Р Е Ш Е Н
И Е
№………../……....2019 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Светла
Радойкова, като разгледа доклад***то от съдията гражданско дело № 332 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образу*** по предявен от ищцата К.С.А., ЕГН **********,
срещу ответниците Т.В.Н., ЕГН **********, и „В.2." ЕООД, ЕИК, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 464 от ГПК, за установяване по
отношение на страните, че не съществува вземане в полза на Т.В.Н. срещу „В.2."
ЕООД в размер на 11220 лв., обективирано в изпълнителен лист, издаден въз
основа на Заповед № 5876/28.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10456/2017 г. по описа на ВРС.
В исковата молба
ищецът твърди, че е присъединен кредитор на длъжника „В.2." ЕООД по изп.д. № 405/2018 г. по описа на ЧСИ Х***о Г***, за сумата
от 19380 лв., включваща главница от 19 000 лв. и съдебно-деловодни разноски в
размер на 380 лв., ведно със законната лихва върху главницата. Вземането било
обективирано в Заповед № 7921 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, издадена по ч.гр.д. № 15970/2018 г. по описа на ВРС. Инициатор на
изпълнителното производство и първоначален взискател бил първият ответник Т.Н.,
която претендирала от длъжника сумата от общо 11220 лв., ведно с разноските.
Качеството си на кредитор ответницата придобила въз основа на издадената по
ч.гр.д. № 10456/2017 г. по описа на ВРС, Заповед № 5876/28.07.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Вземането в полза на Т.Н.
срещу „В.2." ЕООД не съществувало поради отсъствие или съответно нищожност
на сделката, от която черпи права. Претенцията й по ч.г.д. произтичала от
твърдение за възникнало право на неустойка в посочения размер поради неизпълнен
от втория ответник ангажимент за връщане на микровълнова печка с грил по
договор за влог на същата движима вещ. В заявлението било описано, че уредът е
предаден на юридическото лице чрез неговия управител. Същият изпитвал особена
сантименталност към микровълновата фурна с грил и високо ценял нейното
удобство, което го мотивирало да предложи неустойка в размер на 11000 лв., в
случай, че не я върне в рамките на три месеца. Връчването на заповедта за
изпълнение било извършено по реда на чл. 47 , вр. с чл. 50 от ГПК. Сделката
никога не била сключвана или имала привиден характер, което било основание за
прогласяване на нейната нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
Двамата ответници целяли постигането на правна конструкция, при която при
необходимост да бъдат ощетени бъдещите кредитори на „В.2." ЕООД. От
изпълнителното дело било видно, че реални действия по принудително събиране на
сумата били предприети едва след встъпване на дружеството в договорни отношения
с други контрагенти. Това било в разрез с добрите нрави, поради което договорът
бил нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Ответницата, в течение
на четири последователни месеца, депозирала общо пет заявления по чл. 410 от ГПК, както следва: процесното на стойност 11 000 лв. (ч.гр.д. № 10456/2017 г.
по описа на ВРС), претенция в размер на 21 000 лв., представляваща неустойка за
невърнат масажен стол със сантиментална стойност (ч.гр.д. № 10455/2017 г. по
описа на ВРС), претенция в размер на 19500 лв., представляваща неустойка за
невърната „кожа от животно" със сантиментална стойност (ч.гр.д. №
7851/2017 г. по описа на ВРС), претенция в размер на 17000 лв., представляваща
неустойка за невърната музикална уредба със сантиментална стойност (ч.гр.д. №
6177/2017 г. по описа на ВРС), претенция в размер на 22000 лв., представляваща
неустойка по договор за изработка на мебели (ч.гр.д. № 5240/2017г. по описа на
ВРС). Всяка една от издадените заповеди влязла в сила в резултат на
невъзможност за реално връчване на съобщението поради необитаването на
посочения адрес на дружеството. Описаният в заявлението договор за влог от
17.09.2014 г. въобще не бил сключван между страните, поради което и не
съществувало валидно основание за паричната претенция. В случай, че все пак
съгласие между договарящите било изразено в някаква форма, то същото било
привидно, поради което договорът бил нищожен изцяло на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5 ЗЗД. Като нищожна следвало да бъде обявена и неустойката, не просто в
прекомерен размер, а представляващ израз на превратно упражняване на права и
несъответстваща на придадените й от законодателя обезпечителната,
обезщетителната и санкционни функции. След като влогоприемател се явявал
юридическо лице, то подобен неодушевен субект не можел да изпитва емоции,
поради което липсвало основание и съгласие за сключването на подобна уговорка и
същата била нищожна по силата на чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 4 ЗЗД. Липсвали и
доказателства, че посоченият уред действително е бил предаден в държане на „В.2."
