Р Е Ш Е Н И Е
20.12.2019
год.
Номер №99 Година 2019 Град *******
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – ******* трети състав
На
08 (осми) август Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия С. Момов
НАХ дело номер 286 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „*******“ АД гр. *******,
представлявано от Т.Н.Т.срещу наказателно постановление № 27-0000496/20.07.2018
г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.“***.
В
обстоятелствената част на жалбата се сочи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно. Излага, че в срока на дадените му
предписания, дружеството платило на посочените работници трудовото
възнаграждение. Ето защо, нарушението представлявало маловажен случай, тъй като
било веднага отстранено и следвало да се приложи нормата на чл. 415в от КТ.
Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде изменено.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата. Счита, че вредните последици по смисъла на чл. 415в от КТ не следва да
се презумират, а подлежат на доказване. Неприлагането
на разпоредбата на чл. 415в от КТ по отношение на нарушението, след което е последвало
плащане на трудово възнаграждение, фактически би приравнило поведението на
работодателя до пълно неплащане на трудово възнаграждение.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са
установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна
преписка, на 29.03.2018 г. служители на Д. „И.п.т.”*** извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект – офис на „*******“ АД гр. ***, находящ се в гр. *******, Промишлена зона, за което
съставили протокол на 11.04.2018 година. В същия, на проверявания работодател –
„*******“ АД гр. *****били дадени предписания. По време на проверката по
документи, присъствал изпълнителният директор на дружеството, като законният
представител на жалбоподателя подписал протокола, получавайки препис от него.
На 07.06.2018 г. отново била извършена проверка, като било констатирано, че дадените
с описания по-горе протокол предписания за плащане на трудови възнаграждения,
не били изпълнени.
Въз основа на протокола, на 22.06.2018 г. Г.П.Г. – главен инспектор в ДИТ гр. *** съставил акт за
установяване на административно нарушение №
27-0000496/22.06.2018 г. срещу „*******“ АД гр. ***, за това, че „нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е изпълнил задължително
предписание на контролен орган – Д.и.п.т. ***, дадено с протокол № ПР1812154 за
извършена проверка, връчен на 11.04.2018 г., а именно – не изпълнил предписание
№ 1 от протокола да изплати на Д.А.Д.и Д.Г.Д.уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа за месеците септември и октомври 2017 г. със срок на
изпълнение 23.04.2018 г. Нарушението е извършено на 24.04.2018 г. в гр. *******.
С описаното е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ”. Актът е подписан от
представляващият жалбоподателя на 02.07.2018 година.
Въз основа на акта е издадено наказателно
постановление № 27-0000496/20.07.2018 г. на Директора на Д. „И.п.т.”***. Със
същото, на „*******“ АД гр. *****е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв. на осн. чл. 415, ал. 1 от КТ, за административно нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ. А именно за това, че „нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство с това, че не е изпълнил задължително предписание на контролен
орган – Д.и.п.т. ***, дадено с протокол № ПР1812154 за извършена проверка,
връчен на 11.04.2018 г., а именно – не изпълнил предписание № 1 от протокола да
изплати на Д.А.Д.и Д.Г.Д.уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа за месеците септември и октомври 2017 г. със срок на изпълнение
23.04.2018 г. Нарушението е извършено на 24.04.2018 г. в гр. *******. С
описаното е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ”.
Жалбоподателят
не оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.М.,
прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното:
Между
жалбоподателя и Д.А.Д.и Д.Г.Д.били сключени трудови договори. Независимо, че
последните престирали работната си сила на
работодателя през месеците септември и октомври 2017 г., „*******“ АД не им
платил трудовото възнаграждение в срок. При извършената на 29.03.2018 г.
проверка от служители на ДИТ *** това било констатирано, като на работодателя
били дадени задължителни предписания да плати уговореното трудово
възнаграждение. При последвалата на 07.06.2018 г. проверка било констатирано,
че предписанията не са изпълнени. След съставяне на АУАН, на 25.06.2018 г. на Д.А.Д.и
Д.Г.Д.било платено дължимото трудово възнаграждение.
При така установените
фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от
връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира,
че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на
последното.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Съгласно цитираната норма, който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10000 лева.
Установи се, а и не се спори, че дадените
от служители на Д. „И.п.т.“*** задължителни предписания с протокол №
ПР1812154/11.04.2018 г. за плащане на трудово възнаграждение на Д.А.Д.и Д.Г.Д.не
били изпълнени от страна на жалбоподателя в дадения му срок. Поради това, съдът
намира за доказано по делото, че жалбоподателят извършил вмененото му административно
нарушение.
Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на процесното
деяние е отнесена правилно към разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Досежно наложеното наказание:
Административнонаказващият
орган наложил на „*******“ АД гр. *****административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 415, ал. 1 от КТ. Спорният
въпрос в случая е относно приложимостта на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Според същата, за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лева. На
първо място, настоящият състав намира за ирелевантно в случая изследването на
наличието на вредни последици за работника, тъй като акционерното дружество е
наказано не за това, че не изплатило в срок дължимо трудово възнаграждение, а
за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Това
административно нарушение има за обект обществените отношения, включващи в
конкретния си видов състав задълженията на работодател, вменени чрез
законосъобразно осъществени правомощия на органите на управление и не се
характеризира от обективна страна с вредни последици за работници и служители.
Същото, за разлика от нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ, засяга пряко
дейността на компетентни държавни органи, а не правата и законните интереси на
работници и служители. Тоест, в настоящото администранивнонаказателно
производство е от значение единствено първата, предвидена в текста на чл. 415в,
ал. 1 от КТ предпоставка – отстраняване на нарушението веднага след
установяването му по реда на КТ. Установяването на нарушенията на трудовото
законодателство е специално уредено в нормата на чл. 416, ал. 1 от КТ –
нарушенията се установяват с актове, съставени от държавните
контролни органи. Тоест, моментът на установяване на процесното нарушение,
извършено от „*******“ АД е датата на съставяне на АУАН – 22.06.2018 г. Още на 25.06.2018 г. – три дни след установяване на
нарушението, предписанието на контролния орган било изпълнено от жалбоподателя.
Тоест, работодателят отстранил незабавно нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя в пределите на
императивното за такива хипотези предписание на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
предвиждащо смекчаване на административнонаказателната отговорност за маловажно
нарушение.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като на основание чл. 415в, ал.
1 от КТ, за същото маловажно нарушение, отстранено веднага след установяването му, на „*******“ АД следва да бъде наложено
наказание „Имуществена санкция” в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 27-0000496/20.07.2018 г., издадено от С.С.М.– Директор на Д. „И.п.т.“***,
въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 27-0000496/22.06.2018
г., съставен от Г.П.Г. – главен инспектор в ДИТ гр. ***, с което на „*******“ АД с ЕИК *****, със седалище:***, адрес на
управление:***, представлявано от К.Б.Й., за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, извършено на 24.04.2018 г. в гр. *******,
и на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), КАТО вместо
„Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв., на основание чл. 415в, ал. 1
от КТ, за същото маловажно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, отстранено незабавно
след установяването му по реда на чл. 416 от КТ, НАЛАГА на „*******“ АД гр.
******* „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 200,00 лв. (двеста лева).
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен съд – ***,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: