№ 310
гр. Пазарджик, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200565 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ГРАНД САМУРАЙ – Д. К.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Панагюрище,
обл.Пазарджик, улица „Хаджи Димитър“ № 23, представлявано от
управителя Д. Н. К. против НП № 13-2100100 от 25.01.2022 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за
нарушение на чл.1, ал.2 във връзка с чл.62, ал.1 от КТ на дружеството, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500 ( хиляда и петстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което
се иска неговата отмяна. Твърди се, че контролните органи на ДИТ не
били издали постановление по чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, като не били
дали предписание на жалбоподателя в тази връзка, което представлявало
съществено нарушение на закона. Основното възражение се състои в
твърдението, че завареното в обекта на жалбоподателя лице Г. Ф. се
1
намирал в гражданско-правни, а не в трудово-правни отношения с
жалбоподателя, за което имало валидно сключен писмен договор, като
уговорката между жалбоподателя и Г. Ф. била за постигане на определен
резултат, а не за полагането на личен труд в определено работно време.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява
процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание ДИТ-Пазарджик се представлява от
ст.юриск.Ш., която оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено.
И двете страни претендират разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че на
08.10.2021 година, в качеството си на работодател не е уредил като
трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с Г. В. Ф. с ЕГН: **********, а
е сключил граждански договор. Същият бил заварен да работи като общ
работник в склад за безалкохолни и алкохолни напитки, находящ се в град
Пазарджик, улица „Мильо Войвода“ № 10, стопанисван от
жалбоподателя. Нарушението било установено на 25.10.2021 г., при
преглед на фирмената документация на дружеството-жалбоподател,
когато за завареното да работи лице Г. Ф. бил представен граждански
договор № 1/27.09.2021 год. и след служебна справка в регистър трудови
договори било установено, че за него няма сключен трудов договор в
писмена форма.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.1, ал.2 във връзка с
чл.62, ал.1 от КТ.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от свид.В.Д. -
главен инспектор в ДИТ-Пазарджик, въз основа на който било издадено
атакуваното НП. НП било получено от упълномощено от жалбоподателя
лице на 03.02.2022 г. , а жалбата била подадена чрез АНО на 10.02.2022
2
год. , т.е. в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледани по същество, възраженията в жалбата не са основателни.
От показанията на свид.В.Д. – главен инспектор в ДИТ-Пазарджик
се установява, че на 08.10.2021 г. извършил проверка в склад за
безалкохолни и алкохолни напитки, находящ се в търговската зона на град
Пазарджик, стопанисван от жалбоподателя. Поводът за проверката бил
подаден анонимен сигнал, че в склада работят лица без трудов договор.
На място били заварени няколко лица, сред които Г. Ф., които подреждали
палета с безалкохолни напитки. На лицата били предоставени за
попълване декларации по чл.402 от КТ. Конкретно Г. Ф. собственоръчно
написал в декларацията, че работи при жалбоподателя „Гранд Самурай“
ООД, в град Пазарджик, на улица „Мильо Войвода“ като помощник, с
трудово възнаграждение 25 лв. на ден. На място Г. Ф. не споделил на
свид.Д. че има граждански договор с жалбоподателя. Казал само, че му
плащат 25 лева на ден.
След като заварените да работят лица попълнили декларациите,
свид.Д. ги взел и изготвил призовка до управителя на дружеството-
жалбоподател за явяване в ДИТ – Пазарджик на 25.10.2021 г. със
задължение да представи относимата документация. Точно тогава за
лицето Г. Ф. бил представен граждански договор № 1/27.09.2021 год.,
видно от съдържанието на който между първия и жалбоподателя била
постигната договорка за подреждане на палета с амбалаж при
възнаграждение 5 лева на подредено пале.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д. , т.к. той макар и
служебно обвързан с АНО, няма никакъв личен мотив да изкривява
фактите от обективната действителност и да уличава дружеството, като
му приписва нарушение, което не е било извършено. Всъщност факта че
лицето Г. Ф., заедно с още няколко лица са били заварени да подреждат
палета с безалкохолни напитки не е спорен по делото и не се отрича от
жалбоподателя. Не е спорно също така, че с това лице не бил сключен
трудов договор.
Макар че АНО е приел в НП, че с лицето Г. Ф. е бил сключен
представения на по-късен етап граждански договор / л.20 в АНД 23/22 г.
3
по описа на РС Панагюрище/, съдът приема, че този договор и един
антидатиран документ. Това така, защото съдържанието на граждански
договор не отговаря на уговорените права и задължения, така както те са
посочен в собственоръчно попълнената от Г. Ф. декларация. Ф. ясно е
попълнил, че полага труд като общ работник срещу възнаграждение от 25
лева на ден, докато в граждански договор е посочено нещо съвсем
различно: възнаграждение 5 лева на подредено пале. Освен това ако
действително на 27.09.2021 год. между Г. Ф. и жалбоподателя е бил
сключен трудов договор, първият неминуемо щеше да съобщи това на
свид.Д., а последният с категоричност установи, че такива данни от
страна на Ф. не били съобщени. Ето защо съдът намира, че гражданския
договор е съставен за целите на процеса, с оглед осуетяване на
административно наказателната отговорност.
Но дори хипотетично да приемем, че граждански договор
действително е бил сключен на посочената дата, то нарушението отново е
факт, тъй като самото естество на извършваната работа предполага да
бъде извършвана на точно определено място – склада на жалбоподателя,
в рамките на определено време, зависимо от продажбата на стоките, а
както бе посочено възнаграждението е било договорено не за резултат –
брой подредени палета, а за извършената работа през деня, както
недвусмислено е посочил в декларацията Г. Ф. и така както е казал на
свид.Д. на място.
При това положение съдът намира за доказано до степен на
несъмненост, че уговорката между дружеството – жалбоподател и Г. Ф.
за работата му на обекта на контрол, изразяваща се в подреждане на
палета за безалкохолни напитки представлява уговорка за предоставяне на
работна сила със всички съществени елементи на трудово
правоотношение – работно място, работно време и възнаграждение. При
това положение дружеството-жалбоподател законосъобразно е
санкционирано за нарушение на чл.1, ал.2 във връзка с чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда. Както описанието на нарушението в АУАН и в НП, така
и доказателствата по делото сочат, че лицето Г. В. Ф. е престирал труд на
08.10.2021 г. за жалбоподателя, след устна договорка помежду им
относно съществените елементи на трудовото правоотношение без
сключен трудов договор в писмена форма. При това положение
4
нарушението е квалифицирано правилно. Датата на нарушението е
посочена съвсем ясно и това е датата, на която лицето е заварено да
престира труд, при което не съществува противоречие между датата на
нарушението и събраните по делото доказателства.
По горните съображения дружеството-жалбоподател
законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда.
Що се касае до възраженията в жалбата за съществено нарушение на
закона, тъй като контролните органи на ДИТ не били издали
постановление по чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, като не били дали
предписание на жалбоподателя в тази връзка, то същите са неоснователни.
Издаването на постановление по чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ за обявяване
съществуването на трудово правоотношение и даването на предписания на
работодателя да предложи на работника или служителя сключване на
трудов договор е една възможност за контролните органи на ДИТ, а не
задължение, и процедура, която се развива независимо от реализирането
на административно наказателната отговорност.
При определяне размера на имуществената санкция АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация, като е наложил същата в минимален размер, явно
отчитайки факта, че неизпълнението е за първи път, доколкото
доказателства за противното не се представиха. С така наложената санкция
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.
Процесуалният представител на ДИТ Пазарджик претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Тази
претенция следва да бъде уважена предвид благоприятния изход на делото
за АНО.
Съдът като взема предвид фактическата и правна сложност на делото
и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
определя на юрисконсулта на ДИТ Пазарджик възнаграждение в размер на
100 лв.
Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която
структурно принадлежи ДИТ – Пазарджик юрисконсултско
5
възнаграждение в размер на 100 лв.
По горните съображения, и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, РС
– Пазарджик ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДВА НП № 13-2100100 от 25.01.2022 год. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „ГРАНД
САМУРАЙ – Д. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Панагюрище, обл.Пазарджик, улица „Хаджи Димитър“ №
23, представлявано от управителя Д. Н. К. на основание чл.416, ал.5 от КТ,
във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.1, ал.2 във връзка чл.62,
ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ГРАНД САМУРАЙ – Д. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Панагюрище, обл.Пазарджик, улица
„Хаджи Димитър“ № 23, представлявано от управителя Д. Н. К. да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ:
*********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6