ЕООД.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.Н.. Изразява становище, че ищцата няма
правен интерес от воденето на настоящия иск, тъй като към настоящия момент
вземането й не било застрашено, доколкото длъжникът „В.2." ЕООД разполагал
с достатъчно активи да покрие и двете вземания по изпълнителните листи. В
молбата си за присъединяване ищецът не поискал извършването на никакви действия
по принудително изпълнение на вземането си. Това било опит за шиканиране и
забавяне на изпълнителното дело от страна на длъжника и неговия управител К М***,
който бил в близки отношения с ищеца по делото К.А., негова любовница и бизнес
партньор. Настоящият иск бил преждевременно заведен, тъй като не съществувало
разпределение по изпълнителното дело, срещу което ищцата да брани своя интерес.
Ищцата нямала качество на кредитор на длъжника, доколкото изпълнителния лист, в
полза на ищцата, бил издаден по привиден процес. Вземането на ищцата,
произтичащо от запис на заповед, не съществувало. Посочва се, че целенасочено
било съставянето на ценната книга от издателя и предаването и на поемателя, при
действително съгласие на тези две страни документът да се използва за привидно
легитимиране на кредитор за участие в разпределение с несъществуващ дълг.
Взаимната близост на длъжника и ищцата, които живеели на съпружески начала,
щяло да позволи на титуляра на абстрактното вземане да се позове на ценната
книга и да реализира определени процесуални права, ограничаващи останалите
кредитори или съхрани за длъжника определен актив като сам проведе изпълнение
върху него и го „освободи" от останали само частично удовлетворени
претенции на останалите кредитори. Съгласуваните действия на ищцата и
управителя на ответното дружество „В.2." ЕООД, били насочени срещу
хирографарните кредитори на длъжник. Ищцата била привиден кредитор на втория
ответник. Не съществувало основание, на което вторият ответник „В.2." ЕООД
да дължи сума на ищцата К.А.. Твърди се, че е налице злоупотреба с процесуални
права, тъй като управителят на втория ответник умишлено допуснал ищцата да осъди, чрез заповедно производство,
представля***то от него търговско дружество, за да
ощети ответницата. Договорът между К.А. и „*** 2000" бил нищожен съгл. чл.
26 ЗЗД, тъй като се касаело за несъществуващо основание, на което дружеството
било задължено към ищцата в настоящия процес. Договорът между К.А. и „В.2."
ЕООД бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави, същия бил изготвен
единствено с цел да бъдат увредени интересите на Т.Н. и не отразявал реални
уговорки между ищцата и втория ответник.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника „В.2." ЕООД чрез управителя му К Г***
М***. Изразява становище, че предявеният иск е допустим и основателен.
Настоящото производство било в резултат на превратно упражняване на права от
страна на бившата му съпруга Т.Н.. С нея били в брак от 1999 г. до края на
месец януари 2013 г. Били образувани визираните в исковата молба ч.гр.д. №
10456/17 г., № 10455/17 г., № 7851/17 г., № 6177/17 г. и № 5240/17 г. по описа
на ВРС. Подобни претенции били предявени и по още две производства - ч.гр.д. №
1942/17 г. и ч.гр.д. № 16144/16 г. по описа на ВРС. След оспорването на
паричните притезания и отпадането на част от тях, посочените изпълнителни листи
били приведени в изпълнение и образувани изп. дела с № 62/19 г. и № 63/19 г.
при ЧСИ Л*** С***. Към настоящия момент същите били предмет на производства по
чл. 423 от ГПК. Понастоящем били подадени четири броя заявления по чл. 417 от ГПК срещу друго дружество „Теди-2007" ЕООД, чийто собственик и управител е
К Г*** М***. Претенциите се основавали на четири записа на заповед, издадени от
Т.Н. на баща й В*** Н***в И***в. Като дата на издаване била посочена последният
месец, през който същата била управител на дружеството преди предаването на
контрола през септември 2009 г. Впоследствие били джиросани
на дружеството „К***р" ЕООД и чрез адв. К Тодоров били образувани ч.гр.д.
№ 15679/17 г., ч.гр.д. № 15678/17 г., ч.гр.д. № 16293/17 г. и ч.гр.д. №
15537/17 г. на ВРС. Управителят на дружеството посочва, че нито в лично
качество, нито като управител на „В.2." ЕООД е сключвал с ответницата
договори за влог на вещи, не е получавал реално владението върху такива, нито
са уговаряни подобни неустоечни клаузи. Твърдяната
облигационна връзка между Т.Н. и „В.2." ЕООД не съществувала, като
съответно отсъствало и ликвидно и изискуемо вземане в посочения размер.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ВРС е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 464 ГПК, когато един от
взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва
да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването
на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде
предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.
Искът по чл. 464 ГПК
е процесуално средство за защита, чрез което един от конкуриращите взискатели (първоначален
или присъединен) оспорва вземането на друг взискател
по образу***то изпълнително производство, с
твърдения, че последният е привиден кредитор на длъжника. В случая, предмет на
този иск е установяване несъществуването на вземането, обективирано в
изпълнителния лист, с което привидният кредитор се легитимира като взискател. Защитата
на взискателя, възниква от момента на присъединяването по изпълнителното дело.
От тогава за него съществува правен интерес, тъй като присъединилият се
взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има
първоначалният взискател и извършените до присъединяването изпълнителни
действия ползват и присъединилия се взискател - арг. чл. 457, ал. 1 ГПК. (Определение
№ 756 от 22.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 641/2011 г., IV г. о., ГК; Определение
№ 159 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1930/2008 г., I г. о., ГК).
В случая, няма спор между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установи, че по повод на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от Т.В.Н. е образу*** ч.г.д.
№ 10456/2017 г. по описа на ВРС. Заявителят е претендирал плащане за сумата от
11000 лв., представляваща неустойка по договор за влог от 17.09.2014 г., сключен
между заявителя и длъжника В.2. ЕООД. В обстоятелствената част на заявлението е
посочено, че Т.Н. е предала на управителя на „В.2. “ ЕООД – К М***,
микровълнова печка с грил, като последният поел задължение да я върне в рамките
на три месеца. При неизпълнение на задължението да я върне се задължил да
заплати неустойка от 11000 лв. Доколкото микровълновата фурна не била върната,
претендира неустойката от 11000 лв. По делото е издадена заповед за изпълнение,
с която длъжникът „В.2.“ ЕООД, представляван от К Г*** М***, е осъден да
заплати на кредитора Т.В.Н. сумата от 11000 лева. По делото е издаден
изпълнителен лист за сумите от 11000 лв. и 220 лв. По молба на ответницата Т.В.Н.
е образу*** изп. дело №
405/2018 г. на ЧСИ Х***о Г*** срещу втория ответник по делото „В.2."
ЕООД. Установи се също, че ищцата К.С.А. е присъединена като
взискател по посоченото изпълнително дело, съгласно издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15970/2018 г. на ВРС. От
представеното по делото удостоверение от ЧСИ Х***о Г*** на л. 7 се установява,
че вземането на ищцата към 10.01.2019 г. е в размер на 19983.77 лв. От
удостоверението на л. 95 се установява, че по изп. дело № 407/2018 г. на ЧСИ Х***о
Г*** има постъпило плащане на задължението по всички изпълнителни листи.
Сумите, посочени в издадения по ч.г.д. 15970/2018 г. по описа на ВРС
изпълнителен лист, били събрани по изп.дело 407/2018 г. на ЧСИ Х***о Г***. Доколкото
ищцата има качеството на присъединен взискател по изп. дело №
405/2018 г. по описа на ЧСИ Х***о Г***, образу***
срещу длъжника „В.2." ЕООД, с първоначален взискател
Т.Н., е достатъчно да се приеме надлежната
й активна легитимация в специалното производство по чл. 464 ГПК. Възражението,
че за ищцата липсва правен интерес, тъй като длъжникът разполагал с достатъчно
активи за да покрие задълженията му, е също неоснователно. Правен интерес за взискателя да търси защита с иска по чл. 464 ГПК е налице
от момента на присъединяването на друг взискател по изпълнителното делото, до
пълното удовлетворяване на вземането му. Исковата защита е допустима дори и
извън срока по чл. 464 ГПК, като срокът е от значение единствено с оглед вида
на предявения иск - установителен или осъдителен. Когато има последващ
взискател възниква конкуренция между взискателите, и имуществото на длъжника вече
служи за обезпечение на всички кредитори, а не само на първоначалния взискател,
които имат еднакво право да се удовлетворят, освен ако няма законни основания
за предпочитание. На осн. чл. 457, ал. 1 и ал. 2 ГПК присъединените взискатели
имат същите права каквито има и първоначалния взискател и извършените до
присъединяването действия по изпълнението ползват и присъединилите се
взискатели. Следователно не е отречено правото на присъединения взискател да
предяви иска по чл. 464 ГПК (Определение № 711 от 29.07.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 3445/2015 г., I т. о., ТК).
По съществото на
спора, съдът намира, че предявеният иск е основателен. С оглед характера на
производство и изложените твърденията в отговора на исковата молба, ответницата следваше да установи съществуването на
вземането си по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, наличието
на валидно облигационно правоотношение по сключения договор за влог на
микровълнова печка от 17.09.2014 г., респ. уговорката за неустойка в размер на
11000 лв., че са настъпили обстоятелствата, които пораждат отговорността на
длъжника за заплащане на неустойката в посочения размер, както и своите възражения
за нищожност на сделката. Обстоятелството, че ищецът и вторият
ответник не са посочили обезпечената с ефекта каузална сделка не означава липса
на основание за поемане на ефекта, респ. че сделката е симулативна,
каквито са твърденията на първия ответник. Обстоятелството,
че ищцата К.А. и представляващия „В.2.“ ЕООД - К М***, съжителстват
заедно, също не променя извода на съда в тази насока и не може да установи
симулативност на сделката. Както съпрузите, така и съжителстващите заедно лица
могат и имат право да се обвързват в облигационни правоотношения, а и по делото
се установи, че отношенията по издадения запис на заповед са между ищцата и
търговеца „В.2." ЕООД. Фактическият състав на
предявения иск предполагаше доказване от страна на ответницата Т.В.Н., че същата е кредитор на „В.2." ЕООД за въпросното материално
право (парично вземане), дължимо въз основа валидно възникнала облигационна
връзка между ответниците. По делото не се установиха изложените в отговора на исковата
молба твърдения и направени възражения, включително и не се доказа страните да
са сключвали договор за влог, респ. да са уговаряли неустойка за неизпълнение
на договора.
Такова доказване по делото не
е проведено нито с преки, нито с косвени доказателства.
По горните съображения съдът намира,
че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен, доколкото вземането на ответника Т.В.Н. против ответника „В.2.“ ЕООД не
съществува, което обстоятелство компрометира качеството взискател
на ответника Т.Н..
С оглед изхода на
спора, отговорността за разноски е върху ответниците, които следва да заплатят
на ищеца разноските направени от него в настоящото производство в размер на 1453.29
лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата К.С.А., ЕГН **********, и ответниците Т.В.Н.,
ЕГН **********, и „В.2." ЕООД, ЕИК, че не съществува вземане в полза на Т.В.Н.,
ЕГН **********, срещу „В.2." ЕООД, ЕИК, в размер на 11220 лв.,
обективирано в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед № 5876/28.07.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
10456/2017 г. по описа на ВРС, на
основание чл. 464 от ГПК.
ОСЪЖДА ответниците Т.В.Н., ЕГН **********, и „В.2." ЕООД,
ЕИК, да заплатят на ищцата К.С.А.,
ЕГН **********, сумата в размер на 1453.29
лв., представляваща направени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжал*** с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: