РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Русе,25.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 19 юли през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА и с участието
на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело №
104 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от П.Л.А. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник В. В. ***, против Решение № 79 от 13.02.2023 г.,
постановено по АНД № 966/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 22-1085-000867 от 25.05.2022 г., издадено от Началник на
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на
жалбоподателя по т. 1 за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева, по т. 2 за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и по т. 3 за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца. В жалбата са изложени основания за неправилност на решението в
обжалваната му част поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се съдът да
отмени решението на РС - Русе в оспорената му част и да реши делото по същество
като отмени наказателното постановление по т. 1, т. 2 и т. 3.
Ответната страна в производството не
взема становище по жалбата.
Становището на представителя на ОП -
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
С касационната
жалба се оспорва възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка,
която обаче е правилно установена, без да са допуснати процесуални нарушения по
чл. 107 от НПК. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната
съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на
тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че наказаното лице П. А. е извършило нарушенията по чл. 179, ал. 2, във
вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 175, ал. 1,
т. 5, във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и по чл. 175, ал. 1, т. 5,
във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, за които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като се установява, че
на 14.04.2022 г., около 18:45 часа, в гр. Русе, по пътен възел „О.“, в посока
ул. „М. Е.“ управлявал лек автомобил, докато попътно на неговата посока, в най-дясната
част на пътното платно, се движело лицето П. Д., което управлявало велосипед. В
един момент жалбоподателят го застигнал, подал сигнал с клаксон, подал десен
пътепоказател, изпреварил велосипедиста, след което завил рязко вдясно пред
него, за да навлезе в паркинга към магазин „Б.“. Както е приел и РС – Русе, предвид
изключително близкото разстояние, от което жалбоподателят завил пред
велосипедиста, последният не могъл да спре и се блъснал в предната странична
дясна част на автомоБ., от която страна в автомоБ. пътувала и майката на А.. В
резултат на така настъпилото ПТП велосипедистът се прехвърлил през капака на
колата и паднал на земята пред автомоБ.. Налице са данни, че при настъпилия
удар и падане велосипедистът получил охлузвания по тялото, по лицето му имало
кръв. Установява се, че жалбоподателят спрял, излязъл от колата, разговаряли с
велосипедиста, след което обаче няма спор по делото – А. напуснала
местопроизшествието без да уведоми компетентната служба на МВР и без да остане
на място до пристигане на представители на МВР.
Първата съдебна инстанция е извършила
правилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, като ги е обсъдила
както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал.
За да постанови частично оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалният закон по отношение на нарушенията по т. 1, т.
2 и т. 3 от НП.
Счел е, че въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства наказаното лице безспорно е осъществило от
обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения по ЗДвП, за
които правилно са индивидуализирани и наложените му административни наказания.
Неоснователно е оплакването за
постановяване на неправилен, поради противоречие с материалния и процесуален
закон, съдебен акт в оспорената му част. Въззивният съд е установил
действителната фактическа обстановка и правилно е приложил материалния закон.
Направените от съда констатации напълно кореспондират на отразените в АУАН и
НП. Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени са коректно и пълно
описани в акта и НП и изцяло се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал. Анализирайки събраните по делото гласни доказателства, поотделно и в
съвкупност с останалия доказателствен материал, районният съд е формирал правилни
и напълно обосновани изводи за факти и обстоятелства, свързани с механизма на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, при което е изяснил
случая пълно, всеобхватно и обективно. Дал е отговор и на наведени от страна на
жалбоподателя възражения, свързани с установяване на конкретната фактическа
обстановка и съставомерността на деянието по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Въззивната инстанция правилно е ценила
събраните по делото доказателства, а въз основа на тази правилна преценка съдът
е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че по делото по
несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка,
нарушението и авторството на деянието. В случая с деянието си жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, вр. чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, като е бил длъжен и е могъл преди извършване на съответната маневра да
се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да съобрази поведението
си с положението, посоката и скоростта на другите автомобили, участници в
движението към този момент. Основателно е ангажирана отговорността му. Правилно
е индивидуализирано и наложеното му наказание.
На следващо място няма спор по делото
и че А. спряла, излязла от автомоБ., възприела падналия на земята велосипедист,
който се бил блъснал в предната странична дясна част на автомоБ., след което се
прехвърлил през капака на превозното средство, преди падането му на земята пред
автомоБ. й. В тази ситуация несъмнено А. е следвало да възприеме другия
участник в ПТП именно като пострадало лице, независимо че разговаряли и той бил
заявил, че „нищо му няма“. Безспорно не е следвало да напуска местопроизшествието,
а е следвало да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на място до пристигане на
представители на МВР в случай на настъпило ПТП с пострадало лице. Като не е
сторила това категорично е осъществила от обективна и субективна страна
съставите на административните нарушения по чл. 175, ал. 1, т. 5, вр. чл. 123, ал.
1, т. 2, б.„а“ от ЗДвП и по чл. 175, ал. 1, т. 5, вр. чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗДвП. Основателно е ангажирана отговорността му за тези нарушения.
Правилно са индивидуализирани и наложените му наказания.
С оглед гореизложеното
касационният съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение в
обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Мотивиран така и на
основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
- Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 79
от 13.02.2023 г., постановено по АНД № 966/2022 г. по описа на Районен съд -
Русе,
в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 22-1085-000867 от 25.05.2022 г., издадено
от Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с
което на П.Л.А. *** по т. 1 за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
(двеста) лева, по т. 2 за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца и по т.3 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В останалата му част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.