№ 80
гр. Варна , 04.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600176 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.6
от НПК.
Постъпила е частна жалба от подсъдимият Г.Р. чрез процесуалния му
представител адв.Е.Б. от БлАК срещу определение от 21.05.2021г. по НОХД
№77/2021г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за изменение на мярката му за неотклонение в по-
лека.
Жалбата като подадена в срок е допустима.
Подсъдимият Г. ИВ. Р. бил задържан под стража на 25.07.2018г. по
обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК.
Бил предаден на съд на 16.08.2019г. с обвинителен акт на Шуменската
окръжна прокуратура, по който било образувано НОХД 291/2019г.,
приключило с определение от 15.10.2019г., с което съдебното производство
било прекратено, а делото върнато на прокурора за отстраняване на
съществени процесуални нарушения.
По нов обвинителен акт от 19.11.2019г. било образувано НОХД
378/2019г. на ОС Шумен, приключило с присъда от 18.06.2020г. Присъдата
1
била отменена с решение по ВНОХД 294/2020г. на ВАпС от 15.01.2021г.
Ново разглеждане на делото от първоинстанционният съд започнало по
НОХД 77/2021г. по описа на ОС Шумен, образувано на 23.02.2021г., по което
на 21.05.2021г. било проведено разпоредително заседание, в рамките на което
съдът отказал да промени в по-лека определената на подсъдимия мярка за
неотклонение. Това определение е предмет на настоящият съдебен контрол.
В частната жалба са развити следните доводи:
1/ за продължителен и неразумен срок на задържане, като в тази връзка
са цитирани решения на ЕСПЧ и критериите им за „разумен срок“, за какъвто
би следвало да се приеме такъв, който постига баланс между средствата за
принуда и преследваната цел.
2/ за опасността от укриване и/или извършване на престъпление, по
който въпрос защитата се е позовавала на известната аргументация, че
продължителността на задържането занижава посочените рискове.
На база на тези доводи защитата счита за адекватна мярка за
неотклонение „домашен арест“.
Въззивният състав счита атакуваното определение за правилно и
законосъобразно, макар (както правилно е отбелязала защитата) да е крайно
лаконично откъм мотиви.
От данните по делото е видно, че може да се направи обосновано
предположение за евентуална съпричастност на подсъдимия към деянието, в
каквато насока са подозренията на прокурора. Обвинението е за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Действително подсъдимият не е осъждан и има постоянен адрес. Съдът
е солидарен с тезите на защитата, че опасностите не могат да се извеждат
само и единствено от тежестта на обвинението, както и с тезите, които касаят
продължителността на срока на задържане.
Разумността на срока на задържане следва да бъде преценявана във
всеки конкретен случай индивидуално, съобразно обективни критерии,
каквито са фактическата и правна сложност на делото, процесуалната
2
активност на правораздавателните органи за приключване на наказателното
производство в разумен срок и поведението на самия подсъдим.
В случая се установява, че по настоящето съдебно производство в
качеството на подсъдим участва едно лице, девет пострадали лица,
множество свидетели и експерти. При все това съдебните състави,
разглеждали и разглеждащи делото са положили максимални усилия, така
щото да обезпечат своевременното му разглеждане с оглед спазване
разпоредбата на чл.22 ал.3 от НПК. Въпреки тези усилия съдът констатира, че
при съдебните производства (вкл. и пред състав на ВАпС) се наблюдава
многократно отлагане на съдебните заседания по делата по причини недобре
организирана защита, които действия на подсъдимия и защитата му се явяват
съпричастни към продължителността на срока на задържане. Ето защо не
може да се приеме, че наказателното производство не се провежда в разумен
срок при констатираните горе обструкции от страна на жалбоподателя.
Предполага се, че страната, претендираща нарушени права, би следвало да
спазва изрядно процесуално поведение, каквото не всякога се открива в
действията й по конкретното дело. Отделно - делото не е обемно, но разкрива
фактическа и правна сложност, а това обстоятелство всякога следва да се
отчита при коментирането на разумния срок на задържане. Целта на член 6 §1
от ЕКПЧОС е да се гарантира, че обвинението няма да тегне над подсъдимия
твърде дълго, а въпросът с неговата основателност се решава (Wemhoff v
Germany, § 18; Kart v. Turkey [GC], § 68). Така се тълкува от съда и настоящия
срок на задържане, предвид упоменатото процесуално поведение, а също и
наложилото се повторно разглеждане на делото, съобразно изложените
аргументи в отменителното решение на ВАпС. Поради всичко изложено
възраженията на защитата на тази плоскост не се споделят и задържането по
делото категорично не може да бъде определено като репресия.
Въззивният състав намира, че не съществува опасност от укриване, тъй
като подсъдимия е с постоянен адрес.
Намира също и, че наличието на реална опасност от извършване на
престъпление в случая не зависи от продължителността на задържането,
макар то да играе безспорна роля в занижаването й. Както е известно, липсва
фиксиран максимален срок на задържане във фазата на съдебното
3
производство. Данни за опасността се извличат от механизма на извършване
на деянието, съпричастността към което довело до подозренията на
прокуратурата към подс.Р.. Сходни индиции се съдържат и в някои аспекти
на поведението на подсъдимия след извършване на деянието, предмет на
делото.
Делото (въпреки споменатите некоректни процесуални практики) се
движи ритмично с насрочване на съдебните заседания в спешни срокове
според правилата на чл.22 ал.3 от НПК.
С оглед горното съдът мярката за неотклонение взета по отношение на
Г.Р. се счита съобразена с обстоятелствата, изброени в разпоредбата на чл.56
ал.3 от НПК, както и с целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК. Не
са нарушени и разпоредбите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, доколкото изтеклият срок
на задържане е съобразен с обществената опасност на подсъдимия, както и с
реалната опасност от извършването на престъпление.
Предвид изложеното и като намира, че съдебният акт следва да бъде
потвърден като законосъобразен, на основание чл.345 ал.1 НПК вр. чл.249
ал.3 НПК Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.05.2021г. по НОХД №77/2021г. на
Шуменски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимият Г. ИВ. Р. с ЕГН ********** за изменение на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4