№ 1438
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110208172 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „Д.З.“ АД, ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление ****, представлявано винаги заедно по двама от
Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. и Н.И.С., чрез юрк.М.М.., против наказателно
постановление №Р-10-150/06.06.2022 г., издадено от заместник-председател
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на
основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл.108, ал.2 от КЗ.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Навежда доводи, че не е извършено вмененото нарушение. Сочи, че
посоченият шестмесечен срок в разпоредбата на чл.108, ал.2 от КЗ не
задължителен, а препоръчителен, тъй като в КЗ не е предвидена санкция за
неговото неизпълнение, както за нарушаване на други правни норми, поради
което и приложението на общата разпоредба на чл.644 от КЗ е неоснователно
1
и незаконосъобразно.
Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН. В тази връзка твърди, че липсва съставен акт за
констатации, в съответствие с изискванията на чл.19, ал.6 от ЗКФН, а направо
е издаден АУАН.
Оспорва наложеното административно наказание като явно
несправедливо и несъответстващо на степента на обществена опасност на
нарушението и нарушителя, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и
целите на административното наказание. Сочи, че нарушението не е с висока
степен обществена опасност, дори и да е извършено при условията на
повторност, а забавата в произнасянето не е увредило интересите на
застрахованото лице, тъй като то вече е получило отговор на претенцията си.
Отделно от горното сочи, че застрахованото лице е представило
допълнително изисканите документи едва на 18.06.2021 г., един от които не е
могъл да бъде представен по-рано, тъй като е издаден на 10.06.2021 г..
Твърди, че дружеството се е произнесло по претенцията на 25.06.2021 г.,
когато е платило застрахователно обезщетение, а фактът, че не е изпратил
формален отговор до 21.04.2021 г., че отказва плащане, защото не са
представени всички изискани документи, не е застрашило обществения ред и
правата на конкретното лице.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП,
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по направените възражения в жалбата.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО: заместник-председател
на КФН, чрез надлежно упълномощения си процесуалун представител –
юрк.И.Г. след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди
процесното НП, като правилно и законосъобразно. Развива доводи за
неоснователност на направените възражения в жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 08.06.2022 г., а
жалбата е подадена чрез административнонаказващият орган на 20.06.2022 г.
/видно от отразената дата на поставения входящ номер върху жалбата/,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На основание постъпила в КФН жалба с вх.№91-02-253/11.03.2022 г. от
В.М.П., в която се съдържат оплаквания относно произнасяне с частичен
отказ за изплащане на обезщетение по предявена пред дружеството-
жалбоподател претенция, регистрирана с №*********, на основание договор
за групова застраховка „Злополука и заболяване“, сключен между „Д.З.“ АД и
ВСС, въз основа на сключен на 16.09.2017 г. договор за обществена поръчка
№ВСС-14770/06.11.2017 г., с две писма на КФН са изискани от „Д.З.“ АД
писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи
по процесната претенция. Отговорът на дружеството-жалбоподател, заедно
със всички доказателства, постъпил в КФН на 23.03.2022 и на 05.04.2022 г.
Главен експерт В. Р. Ш. в отдел „Правоприлагане“, Дирекция “ЗН“ при КФН,
извършил проверка и анализ на представената документация в хода на която
установил, че на 21.10.2020 г., пред „Д.З.“ АД е предявена претенция,
регистрирана с №*********, вследствие на постъпил документ „Искане за
плащане“, подаден от В.М.П., регистриран с №31ОВО32352, както и че
претенцията е предявена вследствие настъпило застрахователно събитие –
времена загуба на работоспособност, причинена от заболяване, на основание
групов застрахователен договор №ВСС-14770/06.11.2017 г. за застраховка
„Злополука и заболяване“, сключен между застрахователя и ВСС, с период на
застрахователно покритие от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. включително, с
изрично посочване в уведомлението за завеждане на претенцията на пълни и
точни данни за банковата сметка на застрахованото лице и на същата дата –
21.10.2020 г., са представени доказателствата, относими към основанието и
размера на претенцията.
3
Констатирал още, че на 02.11.2020 г., дружеството-жалбоподател е
изискал с писмо от ползвателя на застрахователни услиги да му представи
следните документи, относими към определяне на претенцията по основание
и размер: копие от амбулаторен лист за проведен преглед на 15.04.2020 г. по
повод диагностика и регистрация на заболяване с код по МКБ10 /I20.0/ -
„Нестабилна стенокардия“, обективно състояние, оплаквания и терапия;
копие на епикриза, издадена от МБАЛ „Тракия“ ЕООД, за проведено
стационарно лечение от 15.04.2020 г.; копие на епикриза, издадена от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕООД, за проведено стационарно лечение от
22.04.2020 г.; копие на епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕООД,
за проведено стационарно лечение от 10.07.2020 г. и копие на лична
амбулаторна карта на В.М.П.. В хода на проверката установил, че на
18.06.2021 г., на дружеството-жалбоподател са предоставени копие от лична
амбулаторна карта, от епикриза от 15.04.2020 г .и решение на ТЕЛК
№90124/115/10.06.2021 г., и на 25.06.2021 г., застрахователят се произнесъл
по претенцията, като изплатил на ползвателя на застрахователни услуги
обезщетение в размер на 1554,80 лева по риска „Временна загуба на
работоспособност в резултат на заболяване“.
За така направените констатации, главен експерт В. Р. Ш., в
присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, съставил АУАН №Р-
06-179/16.05.2022 г., против „Д.З.“ АД за това, че след като за застрахователя
е възникнало задължение в срок от шест месеца от датата на предявяване на
претенция №********* – на 21.10.2020 г., но не по-късно от 21.04.2021 г.
включително, да се произнесе, като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже
плащането, се е произнесъл по претенцията на 25.06.2021 г., като е изплатил
обезщетение, т.е. извън законоустановения шест месечен срок за произнасяне
по претенцията, при не представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ,
с което е нарушил разпоредбата на чл.108 ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ.
АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощено от дружеството
лице – Г.И.Р., срещу подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения
по направените констатации. Дружеството-жалбоподател не се е възползвало
от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да направи писмени възражения в
законоустановения срок.
4
На основание така съставения АУАН, заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал обжалваното НП, с
което наложил на „Д.З.“ АД на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във
вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.108, ал.2 от КЗ.
Наказващият орган изложил мотиви защо не приема констатираното с
АУАН нарушение за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а при
определяне размера на имуществената санкция над минимално предвидения
от закона размер за този вид нарушение, АНО взел предвид закъснението на
жалбоподателя за произнасяне по претенцията - от два месеца и три дни.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на
свидетеля Ш., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви,
изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него
по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни
за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото
писмени доказателства – процесните АУАН и НП; пълномощно от „Д.З.“ АД
за упълномощаване на Г.И.Р.; приложените документи, във връзка с
предявената претенция; писма за изискване и представяне на документи по
предявената претеция; Заповед №3-139/10.05.2022 г. на заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
Съдът намира, че с показанията си актосъставителя – свидетелят Ш.,
потвърждава изцяло направените в АУАН констатации, а освен това същите
кореспондират на събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, които съдът кредира, доколкото са пряко относими към
предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени
източници.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съгласно представената заповед, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона
ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
5
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
дружеството-жалбоподател да научи за какво точно нарушение е
санкциониран. Фактическите обстоятелства правилно са отразени в
обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира проворечия,
както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и
на обстоятелсвата, при които е извършено, така и между действително
установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства.
Направеното възражение в жалбата, че процесното НП е незаконосъобразно,
тъй като не е бил съставен акт за констатации, преди съставяне на АУАН, се
явява напълно несъстоятелно, доколкото в ЗАНН не е предвидена такава
процедура за поставяне началото и образуване на
административнонаказателно производство, в случаите на констатирано
административно нарушение в хода на осъществявания текущ контрол от
КФН, върху дейността на дружеството-застраховател.
Правилно е приложен материалния закон. От всички събрани
доказателства по делото се установява по безспорен и несъмнен начин, че
процесната застрахователна претенция е заведена на 21.10.2020 г., ведно с
представени доказателства, относими към определяне на основанието и
размера на претенцията и пълни данни за банковата сметка, че на 02.11.2020
г. жалбоподателят изискал от ползвателя на застрахователни услуги да
представи допълнителни доказатества, част от които са представени от него
на 18.06.2021 г., както и че жалбоподателят се е произнесъл по предявената
претенция едва на 25.06.2021 г., като на тази дата изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1554,80 лева на застрахованото лице, по риска
„Временна загуба на работоспособност в резултат на заболяване“.
Безспорно установеното нарушение е ясно и подробно описано в АУАН
и НП, като съдът намира, че между словесното описание на нарушението и
дадената му правна квалификация е налице пълно съответствие. Разпоредбата
на чл.108, ал.1 от КЗ вменява в задължение на застрахователя в срок от 15
работни дни от представяне на доказателствата от значение за установяване
на основанието и размера на претенцията по изчерпателно изброените
застраховки, които не са застраховки на големи рискове, да се произнесе по
6
нея по един от двата алтернативно предвидени в т.1 и т.2 от същата
разпоредба начини - като определи и изплати обезщетение или мотивирано
откаже да изплати такова. Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.2 от КЗ, когато
не са представени всички доказателства по чл.106 по застраховките по ал.1, с
изключение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал.1 не по-
късно от шест месеца от датата на предявяване на претенцията. В конкретния
случай е установено, че произнасянето по заведената претенция е настъпило
след изтичане на шестмесечния срок, предвиден в закона за произнасяне по
претенция, произтичаща от този вид застраховка. Предвиденият срок е краен,
пределен и същият се прилага само когато по претенцията не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, какъвто несъмнено е настоящия
случай, поради което направеното възражение в жалбата, че срокът е
инструктивен, а не задължителен, и за не спазването му не е предвидена
санкция в закона, се явява неоснователно. Нарушението е формално и се е
изразило в противоправно бездействие на застрахователя. Извършено е на
следващия ден, след изтичане на шестмесечния срок за произнасяне /изтичащ
на 21.10.2020 г./, а именно – на 22.04.2021 г., поради което съдът приема, че
правилно е определена датата на извършване на нарушението в процесното
НП. Застрахователното обезщетние е изплатено едва на 25.06.2021 г., т.е. два
месеца и три дена, след изтичане на законоустановения срок, с което
дружеството-жалбоподател е осъществил състава на административно
нарушение по чл.108, ал.2 от КЗ.
„Д.З.“ АД е юридическо лице и като такова носи обективна, безвиновна
отговорност, поради което е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното нарушение.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за извършено
нарушение, съобразно разпоредбата на чл.644, ал.1, т.2 от ЗК, която
предвижда налагане на имуществена санкция в размери от 1000 до 20 000
лева на юридичско лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му
или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по
чл.635-643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния
председател или на заместник-председателя й. На жалбоподателя е наложена
7
имуществена санкция в размер на 2000 лева, малко над предвидения
минимален размер в разпоредбата на чл.644, ал.1 от КЗ. Така наложената
санкция изцяло съответства на тежестта на извършеното нарушение, предвид
факта на прекомерното закъснение за окончателното произнасяне по
претенцията с два месеца и три дена, и то след намесата на КФН, което
обосновава налагане на сакция в по-висок размер от минимално предвидения
за нарушение от този вид, в какъвто смисъл съдът напълно споделя мотивите
на наказващия орган, изложени в процесното НП, относно размера на
наложената санкция и не намира основание за нейното намаляне до
минималния размер от 1000 лева.
Съдът не намира основание и за квалифициране на случая като
„маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е
формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на
вредоносен резултат, поради което и наведените доводи от жалбоподателя за
липса на настъпили вредни последици, се явяват неирелевантни в настоящия
случай. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо други административни нарушения от същия вид.
Нарушението е извършено чрез бездействие и с извършването му са
поставени под заплаха интересите на ползвателя на застрахователни услуги,
доколкото прекомерното забавяне за произнасяне по застрахователната
претенция винаги води до създаване на несигурност за последния, тъй като го
възпрепятства своевременно да организира защитата на правата си. Защитата
интересите на увредените лица е поставена над интересите на застрахователя
/чл.2, ал.1 от КЗ/ и предвиждането на срокове за произнасяне по претенции от
застраховани лица е именно с цел да бъдат защитени техните интереси. Ето
защо, непроизнасянето в предвидения срок или произнасянето след
изтичането му, особено със забава от около два месеца и три дена, няма как
да бъде подведено под нормата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, както правилно е преценил и администативно-наказващият орган.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, следва на
ответната страна по жалбата – КФН, да се присъди юрисконсултско
8
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращата
разпоредба на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В
случая за защита по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 150 лева. Производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа и правна сложност,
поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на КФН към мининума от 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№Р-10-150/06.06.2022 г., издадено от заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на „Д.З.“ АД, ЕИК:
**, със седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги заедно
по двама от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. и Н.И.С., на основание чл.647,
ал.2 и чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.2 от
КЗ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, „Д.З.“ АД, ЕИК:
**, със седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги заедно
по двама от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. и Н.И.С., ДА ЗАПЛАТИ на
КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, сума в размер на 80 лева
/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14 – дневен срок, считано от връчване на съобщението от страните, че
е изготвено.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10