№ 1321
гр. Плевен, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430101557 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „****“ ЕАД против А. М. И.. В
молбата се твърди, че на 31.01.2024г. е подписано Приложение № 1/31.01.2024
г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.01.2024г. Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между ***
/Банката/ и „**** ЕАД, с ЕИК **** /****/. по силата на което вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит с № ***, сключен между
Банката и А. М. И., е прехвърлено в полза на „****" ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е
индивидуализирано в Приложение 1 от 31.01.2024г. към Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2024г.С цел спазване
изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни
и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на
данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на
физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес.Съгласно
принципите, залегнали в чл. 5, nap. I, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е
1
длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до
минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че
данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин.Ето
защо в извлечението на приложение № I са включени само и единствено
личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните
данни на другите физически лица са заличени. Обратното би означавало
превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване
на горепосочените принципи,В приложение № 1 и договора за цесия е
заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния
случай.Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия. ****, в качеството на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което **** има изрично пълномощно от
“****” ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на
закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на Банката с Изх. № УПЦ-С-ТБИ/*** от
31.01.2024 г.Към настоящата искова молба представяме заверено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на ‘"****" ЕАД с Изх. №
УПЦ-С-ТБИ/********** от дата 25.11.2021 г. и моли съда да връчи същото на
ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/09 гол, на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.С оглед факта, че Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е подадено от ищеац, се
позовава на т. 10. б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която ВКС е привел,
че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера, ако е спазил срока
по чл.415, ал.1 ГПК, от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В
тази насока е и Определение № 329 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. №
226/2011 г., 4- то г.о., ГК с докладчик съдията Мими Фурнаджиева, съгласно
което „не е предвидена /в закона/ забрана след издаване на заповед за
2
изпълнение на парично задължение, вземането да бъде прехвърлено от
кредитора - заявител. ... законът не обвързва разрешаването на повдигнат
материалноправен спор в исков процес, непременно със заявителя в
заповедното производство . Също в тази насока е и Определение № 366 от
19.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 994/10 г., 1-во т.о., ТК с докладчик съдията ***,
съгласно което ВКС е постановил, че е допустимо да бъде подаден иск за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение от новия
кредитор /цесионер по договор за цесия/ на длъжника, когато вземането по
заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено възражението срещу
същата.В Определение № 665 от 04.11.2019 г. по ч.т.дело № 2390 от 19 г. на II
т.о. На ВКС със съдия докладчик Татяна Върбанова е допуснат въпроса: „При
частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да предяви
иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на основание
чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, каквото
качество цесионерът няма?“. Върховният съд е отговорил, че задължителната
практика на ВКС, обективирана в т. 106 от ТР по д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно която при частно правоприемство при прехвърляне на
вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК, легитимиран
да участва в производството по установителния иск е цедентът, с приложение
на нормата на чл.226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че легитимиран да
предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК /ал. 4 в
сегашната редакция на ГПК/. Последното разрешение, задължително за
всички съдилища, е приложимо и в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се
установява вземане на банка. Нито в .мотивите, нито в диспозитива на този
акт на нормативно тълкуване са посочени изключения от постановките във
връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи
съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл. 417, т. 2
ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като
прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за
изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.
Единственото условие е цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска,
така както е регламентиран в чл. 415, ал. 4 ГПК, независимо от
3
обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, е
съобщено на банката - заявител.Аргументи за обратното разрешение, не могат
да се черпят от т. 4г на ТР № 4/2013 г. В тази част на ТР е даден отговор,
релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, при
депозирано заявление от правоприемник на посочения в съответния документ,
кредитор. В диспозитива на т. 4г, а и в мотивите към нея изрично е посочено,
че когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от
частен правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/,
той следва да притежава същото особено качество, за да получи заповед за
незабавно изпълнение. Приложимостта на т. 4г от ТР № 4/2013 е ограничена
само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до
издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.
422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия - и за исковото
производство, на посоченото в т. 4г от ТР ограничение относно субектите,
легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл. 417, т. 2
ГПК. след като вземането е прехвърлено, след получаване на заповед за
незабавно изпълнение от надлежния кредитор.При наличие на задължителна
за всички съдилища практика на ВКС, обективирана в т. 106 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. в отклонение от която е постановено
атакуваното въззивно определение, не следва да се преценява дали е налице
допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1. пр.2 ГПК. Процесното
вземане произтича от сключен на 28.03.2022 г. Договор за потребителски
кредит с № *** между ,.****" ЕАД и А. М. И., съгласно който кредиторът е
предоставил кредит в размер на 1036.06 лв., за общо ползване, която сума
ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви
до 05.04.2023 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на
104.99 лв., без последната, която е изравнителна и е в размер на 104.98лева.
Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили
Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 1259.87лв.
Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна
лихва с годишен лихвен процент от 37.74 %. А в случай на просрочие,
съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на
законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на
просрочието.В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към
4
него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с
падежна дата 05.05.2022г. а последната е 05.04.2023г.С настоящата искова
молба посочват, че заявителят ’’****” ЕАД. е регистриран в Системата за
сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция„Електронно
управление” и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за
електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент
(ЕС) № 910/2014). В тази връзка моли връчването на съдебни книжа, по
смисъла на чл. 50, ал. 5, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК, да се осъществява на
следния електронен адрес: https://edeiiverv.egov.bg.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
който да признае за установено, че А. М. И., в качеството на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № *** от 28.03.2022
г., дължи на „****'' ЕАД. с ЕИК ****, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 3421/2023 г. по описа на Районен съд Плевен, а именно:
811.95 лв. /осемстотин и единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ -
представляваща неизплатена главница по Договор за заем;
131.97 лв. /сто тридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода
от 05.08.2022 г. до 05.04.2023 г.;
142.19 лв. /сто четиридесет и два лева и деветнадесет стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, начислена за периода от 05.08.2022 г. до 06.04.2023
г.;
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3421/2023г. по описа на ПлРС се установява,
ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за
5
изпълнение за сумите, както следва: 811,95 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 24.04.2023г. до изплащане на вземането; сумата от
131,97лв. възнаградителна лихва за периода от 05.08.2022 г. до 05.04.2023 г..;
сумата от 142,19лв. обезщтение за забава за периада 05.08.22г.-06.04.2023г. На
основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените суми е
образувано Изпълнително дело № 331/2023г. по описа на ЧСИ, рег.№ 814 с
район на действие ОС Плевен. В хода на производството по връчване на
поканата за доброволно плащане и издадената заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК на ответника не е открит. и съдът е разпоредил на кредитора да
предяви установителни искове на основание чл.422 от ГПК.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му
преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до
съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по
определението на съда от 31.07.2024г., не изпраща представител в с.з., за което
е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание.
Намира също така, че предявените искове, предмет на делото са вероятно
основателни, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство
следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и
за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
6
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 75лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника
да заплати направени разноски в настоящето производство 125лв. д.т. и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. М. И.,
ЕГН**********, че дължи на ищеца „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ****, сумите:
811.95 лв. /осемстотин и единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ -
представляваща неизплатена главница по Договор за заем;
131.97 лв. /сто тридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от
05.08.2022 г. до 05.04.2023 г.;
142.19 лв. /сто четиридесет и два лева и деветнадесет стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, начислена за периода от 05.08.2022г. до 06.04.2023 г.;
ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване
на Заявлението-24.04.2023г., за които суми има издадена заповед по чл.417 от
ГПК №1901/16.06.2023г. по ч.гр.д.№3421/2023г. на ПлРС.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН**********, да заплати на „****” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ****,
сумата от 225лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН**********, да заплати на „****” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление **** , сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
7
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8