Решение по дело №607/2018 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

       № 180

 

                                гр. Пловдив,   03.06. 2019 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, първи  състав, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдията Емил Митев в.търг.дело № 607 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „П.“ ООД против решение № 146/25.07.2018 г. постановено по т.д. № 3 по описа за 2017 г. на *****йския окръжен съд, с което е: 

- отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „П.” ООД и „Е.– Б.” ЕООД, иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен ДДНИот 25.11.2014 година поради липса на съгласие за сключването му, алтернативно – без представителна власт, извършен с Нотариален акт *********по описа на Нотариус *********, при Нот.к., съответно вх. *********, *********г. стр. ******и да бъде прогласен за нищожен на горепосочените правни основания Нотариален акт ******, дело ******г. по описа на Нотариус *********, при Нот.к., съответно вх. *********, *********г. стр. ******- отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „П.” ООД, против Г.З.П. и „Е.– Б.” ЕООД, предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 във вр. с чл.40 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен ДДНИот 25.11.2014 г. като накърняващ добрите нрави, поради действие на представителя във вреда на представлявания, извършен с Нотариален акт *********по описа на Нотариус *********, при Нот.к., съответно вх. *********, *********г. стр. ******и да бъде прогласен за нищожен на горепосочените правни основания Нотариален акт ******, дело ******г. по описа на Нотариус *********, при Нот.к., съответно вх. *********, ******.;

- отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „П.” ООД, против „Е.– Б.” ЕООД, иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде осъдено „ЕС-Б.“ ЕООД, да отстъпи собствеността и предаде владението на „П.“ ООД,  върху поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта на град *******. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: град *******“, целият с площ от *******стар идентификатор *******на *******“, град *****, утвърден със Заповед №457 от 09.11.1995г. на кмета на община *****, ведно с построената в имота едноетажна сграда с идентификатор *****, с предназначение: склад за строителни материали и административна сграда, представляващ едноетажна сграда със смесена конструкция, със застроена площ 252кв.м., съдържаща Административна част - включваща канцелария с площ от 20.70кв.м., стая за персонал (работници) с площ от 21.30кв.м., баня с тоалетна с площ от 5,60 кв.м., мокро помещение с площ 5,60.м., и складова част - включваща четири броя складови помещения - СКЛАД №1 с площ от 48.20кв.м.; СКЛАД №2 с площ от 48.20кв.м.; СКЛАД №3 с площ от 31.60кв.м. и СКЛАД №4 с площ от 31.60 кв.м., както и РАМПА, с двустранно стълбище, разположена в западната част на сградата, с площ от 63 кв.м., при граници на целия имот съгласно документ за собственост*****и улица, и при граници на имота съгласно схема: поземлен имот с идентификатор *****; поземлен имот с идентификатор *****; поземлен имот с идентификатор *****; поземлен имот с идентификатор *****; поземлен имот с идентификатор *****; поземлен имот с идентификатор *****, ведно с всички подобрения и приращения в имота;

- осъдено е „П.” ООД да заплати на Г.З.П., направените по делото разноски в размер на 1 900 лв;

- осъдено е „П.” ООД да заплати на „Е.– Б.” ЕООД, направените по делото разноски в размер на 5 000лв.

Въззивникът „П.“ ООД чрез процесуалния си представител е изразил становище, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо това се постанови друго, с което да се уважат предявените искове, като в полза на дружеството да се присъдят направените деловодни разноски.

Въззиваемият Г.З.П. е оспорил въззивната жалба изразявайки становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, поради което иска решението да се потвърди, както и да му се присъдят деловодни разноски за въззивното производство.

Въззиваемият „ЕС–Б.” ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Искането е решението да се потвърди, а на дружеството да се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред ***** КОС е образувано по предявени от „П.” ООД против Г.З.П. и „ЕС –Б.” ЕООД обективно и субективно съединени искове за обявяване нищожността ДДНИот 25.11.2014 г., извършен с Нотариален акт ******, дело ******г. по описа на Нотариус *********, при Нот.к., съответно вх. *********, *********г. стр. 2589, 2590. Нищожността се основава на липса на съгласие за сключването му, алтернативно – като сключен без представителна власт.

В условията на евентуалност се поддържа и друго основание за заявената нищожност на същия договор - като накърняващ добрите нрави, поради действие на представителя във вреда на представлявания.

Във връзка с твърдението за нищожност на описаната сделка, ищецът поддържа и искането да бъде прогласен за нищожен на горепосочените правни основания Нотариален акт ******, дело ******г. по описа на Нотариус *********, при Нот.к., съответно вх.*********, *********г. стр. 2589, 2590.

         Исковете са съединени с ревандикационен иск против втория ответник, за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху процесния имот.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

Първият ответник Г.З.П. е съдружник в ищцовото дружество „П.” ООД, заедно със сестра си М.З.П., която е и управител на дружеството.

Безспорно установено е, че с пълномощно рег. *****- за заверка на съдържанието, по описа на Нотариус *********, при Нот.к. /л.103/, управителят на „П.” ООД М.П. е упълномощила първия ответник Г.П. - съдружник в същото дружество, да представлява дружеството без ограничение пред различни държавни и общински органи, частни лица  кредитни учреждения и пр., включително и да доказва правото на собственост по отношение на недвижимите имоти, да купува недвижими имоти на името на дружеството, да регистрира дяловете на името на дружеството, да получава нотариалните актове и да ги продава, на когото сметне за необходимо и на каквато цена прецени, с право да ги прехвърля чрез договор за дарение на името си или да дарява, на когото сметне за добре, съгласно законните разпоредби.

С договор за дарение, извършен с нотариален акт № *****г., *****, дело ******г. по описа на нотариус *********, при Нот.к., вх. *********, *********г. стр. 2589, 2590 по описа на *****, Г.П., като пълномощник на „П.“ ООД, е дарил сам на себе си притежаваните от дружеството недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, одобрени със Заповед № *****г. на изп. директор на АГКК, с площ 1688 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - стопански двор, ведно с изградената в югоизточната част на имота едноетажна масивна сграда – склад за строителни материали и административна сграда, със застроена площ 252 кв. м., с идентификатор *****.1.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършена с нотариален акт *****, дело *****г. по описа на Нотариус *********, вх. рег. № *****. по описа на *****, процесните имоти били продадени от първия ответник  Г.П., на втория ответник „Е.- Б.“ ЕООД, срещу сумата от 140 000 лв.

Предвид релевираните в подкрепа на исковете обстоятелства, основните спорните въпроси се отнасят до действителността на първия договор, с който ответникът Г.П., като пълномощник на „П.“ ООД, е дарил сам на себе си притежаваните от дружеството недвижими имоти. Твърденията за нищожност на договора за дарение се основават на липса на съгласие – валидно изразена воля за сключването му от страна на органния представител на дружеството; на липса на представителна власт, евентуално - на сключен от пълномощника договор във вреда на упълномощителя, в противоречие с добрите нрави.

Освен подробно изложените в обжалваното решение мотиви в тази насока, които се споделят напълно от настоящата инстанция, във връзка със заявените и поддържани от ищцата основания, трябва да се отбележи и следното:

Неоснователно е преди всичко твърдението за нищожност на договора за дарение поради липса на съгласие – валидно изразена воля за сключването му и алтернативно поддържаното основание – липса на представителна власт. В подкрепа на този иск ищецът поддържа, че в описанието на приложените документи към нотариален акт, с който е извършено дарението, пълномощното, с което първият ответник се е легитимирал като пълномощник на дружеството – дарител, за дата на нотариалното удостоверяване на съдържанието е посочена датата 27.08.2014 г., докато действително издаденото пълномощно е с нотариална заверка на съдържанието от 27.08.2014 г. В подкрепа на така заявената теза се поддържа също, че за процесната сделка липсвало решение на общото събрание на съдружниците на „П.“ ООД.

Посоченото отбелязване относно датата на нотариалното удостоверяване на съдържанието - 27.08.2014 г. действително се съдържа в нотариален акт № *****г., с който е извършеното дарението. От останалите индивидуализиращи това пълномощно белези обаче – регистърен номер и дата на заверка на подписа, както и регистърен номер, ден и месец на заверката на съдържанието, може да се изведе, че изписаната в нотариалния акт година на тази заверка е резултат от техническа грешка. Този извод се потвърждава и от приложените по делото заверени копия от нотариалната преписка, от които се установява, че представеното пред нотариуса, извършил нотариалния акт за процесното дарение пълномощно, е напълно идентично с пълномощно рег. *****за заверка на съдържанието /л.133-л.134/, чиято автентичност не е оспорена от ищеца.

Доколкото не се спори, а това е установено от съдържанието на самото пълномощно, с него органният представител на ищцовото дружество делегира значителен обем от права, включително и правото упълномощеният Г.П. да се разпорежда с имуществото на дружеството в т.ч. и безвъзмездно, като изрично е посочена възможността да го прехвърля чрез договор за дарение на свое име. Това означава, че в случая от страна на ищцовото дружество е заявена ясно изразена воля за сключване на процесния договор. Липсата на решение на ОС на съдружниците на „П.“ ООД не е предпоставка за недействителността на сключения договор за дарение, предвид съдържащото се в ТР *****г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., обвързващо съдилищата решение по този въпрос.

Не може да бъде споделено и поддържаното от въззивника становище, че посоченото тълкувателно решение на ВКС било приложимо само при органното представителство, но не и при упълномощаването. След като решенията на общото събрание имат действие само във вътрешните отношения с управителя, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си, такива решения или липсата им не биха могли да ограничат представителната власт на упълномощеното от управителя лице, освен ако ограниченията изрично не са предвидени от упълномощителя.

