Р Е Ш Е Н И Е
428/23.5.2013г.
гр.Шумен
Шуменският районен съд, в открито
заседание на тридесет и първи януари , през две хиляди и тринадесета година в състав:
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря А.П. , като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№1179 по описа за 2012г.
на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124 а.1
от ГПК , чл.108 от ЗС , чл.33
ал.2 от ЗС , претенции по чл.537 ал.2 от ГПК и
обратни искове по по чл.191 ал.1 във вр.чл.189 ал.1 , изр. второ , предл. първо и второ от ЗЗД ,
чл.191 ал.1 , предл. последно от ЗЗД
, чл.86 ал.1 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от Ф.М.А., ЕГН:**********,*** и А.М.А., ЕГН: **********,***, срещу Б.М.А.
, ЕГН:********** *** , Р.Д.К. , ЕГН:********** *** и Н.Б.К. , ЕГН:********** ***
, в която посочват , че първия от тях и ответникът Б.М. са наследници на общия им наследодател М.А.М., като след неговата смърт са останали като
наследници съпругата му Е.С.М. и трите му
деца: Б.М.А., Ф.М.А.
и А.М.А.. Съпругата Е.М. е
починала на 15.02.2000 г. и наследници остават само трите деца. Съгласно
решение № 4В от 25.10.1994 г. на ПК с. *** са
възстановени на наследодателя им следните недвижими имоти: НИВА
с площ от 22.001 дка, четвърта категория, местност “Чакмаклък” имот № 020006 по плана за земеразделяне на с.
***, при граници и съседи: № 020005 – нива на
наследниците на С. Х. К.; № 000043 – полски път; № 020007 – нива на
наследниците на С. А. А.; № 020020 – нива на наследниците на И.П.Н.; № 020021 – нива на наследниците на П.Н.К. и НИВА с площ от 14.998 дка, 6.928 дка, четвърта
категория, 8.070
дка, пета категория, местност Къзълджъклък, имот №
025034 по плана за земеразделяне на с. ***, при граници и съседи: № 000071 –
полски път; № 025033 – нива на наследниците на Х. Х. М.; № 024022 – нива на
наследниците на К. А. Ч.; № 025035 – нива на наследниците на Н. М. Е., които
земи не са поделени доброволно между страните. На 05.03.2012 г. ищцата А. разбрала , че земеделските земи имат нов собственик, втория ответник Р. Д. К. *** установила че отв. Б.А. е призната за собственик по давностно
владение и наследство на описаните недвижими имоти и същата извършила
разпоредителна сделка разпоредителна сделка
на 2/3 ид.ч. от имотите, легитимирайки се за
единствен собственик. Заявяват , че та не е придобила
по давност целите имоти , а е собственик само на придобитите по наследство
½ ид.ч. от тях .
Поради тази причина разпореждането на 2/3 ид.ч. от
недвижимите имоти не е породила вещно-правен ефект .
Считат , че горната продажба е извършена и в нарушение
на чл.33 от ЗС , идеалните части от имотите са
продадени на трето лица , без преди това нейната част да е предложена на
съсобствениците .
Съобразно изложеното , моли да бъде постановено съдебно решение , по силата на
което ищците да бъдат признати за собственици
по отношение на ответника на по 1/3 ид.ч. от
имотите . Моли на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде
отменен нотариален акт №53 , том І , дело
№40/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС , за 2/3 ид.ч. от имотите .
Моли на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт №61 , том І , дело
№46/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС и
ответниците да бъдат осъдени да предадат 2/3 ид.ч. от
имотите .
Молят да бъде постановено решение , по силата на което да бъде допуснато изкупуване в полза
на Ф.М.А., на 1/3 ид.ч. от
описаните земи .за сумата 1 666,67 лева , както и да им бъдат присъдени извършените деловодни
разноски .
В отговора по чл.131 от ГПК
последните двама ответници оспорва предявеният ревандикационен
иск . Относно иска по чл.33 от ЗС , заявява , че уговорената цена в нотариалния акт е
привидна , всъщност действително уговорената цена е 620 лева на декар .
Едновременно с отговора на исковата молба , същите
ответници са заявили молба за привличане на трето лице-помагач на тяхна страна
, а именно ответникът Б.М.А. и са предявили срещу нея обратен иск , с петитум , същата да бъде осъдена да им заплати сумата 15 293 лева – платената продажна цена за 2/3 ид.ч. от процесните имоти , сумата 289 лева – разноски по
прехвърлянето на имота , разноските , които евентуално ще бъдат осъдени да
заплатят при уважаване на предявения срещу тях ревандикационен
иск и сумата 289 лева – мораторна лихва
върху подлежащата на връщане продажна цена , считано от датата на плащането им
до датата на предявяване на обратните искове .
С определение от 07.08.2012г. , съдът е конституирал посоченото лице като трето лице
–помагач и е приел за съвместно разглеждане предявените обратни искове .
Ответникът по обратните искове
депозира писмен отговор , в който заявява , че ги
оспорва изцяло .Не е извършвала действия по снабдяване с нотариален акт за
целия имот , както и продажбата му .
Съдът,
след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Относно исковете по чл.124 ал.1 от ГПК ,
чл.108 от ЗС и чл.33 от ЗС
По делото не е спорно , че с Решение от 25.10.1994г. на ПК
Община *** на М.М.М. е възстановено право на
собственост върху следните земеделски земи : НИВА с площ от 22.001 дка, четвърта категория,
местност “Чакмаклък”
имот № 020006 по плана за земеразделяне на с. ***, при граници и съседи:
№ 020005 – нива на наследниците на С.Х.К.; № 000043 – полски път; № 020007 – нива на
наследниците на С.А.А. № 020020 – нива на
наследниците на И.П.Н.; № 020021 – нива на
наследниците на П.Н.К. и НИВА с площ от 14.998 дка,
6.928 дка, четвърта категория, 8.070 дка, пета категория, местност Къзълджъклък, имот № 025034 по плана за земеразделяне на с.
***, при граници и съседи: № 000071 – полски път; № 025033 – нива на
наследниците на Х.Х.М.; № 024022 – нива на
наследниците на Кязим Ахмедов Чобан; № 025035 – нива
на наследниците на Н.М.Е.. Съгласно Удостоверение за наследници
посоченото лице е оставило като наследници съпругата си Е.М.
и децата си – ищци и първи ответник в настоящото дело .
Съпругата също е починала , и съобразно
Удостоверение №00002/12.01.2010г. ,
единствените останали наследници са децата му , които съгласно чл.5 от
са наследили равни дялове , или по 1/3 ид.ч. от
имотите . На 30.01.2012г.
е съставен нотариален акт №53 , том І , дело
№40/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС , по силата на който ответницата Б.М.А.,
която е и наследник на земеделските земи е била призната за единствен собственик на същите , на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност . Доколкото ищците оспорват
обстоятелството , че са настъпили предвидените от чл.79
от ЗС предпоставки за придобиване на имотите по
давност и ответницата Б.М.А. признава , че не упражнявала фактическа власт
върху тях , нещо повече в отговора на обратните искове , както и в съдебно
заседание твърди , че не е предприемала действия за снабдяване с визирания
нотариален акт , следва да се приеме , че тя не е придобила собственост върху
целите имоти . При това положение , с оглед изложеното
по-горе следва да се приеме за установено , че ищците не са изгубили 2/3 ид.ч. или по 1/3 ид.ч. за всеки , от процесните имоти , ето защо предявените по отношение
на ответницата Б.М.А. , искове по чл.124 от ГПК се явяват основателни .
Доколкото ищцата не е станала
собственик на целите имоти , със сключването на
сделката обективирана в нотариален акт №61 , том І , дело №46/2012г. по описа
на Нотариус рег.№024 , с
район на действие ШРС , не са настъпили целените
правни последици , а именно прехвърлянето на собствеността на ответниците Р.Д.К. и Н.Б.К. . Необходимо е да се
отбележи , че приобретател по договора е единствено
ответникът Р.Д.К.
, но от доказателствата по делото се установява , че към момента на
сделката е бил в брак с ответницата Н.Б.К. . Към
момента на продажбата , ответницата Б.М.А. е притежавала само 1/3 ид.ч.
от нивите , ето защо вещно-прехвърлително действие е
настъпило само по отношение на тези идеални части , т.е. последните ответници
не са придобили собствеността върху останалите 2/3 ид.ч. . Горното обуславя
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за успешното провеждане на
иска по чл.108 от ЗС предявен срещу
ответниците Р.Д.К. и Н.Б.К.
, т.к.
ищците са останали собственици на процесните 2/3 ид.ч.
от имотите , а ответниците , в отговора на исковата
молба признават , че ги владеят , но по делото липсват доказателства , че имат
основание за това , което обуславя
основателност на предявените спрямо тях равандикационни
искове .
Ищецът Ф.М.А.,
е предявил спрямо тримата ответника иск по чл.33 ал.2 от ЗС , относно продажбата на собствената на ответницата Б.М.А. , 1/3 ид.ч. от имотите , доколкото в тази част прехвърлителната сделка , извършена
с нотариален акт №61 , том І , дело
№46/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС е
постигнала валидно прехвърляне на собствеността . На първо място следва да се
посочи , че предявяването на иск по чл.33 ал.2 от ЗС се преклудира с
изтичането на двумесечен срок от сключване на сделката . В настоящият случай , срокът от
сключване на сделката -06.02.2012г. до датата на предявяване на исковата
молба -04.04.2012г. не е изтекъл , т.е.
е спазен преклузивният
двумесечен срок за предявяване на иска . Също не е спорно ,
че ответницата Б.М.А. не е поканила съсобственика Ф.М.А., да купи нейната част от имота , съобразно императивно установеното
правило на чл.33 ал.1 от ЗС. Извършването на покана подлежи на
доказване от ответниците , като в настоящия случай те не са представили
доказателства опровергаващи твърденията на ищцата . Изложеното налага извода , че претенцията на
ищеца Ф.М.А., за съдебно наложена правна промяна ,
заявена чрез конститутивния иск по чл.33 ал.2 от ЗС
се явява основателна – същата е заявена преди изтичането определения в закона
срок , в условията на пълно и главно доказване са потвърдени наведените
фактически твърдения , а именно , че
ищецът е съсобственик на процесния
недвижим имот , като идеална част от
него е продадена на трето лице ,
сделката не е нищожна и липсва покана до ищеца
за изкупуването и , поради което
искът следва да бъде уважен .
Налице е спор относно цената която
ищецът следва да заплати на третите лица по сделката при встъпването им правата
им . Купувачите
по сделката заявяват
, че посочената в нотариален акт №61 , том І , дело №46/2012г. по описа на
Нотариус рег.№024 , с район
на действие ШРС ,
обща продажна цена за двата имота е 5 000 лева е привидно уговорена , а действителната такава
е в размер на 22 939,38 лева и ако
искът бъде уважен , ищецът следва да
бъде осъден да заплати по -високата сума
, а именно 7 646,46 лева , съответстваща на 1/3 ид.ч.
от продажната цена .
Според разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗС “.... заинтересованият
съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените
условия......” . Според съда ,
тази разпоредба указва възможността , както “изкупвачът” да доказва , че
действително уговорената цена е по-ниска от посочената в нотариалния акт , така
и страните по атакуваната сделка да доказват несъответствие между реално
платената и посочената цена . В настоящия случай ,
купувачите по същество релевират възражения относно симулативност
на сделката , в частта относно цената . Твърдят , че
разполагат с т.нар. “обратно писмо” , което разкрива в пълна степен твърдяната
симулация . Действително , по делото е представен
документ , наименован “Разписка за получени суми “ , в който е включително и процесните ниви са описани по
номера и землище и изрично е посочена цената , която е платена от продавачите .
Документът е подписан от пълномощника на продавача , който съобразно приложеното към
нотариалното дело пълномощно има право да получава продажната цена по сделката
, следователно има право и да удостоверява обстоятелства изложени в цитираната
“Разписка “ . Поради изложеното , съдът намира , че
представеното “обратно писмо” , представлява достатъчно доказателство относно
действителните уговорки на продажбата , в частта относно цената . При това
положение претендиращият изкупуването ищец следва да се подчини на тези
установени по делото действително договорени условия и да заплати на третото
лице по сделката действително уговорената цена , или 7 646,46
лева , равняваща се на 1/3 част от
цялата продажна цена .
Ищците са направили искане , на основание чл.537 ал.2 от ГПК , за отмяна на нотариален акт №53 , том І , дело
№40/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС , с който ответницата Б.М.А. е
призната за собственик на процесните имоти по давност , за размера над 2/2 ид.ч. , както и на нотариален акт
№61 , том І , дело №46/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС , с в
частта в която същата ответница е продала на третите лица частта от имотите , които не притежава . В съдебната практика (Решение № 483 от 15.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 991/2009 г., I г. о., ГК) вече трайно е възприето становището , че по реда на
посочената разпоредба могат да се
отменят само констативни нотариални актове . Нотариалните актове, с които се
оформят сделки имат правопораждащо (конститутивно) действие. Когато сделката е
сключена при порок, който води до нищожност, или унищожаемост,
или когато тя е развалена, или отменена, легитимиращия ефект за преобретателя ще отпадне с вписване на съдебното решение, с
което е установен порока, или с което е постановено разваляне, или отмяна на
сделката. При продажба на чужда вещ, сделката остава действителна и поражда
права и задължения за страните. Поради
изложеното съдът намира , че на отмяна по реда на
чл.537 ал.2 от ГПК подлежи на отмяна само нотариален акт №53 , том І , дело
№40/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС , до размера над
2/3 ид.ч. от имотите . Доколкото нотариален акт №61 , том І , дело №46/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС ,
обективира сделка , същият не може да
бъде отменен .
Относно обратните искове по чл.191 ал.1 във вр.чл.189 ал.1 , изр. второ ,
предл. първо и второ от ЗЗД , чл.191 ал.1 , предл. последно от ЗЗД , чл.86 ал.1 от ЗЗД .
В условията на евентуалност , ако искът по чл.108 от ЗС бъде
уважен , купувачите Р.Д.К. и Н.Б.К. ,
ответници в настоящото производство са предявили обратни искове (ОИ) срещу продавача Б.М.А. , който е привлечен и като трето лице-помагач , както следва . Съдът ,
в Определение постановено в закрито съдебно заседание на 07.08.2012г. е изложил
подробно мотивите си относно допустимостта на предявените обратни искове .
Допълнително следва да се отбележи , че съдът споделя изцяло съображенията на ищците по ОИ , относно липсата
на необходимост от предявяване на иск за разваляне на договора , с който е прехвълена чуждата вещ . Искът по чл.87 от ЗЗД е необходимо
да се предяви единствено в хипотезата на чл.189 от ЗЗД ,
т.е. при бъдеща евикция
. В настоящия случай искът по чл.108 от ЗС е вече
предявен , а обратните искове са заявени в условия на
евентуалност , т.е. претенциите по тях ще бъдат уважени , единствено ако се
стигне до влязло в сила съдебно решение по ревандикационния
иск .
Съобразно разпоредбата на чл.191
ал.1 във вр.чл.189 ал.1 ,
изр. второ , предл. първо от ЗЗД , продавачът
дължи на купувачите платената цена . По-горе съдът подробно е обсъдил доказателствата
относно принадлежността на правото на собственост относно 2/3 ид.ч.
от имотите , действително уговорената цена и тези
мотиви относно разкритатата симулативност
на договора в тази част са относими и при определяне на цената която подлежи на
връщане , или сума в размер на 15 293 лева , равняваща се на 2/3 части от цената ,
съобразно дела от имотите , който не е бил собственост на продавача .
Ищците по ОИ
претендират и заплащане на сумата от 289 лева ,
представляваща разноски по сключването на сделката . Съдът намира , че искът е частично основателен , т.к. размерът на
дължимите разноски следва да се определят също съразмерно на частта , която не
е принадлежала на продавача , т.е. 2/3
или сумата за разноските , които подлежат на възстановяване е 192,67
лева . За разликата от 192,67 лева , до пълния предявен
размер от 289 лева , искът се явява неоснователен .
Последният обратен иск касае
разноските , които ще бъдат направени от купувачите в
производството по съдебното им отстраняване или по проведения срещу тях иск по
чл.108 от ЗС , както и по иска по чл.33 ал.2 от ЗС . Съдът намира , че
разпоредбата на чл.191 от ЗЗД предвижда изрична възможност купувачите да
претендират възстановяване на разноските по проведената евикция
, ето защо в тази част претенцията се явява основателна . В настоящия случай
извършените от ищеца деловодни разноски в производството по чл.108 от ЗС , които на основание чл.78 ал.1
от ГПК ще бъдат възложени в тежест на ищците по ОИ са
в размер на 532 лева и именно тази сума подлежи на възстановяване от ответника
по ОИ. Необходимо е да се уточни ,
че съдът при завеждане на делото е пропуснал да събере държавна такса по
предявените искове по чл.108 от ЗС , която с оглед
цената на исковете е 100 лева . Доколкото ревандикационните
искове са уважени , пропуснатата държавна такса следва
да бъде заплатена от ответниците в полза на ШРС
. Така общо разноските по евикцията са 432 лева – адвокатският хонорар
заплатен от ищците и 100 лева , които се дължат в полза на ШРС
. Освен тези разноски
, които са направени от ищците и ще бъдат присъдени в тежест на
ответниците по исковете по чл.108 от ЗС , последните
също са направили разноски , с оглед реализиране на процесуалните си права и по
конкретно заплатили са адвокатски
хонорар в размер на 1 000 лева . При уговарянето на този хонорар обаче не
изрично посочено , каква част от него е за предявяване на обратните искове и каква част
е за защита по исковете по чл.108 от ЗС , т.е. по същество искът не доказан по размер ,
поради и което с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК , съдът приема , че
разноските , извършени от евницираните купувачи са в
размер на 500 лева – адвокатски хонорар . При това положение , общата сума ,
която ответникът по ОИ дължи на ищците , на основание
чл.191 ал.1 , предл. второ от ЗЗД е 1 032 лева
Неоснователна се явява претенцията
за осъждане на ответника по ОИ за заплащане на
присъдените в тежест на купувачите разноски по проведения иск по чл.33 от ЗС , които в
настоящия случай са 316 лева . Въпреки , че като краен
резултат купувачите губят правата по сделката
, до размера на 1/3 ид.ч. от имотите , правните последици от решението не представляват съдебно
отстранение по смисъла на чл.189-191 от ЗЗД , поради и което не поражда право на
купувачите да искат възстановяване на посочените деловодни разноски , по реда
на чл.191 от ЗЗД .
На основание чл.78 ал.1 от ответникът Б.М.А. следва да
заплати на ищците сумата 547 лева –
деловодни разноски по исковете по чл.124 ал.1 от ГПК .
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответниците Р.Д.К. и Н.Б.К. следва да
заплатят на ищците сумата 432 лева –
деловодни разноски по исковете по чл.108 от ЗС .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.А. , ЕГН:********** *** , че Ф.М.А.,
ЕГН:**********,*** е собственик на 1/3 идеална част от следните недвижими имоти :
НИВА с площ от 22.001 дка, четвърта категория,
местност “Чакмаклък”
имот № 020006 по плана за земеразделяне на с. ***,
НИВА с площ от 14.998 дка, 6.928
дка, четвърта категория,
8.070 дка, пета категория, местност Къзълджъклък,
имот № 025034 по плана за земеразделяне на с. ***,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.А. , ЕГН:********** , че А.М.А.,
ЕГН: **********,***, е собственик на 1/3 идеална част от следните недвижими имоти :
НИВА с площ от 22.001 дка, четвърта категория,
местност “Чакмаклък”
имот № 020006 по плана за земеразделяне на с. ***,
НИВА с площ от 14.998 дка, 6.928
дка, четвърта категория,
8.070 дка, пета категория, местност Къзълджъклък,
имот № 025034 по плана за земеразделяне на с. ***,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.К. , ЕГН:********** ***
и Н.Б.К. , ЕГН:********** *** , че Ф.М.А., ЕГН:********** и А.М.А.,
ЕГН: ********** са собственици общо на 2/3 ид.ч. или
всеки по 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти :
НИВА с площ от 22.001 дка, четвърта категория,
местност “Чакмаклък”
имот № 020006 по плана за земеразделяне на с. ***,
НИВА с площ от 14.998 дка, 6.928
дка, четвърта категория,
8.070 дка, пета категория, местност Къзълджъклък,
имот № 025034 по плана за земеразделяне на с. ***,
и
ОСЪЖДА Р.Д.К. , ЕГН:********** и Н.Б.К. , ЕГН:********** да им предадат владението върху посочените 2/3 ид.ч.
от имотите . ОБЯВЯВА Ф.М.А.,
ЕГН:**********, ЗА КУПУВАЧ
на 1/3 (една трета ) ид.ч. от от НИВА с площ от 22.001
дка, четвърта категория, местност “Чакмаклък” имот № 020006 по плана за земеразделяне на с.
*** и НИВА с площ от 14.998 дка, 6.928 дка, четвърта категория, 8.070 дка, пета категория, местност Къзълджъклък, имот № 025034 по плана за земеразделяне на с.
***, и встъпване в правата му на такъв по
нотариален акт №61 , том І , дело №46/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС , сключен между Б.М.А.
, ЕГН:********** , като продавач и Р.Д.К. , ЕГН:**********
и Н.Б.К. , ЕГН:********** , като купувачи , за
сумата 7 646,46 (седем хиляди шестстотин
четиридесет и шест лева и четиридесет и шест ст.) лева , която следва да заплати на
Р.Д.К. , ЕГН:********** и Н.Б.К. , ЕГН:**********
, в месечен срок от влизане в сила на настоящото решение .
ОСЪЖДА Б.М.А. , ЕГН:********** , да заплати на
Р.Д.К. , ЕГН:********** и Н.Б.К. , ЕГН:**********
, сумата 15 293 (петнадесет хиляди двеста деветдесет и три ) лева , представляваща покупната цена
на 2/3 ид.ч. от следните недвижими имоти : НИВА с площ от 22.001 дка, четвърта категория,
местност “Чакмаклък”
имот № 020006 по плана за земеразделяне на с. ***, НИВА с площ от 14.998 дка, 6.928 дка,
четвърта категория, 8.070 дка, пета
категория, местност Къзълджъклък, имот № 025034 по
плана за земеразделяне на с. ***, , по
договор за покупко –продажба , сключен с нотариален
акт №61 , том І , дело №46/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС , от който имот ищците по обратните искове , като купувачи са съдебно отстранени на
основание чл.192 ал.1 от ЗЗД , ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на предявяване на обратния иск – 17.07.2012г. , до
окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА Б.М.А. , ЕГН:********** , да заплати
на Р.Д.К. , ЕГН:********** и Н.Б.К. , ЕГН:********** , на основание чл.191 ал.1 във вр.чл.189 ал.1 от
ЗЗД , сумата 192,67 (сто деветдесет и два лева и
шестдесет и седем ст.) лева , разноски по сключване на договора ,
извършен с нотариален акт №61 , том І , дело №46/2012г. по описа на
Нотариус рег.№024 , с район
на действие ШРС , съразмерно на частта от имота –
2/3 ид.ч. , от който Р.Д.К. , ЕГН:********** и Н.Б.К. , ЕГН:**********
, са съдебно отстранени , ведно със законната
лихва върху главницата , считано
от датата на предявяване на обратния иск -– 17.07.2012г. , до окончателното и
изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата от 192,67
лева до пълния
предявен размер от 289 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Б.М.А. , ЕГН:**********
, да заплати на Р.Д.К. , ЕГН:**********
и Н.Б.К. , ЕГН:**********, на основание чл.191 ал.1 от ЗЗД , сумата от 1 032 (хиляда тридесет и два ) лева , представляваща извършени от тях
и присъдени в тяхна тежест деловодни
разноски , в производството по чл.108 от ЗС – за
съдебното им отстранение от описаните имоти .
ОТМЕНЯ , на
основание чл.537 ал.2 от ГПК , нотариален акт №53 , том І , дело №40/2012г. по описа на Нотариус рег.№024 , с район на действие ШРС , в
частта за признаване на право на собственост , над 1/3 ид.ч.
от недвижимите имоти .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален
акт №61 , том І , дело №46/2012г. по описа на Нотариус
рег.№024 , с район на
действие ШРС , в частта за продажба на 2/3 ид.ч. от недвижимите имоти .
ОСЪЖДА Б.М.А. , ЕГН:********** да заплати на Ф.М.А.,
ЕГН:********** и А.М.А., ЕГН: ********** , сумата 547 (петстотин четиридесет и седем )лева – деловодни разноски по
исковете по чл.124 ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА Р.Д.К. , ЕГН:********** и Н.Б.К. , ЕГН:**********
да заплатят на Ф.М.А.,
ЕГН:********** и А.М.А., ЕГН: ********** сумата 432 (четиристотин тридесет и два ) лева – деловодни разноски по
исковете по чл.108 от ЗС .
ОСЪЖДА Р.Д.К. , ЕГН:********** и Н.Б.К. , ЕГН:********** и Б.М.А. , ЕГН:********** следва да заплатят на ищеца Ф.М.А., сумата 316 (триста и шестнадесет ) лева – деловодни разноски по иска
по чл.33 ал.2 от ЗС .
ОСЪЖДА Б.М.А. , ЕГН:********** да заплати на Р.Д.К.
, ЕГН:********** и Н.Б.К.
, ЕГН:********** деловодни разноски по
обратните искове в размер 1 191,72 (хиляда сто деветдесет и един лева
и седемдесет и две ст.) лева , от
която 691,72 лева – внесени ДТ и 500 лева – адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА Р.Д.К. , ЕГН:********** и Н.Б.К. , ЕГН:**********
, да заплатят в полза на ШРС , сумата 100 (сто) лева – държавна такса по исковете
по чл.108 от ЗС .
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на
страните.
СЪДИЯ: