Р Е Ш Е Н И Е
№ 260213
гр. П., 26.02.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06630 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир
Спасов, чрез юрк. Максимова, срещу Е.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1319,34 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „****, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 139,22 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които
вземания е издадена Заповед №
739/08.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 00911/2019
г. на РС-П..
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР общи
условия, които са публикувани по установения ред, като в законоустановения срок
ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които
да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната
енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на
единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ
при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адв. С.И. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на облигационна
връзка между страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот,
предвид липсата на доказателства за собствеността върху процесния имот и писмен
договор между страните. Възразява общите условия да са били публикувани в
централен ежедневник, съгласно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Счита, че
клаузите на ОУ са неравноправни и противоречащи на ЗЗП и Директива 2006/32/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. Оспорва през процесния
период на ответника да е доставена топлинна енергия в претендирания размер,
както и изпълнението от страна на ищеца за задълженията за периодични
метрологични проверки на средствата за търговско измерване за имота. Прави
възражение, че вземанията са погасени по давност. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация П.”
АД е издадена Заповед № 739/08.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
00911/2019 г. на РС-П. срещу Е.М.Я. за сумата 1319,34 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 139,22 лв., представляваща обезщетение за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приети общите условия на дружеството за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „СъП.”, бр. 82/3959/ на
29.04.2008 г.
С доклада по делото е обявено за служебно известно, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник
(в-к “СъП.”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.),
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Представена е справка извлечение за задълженията на абонат Е.М.Я. с
абонатен № **********, за адрес: гр.
П., ул. „****.
Видно от молба от 15.07.1999
г., че ответникът Е.М.Я. е отправила искане до ишцовото дружесто за откриване
на партида за плащане на топлоенергия за жилищни нужди на адрес: гр. П., ул. „****, въз основа на договор за покупка № 47 от 04.06.1999 г., обективиран в Нотариален акт № 151 от 04.06.1999 г.
Съгласно писмо от Община П. с
изх. № 20/СПУ 8857-1 от 10.12.2020 г. в архива на отдел „ОСКТТУЗ“ и бившият
отдел „БОДИ“ при Община П. не се намира
Договор за недвижим имот за апартамент с адрес: гр. П., ул. „****.
От приложената по делото
справка № 508749/04.12.2020 г., извършена чрез отдалечен достъп до данни в
Агенция по вписванията, се установява, че за ЕГН ********** не са налични вписвания,
отбелязвания или заличавания.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор №
259/12.11.2001 г. за услугата дялово разпределение на топлинната енергия в
срадата етажна собственост, от който момент е въведена системата за дялово
разпределение. Вещото лице посочва, че между „Топлофикация П.“ ЕАД и „Техем
сървисис“ ЕООД, гр. София, е сключен Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата
дялово разпределение на топлинната енергия в срадата етажна собственост със
срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако
липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. и с
„Директ“ ЕООД-гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че
уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал
метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От
заключението се установява още, че количеството топлинна енергия е определено
правилно, съгласно методиката, изпълнено е изискването на Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г. за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия
между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС), тъй като от
брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия, не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От
обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са
изготвяни ежегодно след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия
в СЕС. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените или нормативно начислените с изравнителните сметки за
съответните периоди. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че
стойността на топлоенергията за процесния период за имота е в размер на 1319,34
лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 1319,34 лв. за периода 01.05.2017 г.
- 30.04.2018 г., а за законна лихва – 139,22 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., като към момента на
извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника.
Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено редовно
във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения на
абоната, като всички изравнителни сметки, издадени от фирмата за дялово
разпределение за процесния период, са въведени в счетоводството на ищца по
партидата на ответника и задължението му е намалено със сумата по тях.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за
установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и
лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. бр. 86/2017 г./ за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за
главница е установяването, че по силата на договор за продажба на топлоенергия
е доставил топлинна енергия в размер на претендираната стойност, дължима от
ответника.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот.
Съгласно Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2 по описа за 2017 г. На ОСГК на ВКС клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
От представената по делото молба от 15.07.1999 г.
от Е.М.Я. се установява, че ответникът е отправил изявление до ищцовото
дружество за откриване на партида за плащане на топлоенергия за жилищни нужди
на адрес: гр. П., ул. „****.
От приложеното извлечение от сметка и заключението на вещото лице по
проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищцовото
дружество е открита партида за абонат Е.М.Я. с абонатен № **********, за адрес: гр. П., ул. „****, по който са
отчетени фактурираните суми за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017
г. – 30.04.2018 г. От изложеното следва, че е налице съвпадение на насрещните
волеизявления на страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот, с
което ответникът е придобил качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора дължи цената й на топлопреносното предприятие.
От заключението на вещото лице по
приетата съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна
енергия за процесния имот за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е на
стойност 1319,34 лв.
Неоснователни са възраженията на
ответника за нищожност на клаузите на ОУ на основание чл. 146 и чл. 143 от
Закона за защита на потребителите, доколкото нормативната уредба изрично
изисква потребителят да не е могъл да влияе върху съдържанието на клаузите в
ОУ. Същевременно Закона за енергетиката предвижда такава възможност за
потребителите, като липсват доказателства, че потребителят е възразил срещу
която и да е от клаузите на ОУ, поради което не може да се приеме, че която и
да е от тях е неравноправна спрямо него. За пълнота следва да се посичи, че
дори и клаузите на ОУ да са нищожни на основанието, посочено от ответника, то
този въпрос е ирелевантен за изхода на настоящия правен спор, доколкото не
влияе на обстоятелството, че е потребена доставената от ищеца и ползвана за
процесния имот топлинна енергия.
По отношение на възражението за
нарушение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г., съдът намира следното:
С посочената директива
се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената енергия и
реалното й включване в сметката, като на държавата-членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая този принцип е спазен, защото сумите
за топлинна енергия за процесния период са начислявани по прогнозни месечни
вноски, за които се издават фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение,
въз основа на които се извършва заплащане, респ. възстановяване на надвзета
сума. Така че макар реланото потребелние да не е отчетено ежемесечно, то е
отчетено за исковия период при изготвяне на изравнителните сметки, които са
съобразени от СТЕ и СИЕ, от заключенията по които се установява стойността на
действително потребената топлинна енергия за процесния период. Ответникът не
установява да е оспорил изготвените изравнителни сметки в установените срокове
съгласно чл. 34, ал. 3 от Общите условия, поради което съдът намира, че
разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възниканло вземане
спрямо ответника за главница в предявения размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, праводателят на ответника
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за периода 09.07.2017 г. – 25.01.2019 г. лихвата
за забава върху месечните плащания за доставената за процесния имот топлинна
енергия е в размер на 139,22 лв.
Предвид горното, следва, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетение за забава в предявения размер.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В случая
изискуемостта на най-старото задължение за главница за потребена топлинна
енергия за м.05.2017 г. настъпва на 01.07.2017 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 07.02.2019 г., преди изтичане на давностния
срок за вземането, с което давността е прекъсната на основание чл. 116 б “б“ от ЗЗД. С оглед изложеното,
възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
По горните мотиви, съдът прави
извод, че предявените искове следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за парично вземане основателно
е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
07.02.2019 г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от
страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от
исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът
е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
минимлане размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00 лв. за исковото
производства. С оглед изложеното, съдът приема, че в настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 29,17 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити за
експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 10,00 лв. – държавна
такса за издаване на две съдебни удостоверения, 150,00 лв. – депозит за особен
представител, т. е. в общ размер на 539,17 лв., а в заповедното производство,
както следва: 29,17 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 79,17 лв., които следва да му бъдат присъдени в пълен
размре предвид изхода на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД,
EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 1319,34 лв. /хиляда
триста и деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018
г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „****, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2019
г., до окончателното й изплащане, и сумата
139,22 лв. /сто тридесет и девет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания
за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които вземания е издадена
Заповед № 739/08.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 00911/2019 г. на РС-П..
ОСЪЖДА Е.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 539,17
лв. /петстотин тридесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ - разноски за исковото производство, и сумата 79,17 лв. /седемдесет
и девет лева и седемнадесет стотинки/ - разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 00911 по описа за 2019 г. на Районен
съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.