РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Ч., 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч. в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Административно наказателно дело №
20245450200095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. "*****" №
** против наказателно постановление № 24-0373-000446/05.11.2024 г., издадено от
началника на РУ Ч. при ОДМВР С., с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание по чл. 187, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева.
В жалбата са наведени доводи, че в атакуваното наказателно постановление за записани
грешно модела и марката, както и номера на автомобила, управляван от жалбоподателя, и че
също така е записано грешно посоката на управлявания от жалбоподателя автомобил.
Поради изложеното се моли наказателното постановление да бъде анулирано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В хода на
съдебните прения моли, при положение, че има грешки в наказателното постановление,
същото да бъде отменено.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка, изразява становище за основателност на аргументите, изложени в жалбата, поради
допусната техническа грешка при изписване на марката, модела и регистрационния номер
на автомобила. Изтъква, че в диспозитива правилно е записан автомобилът, а именно - лек
автомобил "*****", с рег. № *****, като е сгрешена само посоката на движение, изразяваща
се: вместо от ул. "*****" към ул. "*****" № **, в акта е записано: "от вилно селище "*****"
към бензиностанция "Лукойл".
РП - С., ТО - Ч., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 29.11.2024 г.
Жалбата е подадена чрез АНО на 05.12.2024 г. Ето защо, като констатира изпълнение на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав приема, че срокът за обжалване на
НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на
обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е основателна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 25.10.2024 г. младши автоконтрольор А. В. П. и старши полицай В. И. С., служители на
1
РУ Ч., свидетели по делото, били в наряд и извършвали контрол на пътното движение.
Установили се за извършване на проверки в гр. Ч. на ул. "*****" пред дом № **. Около 14:00
часа спрели за проверка лек автомобил "*****", с рег. № *****. В хода на проверката
установили, че водачът на лекия автомобил Д. Т. С. е без обезопасителен колан.
Свидетелят А. П. съставил АУАН серия GA № 1315356/25.10.2024 г. против жалбоподателя
Д. Т. С. за това, че на 25.10.2024 г. в 14:00 часа в гр. Ч., на ул. "*****", като водач на лек
автомобил "********" с рег. № ********, в гр. Ч. на ул. "*****" до дом № ** с посока на
движение от вилно селище ***** към бензиностанция Лукойл управлява лек автомобил
"*****" с рег. № *****, собственост на Р. З. Ш., ЕГН ********** от гр. Ч., ул. "*****" № **
и допуска следното нарушение: водачът не използва обезопасителен колан, с който е
оборудвано МПС, когато е в движение, и е от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3 -
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Актът e бил съставен в присъствието на Д. С. и свителя очевидец В. С.. Жалбоподателят го
e подписал без възражения, като му e бил връчен и препис от същия.
Въз основа на АУАН e било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-0373-
000446/05.11.2024 г. на началника на РУ Ч., с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чл.
53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на Д. С. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите А. В. П. и В. И. С., както и от
събраните писмени доказателства - АУАН серия GA № 1315356/25.10.2024 г., наказателно
постановление № 24-0373-000446/05.11.2024 г. началника на РУ Ч., справка за
нарушител/водач на жалбоподателя Д. С., справки в Централна база за собственика на лек
автомобил "*****" с рег. № ***** и за собственика на лек автомобил "******" с рег. №
******, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, актът е предявен лично на
нарушителя и е подписан от него. Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство при съставянето на АУАН и при ангажирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с обжалваното НП, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност за
жалбоподателя да организира защитата си.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, трябва да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, за което е санкциониран, тъй като, като водач на
МПС, той не поставил обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът. Съобразно
материалноправните характеристики на твърдяното нарушение, то подлежи на доказване
основно с гласни доказателствени средства. По делото, съдът приема за безспорно
установено, въз основа на показанията на разпитаните свидетели и съставения АУАН, че на
посоченото място действително е извършена проверка на лек автомобил "*****" с рег. №
***** и на водача Д. Т. С., при която е установено, че той управлява автомобила без
поставен обезопасителен колан. Показанията на свидетелите П. и С. в частта им за липсата
на поставен от жалбоподателя обезопасителен колан са еднопосочни, поради което съдът ги
2
кредитира. В съдебно заседание на 19.12.2024 г. жалбоподателят признава, че се е движил с
лек автомоил "*****" без колан. С оглед горното съдът приема, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкциониран от
административнонаказващия орган с предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер 50 лева, който размер е точно определен в закона
и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Действително съдът констатира, че в АУАН и в издаденото въз основа на него НП са
допуснати грешки, като са посочени два различни леки автомобила – лек автомобил
"******" с рег. № ****** /в началото при посочване на МПС, управлявано от водача/ и лек
автомобил "*****" с рег. № ***** /при описанието на обстоятелствата/ и е посочена посока
на движение на жалбоподателя от вилно селище "*****" към бензиностанция "Лукойл",
вместо от ул. "*****" към ул. "*****". Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай
следва да се прецени дали допуснатите грешки относно автомобила, с който е извършено
нарушението, и посоката на движение са до такава степен съществени, че създават неяснота
относно вмененото нарушение и водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на
ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се
решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на
това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено
и деецът е известен. В случая, настоящият съдебен състав счита, че допуснатите грешки са
несъществени. Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от
приложените в преписката и събраните по делото доказателства, поради което следва да се
приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. Допуснатите грешки не оказват пряко
влияние върху съставомерните признаци на деянието, поради което не са съществени. Тези
технически грешки не нарушават правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е бил
наясно за марката, модела и номера на управлявания от него автомобил, които са посочени в
АУАН и в НП. В съответствие с тях са и показанията на свидетеля П., който твърди, че
спреният за проверка на 25.10.2024 г. около 14:00 часа лек автомобил е бил „*****” с рег. №
*****, като свидетелят С. също посочва, че на 25.10. 2024 г. около 2 часа следобед
жалбоподателят се е дижел с лек автомобил "*****". Тези факти не само не се оспорват от
жалбоподателя С., но в съдебно заседание самият той твърди, че се е движел с лек
автомобил "****". Видно от представената с преписката справка в Централна база за
собственика на лек автомобил "*****" с рег. № *****, неоспорена от жалбоподателя, същият
е собственост на лицето Р. З. Ш., ЕГН ********** от гр. Ч., ул. "*****" № **, както е
отразено в АУАН и в НП. Що се касае до неправилно посочената в последните посока на
движение на жалбоподателя, съдът намира, че изложеното несъответствие не е затруднило
разбирането на административнонаказателното обвинение от страна на санкционираното
лице. Този извод се основава на обстоятелството, че както в АУАН, така и в атакуваното НП
е посочено, че водачът се е движел в гр. Ч. по ул. "*****", също неоспорено от
жалбоподателя. Именно поради това е било възможно, независимо в коя посока се е движел
последният, дали в посока към бензиностанция "Лукойл" или в обратната посока - към ул.
"*****", при извършената проверка на ул. "*****" в гр. Ч. органите на реда да установят, че
водачът е извършил нарушението, движейки се по ул. „*****“ до дом № **. С оглед на това,
съдът намира, че процесното нарушение е индивидуализирано с посочване на дата и място
на извършването му в АУАН, съобразно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, и в НП,
съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
По отношение на допуснати грешки следва да се посочи, че действително в съдебната
практика е налице схващане и в обратната посока, приемащо, че доколкото НПК не борави с
институти като "фактическа грешка", то и всяка грешка в НП следва да резултира в отмяна
на санкционния акт. Настоящият съдебен състав обаче приема, че такова тълкуване не
отговаря на смисъла на закона. Нещо повече, с промените на НПК /ДВ, бр. 63 от 2017 г./ в
3
чл. 248а, ал. 1 от НПК изрично е въведен институтът на "очевидна фактическа грешка", като
е указано как следва да се процедира за нейното преодоляване. Щом самият законодател
счита, че в най - формалното производство - това по НПК, е възможно да се допусне
очевидна фактическа грешка, което да не води неминуемо до отмяна/връщане на съответния
акт, то съдът счита, че същият подход следва да намери приложение и в обжалването по
ЗАНН, като констатирането на грешка не следва автоматично да се въздига в самостоятелно
основание за отмяна на НП, а всеки път следва да се преценява на какво се дължи грешката,
дали същата е довела до невъзможност за санкционирания да разбере в какво се обвинява и
да организира защитата си и т.н.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0373-000446/05.11.2024 г., издадено от
началника на РУ Ч. при ОДМВР С., с което на Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул.
"*****" №** за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание по чл. 187, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - С..
4