Р Е Ш Е Н И Е № 496
гр. Монтана, 24 ноември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 12.11.2021 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Рени Цветанова
при участието на секретаря: Антоанета Лазарова
и Прокурор: Галя Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, КАНД № 456 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208
от АПК.
С Решение № 260214 от 19 08 2021 г., по АНД № 301 на районен съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0996-000006/11.01.2021 г. на Началник
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Монтана, с което на А.А.К.,*** е наложено
административно наказание „глоба” и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца, затова че управлява МПС с временни табели на жълт фон, издадени
от Република Германия, невалидни за територията на Република България.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното
лице. Твърди, че не е съгласен с приетото от въззивния съд, а именно, че
деянието му представлява административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй
като въпросните временни регистрационни табели са поставени в Германия и важат
за определен срок, както е написано в тях и в този срок МПС на което са поставени
следва да се регистрира в КАТ. Работата му е свързана с внос на автомобили и
винаги е процедирал по този начин. В конкретния случай автомобилът е преминал
безпроблемно през ГКПП Дунав мост със същите номера и ако е имало нарушение не
би трябвало да го пуснат да премине в Р България. Моли за решение, с което да се
отмени изцяло атакуваното решение или друго такова, с което да не му бъде
отнето СУМПС.
Ответната страна чрез процесуалния си представител юрк Димитрова оспорва
жалбата като твърди, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът е стигнал до правилни изводи за извършено нарушение. Счита,
че липсват доводи в касационната жалба, които да водят до незаконосъобразност
на издаденото въззивно решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна. Издаденото
наказателно постановление отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Установена е фактическата обстановка, която правилно е описана в диспозитива на
наказателното постановление. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Предлага Решението на РС Монтана да бъде потвърдено като
обосновано и мотивирано.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като
обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да потвърди Наказателното постановление районният съд е приел, че фактическата
обстановка описана в НП не е спорна между страните. Позовава се на чл. 189 от ЗДвП, според която норма редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до установяване на противното, както и на разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН, според която административното нарушение е деяние, извършено
посредством действие или бездействие, нарушаващо установения ред на управление
в конкретна правна сфера, което е осъществено виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административна санкция. Събраните доказателства в хода на
проведеното против жалбоподателя административнонаказателно производство и в
хода на съдебното следствие, установяват по несъмнен и категоричен начин, че на
06.10.2019 около 17:15 часа на РП I Е-79, км 115+000, община Монтана, с посока
на движение от гр. Монтана към гр. Враца управлява лек автомобил „Мерцедес Е
320" с поставени временни per. табели с № S 046950 на жълт фон, издадени от
Република Германия, невалидни за Република България. Извършеното действие
съставлява административно нарушение по чл. 175, ал. З, пр. 1 от ЗДвП,
произтичащо от неспазване на задължението по чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Според същият текст по пътищата, отворени за обществено ползване какъвто е
пътят, по който се е движил жалбоподателят се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред. Редът за
регистриране и отчет на МПС в Република България се определя от Министъра на
вътрешните работи, съгласувано с Министъра на транспорта и съобщенията и
министъра на отбраната. Този ред министърът на вътрешните работи е определил с
Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени
от тях. На посочената дата, управляваното от жалбоподателя МПС, не е
регистрирано в Република България по реда на Наредба № 1-45/24.03.2000г., а причините
обусловили неговото управление не изключват обществената опасност на деянието
или вината на дееца. Самото неизпълнение на задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е юридически факт, пораждащ административнонаказателна отговорност. Позовава
се и на становище на Интерпол Висбаден, че Германските краткосрочни временни
номера винаги се издават на името на лице, а не на МПС и подлежат на многократно
преиздаване, като същите са валидни само и единствено на територията на
Германия за срок от максимум 5 дни. Наложените от административнонаказващия
орган кумулативно предвидени наказания - глоба и лишаване от право да управлява
МПС е съответно по вид и размер на предвиденото в закона.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с
материалния закон.
Касационният състав при Административен съд Монтана приема, че при
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка е
установена правилно по делото и правилно е приложен материалният закон.
В касационната жалба не се сочат конкретни пороци на постановеното решение,
като възражението, че автомобилът е преминал безпроблемно през ГКПП Дунав мост
със същите номера и ако е имало нарушение не би трябвало да го пуснат да
премине в Р България е несъстоятелно и без правно значение. Наличието на
надлежна регистрация не е условие за допускане на МПС на територията на
РБългария, но липсата на такава, след надлежното й констатиране от
компетентните за това органи, е основание за понасяне на съответната
отговорност.
За да може да се
движи едно технически годно МПС по пътищата на Република България следва да има
съответна регистрация – постоянна, временна или транзитна, съгласно чл. 22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В настоящия случай, управляваното МПС не е имало нито една
от изброените в закона регистрации. В тази връзка единствено и само наличието на табели валидни в друга държава,
не ги прави автоматично валидни и на територията на Р България, а липсата на
валидни за тази /последната/ държава табели, е равнозначно на тяхната липса или
налице е извършено нарушение. Обстоятелството, че МПС е имало поставени
регистрационни табели, не е достатъчно, след като същите са валидни единствено
на територията на Германия, не и на територията на РБългария, където е
констатирано нарушението. Извън срокът на действие, когато има поставен такъв
върху дадени регистрационни табели, табелите имат и териториален обхват и
когато МПС се управлява извън този обхват, със същото се извършва нарушение.
При така действащото българско законодателство, настоящият
състав счита, че доказателствената сила на редовно съставеният акт, в който
смисъл е чл. 189, ал. 2 от ЗДП, не е опровергана с надлежните по закон
доказателствени средства, т.е. в производството развило се пред двете
инстанции, административнонаказаното лице не установява с допустимите по закон
доказателства, че за управляваното от него МПС е извършена такава надлежна
регистрация в държавата издала табелите, която да му дава съответно право на
управление и на територията на РБългария.
В конкретния случай не може да намери приложение и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, предвид цялостната съвкупност от обективни и субективни
признаци, ведно с характера на защитаваните обществени отношения. В тази връзка
следва да се отбележи обстоятелството, че наказанието е определено към
установения в закона минимум. Само по себе си извършването на този вид
нарушение, не предполага и не води до настъпването на вредни последици, но
съществено значение има субективното отношение на извършителя към деянието,
последното извеждано от ясното съзнание за ползване на невалидни табели, тъй
като в абсолютната воля на управляващия съответното МПС, е поставянето на един
или друг вид регистрационни табели, последните с различен обхват по време и
територия, което е равнозначно на неизвършване на валидна регистрация за
управляваното МПС.
С
оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт,
последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 260214
от 19 08 2021 г., по АНД № 301 на районен съд гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :