: добрите характеристични данни, чисто съдебно минало, от момента на деянието са изминали 12 години, здравословното състояние и възрастта на подсъдимия, а като отегчаващи вината обстоятелства: високата обществена опасност на деянието и не критичното отношение към извършеното от страна на подсъдимия Н..

За извършеното от подсъдимия Н. престъпление по чл. 257, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 256 /в редакцията им публикувана в ДВ бр. 62/1997 год./, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода.

При така изложеното съдът счита, че на подсъдимия Н.Д.Н. за извършеното от него престъпление по чл. 257, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 256 /в редакцията им публикувана в ДВ бр. 62/1997 год./,  във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът счита, че целите на чл. 36, ал. 1 от НК, както по отношение на генералната, така и по отношение на индивидуалната превенция биха се постигнали и без ефективно изтърпяване на така определеното наказание, поради което и тъй като са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, същото следва да се отложи за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

Съдът като взе предвид материално и имотното положение на подсъдимия Н.Д.Н. на основание чл. 257, ал. 1 от НК му наложи “глоба”  в размер на 5 000 лева.

 

По отношение на предявеният граждански иск:

Предвид гореизложените мотиви и приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че предявеният от Министъра на финансите граждански иск е частично основателен.

Видно от Допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, приложена от л. 585 до л. 587 от том II от съдебното дело към момента на изготвянето му ТД на НАП – Пловдив, чрез офиса си в гр. Стара Загора чрез Запорни нареждания и прихващане е възстановил на бюджета 18 320,86 лв. от дължимите 90 263,20 лв., поради което подсъдимия Н.Д.Н. следва да бъде осъден да заплати разликата от 71 942,34 лв. В останалата си част гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Съдът осъди подсъдимия Н.Д.Н. със снета по-горе самоличност да заплати държавна такса за така уважената част на гражданския иск в размер на 2 877,69 лева /две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н.Д.Н. следва да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 922 лв. /деветстотин двадесет и два лева/ по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Причини – ниско правно съзнание и стремеж към облагодетелстване по лек и неправомерен начин

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: