Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 29.08.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седми юли през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Донка Шулева като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 5440 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на дружеството – „Х.Б.“ АД, ЕИК *******, с адрес за
призоваване – гр. **********, чрез адв. Т. с искане за откриване производство
по несъстоятелност на „Т.Б.*.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***.
Молителят твърди, че е встъпил в търговска сделка с ответника през 2008 г.,
която имала за предмет продажба на цимент, като такъв на стойност от 96890,98
лв. бил доставен на ответното дружество, но последното не изпълнило ангажимента
си за заплащане на неговата цена. Това провокирало молителя да образува
арбитражно дело против купувача на стоката, което приключило с позитивно за
него арбитражно решение, въз основа на което „Х.Б.“ АД се снабдил с
изпълнителен лист срещу „Т.Б.*.“ ООД за
сумите от 3 570,56 лв. – обезщетение за забава 10 264,55 лв. –
арбитражни разноски. Посоченото неизпълнение не повлияло на търговските
отношения между страните, които продължили да се развиват и след този период,
като молителя осъществил нови седем доставки на ответника след момента на
постановяване на арбитражния акт, като за стойността на тези доставки молителя
е издал седем фактури в които е отразил следващата се за заплащане продажна
цена, а с цел обезпечаване това изпълнение в негова полза от ответника бил
издаден запис на заповед от 05.02.2009 г., които бил скрепен с менителнично
поръчителство дадено от управителя на ответника – Трайков. Предвид това, че в
уговорените срокове цената на така доставения цимент отново не била заплатена
от ответника, то молителя пристъпил към реализация на правата си по издадения в
негова полза запис на заповед и снабдил с изпълнителен лист за сумата в размер
от 50000 лв. – главница и 1000 лв. – заплатени разноски във връзка с
проведеното производство за издаването му. През 2011 г. образувал чрез този
изпълнителен лист изпълнително дело против длъжника си - „Т.Б.*.“ ООД, като към
момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ задълженията на последното към
молителя се съизмерявали със сумата в размер от 43 038,54 лв. Липсата на
пълно изпълнение мотивира молителя да заеме позиция, че ответника има
признаците на неплатежоспособен търговец
по смисъла на чл. 608 ТЗ, респективно представлява дружество, което е
свръхзадължено, което е предпоставка спрямо него да се открие производство по
несъстоятелност.
Ответникът – „Т.Б.*.“ ООД не се
възползва от правото си в предоставения му за това срок да подаде отговор по
молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него подадена на
основание чл. 625 ТЗ.
На 09.01.2015 г. на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ от „Б.П.Б.“ АД е поискано
да бъде конституирана, като присъединен кредитор в образуваното търговско дело
по молба на друг търговец за откриване на производство по несъстоятелност. Това
искане е удовлетворено чрез постановяване на опредлеение по смисъл на чл. 629,
ал. 4 от ТЗ на датата – 28.03.2017 г. От посоченото Б.е обосновано, че
разполага с кредиторово качество относно изискуеми парични вземания спрямо
ответника, като извежда тази си легитимация при твърдения, че е страна по
договор за кредит от 2008 г., които е изменен с Анекс от 15.06.2009 г. За
обезпечаване на вземането си по този договор банката е страна по договорна
ипотека, която е учредена от ипотекарните длъжници – А.С.Т.и О.К.Т., като освен
това е поето и лично обезпечение чрез поръчителство по дълга от страна на А.С.Т.и
С.Т.С.. Заявява, че към момента на
депозиране на молбата – 09.01.2015 г. ответника в качеството му на длъжник по парични задължения, чиито
източник е търговска сделка има непогасени задължения към банката в общ размер
на сумата от 466 240,95 лв. Поддържа се, че ответното дружество има
търговско качество и се намира в състояние на неплатежоспособност, като не
изпълнява изискуемо парично задължение, което произтича от абсолютна търговска
сделка. В тази връзка релевираното искане е за присъединяване в производството
по търг. дело № 5440/2014 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав и постановяване на решение
по реда на чл.630 ал.1 ТЗ - установяване
неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност спрямо
същия.
В съдебно заседание ответното дружество изпраща свой процесуален
представител – адв. М., като чрез него се посочва, че действително ответния
търговец има качеството на длъжник по паричните претенции индивидуализирани от
молителя и присъединения кредитор. Внася се уточнението, че ответника има
желанието да изпълни договорните си задължения, като се разплати спрямо своите
кредитори, но това е невъзможно, тъй като имуществото му е предмет на
разпродажба в рамките на провежданото индивидуално принудително изпълнение,
където притежаваните от търговеца движими и недвижими вещи са отчуждени, а
последния не може да продължи да осъществява дейността си, респективно да
погасява изискуемите си задължения сред които са и тези на двамата кредитори
участващи в настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена
молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е
сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с
това следва да бъде установено и настъпване на едно от двете установени в
закона основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: 1) че
търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността,
която е главното основание за откриване на производство по несъстоятелност,
заявено от молителя, представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява
в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо
задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице
неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца
да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно
състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е
различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това
дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните
характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното
икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на
ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали
то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите
краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните
активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните
такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно
текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да
се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези,
които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да
посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от
икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се
направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите
за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на
изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали молителя - „Х.Б.”
АД, респективно присъединения взискател – „Б.П.Б.“ АД имат качеството на
кредитори на дружеството – „Т.Б.*.“ ЕООД по търговска сделка, както и дали в
тежест на последното дружество са възникнали парични задължения по такава
търговска сделка, които да са изискуеми. При съобразяване на това и на фактите,
посочени от молителя, съответно от присъединения кредитор, от които същите
извеждат активната си легитимация да поискат откриване на производство по
несъстоятелност се формират следните изводи относно техните въпроса свързан с
притежаваните от тях кредиторови качества.
При
обсъждане на вземанията на „Х.Б.” АД, които последното е индивидуализирало в
молбата си по чл. 625 ТЗ, а именно, че в тежест на ответника са възникнали задължения към молителя по сключен
между тези субекти договор за продажба на цимент за заплащане на покупната цена
за доставените стоки осъществена през 2009 г. които доставки са установени
посредством издаването на девет броя фактури, а изпълнението на това договорно
задължение по каузалната сделка е обезпечено с издаване на запис на заповед от
05.02.2009 г., настоящата инстанция намира, че по делото са ангажирани
достатъчно по своя обем доказателства, които да разкриват това, че „Т.Б.*.“
ЕООД в качеството му на купувач на описания по-горе артикул е допуснал
отклонение в произтичащото за него договорно задължение да заплати количествата
доставен му цимент през 2009 г. упоменати и остойностени в приложени към
молбата по чл. 625 ТЗ девет на брой фактури. Дължимостта на това парично
задължение е съдебно установена, тъй като носителя на правото на продажна цена
е упражнил правата произтичащи за него от издадения на 05.02.2009 г. запис на
заповед от страна на ответното дружество, с което е гарантирано именно
изпълнението на задълженията по договора за продажба на цимент. Така на
11.03.2010 г. кредитора - Х.Б.” АД се е
снабдил с изпълнителен лист за сумата в размер на 50000 лв., която се
установява да е задължение по издаден запис на заповед от 05.02.2009 г. с падеж
05.02.2010 г., както и за сумата от 1000 лв. – следваща се държавна такса за
разноските направени от кредитора в заповедното производство в рамките на което
е бил издаден изпълнителния лист. Този изпълнителен лист е бил приведен в
изпълнение, но по него в рамките на започналото и протичащо индивидуално
изпълнително производство не е постигнато пълно удовлетворение, като и към
настоящия момент ответника продължава да е носител на паричен дълг към
молителя. Последният изрично признава това си договорно неизпълнение, като
посочва, че невъзможността да плати е последица от липсата на имущество и приходи
от дейност, които да освободят ресурс за осъществяване на следващото се плащане
на задължението към „Х.Б.” АД. В този
смисъл без правно значение е констатираното от вещото лице при проверка в
счетоводството на ответника обстоятелство, че последния е осъществил операция
по отписване на задълженията му към „Х.Б.”
АД, поради изтичане на техния срок. По отношение на тези задължения не може да
бъде приложен института на погасителната давност, защото анализа на приобщените
по делото доказателства показва, че такава давност не е изтекла с оглед
предприетите от кредитора действия по съдебно присъждане и принудително
изпълнение, които съставляват основания за прекъсване на давността. На следващо
място източниците, от които кредитора - „Х.Б.” АД черпи правата си по заявените
с молбата по чл. 625 ТЗ парични вземания
се установява да съставляват договори за продажба на цимент, чието изпълнение е
обезпечено със запис на заповед , като тези сделки са сключени между търговци и
са свързани с упражняваното от тях занятие, то те следва да се определят като
търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се приеме, че
задълженията, възникнали въз основа на тях са от вида на тези, предвидени в чл.
608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Отделно от това по своята правна природа записа на заповед
изрично е въздигнат в чл. 1, ал. 1, т. 8, като абсолютна търговска сделка и всякога
допуснато неизпълнение по такава сделка от страна на търговец може да обоснове
наличие на основание за титуляра на правата по сделката да поиска откриване на
производство по несъстоятелност спрямо неизправния търговец. На последно място
относно вземанията на този кредитор е необходимо да се спомене, че няма
осъществено пълно погасяване на същите и те продължават да са дължими и към
настоящия момент.
Относно
вземанията, с които присъединения кредитор - „Б.П.Б.“ АД се легитимира, като
носител на права, чиито адресат е ответника, настоящата инстанция намира
следното :
Банката
извежда легитимацията си на кредитор посредством сключен между нея и ответното
дружество договор за кредит от 10.06.2008 г., изменен и допълнен с Анекс от 15.06.2009
г. Този договор несъмнено има белезите и съдържанието на уредения
в чл.430 ТЗ договор за
банков кредит, включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно
ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на
последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Посочената правна сделка трябва да
се определи, като реализирал се юридически факт, породил търговско
правоотношение между страните - ответникът е обективирал воля да получи сумата
срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на
изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е
спорен. Банката-кредитор
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по обсъждания
договор за банков кредит, защото ответното търговско дружество в качеството му
на кредитополучател е допуснало неизпълнение
на основаното си задължение изразяващо се в това да заплаща в срок уговорените
погасителни вноски. Това неизпълнение е довело до предприемане от страна на
банката на действия по съдебно установяване на задълженията които й се следват
по неизпълнения договор за кредит, като е инициирала заповедно производство и
се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 ГПК, както и с изпълнителен лист издаден срещу „Т.Б.*.“
ООД и други длъжници, като от същия се установява, че паричните задължения на
ответника по неизпълнената кредитна сделка са в следните размери – 292 653,
25 лв. – главница, 16 152,23 лв. – лихва за периода от 15.12.2009 г. до
21.05.2010 г., вкл., 358,24 лв. – лихва за периода 15.10.2009 г. до 21.05.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 21.05.2010 г. до изплащане на вземането, както и
7 185,56 лв. – направени съдебни разноски в заповедното производство. Настоящата
инстанция е обвързана от постановената и влязла в сила заповед за изпълнение,
като приема, че се касае до изискуемо и ликвидно вземане, чиито носител е „Б.П.Б.“
АД, респективно длъжник - „Т.Б.*.“ ООД. Въпреки образуваното от банката-кредитор
изпълнително производство срещу дружеството длъжник и осъществените в рамките
на същото действия по принудително удовлетворяване на съдебно установения
паричен дълг произтичащ от договор за кредит не е постигнато пълно погасяване
на задълженията натрупани към посочения кредитор, като към момента на подаване
на молбата за присъединяване по настоящото производство такива продължават да
съществуват, като вещото лице разкрива посредством осъществените справки и
изчисления да възлиза на сумата от 186 209,72 лв. /31 751,67 лв. –
главница; 153 958,05 лв. – изтекли законни лихви; и 500 лв. – разноски/.
След като в
производството се доказа, че в тежест на „Т.Б.*.“ ООД по силата на обсъдените
по-горе търговски по своята правна характеристика сделки са възникнали парични задължения към молителя и
към присъединения кредитор, които са изискуеми към момента и не се установява
да са погасени, то следва да се приеме, че „Х.Б.” АД и „Б.П.Б.“ АД доказват да
са от категорията на легитимираните субекти, които разполагат с правото да
поискат по реда на чл. 625 ТЗ откриване на производство по несъстоятелност
спрямо конкретен задлъжнял спрямо тях търговец. Това пък означава, че е налице
първата от необходимите предпоставки, за да се приеме, че ответникът „Т.Б.*.“
ООД е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо
място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали ответното дружество
притежава активи, с които да заплати както така възникналите в негова тежест
парични задължения по търговските сделки разкрити по-горе в мотивите на
настоящия акт, които са били сключени с молителя и присъединения кредитор, а
така също и всички други краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали
в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства,
установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са
представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови
отчети на ответника, подаваните от него годишни данъчни декларации по реда на
ЗКПО, както и издадения ревизионен акт от 12.03.2015 г. за установяване на
публични задължения на длъжника към държавата възлизащи в размер на сумата от
827 182,49 лв., включително като се отчетат отговорите дадени в приетото
заключение на назначената съдебно-икономическа експертизи, които съдът
кредитира изцяло като компетентно дадени и съдържащи пълен анализ на
проверената счетоводна документация.
Както беше
посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно
предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е
размера на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на
средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на
търговеца, тъй като те са тези, които могат за кратък период от време да се
преобразуват в парични средства.
От изводите
на вещото лице, изготвило заключението по СФИЕ, се установява, че към
31.12.2012 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които „Т.Б.*.“ ООД притежава, е 1 511 000 лв., като в
годините след това тя трайно и при значителен темп намалява, а именно към
31.12.2013 г. възлиза на 559 000 лв., към 31.12.2014 г. – на 549 000 лв., към
31.12.2015 г. - на 505 000 лв., а към 31.12.2016 г. - на 0,00 лв. Същевременно
вещото лице е констатирало, че от записванията в счетоводни документи,
съставени от ответното дружество е видно, че към всяка една от посочените дати
то е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер по-голям
от този на притежаваните към същия момент краткотрайни активи, а именно в
размер на 2 445 000 лв. към 31.12.2012 г., на 2 445 000 лв. към
31.12.2013 г., на 2 414 000 лв. към 31.12.2014 г., на 2 414 000 лв.
към 31.12.2015 г., и на 243 000 лв. към 31.12.2016 г. С оглед на тези факти, се
налага изводът, че за нито една от посочените финансови години „Т.Б.*.“ ООД не
е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни
съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на
показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на
преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който към
31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. и към
31.12.2016 г., е със стойност под минималните референтни такива, което
безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на ответното
дружество към тези моменти. Дори към последния изследван времеви момент вече се
вижда, че КОЛ е с абсолютна нулева стойност, което означава, че дружеството се
намира в при което не разполага с никакъв краткотраен актив, които да ползва за
погасяване на натрупаните от него във времето краткотрайни задължения, чиято
стойност се вижда, че е със значително равнище.
Предвид на
това, че „Т.Б.*.“ ООД не притежава достатъчно, а към 31.12.2016 г. и никакви
краткотрайни активи, с които да погаси всички възникналите в негова тежест
краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината то да не
изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към
молителя „Х.Б.” АД и присъединения кредитор – „Б.П.Б.“ АД, тъй като е очевидно,
че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства, за
да осъществи плащания. Ето защо и така установената невъзможност на ответника
да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои
извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното
нежеланието на този субект да направи това. В това направление е и признанието
на процесуалния представител на ответника направено в непосредствено в
проведеното съдебно заседание по спора, където същия ясно заявява, че
дружеството няма никакво имущество, включително паричен ресурс, което да му
позволи да предприеме действия по погашение на натрупаните във времето парични
дългове към различни кредитори, включително и двамата такива конституирали се в
производството по чл. 625 ТЗ.
Доколкото
състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни
задължения продължава значително дълъг период от време /от 2012 г. до 2016 г./, като липсва каквато
и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото
може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това,
съдът намира, че по делото се доказа, че по отношение на „Т.Б.*.“ ООД са налице
всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен
по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на
това юридическо лице трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото
основание, което е заявено от молителя като главно такова.
Предвид
направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по
молбата, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази
връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на
трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични
задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние.
В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната
дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че
длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към
всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните
решения на ВКС - Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013
г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д.
№ 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи
началната дата на неплатежоспособността на търговеца - „Т.Б.*.“ ООД, то е нужно
да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер
изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и
влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна
невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с
наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между
тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От представените в производството доказателства се
установява, че вземанията, които се доказа, че са възникнали в полза на кредитора
- „Х.Б.” АД за заплащане на покупната цена за доставен цимент, са станали
изискуеми през 2009 г., когато е настъпил техния падеж с оглед момента на
доставката на стоката установим от ангажираните към молбата фактури. В случая
изискуемостта на вземанията на молителя за получаване на продажната цена се
определя от общите законови правила за това кога то е следвало да бъде
изпълнено от длъжника, както и от постигнатите уговорки в тази насока в
сключения между страните договор. Доколкото по делото не е ангажиран договор за
продажбата на процесния цимент, то следва да се приеме, че съобразно общите
изисквания на чл. 327 ТЗ изискуемостта за заплащане на цената по осъществените
през 2009 г. доставки на цимент по представените девет броя фактури е
настъпила, считано от момента на извършването на самата доставка, което в
случая съвпада с момента на издаване на фактурата. Следователно към 31.12.2009
г. е настъпил падежа на всички задължения, отразени във фактурите, издадени в
периода от 02.10.2009 г. до 18.11.2009 г. За да се определи обаче началната
датата на неплатежоспособността освен наличие на изискуемо парично задължение
към даден кредитор или кредитори е нужно да се установи влошено икономическо
състояние на търговеца, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото
предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи.
Такова влошено икономическо състояние по делото бе проведено доказване да е
настъпило при ответника към датата 31.12.2012 г., когато с притежаваните от
длъжника краткотрайни /текущи/ активи не е могло да се постигне покриване на
натрупаните краткосрочни задължения. С оглед изложеното, съдът приема, че по
делото се доказа, че към 31.12.2012 г. ответното дружество има значителни по
своя обем изискуеми задължения по търговски сделки, поради което и към тази
дата може да се направи извод, че е налице спиране на плащанията на изискуемите
задължения на този търговец към всички негови кредитори. Освен това, в
производството е установено, че към тази дата „Т.Б.*.“ ООД не е притежавало
достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща своите текущи и краткосрочни
задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към 31.12.2012
г. е на стойност значително под референтните такива, като и през следващите
изследвани периоди бележи трайна тенденция на засилващо се влошаване.
Ето защо и 31.12.2012 г. е най-ранният момент, към
който по делото се установява, че ответникът „Т.Б.*.“ ООД има изискуеми
задължения към кредитори в значителен размер, и същевременно е във влошено
финансово състояние, като не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които
да погаси всички свои краткосрочни задължения, поради което и тази дата следва
да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по
делото се доказа, че „Т.Б.*.“ ООД е неплатежоспособен търговец, като по
отношение на него съдът следва да открие производство по несъстоятелност на
това основание, което е заявено от молителя като главно. Доколкото в процеса се
установи, че е осъществено главното основание за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи произнасяне по
евентуално заявеното такова от молителя, а именно дали това дружество е
свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От анализа на приобщените по делото доказателства не
може да се мотивира извод в направление, че „Т.Б.*.“ ООД разполага с налично
имущество, което да е бързоликвидно и да позволи своевременно и регулярно
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. При това
заключение съдът е длъжен да приеме, че достатъчно налично имущество за
покриване на разноските няма, като осигуряването на същите трябва да се
прехвърли в тежест на кредиторите на дружеството, които искат да се
удовлетворят от активите му в рамките на универсалното производство по
изпълнение. Именно поради това със свое
определение от 07.07.2017 г. съдът е указал на тези лица да внесат по
депозитната сметка на СГС определена сума за покриване на началните разноски,
но към момента няма данни подобно действие да е предприето и такава сума да е
осигурена за изложените цели.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл.
632, ал. 1 ТЗ.
По
присъждане на направените по делото разноски:
От страна на молителя не е направено искане за
присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
тях. От страна на присъединения кредитор такова искане е формулирано изрично в
провелото се съдебно заседание, като същото е придружено с представен по реда
на чл. 80 ГПК списък на разноските реализирани от тази страна за защита правата
й по делото, като се установява, че техния размер възлиза на сумата от
1 050 лв., съвкупност от 250 лв. – заплатена държавна такса, 500 лв. – заплатен
депозит за вещо лице и 300 лв. – възнаграждение за представителство от
юрисконсулт. Направата на тези разноски е установима от доказателствата по
делото и съдът приема, че същите следва да се присъдят в полза на присъединения
кредитор, като се възложат за плащане на ответника по молбата.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.Б.*.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2012 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1
ТЗ на „Т.Б.*.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.Б.*.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „Т.Б.*.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на „Т.Б.*.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***
СПИРА производството
по т.дело № 5440/2014г. по описа на СГС, VI-2
състав.
ОСЪЖДА „Т.Б.*.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „Б. П.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер от 1 050,00 лв. – съдебни разноски направени за участие в производството
провело се пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: