Р
Е
Ш Е Н И Е № 592
гр.
Пловдив 12.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: Пламен
Чакалов
Членове: Бранимир Василев
Велина
Дублекова
като разгледа
докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 718 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е разпределение от 26.01.2017г. изготвено по изп. д. № 20148230400389
по описа на Частен съдебен изпълнител Мариана Кирова, предявено с протокол от
14.02.2017г.
Жалбоподателят – „БМД – М“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********, който е
длъжник по изпълнението моли съда да отмени разпределението, като излага
подробни съображения в тази насока.
Първоначалния взискател ЕТ „Д. 77 – В. Ф.“ и присъединените взискатели ЕТ
„В. - А. В.“, Г.Х. *** не вземат становище.
Съдебният изпълнител дава мотиви, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата по отношение на оплакването за непосочване на общата стойност на
вземанията по изпълнителното дело и в частта за разноските. По отношение не
начисляване на данък добавена стойност съдебният изпълнител счита, че в тази
част жалбата е основателна и разпределението следва да бъде отменено.
Съдът като прецени доказателствата по делото и ги прецени с оглед
направените оплаквания в жалбата, намери за установено следното:
Оплакванията на жалбоподателя могат да се обособят в четири групи, а
именно: в разпределението не е посочена общата стойност на вземанията на
взискателите; неправилно са определени за изплащане в полза на присъединените
взискатели суми, ползващи се с
привилегията по чл. 136, т. 1 от ЗЗД; съдебният изпълнител не е начислил данък
добавена стойност за извършената продажба на недвижимия имот чрез публичната
продан; и разпределението не е предявено
на всички взискатели в производството.
По първото оплакване: От представеното по изпълнителното дело
разпределение на лист 398 до лист 400 се установява, че в обстоятелствената
част на разпределението не е посочен общият размер на дълга на всеки един
взискател (първоначален или присъединен). Посочени са отделни пера, като е
посочено, че по изпълнителното дело се дължат и авансово събрани такси по
съдебното изпълнение, както и съответната такса по т. 26 от Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, без да са посочени
суми. Това обстоятелство не дава възможност на съда при проверката извършвана
по реда на чл. 460 и чл. 463 от ГПК да прецени правилно ли е определен общият
дълг към всеки един от взискателите и съответно правилно ли е определен
коефициентът, спрямо който ще се разпределя съразмерно между кредиторите
остатъка от сумата след удовлетворяване на привилегированите вземания.
По второто възражение: Изпълнително дело № 20148230400389 е образувано
за събиране вземането на взискателя В. К. Ф. в качеството му на едноличен
търговец с фирма ЕТ „Д.-77-В. Ф.“ против длъжника „БМД-М“ ЕООД гр. Пловдив,
като към това дело е присъединено вземането на взискателя А. А. В., в
качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „В. – А. В.“ гр. Пловдив, по
което е образувано изпълнително дело № 390/2014 г. при същия Частен съдебен
изпълнител, както и на взискателя Г.Х.Х., присъединен с разпореждане от
14.12.16г. на Частния съдебен изпълнител. По силата на нормата на чл. 458 от ГПК Държавата е присъединена като взискател за дължимите към нея публични
вземания. По делото е присъединена и Община Пловдив за дължимите местни данъци.
Следователно първоначалният взискател е ЕТ „Д.-77-В. Ф.“, а останалите са
присъединени взискатели. Никой от взискателите не се ползва с особена
привилегия по смисъла на чл. 136 от ЗЗД, както правилно е констатирал съдебният
изпълнител в обсъжданото разпределение. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разноските на
присъединените взискатели не се включват в привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД. Ето защо в настоящото разпределение привилегията по чл. 136, ал. 1, т.
1 от ЗЗД следва да се признае само за разноските по изпълнението, направени от
първоначалния взискател ЕТ „Д.-77 В. Ф.“,
а за останалите взискатели сумите за разноските им ще следва да се прихванат от
останалата сума, след удовлетворяване на привилегированите вземания по реда
посочен в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
По третото оплакване. Както се посочи и по-горе в мотивите си по
жалбата съдебният изпълнител не оспорва обстоятелството, че за процесната
публична продан е следвало да се начисли данък добавена стойност, тъй като тази
сделка попада в предметния обхват на нормата на чл. 131 от ЗДДС, а също така и
защото длъжникът е регистрирано лице по същия закон. Следователно налице е още
едно нарушение при извършване на обжалваното разпределение, а именно на нормата
на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 83 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
По четвъртото възражение. На лист 401 до 406 се намират призовките
изпратени от съдебния изпълнител до страните за предявяване на изпълнението, чрез
които същите са уведомени надлежно, поради което това възражение е
-стр.3 от решение по гр. д. № 718/17г. на ПдОС-
неоснователно.
Установените до тук нарушения при изготвяне на обжалваното
разпределение, а именно непосочване на общия размер на вземанията на всеки
взискател, признаването на привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД на
разноските на присъединените взискатели и неначисляването на данък добавена
стойност върху продажната цена, обосновават извода, че разпределението е
незаконосъобразно извършено, като непосочването на пълния размер на вземанията
не може да бъде извършено от съда, понеже съдебният изпълнител следва да
извърши конкретизация на основанието и размера на съответните разноски, а от
размера на тези вземания зависи и коефициентът за изплащане, който следва да се
определи като съотношение между събрана
по изпълнението сума за изплащане и общия дълг на взискатерите.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло разпределение по изп. д. № 20148230400389 по описа на
Частен съдебен изпълнител Мариана Кирова с район на действие Окръжен съд
Пловдив, предявено с протокол от 14.02.2017г., предявено с протокол от
14.02.2017г.
Решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му
пред Пловдивския апелативен съд.
Председател:
Членове:1.
2.