Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 14.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Кърджали, в съдебно заседание
на осемнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Павлина Петрова
и
с участието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
145 по описа за 2022 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на „ Силвър Сун”
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез
управителя, процесуален представител. Оспорва се Решение № 201/ 30.09.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 589/ 2022 г. на РС – Кърджали. Изложени са съображения
за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в противоречие със
събраните по делото доказателства и материалния закон.
Твърди
се, че в производството пред Районния съд е доказано по категоричен начин, че
дружество “Силвер Сун”
ЕООД се занимава с покупко-продажба на
текстилни стоки. То никога не е извършвало строително-монтажни дейности или
строителство по смисъла закона, като в тази връзка на дружеството не са
необходими строителни работници, които да работят по трудов договор, защото няма нужда от този
вид работници. Предвид дейността на дружеството единствения тип работници с
които се сключват трудови договори са продавач-консултанти. Посочва се, че в
самия АУАН е записано, че основната дейност е „Търговия на дребно с облекла“
код НКИД-47.71.
В
касационната жалба се сочи, че пред PC-Кърджали е доказано,че дружеството, чрез
управителя си, е проявило интерес за наемане на помещение, собственост на
физическото лице – Р. Т. с цел използване на това помещение за продажба на
дрехи,каквато е основаната дейност на дружеството. Предвид състоянието на помещението
е било необходимо да се извърши ремонт на същото. Собственикът на помещението е
предложил на управителя на дружеството да осигури материалите за ремонта на
помещението, а управителят на дружеството е следвало да намери хора, които да
извършат ремонта. Именно в тази връзка управителя на дружеството е наел лицата Х.
Х. Х. ,А. Н. Р.,С. С. А. и Б. Б. И. да извършат ремонт на магазина. Твърди се,
че те са външни лица за дружеството, защото строителството и ремонтни дейности
никога не са извършвани от дружеството и в него не са налице длъжности или щат
за строителни работници. Тези четири лица са екип с ръководител Б. И. Поради
факта,че нуждата от ремонтни дейности е възникнала инцидентно във връзка с
посоченото помещение и е за кратък период от време, с цел да се извърши
определена задача поставена от управителя на дружеството, с посочените лица е
сключен граждански договор на основание чл.258 и сл. от ЗЗД за изработка в
случая за ремонт на помещение . Договорът е подписан, като посочените в него
лица са потвърдили това в свидетелските си показания пред РС – Кърджали.
Оспорва
се констатацията в НП, че договорът за изработка се изпълнява само с материали
на изпълнителя. Твърди се, че материалите може да са и на възложителя, докато
трудовият договор се изпълнява с материали, оръдия и предмети на труда,
суровини и други подобни на работодателя.
Изразява
се несъгласие с мотивите в решението, че Х. Х. не е самостоятелен и независим
от възложителя, както и че не организира сам трудовата си дейност, съответно,
че е задължен да спазва трудова дисциплина и ред и е подчинен на работен режим
установени от работодателя Ю.Х., определено работно място, работно време,
определен вид работа, както и йерархическа зависимост от управителя на
дружеството Х..
Искането
е да се отмени оспореното решение, като се отмени наказателното постановление
на директора на ДИТ – Кърджали. Претендира се присъждане на направените
разноски по делото. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от
упълномощен от управителя на търговското дружество процесуален представител,
който посочва същите доводи за неправилност на оспореното решение, като
изложените в касационната жалба.
Ответникът
– Директор на Дирекция „ Инспекция по труда” – Кърджали, редовно призован, чрез
пълномощник изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя
писмена защита, в която посочва подробни основания за твърденията си.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от
страна по а.н.д. № 589/2022 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното
решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е основателна поради следните съображения:
РС
– Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200090 от 03.05.2022 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.З от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева
на „Силвър Сун” ЕООД, ЕИК ***,
***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ. Със същото решение е осъдил търговското дружество да заплати на ИА ГИТ –
София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
РС
– Кърджали е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила или
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на
чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, както и на
санкционната такава по чл.414, ал.З от КТ.
След
анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства е приел, че е
доказано извършването на описаното в НП нарушение. При формиране на този извод
РС – Кърджали не е взел предвид представения Договор за ремонтни услуги от
11.03.2022 г., като е изложил мотиви, че противоречи на събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Настоящият
състав на АС – Кърджали приема, че решението на РС – Кърджали валидно и
допустимо, но неправилно.
РС – Кърджали е установил следната фактическа
обстановка:
На 14.03.2022 г. около 12.00 часа контролни органи в ДИТ –
Кърджали, Е. Ю., Л. И. и Т. С., извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство по работни места на обект, представляващ извършване на ремонтни
дейности в магазин, намиращ се в ***, изпълняван от „Силвър
Сун” ЕООД ***. Служителите установили на обекта да
работи лицето Х. Х. Х. с ЕГН **********, който къртел подова настилка в
помещението, заедно с още няколко работника. В декларация, която контролните
органи му предоставили, той декларирал писмено, че от 14.03.2022 г. работи като
*** в обект на ***, за фирма „Силввър Сун” ЕООД, ** без да има сключен трудов или граждански
договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя,
почивка в работния ден от един час, при дневно трудово възнаграждение в размер
на *** лева.
Х. Х. вписал в декларацията също, че този ден къртели земята, още
нямали договори, но щели да ги представят. По време на проверката по работни
места присъствал и управителят на дружеството-жалбоподател. На същия била
връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която контролните органи изискали да
се представят документи, свързани с правоотношенията на работещите на обекта.
Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ, гр.Кърджали. При
извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че
работникът Х. нямал сключен трудов договор с жалбоподателя. На 16.03.2022 г. в
ДИТ, гр.Кърджали бил представен Договор за ремонтни услуги от 11.03.2022 г.,
сключен между „Силвър Сун” ЕООД
***, като възложител и лицата Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., като
изпълнители. Според договора изпълнителят приемал да извърши ремонт на обект:
магазин, намиращ се в ***, считано от 14.03.2022 г. до 18.03.2022 г. Уговорена
била цената, която възложителят ще заплати на изпълнителя за ремонта - ***
лева, които да се заплатят по банкова сметка ***. На 16.03.2022 г. Ю.Р.Х. –
управител на „Силвър Сун” ЕООД,
в писмено обяснение посочил, че материалите за изпълнението на работата са
осигурени от собственика на помещението – Р. Т., който след ремонта щял да му
го даде под наем. На 21.03.2022 г. Р. Т. дал писмено обяснение, че той е
осигурил плочите и камъка за ремонта на помещението, като казал на Ю.Х. да си
наеме майстори и да направи ремонта, както той прецени. Това означавало, че
материалите за изпълнение на ремонта не били на изпълнителя Х. Х., той не бил
самостоятелен и независим от възложителя и не организирал сам трудовата си
дейност и постигането на дължимия резултат. До приключване на проверката не бил
представен сключен трудов договор между жалбоподателя и Х. Х.. Затова
контролните органи приели, че работодателят „Силвър Сун” ЕООД не е сключил трудов договор с лицето, преди
постъпването му на работа като ***. Това нарушение било извършено на 14.03.2022
г. По този повод на 04.04.2022 г. срещу дружеството
бил съставен АУАН, а впоследствие – издадено и НП.
АС
– Кърджали приема, че от събраните доказателства в производството пред РС –
Кърджали не може да се направи извод за доказност на
нарушението, описано в НП на директора на ДИТ – Кърджали.
Съгласно
справка от търговския регистър „Силвър Сун“ ЕООД, *** е с предмет на дейност: търговия със
строителни материали; транспортна дейност в страната и чужбина;
покупко-продажба на стоки и други вещи в първоначален, преработен или обработен
вид и друга дейност, която не е забранена със закон. Основна икономическа
дейност от НКИД: покупко-продажба на стоки. Деклариран пред НАП, НСИ КИД 2008
код: 4771: Търговия на дребно с облекло.
От
Договор за ремонтни услуги с дата 11.03.2022 г., става ясно, че между „Силвър Сун“ ЕООД, представлявано
от управителя Ю.Р.Х. и Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И. е сключен
договор, по силата на който последните четири лица се задължават да извършат
ремонт на обект: магазин в ***, от 14.03.2022 г. до 18.03.2022 г. Уговорена е
цена на извършената дейност от *** лева с ДДС. Посочено е, че след изпълнение
на възложената работа дружеството заплаща сума в размер на *** лева по банкова
сметка ***. Приложен е протокол, с дата 18.03.2022 г., за приемане на
извършената работа. От фактура № **/ *** г. е видно, че „Силвър
Сун“ ЕООД е изплатило на Б. И. сумата от *** лв. за
ремонт на магазин в ***. От справка от електронно банкиране се установява, че
на 18.03.2022 г., в 10,32 часа „Силвър Сун“ ЕООД, чрез управителя
си, е превело сумата от *** лв. по сметка в ОББ на Б. Б. И.
Съгласно
обяснения на Р. Т. С. – собственик на помещението, в което е установено да се
извършват СМР, той е предоставил материалите за ремонта ( плочи и камък за
цокъл) на четирите лица, установени да извършват дейност при проверката от
служители на ДИТ – Кърджали.
От
обясненията на контролните органи на ДИТ – Кърджали, извършили проверката става
ясно, че като са отишли в обекта са установили четири лица и управителя на дружеството-касатор. При попълване на декларациите управителят
помагал на лицата. Това се изразявало в пресмятане на възнаграждението, което
следва да се заплати на лицата и наличието/ липсата на граждански/трудов договор.
При
съпоставяне на всички тези доказателства, както и показанията на четирите лица
се установява, че извършваната от тях, в частност от Х. Х., дейност не е по
предоставяне на работна сила.
Не
всяко полагане на труд представлява престиране на
работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това
отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Когато
страните са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане
на определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае
за граждански правоотношения, а не за трудови такива. Трудовият договор така,
както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно
физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при
определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място
и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор (за изработка,
услуга, поръчка и др.), съгласно разпоредбите на ЗЗД, е за постигане на
определен трудов резултат, също свързан с полагането на труд, за което да бъде
заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична
зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за
"трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за
всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и
действителната воля на страните.
От
събраните доказателства се установява, че управителят на „Силвър
Сун“ ЕООД е разговарял с Б. И., който се е ангажирал
да намери още няколко човека, за да извършат ремонт на помещението, което
дружеството е имало намерение да наеме и да използва за магазин. Собственикът
на помещението е осигурил материалите за подмяна на настилка и цокъл. Не е
установено дружеството-касатор да е осигурило
инструменти на лицата, извършващи ремонта, както и последните да спазват
някакво работно време.
Предметът
на възложената за изпълнение дейност, свързана с постигане на определен трудов
резултат (извършване на ремонт на магазин в ***); уговореното възнаграждение – ***
лева, общо на четирите лица, платими по сметка на Б. И. и другите права,
задължения и отговорности на страните (различни от тези на страните по трудово
правоотношение), не може да обоснове извод за трудовоправния
характер на отношенията между „Силвър Сун“ ЕООД и Х. Х.
При
извършената проверка от служители на ДИТ – Кърджали не са ангажирани
доказателства, че в случая лицето Х. Х. Х. е било наето от „Силвър
Сун“ ЕООД и е полагало труд при изпълнение на трудови
функции, под контрола и ръководството на работодателя. Единственото
доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи на
Дирекция "Инспекция по труда" – Кърджали, е подписаната от Х. Х.
Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.
По своя характер подписаната декларация представлява частен
свидетелстващ документ, поради което въпреки, че представлява допустимо в
административното производство доказателство, съгласно чл. 43 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тази декларация не
притежава обвързваща материална доказателствена сила
и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно
доказване на характера на съществуващото към момента на проверката
правоотношение. В тази декларация не е отбелязано работното време, вписани са
почивни дни събота и неделя, изплащано дневно трудово възнаграждение в размер
на *** лв. Съгласно показанията на Х. Х. пред РС – Кърджали той е записал, че
възнаграждението се изплаща по този начин, защото се уговорили с Б. И., който
бил като ръководител на бригадата, че всеки ще получи по *** лв. за работа от 5
дни. Обясненията съответстват с уговорения срок на дейността и размер на
възнаграждението в представения Договор за ремонтни услуги. Те са в съответствие
и с изплатената сума от *** лв. по сметка на Б. И. Поради изложеното не са
налице предпоставките за уреждане на правоотношението между дружестовото-касатор
и Х. Х. като трудово. Следователно оспореното решение, с което е потвърдено
наказателното постановление за налагане на имуществена санкция на „Силвър Сун“ ЕООД поради нарушение
на разпоредбата на чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, е неправилно и
следва да се отмени, като се отмени и наказателното постановление.
При
този изход на спора в полза на касатора следва да се
присъдят деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
съгласно ДПЗС с дата 06.01.2023 г. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно тъй като изплатеното такова е в минималния
размер по чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 201/ 30.09.2022 г., постановено по а.н.д. № 589/ 2022 г. на РС
– Кърджали, вместо което постановява:
Отменя Наказателно
постановление № 09-2200090 от 03.05.2022 г., издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.З от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на „Силвър
Сун” ЕООД, ЕИК ***, ***, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.61, ал.1, във
вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Осъжда Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, гр. София да заплати на „ Силвър
Сун” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** деловодни разноски в размер на 400 лв. ( четиристотин лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.