№ 14
гр. Свищов, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Административно
наказателно дело № 20234150200012 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба Я. М. Н., ЕГН: **********, *****, срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-0352-000547/01.09.2022 г. на
Началника на РУ – гр. Свищов към ОД на МВР – гр. Велико Търново , с
което за нарушение по чл. 80а, ал. 1, т. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че Н. не
е използвал светоотразителни елементи върху видимата част на облеклото си
в тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост, докато е
управлявал индивидуално електрическо превозна средство (ИЕПС); и
нарушение по чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП – при липса на изградена велосипедна
инфраструктура не се е движил с ИЕСП възможно най-близко до дясната
граница на платното за движение; поради което на основание чл. 183, ал. 1, т.
6 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ от 10 лв. за
първото нарушение, а съгласно чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДвП – и „глоба“ в размер
на 50 лв. за второто нарушение.
Жалбоподателят твърди бланкетно във въззивната си жалба, че
фактическата обстановка не била изяснена и правилно възприета от
административно наказващия орган (АНО). В о. с. з. жалбоподателят
признава вината и нарушенията си; съжалява, че ги е извършил и моли
Свищовския районен съд (СвРС) да постанови решение, с което да отмени
НП. Основанието за това било маловажност на случая (чл. 28 ЗАНН), която не
била обсъдена от АНО и поради това водела до основание за отмяна на НП.
(В този смисъл било ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС.) По-конкретно малозначителността на случая се изразявала в това, че
жалбоподателят бил в тежко материално положение. С оглед на изложеното
жалбоподателят твърди, че е непосилно за него да плати глобите в общ
размер от 60 лв. – Наказващият орган (НО) не взема становище по жалбата, не
се явява в о. с. з., не изпраща представител.
1
СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за
това страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана
по същество, жалбата е неоснователна.
ПО ФАКТИТЕ:
На 21.08.2022 г. в 22:10 ч. в гр. Свищов на ул. „33. Свищовски полк“ в
посока „Петрол“ АД Я. М. Н. управлявал ИЕСП, като в тъмните часове на
денонощието не ползвал светоотразителни елементи върху видимата част на
облеклото си, а бил поставил светоотразителната жилетка върху седалката на
ИЕПС. По улицата липсвало изградена велосипедна инфраструктура, при
което, вместо да се движи максимално близо до дясната граница на платното
за движение, Н. се движел с ИЕПС в лявата част на платното, където се
намирали контейнери за смет, които възнамерявал да провери за храна за
животните си и цветни метали. За тези нарушения бил съставен АУАН Серия
GA № 422350/21.08.2022 г., а въз основа на него – НП № 22-0352-000547 от
01.09.2022 г. на Началника на РУ – гр. Свищов към ОД на МВР – гр. Велико
Търново, с което за нарушения по чл. 80а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП Я. Н. на
основание чл. 183, ал. 1, т. 6 ЗДвП му бил санкциониран „глоба“ от 10 лв. за
първото нарушение (по т. 1), а за второто (по т. 2) на основание чл. 183, ал. 4,
т. 13 ЗДвП – с „глоба“ в размер на 50 лв.
Я. М. Н. живее във вилната зона на гр. Свищов и работи от 03.09.2009 г.
като „сметосъбирач“ на минимална работна заплата към ОП „Чистота –
Свищов“ – 780 лв.; има кредит за около 33 000 лв. за ново жилище и
покъщнина към „Първа Инвестиционна банка“ АД от 30.11.2022 г. За
погасяване на кредита той плащал на кредитора си ежемесечно (почти)
половината от заплатата си – 357.68 лв. Н. има две деца – ученици, за които се
грижели той и жена му, която също работела на минимална работна заплата
при същ. работодател. Поради недостиг на пари жалбоподателят се налагало,
и то след дълг работен ден, ежедневно да проверява контейнерите за смет в
гр. Свищов, за да търси храна за селскостопанското си животно (домашна
свиня) и ценни метали; от последните Н. изкарвал около 50-60 лв. на месец.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния
анализ на всички доказателства и доказателствени средства по делото: НП №
22-0352-000547 от 01.09.2022 г. на Началника на РУ – гр. Свищов към ОД на
МВР – гр. Велико Търново; АУАН Серия GA № 422350/21.08.2022 г.,
Справка за нарушител/водач за Я. М. Н., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на МВР; Договор за кредит между жалбоподателя и „Първа инвестиционна
банка“ АД от 30.11.2022 г.; Трудов договор № 460 от 30.09.2009 г. между
жалбоподателя и Община Свищов, както и анекс към същ. договор от
06.01.2023 г.; а също и от разпита на свидетелите: актосъставителя – К. И. К.,
свидетеля по акта – В. И. А. и приятеля на жалбоподателя – св. М.С.А.; а
също така и (само)признанията на жалбоподателя Я. Н.. – Доказателствената
съвкупност е еднопосочна и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305,
ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е необходимо съдът да излага подробен
анализ на отделните доказателства и доказателствени средства.
ПО ПРАВОТО:
2
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по
същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността
на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон от наказващия орган (НО), и то не в рамките на
подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84
ЗАНН). В изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107,
ал. 2 и чл. 313-314 НПК, във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание (чл. 42 и чл. 57 ЗАНН). Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 2
ЗАНН; НП също му е връчено надлежно: чл. 58, ал. 1 ЗАНН. И в АУАН, и в
НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните
признаци на вменените на жалбоподателя нарушения. Прочее СвРС намира,
че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
АУАН и НП. НП е законосъобразно и от материално-правна гл. т.
Съдът намира, че от обективна и субективна страна Я. М. Н. е
осъществил съставите на административни нарушения по чл. 80а, ал. 1, т. 1
ЗДвП: „Водачът на ИЕПС при движение е длъжен: [т. 1] да ползва в
тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост
светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото,
позволяващи да бъде лесно забелязан“; и т. 2: „да се движи по изградената
велосипедна инфраструктура, а при липса на такава – възможно най-близо
до дясната граница на платното за движение“.
От обективна страна, на 21.08.2022 г. в 22:10 ч. в гр. Свищов на ул. „33.
Свищовски полк“ в посока „Петрол“ АД Я. М. Н. управлявал ИЕПС, като в
тъмните часове на денонощието не ползвал светоотразителни елементи върху
видимата част на облеклото си, а бил поставил светоотразителната жилетка
върху седалката на ИЕПС; вместо „върху видимата част на облеклото,
позволяващи да бъде лесно забелязан“, както постановява ЗДвП. Прочее
възражението на жалбоподателя, че е имал светоотразителна жилетка, но тя
била поставена върху седалката на ИЕПС, е неоснователно, тъй като законът
му вменява дълг да я постави върху облеклото си (а не върху ИЕПС), и то
така, че да бъде лесно забелязан. В случая по улицата липсвало изградена
велосипедна инфраструктура, при което, вместо да се движи максимално
близо до дясната граница на платното за движение, Я. Н. се движел с ИЕПС в
лявата част на платното, където се намирали контейнери за смет, които
възнамерявал да провери за храна за животните си и цветни метали.
От субективна страна, Я. Н. е действал виновно при форма вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 in fine НК. Той е знаел, както че като водач
на ИЕПС е трябвало в тъмните часове на деня да носи светоотразителни
елементи върху видимата част на облеклото си, които да позволяват да бъде
забелязан от останалите участници в движението (чл. 80а, ал. 1, т. 1 ЗДвП),
така и че посоката за движение в Република България, вкл. и ИЕСП, е от
дясно на пътното платно (чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП). Но въпреки това му знание
за противоправността на деянията и независимо че е можел да се въздържи от
извършаването им, Н. ги е извършил, искайки пряко да наруши правилата по
ЗДвП, а именно: управлявал ИЕПС от лява страна на платното за движение,
за да провери какво има в контейнерите за смет, и то без да е поставил върху
облеклото си светоотразителни знаци, които да позволят да бъде забелязан,
3
тъй като е сложил светоотразителната си жилетка върху седалката на ИЕПС.
За нарушенията по чл. 80а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП са предвидени
абсолютно определени наказания: „глоба“ от 10 лв. за нарушението по чл.
80а, ал. 1, т. 1 ЗДвП – вж. чл. 183, ал. 1, т. 6 ЗДвП, и „глоба“ от 50 лв. за
нарушението по чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП – вж. чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДвП.
Санкциите са били правилно приложени от АНО, при което НП и в тази му
част следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира, че предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (нов,
обн. ДВ № 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г., като нарушенията са
извършени на 21.08.2022 г.): „За нарушенията по този закон не се прилагат
чл. 28 и 58г ЗАНН.“, е невъзможно да намери приложение института на
малозначителност на случая по смисъла чл. 28 ЗАНН, и то както пред АНО,
така и пред въззивния съд. Прочее доводите на жалбоподателя, че бил в лошо
материално положение, са неоснователни. Неприемлив е и доводът му в тази
връзка за липса на противоправни последици на деянията, понеже същите са
формални, т. е. на просто извършване, и законът не изисква някакви
последици, за да бъдат довършени.
Само в допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 6, ал. 2 КРБ:
„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви привилегии
[…] основани на […] лично и обществено положение или имуществено
състояние.“ Това означава, че обстоятелствата, че жалбоподателят работи
като сметосъбирач и проверява контейнерите за смет (храна за домашната му
свиня и цветни метали за вторични отпадъци) през тъмната част на деня, не
биха могли да обосноват в негова полза „привилегия“, въз основа на която да
бъде освободен от административно-наказателна отговорност: Нито
Основния закон допуска това, нито в ЗАНН са предвидени такива
юридически факти с подобно действие.
Най-сетне, по силата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД: „Обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност.“ Макар и текстът да
касае гражданската отговорност, това принципно разрешение важи и за
административно-наказателната, и за наказателната отговорност. Само че по
делото се установи, че жалбоподателят реализира брутен доход от около 830-
840 лв. ежемесечно (780 лв. от работна заплата и 50-60 лв. от рециклиране на
цветни метали), който след изваждане на пасива от 357.68 лв. за кредит,
възлиза чисто на 472.32-482.32 лв. Прочее не съществува пречка Я. Н. да
заплати глобите в общ размер на 60 лв. Все пак, ако действително е
затруднен, той би могъл да иска отсрочване или разсрочване на плащанията
по чл. 183 и сл. ДОПК от съотв. орган или да помоли Президента на
републиката за опрощаване на публичния му дълг (чл. 198, т. 12 КРБ, във вр.
с чл. 168, т. 4 ДОПК); настоящият съд обаче не разполага с подобни
правомощия.
С оглед на съвпадащите крайни извод на СвРС и АНО издаденото
НП се явява законосъобразно и обосновано, което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба – оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН,
4
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 22-0352-000547/01.09.2022 г. на
Началника на РУ – гр. Свищов към ОД на МВР – гр. Велико Търново , с
което на Я. М. Н., ЕГН: **********, *****, за нарушение по чл. 80а, ал. 1, т. 1
ЗДвП, изразяващо се в това, че, докато е управлявал ИЕПС, Я. М. Н. не е
използвал светоотразителни елементи върху видимата част на облеклото си в
тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост; и нарушение
по чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП – при липса на изградена велосипедна
инфраструктура не се е движил с ИЕСП възможно най-близко до дясната
граница на платното за движение; поради което на основание чл. 183, ал. 1, т.
6 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ от 10 лв. за
първото нарушение, а съгласно чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДвП – и „глоба“ в размер
на 50 лв. за второто нарушение, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5