Не са налице и предпоставките за нищожност на договора за дарение, на евентуално заявеното основание – като накърняващ добрите нрави във вреда на представлявания.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В конкретния случай единият от двамата съдружници, в качеството си и на управител в ищцовото дружество, е упълномощил другия съдружник да извършва редица правни действия от името и за сметка на дружеството, включително и да се разпорежда безвъзмездно в своя полза с имуществото на същото дружество. Впоследствие, въз основа на делегираните му от съдружника и управителя права, другият съдружник е сключил от името на дружеството оспорваната с предявените искове разпоредителна сделка, договаряйки сам със себе си.

Следователно, въпреки че формално липсва решение на Общото събрание на ищцовото дружество като волеобразуващ орган за извършване на процесното дарение, то извършените от всеки един от съдружниците, в рамките на притежаваните от тях по силата на закона и/или на дружествения договор /за управителя-съдружник/ и по силата на упълномощаването /за другия съдружник/ правни действия, в своята съвкупност формират макар и постфактум такова решение.

 В случая са ирелевантни съдържащите се във въззивната жалба доводи, че дарението не било в интерес на дружеството, тъй като процесния имот бил единственият му актив и извършената безвъзмездна сделка лишавало дружеството от този актив, както и от възможността да реализира търговска дейност или печалба. В правото на съдружниците, изхождайки от собствените си интереси, е да определят приоритетите, свързани с дейността дружеството и да вземат решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137, ал. 1 ТЗ.

Освен това, съдържащото се в разпоредба на чл. 9 ЗЗД  ограничение на свободата на договарянето произтича преди всичко от необходимостта за защита на обществения интерес. Това означава, че дори да отговаря на волята и съгласието на страните, сделката няма да стане задължителни за сключилите я страни, ако накърнява утвърдените в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение, формирани от общоприетите представи за добро и зло, правилно и неправилно, справедливо и несправедливо. В случая с конкретното дарение, не само че не се установява да е засегнат обществения интерес, но дори липсват конкретни твърдения в тази насока.

Поради изложените по-горе обстоятелства относно действията на съдружниците по упълномощаването и сключването на процесната разпоредителна сделка, неоснователно е и твърдението, че договорът за дарение е сключен във вреда на представлявания.

Предвид сливането на фигурите на представляващ и трето лице, липсва преди всичко субективният елемент от фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД - "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания, освен ако не се приеме, че надделяването на личния интерес пред дружествения представлява форма на такова "споразумяване".

По-съществено обаче е, че не е налице и обективният елемент от обсъжданата хипотеза - договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него да е във вреда на представлявания.

В случая, като вреда се сочи лишаването на дружеството от единствения му актив, поради липсата на насрещна престация поради безвъзмездния характер на сделката. Описаните имуществени последици безспорно са налице. Те обаче произтичат от безвъзмездния характер на договора, за сключването на който първият ответник е бил изрично упълномощен от управителя и съдружник в ищцовото дружество, като това е извършено от пълномощника в рамките на конкретно и изчерпателно делегираните му от управителя на дружеството правомощия, без наличието на нехарактерни за този тип договори условия и обременяващи уговорки.

   Предвид изложеното, съдът приема, че договорът за дарение между „П.” ООД и Г.З.П., сключен с нотариален акт № *****г., *****, дело ******г., е породил желаното от страните правно действие – прехвърляне на собствеността върху дарения имот в патримониума на Г.П.. Следователно, закупувайки впоследствие същия имот от това лице чрез договора за покупко-продажба, извършена с нотариален акт *****, дело *****г. по описа на Нотариус *****, вторият ответник „ЕС-Б.“ ЕООД на свой ред е придобил собствеността върху процесния имот, поради което предявеният от „П.” ООД срещу това дружество ревандикационен иск също е неоснователен.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение представлява законосъобразен отговор на разгледания от *****йския  окръжен съд правен спор. Това означава, че решението е правилно и следва да се потвърди.

         В полза на въззиваемите следва да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски както следва: 1500 лева – деловодни разноски за въззиваемия Г.З.П. и 2500 лева за въззиваемия  „Е.– Б.” ЕООД, представляващи заплатени от тях адвокатски възнаграждения.

         Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                      Р      Е     Ш     И     :

        

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 146 от 25.07.2018 г., постановено по т.д. № 3 по описа за 2017 г. на КОС.

ОСЪЖДА „П.” ООД, ЕИК *****, да заплати на Г.З.П., ЕГН **********, сумата 1500 лева – деловодни разноски за настоящото производство по в.т.д. № 607 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА „П.” ООД, ЕИК *****, заплати на „ЕС– Б.” ЕООД, ЕИК *****, сумата 2500 лева – деловодни разноски за настоящото производство по в.т.д. № 607 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд.

 

  Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: