Решение по дело №2861/2017 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №38

 

гр. Бургас, 10  януари 2018г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тринадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                           СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар С. А. като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 2861 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 215 във вр. с чл.130, ал. 3 от ЗТ.

Образувано е по жалба, подадена от Д.Г.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** 18, против заповед № 1832/15.09.2017 г., издадена от кмета на Община Несебър, с която е забранено ползването на част от строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на с. Равда, община Несебър, /апартамент № 2В-24/ с площ от 87,58 кв.м, с предназначение жилище-апартамент, находящ се на трети етаж в сграда с идентификатор ***.

Жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт. Счита, че заповедта е незаконосъобразна. Застъпва тезата, че кметът на Община Несебър не притежава материална компетентност за издаване на акта.

В съдебното заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат С., който поддържа жалбата.

Ответникът – кмет на Община Несебър се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Аргументи в подкрепа на застъпената по спора позиция излага писмена защита.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването- адресат на акта и в предвидения от закона, срок.

І.ФАКТИТЕ:

Жалбоподателят, според нотариален акт № 37, том 35, рег.№ 8235, дело № 6404 от 2012 г., е собственик на самостоятелен обект в сграда, представляваща апартамент № 2В-24/ с площ от 87,58 кв.м, с предназначение жилище-апартамент, находящ се на трети етаж в сграда с идентификатор ***. Сградата, в която се намира процесния обект  е изградена в ПИ с идентификатор *** и ПИ с идент. *** по КККР на с. Равда, общ. Несебър, с административен адрес: , ул. „Морски звуци“ 18.

 

 

 

 

На 13.07.2017 г. е извършена съвместна проверка от служители на отдел „Контролен блок“ при Община Несебър  в жилищна сграда, находяща се в с. Равда, „Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна  сграда със заведение за обществено хранене тип „Бистро“ /к-с „Амара бутик“/, за което е съставен констативен протокол (л.21). При проверката е констатирано, че към датата на извършването й  самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на с. Равда, община Несебър, /апартамент № 2В-24/ с площ от 87,58 кв.м, с предназначение жилище-апартамент, собственост на жалбоподателя, се обитава и ползва от В.Б.У./турист/.

На 17.07.2017 г. е съставен Констативен акт № 53 от работна група от служители на Община Несебър, въз основа на констативен протокол от 13.07.2017г.. Според този документ 

 

 

 

, самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на с. Равда, община Несебър 8апартамент №2В-24/ е собственост на жалбоподателя и се ползва от него без да е въведен в експлоатация, така както изисква чл.177, ал.3 от ЗУТ .

Въз основа констативен акт № 53 е издадена заповед № 1832/15.09.2017 г. на кмета на Община Несебър, с която на осн. чл. 178, ал.6 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, е забранено ползването на част от строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на с. Равда, община Несебър, /апартамент № 2В-24/ с площ от 87,58 кв.м, с предназначение жилище-апартамент, находящ се на трети етаж в сграда с идентификатор ***.  и е определен 7 дневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на съобщаване на акта. Разпоредено е прекъсване на електро и водозахранване на обекта в тридневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение.

 

 

 

 

 

 

 

 

Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 28.09.2017 г. (л.12).

По фактите страните не спорят.

ІІ. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Материалната компетентност на последния е законово регламентирана с разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ.

Според последната, при нарушения на ал.1 и ал.4 на строежи от ІV и V категория, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт с мотивирана заповед забранява ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа, топлинна енергия, вода, газ, телефон и др.

В случая заповед № 1832/15.09.2017 г. е подписана от зам. кмет на Община Несебър „Правно обслужване и общинска собственост“, осъществяващ правомощията на кмет по силата на заповед за заместване № 1861/16.11.2015г. на кмета на Община Несебър.

Доказано е, че на датата, на която е издаден акта кметът на Община Несебър се е намирал в служебна командировка (л.14). Т.е. в случая материална компетентност, е възникнала по силата на заместване, поради което и в заповед № 1832/15.09.2017 г. изрично е посочено, че подписалото я лице действа „За кмет“.

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът не намери допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт, мотивирана е, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й – наличие на строеж ползван без за това да има издадено удостоверение за експлоатация, така и правните основания за издаване – чл. 178, ал.1 от ЗУТ.

Съдът намира, че обжалвания акт не противоречи и на материалния закон. Установените в хода на административното производство факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Съгласно чл. 178, ал.1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, като при нарушение на тази забрана, за строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.

Релевантните факти за издаването на заповед с такова съдържание са: 1. строежът да подлежи на приемане, а такива, съгласно чл. 137, ал.1 вр. чл. 178, ал.2 от ЗУТ, са всички строежи от първа до пета категория включително; 2. строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт и 3. за строежа да не е издадено разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация. В конкретния случай, тези факти са налице.

Не е спорно, че процесния строежът е V категория. Няма спор и че не е въведен в експлоатация по надлежния ред.

Жалбоподателят твърди, че не може да представи нужните документи за да получи удостоверение за въвеждане в експлоатация, тъй като фирмата-строител не е изпълнила задължението си. Независимо от това обаче счита, че е справедливо и оправдано да ползва вече изградения имот независимо, че не е въведен в експлоатация.

Съдът отбелязва, че причините, поради което строежът не е въведен в експлоатация са без значение при преценка материалната законосъобразност на оспорената заповед. Законът е категоричен, относно недопустимостта на ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация.

След като е налице строеж, който се ползва, но не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177, ал.3 от ЗУТ, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 178, ал.1 от същия закон, правилно административният орган е забранил ползването му и е наредил неговото опразване.

 

 

 

 

Затова Затова жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, претенцията на ответника за разноски следва да бъде уважена за сумата от 100лв.,  представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. 

 

 

 

 

Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба,  подадена от  Д.Г.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** 18, против заповед № 1832/15.09.2017 г. на кмета на Община Несебър, с която е забранено ползването на част от строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на с. Равда, община Несебър, /апартамент № 2В-24/ с площ от 87,58 кв.м, с предназначение жилище-апартамент, находящ се на трети етаж в сграда с идентификатор ***.

ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** 18 да заплати на Община Несебър сума в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: