Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................
2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен
състав, в публично заседание на седемнадесети ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ:
Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева, с участието на прокурора Силвия Иванов като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян, к.адм.
дело № 2198 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от директора на „Областно пътно управление“ Варна срещу Решение № 92/25.07.2022г. постановено по
нахд. № 20223120200179/2022г. по описа на ДРС, 3 състав, с което е отменено НП № 53-00-448 от 29.04.2022г.
издадено от директора на „Областно пътно управление“ Варна.
В касационната жалба и в публично съдебно заседание, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. В жалбата са изложени доводи за неправилна интерпретация на фактите от въззивния съд във връзка с доводите жалбоподателя във въззивната жалба и за нарушение на материалния закон при постановяване на оспорения съдебен акт. Моли, при уважаването на жалбата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, в отговор на касационната жалба и в
открито съдебно заседание, чрез процесуален представител изразява становище за
нейната неоснователност. Моли за присъждане на разноските по водене на делото.
Представителят на ВОП дава заключение за
основателност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е
допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство е Решение
№ 92/05.07.2022г. постановено по НАХД № 20223120200179/2022г. по описа на ДРС,
3състав, с което е отменено НП № 53-00-448 от 29.04.2022г. издадено от
директора на „Областно пътно управление“Варна. С НП на „ИНТЕРРЕКЛАМА“ООД е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000.00лв. на основание чл.53, ал.1
от ЗП за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.В от ЗП.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е констатирал, че НП е издадено
при два съществени порока – първият е неяснотата на датата на издавен на НП, а
вторият е неяснота на фактите описани в НП и оттам на формата на НП.
В оспореното
решение фактите описани в НП са описани бланкетно, чрез извеждането на изводите
относно неспазването на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Констатира
се, че въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на дружеството
е издадено разрешение за експлоатиране на рекламно съоръжение за път ІІІ-2008,
км.4+600 в дясно. Дружеството експлоатира общо три съоръжения на път ІІІ –
2008. В НП е описано съоръжение намиращо се на път ІІІ-2008, км.4+520 в дясно.
При тези факти въззивният съд направил извод, че в НП фактите не са ясно
описани и, че АНО е следвало да събере достатъчно доказателства относно
собствеността на рекламното съоръжение и, че при издаването на НП АНО не
съобразил параметрите на издаденото разрешение за експлоатация, като АНО е
следвало да ангажира отговорността на дружеството за това, че не е поставило
съоръжението на мястото, което е по разрешителното и едва след това на
посочената норма – чл.26, ал.2, т.1, б.В от ЗП.
На горните
фактически установявания и изводи въззивният съд е отменил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Касационната инстанция преценява възраженията в касационната жалба за основателни. Видно и от констатациите по фактите в оспорения съдебен акт „ИНТЕРРЕКЛАМА“ООД стопанисва три рекламни съоръжения в обхвата на път ІІІ-2008 и и обжалваното по съдебен ред НП е издадено за едно от тези три съоръжения, а именно за находящото се на път ІІІ – 2008, км.4+520 вдясно (стар км.4+600-вдясно предвид информацията и от констативен протокол № 11/13.01.2022г. съставен от комисия при ОПУ Варна). Този стар номер на местонахождението на рекламното съоръжение е посочен в жалбата до въззивния съд като мястото , на което е поставено рекламно съоръжение от дружеството по издаденото му разрешение. Последното е с прекратено действие ex lege по арг. от §5 от ПЗР към ЗИДЗП (обн.ДВ бр.47 от 22.06.2012г.) на от 26.06.2017г.. След прекратяването на действието на разрешителното наказаното дружество е продължило да експлоатира рекламното съоръжение без наличието на предвиденото в ЗП основание- валидно разрешително за специално ползване на пътищата .
Съставеният констативния протокол свидетелства за достоверност на изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и НП , а именно за ползване на 13.01.2022г. от нарушителя на рекламно съоръжение на път ІІІ – 2008, км.4+520 вдясно (стар км.4+600-вдясно) , без да има разрешение от администрацията, управляваща пътя. Писмени доказателства , приобщени към административнонанаказателната преписка доказват съставномерност на деянието според зададените признаци на адм. нарушение по чл. 54, ал.1 във вр.с чл. 53, ал.1 от ЗП.
Констатацията в оспорения акт, че датите посочени в заглавната част на НП се различават, като едната била 19.04.2022г., а другата 29.04.2022г. и това пречело на жалбоподателя да разбере на коя дата е издадено НП не се подкрепя от вписването в НП, видно от съдържанието на последното и двете дати са нанесени ръкописно и цифрата две на втората е изписана различно от първата, но се констатира, че не е единица, а двойка.
В обобщение поставеното решение е неправилно поради погрешно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна по реда на инстанционния контрол , като вместо него се постанови решение, с което да се потвърди издаденото НП.
При този изход на правния спор допустимото искане на ответник апо касация за присъждане на разноски е основателно и юриск. възнаграждение се дължи за две съдебни инстанции т.е. общо 160 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 92/25.07.2022г.
постановено по НАХД № 20223120200179/2022г. по описа на ДРС, 3 състав и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 53-00-448 от 29.04.2022г. издадено
от директора на „Областно пътно управление“ Варна, с което на „ИНТЕРРЕКЛАМА“ООД
е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000.00лв. на основание чл.53,
ал.1 от ЗП за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.В от ЗП.
ОСЪЖДА
„ИНТЕРРЕКЛАМА“ООД да заплати на директора на „Областно пътно управление“ Варна 160
(сто и шестдесет )лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две
съдебни инстанции .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/ с особено мнение /
2.
Особено мнение на съдия Марияна
Ширванян:
Не съм съгласна с мнозинството от
състава. Намирам решението на въззивната инстанция за правилно като краен
резултат.
В НП не е посочена коректно датата на
извършването на нарушението, а тази дата е 27.06.2017г. и се извлича от
твърденията на касатора изложени в касационната жалба. Разрешението за
поставянето на рекламното съоръжение, издадено безсрочно на дружеството е с прекратено действие ex lege
по арг. от §5 от ПЗР към ЗИДЗП (обн.ДВ бр.47 от 22.06.2012г.) на от
26.06.2017г.
АНО е имал знанието, че след тази дата
(26.06.2017г.) рекламното съоръжение се експлоатира и извършителят е бил
известен, видно от представеното в хода на въззивното производство решение на
АдмС Варна от 2017г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказа
на директора на Областно пътно управление (АНО в настоящия спор) да преиздаде
разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатацията на рекламно
съоръжение.
От 27.06.2017г. предвид обстоятелството,
че контролният орган е имал информацията за извършеното нарушение, а именно, че
е поставено рекламно съоръжение, което не е отстранено след прекратяването на
разрешението за поставянето му. Имал е информация и за лицето собственик на
рекламното съоръжение. Това означава, че от 27.06.2017г. е започнал да тече
срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В този смисъл е
даденото тълкуване на срока по чл.34 от ЗАНН в Тълкувателно решение № 48 от
28.12.1981г. по тълкувателно дело № 48/1981г. на Общото събрание на Наказателна
колегия на Върховния съд и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021г. на ВАС по
т.д. № 3/2019г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от съдия Росица Драганова.
Съгласно Тълкувателно решение № 48 от
28.12.1981г. по тълкувателно дело № 48/1981г. на Общото събрание на Наказателна
колегия на Върховния съд тримесечният срок започва да тече от деня, в който
органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021г. на ВАС по т.д. № 3/2019г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от
съдия Росица Драганова (частта от което за пълнота на изложението, съдът
намира, че следва да цитира дословно) „Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не
е легално дефинирано от Закона
за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични
в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и
тримесечният срок по чл.34,
ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН ще
започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от
длъжностното лице съгласно чл.233, ал.1 ЗЗП във вр. с чл.37, ал.1, б.а и б.б от ЗАНН на база получени достатъчно данни за
нарушението и авторството му. Следователно релевантна за
началото на срока по чл.34, ал.1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН е първата
дата, на която в Комисията за защита на потребителите е била налична необходимата
информация за индивидуализация на нарушението. Според законодателя срокът от
три месеца е разумен и достатъчен по своята продължителност за това съответната
администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните
данни и документи, за да установи процесното административно нарушение по
чл.68в, 68г, 68ж, т.1-11, 13, 15, 18-23 и чл.68к, т.3-6 ЗЗП чрез съставянето на
акт по чл. 36, ал.1 ЗАНН. Бездействието на длъжностните лица от Комисията за
защита на потребителите при упражняване на това им правомощие по чл.233 ЗЗП във
вр. с чл.36, ал.1 от ЗАНН не може нерегламентирано да води до удължаване на
сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност.“.
Сроковете предвидени за установяването
на нарушенията по ЗАНН са кратки, предвид изискването АНО да извършва контролна
дейност по спазването на законодателството определено в компетентността му от
конкретния материален закон непрекъснато и последователно. Кратките срокове за
реализиране на административнонаказателната отговорност предвидени в ЗАНН имат
за цел бързото преустановяване на административните нарушения.
От начина на разписване на съставите на
нарушенията в законите и по-конкретно в ЗП (чл.53 от ЗП) се констатира, че при
образуването на административнонаказателното производство и налагането на
санкцията, контролните органи съставители на АУАН и АНО действат в обвързана
компетентност, включваща както конкретния момент на образуването на
производството и при установяването съставомерност на деянието, налагането на
наказанието. На контролния орган не е дадена възможност да прецени в кой момент
да постави началото на административното производство – дали при наличието на
данни (че след прекратяването на разрешението рекламното съоръжение се ползва –
още през 2017г.) или пет години по късно.
ЗАНН предвид уредените от него
обществени отношения не предвижда института на продължаваното нарушение.
Нормативно заложената идея е, че администрацията следва не да бездейства, а да
изпълнява своевременно законовите си задължения, между които и установяването
на административните нарушения. Да се допусне друго, би означавало в ЗАНН,
респ. в санкционната разпоредба на чл.53 от ЗП да е формулирана възможност за
АНО да бездейства в неопределено дълги срокове, като не изпълнява задълженията
си по разкриване на административните нарушения, което бездействие да има напр.
по определени причини „преднамерен характер или да е проява на типично
бюрократичен административен произвол“ ( Решение № 49 от 09 ноември 2022
г. Върховният касационен съд на Република България, I НО по наказателно дело № 340 по описа за 2021 г. с докладчик съдия Спас
Иванчев).
При констатирането на нарушението, което
съгласно данните за водените съдебни спорове е било още към 2017г. контролният
орган при обвързана компетентност е следвало да започне
административнонаказателното производство, а не да чака повече от пет години от
датата на извършването на нарушението, за да го констатира и съответно
санкционира.
НП е издадено в нарушение на сроковете
посочени в чл.34 от ЗАНН – три месеца от откриването на нарушителя или една
година от извършването на нарушението.
Съдия: