Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260048
гр.Пловдив
15.02.2022г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХXс, в открито
заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при
секретаря Мая Крушева и в присъствието на
прокурора ............. ............................., разгледа докладваното от
съдията т.д. № 820 по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.74, ал.1 от ТЗ.
Предявени от А.А.С., ЕГН ********** ***, в
качеството ѝ на съдружник в „СУИС ПОЙНТ ПЛОВДИВ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК
********* против същото
дружество. Моли съда да постанови решение, с което отмени като незаконосъобразни
взетите решения на проведеното на 18.12.2020г общо събрание на съдружниците в
дружество „СУИС ПОЙНТ ПЛОВДИВ” ООД, а именно: по т.4 за изключване на А.А.С.,
ЕГН ********** *** като съдружник, по т.4.1 за поемане
дяловете на изключения съдружник С. от другия съдружник М.-Е.А.А.В., която
става едноличен собственик на капитала, по т.4.2 за приемане от М.-Е.А.А.В. на
нов Учредителен акт и по т.5 за промяна на адреса на управление, като новият
адрес бъде бул. Кукленско шосе № 9П. Претендира разноски по списък.
Ответникът счита исковете за неоснователни
и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищцата посочва, че е била
съдружник и управител на ответното дружество. На 18.11.2020г е получила
нотариална покана от дружеството, в която се сочи, че тя като съдружник не е
оказвала дължимото съдействие за осъществяване дейността на дружеството,
изразяващо се в неспазване процедурата по свикване на ОС на съдружниците и с
това е причинила имуществени вреди на дружеството в размер на 99734лв. От нея е
поискано да възстанови част от тази сума, съответстващата на частта от
притежаваните от нея дружествени дялове ответното дружество в размер на 24933лв.
Посочено е и второ нарушение – тя е извършвала системни действия в разрез с
интересите на дружеството, което е довело до загуби. Поискано е
възстановяването на вредите и преустановяване на действията, което ако не бъде
изпълнено ищцата ще бъде изключена като съдружник.
В същата нотариална покана били посочени и извършени от нея действия като управител на дружеството, довели
също до вреди в размер на 102868лв, а именно, че неправомерно е получавала
заплата в размер, който не е съгласуван с другия съдружник, използвала е гориво
за сметка на дружеството, използване на парична средства от касата на
дружеството и установени липси, извършване на разходи при сключване на договори
с мобилни оператори и закупуване на монети.
На 03.12.2020г ищцата е получила
и друга нотариална покана за свикване на ОС с посочения там дневен ред,
включително на вземане на решение за изключването ѝ като съдружник. На
проведеното на 18.12.2020г ОС ищцата е била представлявана от пълномощник, като
при обсъжданията за нанесените вреди за първи път от другия съдружник М.В. било
посочено, че ищцата е увеличавала заплатата си, като е използвала неистински
документи, в които фигурира подписа на М.В., но тя не ги била подписвала.
Ищцата счита, че липсват
конкретно посочени, извършени от нея действия като съдружник по неоказване на
дължимото съдействие за осъществяване дейността на дружеството, изразяващо се в
неспазване процедурата по свикване на ОС, както и конкретни нейни действия, с
които е ощетила дружеството. Допълва, макар да е извън предмета на делото, че и
като управител не е извършвала действия във вреда на дружеството, още повече не
може за действия като управител да бъде изключвана като съдружник. Уточнява, че
твърдяната от дружеството вреда в общ размер от 99734лв, всъщност представлява
реализирана от дружеството годишна загуба от дейността за периода 2016г -2019г, но тя като съдружник не може да
отговаря за загубите от търговска дейност, още повече това не е следствие от
неспазване на процедура по свикване на ОС. Поради това прави оплакване, че във
връченото ѝ предупреждение за изключване не са посочени извършените от
нея нарушения като съдружник, не е установена трайност, не ѝ е даден
подходящ срок да ги отстрани и поради това изключването ѝ не е адекватна,
подходяща мярка, отговаряща на поведението ѝ като съдружник.
На следващо място ищцата заявява,
че от другия съдружник са извършвани действия, по препятстване връчването
ѝ от ищцата на книжа във връзка с разменяни нотариални покани, както и че
ѝ е отказан достъп до книжата на дружеството от лятото на 2020г, като
другия съдружник, заедно със *** ѝ Х.-Р.В.В. са изнасяли книжа от офиса на дружеството и ги
внасяли в личния си автомобил, която се виждало на записи от камери.
Оспорва и взетото решение за
промяна адреса на управление на дружеството, защото по този начин ще бъде
лишена от всякаква възможност да защитава правата си на съдружник. Новият адрес
е базата на дружеството, която се охранява и ищцата не е допускана.
В подадения от ответника отговор
се сочи, че общите събрания на дружеството са провеждани без да е изпращана
покана до другия съдружник М.В. и така са били приети ГФО на дружеството за
периода 2010г - 2019г. В протоколите за тези ОС е вписано, че М.В. се
представлява от пълномощниците А.Д.И. и А.А.С., но тя не била предоставяла
пълномощни на тези лица, подписът на пълномощните бил подправен. Поради това съдружникът
А.А.С. е провеждала ОС в нарушение на Закона и дружествения договор.
На второ място посочва, че
подписаните от М.В. две допълнителни споразумения към трудовия договор на А.А.С.,
не носят нейния подпис и поради това С. неправомерно е увеличавала
възнаграждението си, а подписаните след това 10 допълнителни споразумения са
подписани от А.Д.И., който не представлява дружеството. Така ищцата е
получавала заплата на управител на дружеството през последните години в размер
на 146000лв и това е едновременно нарушение на чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ.
Ответникът продължава, че
изготвянето на ведомости и изплащането на заплати е изцяло в правомощията на С.,
но във ведомостите подписите не са на М.В. и на Б.Г.Д..
На следващо място посочва, че е
констатирана липса на 16000лв от касата на дружеството и монети на значителна
стойност, като само ищцата е имала ключ от сейфа и го е предала на М.В. на
19.11.2020г.
На следващо място посочва, че
ищцата е разходвала гориво за собствените на дружеството автомобили без да
съставя пътни листове, а за лични цели, но горивото е заплащано със средства на
дружеството.
На следващо място посочва, че
ищцата е сключила неизгодно допълнително споразумение с мобилен оператор за 9
мобилни карти, които са ненужни и така биха били спестени на дружеството
годишни разходи от около 2000лв.
На следващо място посочва, че ищцата е имала
грубо и унизително поведение спрямо наематели на дружеството, което е довело до
загуби. Едновременно с това не е отдавала под наем собствени на дружеството
свободни площи, с което го е лишила от годишен наем в размер на 6180лв, а за
десет години е в размер на 61800лв.
Ответникът е на становище, че
нарушенията на ищцата са постоянни, тежки и съзнателни и с целен вредоносен
резултат за дружеството, което поведение не може да се коригира и ответникът не
очаква да бъде коригирано, още повече в хипотезата на чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ
не се изисква предоставяне на срок за коригиране на поведението. Посочва, че
ищцата е била поканена да възстанови вредите, но тя не го е направила.
Счита, че в изпратената до ищцата
покана - предупреждение са посочени ясно нарушенията на съдружника без да е
необходимо съвсем детайлно да бъдат изброявани.
Според ответника, действията на
ищцата по увеличаване на възнаграждението ѝ като управител е действие в
качеството ѝ на съдружник, защото възнаграждението се определя от ОС и по
този начин се отграничават извършваните от нея действия като съдружник от тези,
извършвани като управител. Тя като съдружник е знаела за подправените документи
с подписа на М.В. и се е възползвала от тях, за да извлече облага за себе си.
Оспорва твърденията на ищцата, че
й бил ограничен достъпа до документи на дружеството.
В подадената допълнителна ИМ
ищцата пояснява, че от дълги години М.В. живее извън страната, но винаги е била
наясно с дейността на дружеството, която тя еднолично е контролирала и
определяла чрез поддържана с нея електронна кореспонденция, освен това е била и
управител на дружеството със сключен трудов договор. За дружествените работи е
бил уведомяван и *** ѝ Х.-Р.В.В. , който също е бил съдружник в
дружеството, но след това е бил освободен и до настоящия момент никога не е
имало възражения от когото и да било за този начин на кореспонденция. Ищцата
посочва, че възнаграждението ѝ като управител се определяло от
мажоритарния собственик М.В., която в определени периоди го намалявала.
Уточнява лицата, полагали подписи в съставяните допълнителни споразумения към
трудов договор и посочва, че съдружникът М.В. използвала няколко различни
подписа под различни документи.
Възразява по въведените в процеса
извършени от нея нарушения по установен неистински подпис на Б.Д., *** на М.В.,
както и по отношението ѝ към наемателите, тъй като те са въведени за
първи път в процеса с подаване на отговора и са извън спора.
Оспорва твърдението за липси в
касата на дружеството, тъй като М.В. и *** ѝ пристигнали в България на
20.06.2020г и на 23.07.2020г изнесли вещи от офиса на дружеството, достъп до
което винаги са имали, а ключът за сейфа винаги е бил в офиса. От тази дата
ищцата посочва, че няма достъп до сградата, в която се намира офиса. Оспорва
представения от ответника протокол от 19.11.2020г, в който е отразено, е *** на
съдружничките Ц.И. е предоставила на М.В. ключ от сейфа, което не е вярно, тъй
като И. никога не е имала ключ.
По отношение на липсата на пари и
монети посочва, че на 06.08.2020г ѝ се е обадил портиерът на сградата, в
която е офиса, за да ѝ каже, че пликове с пари и монети са му предадени
от М.В. и *** ѝ и му е казано да ги качи в офиса. Той не се съгласил, тъй
като не знаел колко пари има и тогава М.В. му казала да опише всичко това в
тетрадката на портала.
При използването на служебните
автомобили посочва, че не са съставяни пътни листове, тъй като счетоводителката
на фирмата им казала, че не е необходимо. Оспорва да е ползвала служебните
автомобили за лични цели, а за такива сочи да са използвани от другия съдружник
М.В., *** ѝ и *** ѝ при посещенията им в България. Пак от М.В. и
нейни близки са използвани всички сим-карти за сметка на дружеството, някои са
били активни в Швейцария, като от ищцата са били използвани само две.
От своя страна навежда извършени
от съдружника М.В. действия, с които се уврежда дружеството, тъй като нейния ***
и бивш *** Г.Д. са имали сключени трудови договори с дружеството и получавали
заплати, но фактически не работили. Освен това *** на М.В. ползвал под наем
собствен на дружеството офис, но без да заплаща наем. Ищцата твърди, че винаги,
когато на Б.Д. са му трябвали пари *** ѝ М.В. ѝ се е обаждала и
ѝ е нареждала конкретната сума, която да му се даде и всички разходи са
оставали за сметка на дружеството. Твърди, че за сметка на дружеството са били
и почти всички самолетни билети, използвани през годините от М.В., *** ѝ
и *** ѝ за полетите между България и Швейцария. Твърди, че по нареждане
на М.В. е превеждала всеки месец пари от дружеството за погасяване на лични
задължения на Х.-Р.В.В. , които били в големи размери.
Заявява, че през всички тези
години М.В. и *** ѝ са заявявали задоволство от това как ищцата изпълнява
задълженията си в интерес на дружеството, без да им причини вреди на тях,
независимо, че Х.-Р.В.В. е имал наложена
забрана да напуска Швейцария и не е следял работата от България.
Поддържа и вече направените
възражения по нередовност на връченото ѝ предупреждение за изключване.
С подадения допълнителен отговор
ответникът поддържа вече въведените от него в процеса обстоятелства. Заявява,
че ищцата като изключен съдружник няма право на достъп до документите на
дружеството, но такъв ѝ е предоставен, за да може да обясни действията
си.
С оглед изложените от страните
обстоятелства по спора, с изготвения по делото проект за доклад съдът прие, че
предявените обективно съединени искове на основание чл.74, ал.1 от ТЗ са
допустими, като предявени в предвидения от чл.74, ал.2 от ТЗ 14-дневен преклузивен
срок от провеждане на общото събрание на съдружниците.
Прие, че между страните не се
спори, че А.А. И., сега С. и М.В. са ***, като А.Д.И. им е ***, а Ц.И. – ***,
че Б.Г.Д. е *** на М.В. а Г.Д., нейн бивш ***. Настоящ *** на М.В. е Х.-Р.В.В. .
Уведоми страните, че по делото не
се нуждаят от доказване, вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства по партидата на
ответника и разпредели доказателствената тежест - тежест на ответника е да
докаже извършените от изключения съдружник нарушения, които от него са заявени
като: неспазване на процедурата за свикване на ОС и извършването на системни действия в разрез с интересите на дружеството,
поради което дружеството е претърпяло загуби за периода 2015г-2019г в общ
размер от 99734лв; с действия като управител неправомерно е получавала заплата
в размер, който не е съгласуван с другия съдружник и така е получила
неправомерно общо 49300лв; използвала е гориво за сметка на дружеството за
периода 2018-2020г – 21375лв; използване на парична средства от касата на
дружеството и поради това са установени липси в размер на 16414лв; позволила е
настъпване на разходи за дружеството, поради сключване на договори с мобилни
оператори 7368лв и закупуване на монети – 8411 – общият размер на вредите е
102868лв. Всички останали, въведени в процеса обстоятелства с отговора на
исковата молба, извън преждепосочените, съдът прие, че са извън предмета.
Постанови, че е в тежест на ищцата да установи водената между страните
електронна кореспонденция.
Проектът за доклад беше коригиран
в първото по делото съдебно заседание, като съдът го допълни с още един
предявен ищцата иск за нездаконосъобразност на атакуваните решения, тъй като е
нарушена процедурата по свикване на общото събрание, изразяващо се в това, че
на нея не й е била предоставена писмена документация, с която да се запознае и
да организира защитата си към датата на провежданото процесно ОС. С оглед
корекцията, съдът прие за спорно между страните редовното свикване и провеждане
на ОС. По това възражение ответникът е
заявил в хода на двойната размяна на книжа, че няма задължение да осигурява
писмени документи при провеждане на общо събрание на дружество ООД, а освен
това на ищцата е бил предоставен достъп до писмената документация на
дружеството. Съдът е указал на ищцата, че е нейна доказателствената тежест да
установи сочената практика в дружеството при провеждане на ОС на дружеството, а
също и лишаването й от възможност да се запознае с писмени документи при
провеждане на общото събрание на дружеството и тяхната липса при дружеството.
Съдът измени проекта си доклад и
в частта, в която първоначално прие, че са извън предмета на делото изложените
факти спрямо лицето Б.Д., като го коригира конкретно по отношение твърдяното от
ответника нарушение от А. И. – С., която организирайки изцяло изготвянето на
ведомостите за заплати, е използвала подписите на лица, които не са Б.Д. и М.-Е.В.,
макар техните имена, с техни подписи да са вписани във ведомостите за заплати
на дружеството, то всъщност те двамата не са ги взимали. Съдът прие, че в
предмета на делото се включват и обстоятелствата дали М.-Е.В. и Б.Д. са се
подписвани във ведомостите за заплати, като доказателствената тежест е на
ответника.
По дадените от съда указания и
откритите производство по оспорване на представени по делото писмени
доказателства, страните организираха
защитата си чрез искани от тях и допуснати от съда доказателства и
доказателствени средства – задаване на въпроси по реда на чл.175 от ГПК към
новите управители на дружеството М.-Е.В. и Х.-Р.В., изслушване на свидетели и
изготвяне на експертизи – счетоводна и графологични.
Всички изслушани от съда
свидетели бяха такива, които са пряко и дългогодишно свързани с дейността на
ответното дружество – А. Д.И., *** на двете съдружнички и бивш управител на товетника,
И.Д.С. *** на ищца, също участващ в дейността на
дружеството, Н.А.А., *** на дружеството повече от 20
години и П.В.С. – дългогодишен служител в
дружеството, който е бил и непосредствен свидетел на изнасянето на документи от
съдружника М.-Е.В. и *** й през м. юни 2020г, както и е участвал при
изготвянето и е подписал изготвения саморъчно протокол от М.-Е.В. на дата 19.11.2020г,
в който е удостоверено отварянето на касата на дружеството, находяща се в
производствената му база.
От показанията на А.Д.И. и на И.Д.С. се установява, че базана на дружеството е закупена от Х.-Р.В. и поради
това за целия период от създаване на ответното дружество до настоящия момент
същото е ръководено от М.-Е.В. и *** й Х.-Р.В.. Двамата били трайно установени
в Швейцария и поради това непрекъсната връзка, по телефон и приложения за
електронна комуникацзия, с тях са поддържали и двамата свидетели и ищцата. Конкретно
*** й А.И. бил човекът, който се грижил за нейните интереси в Република
България и непрекъснато съгласувал с нея
всички действия, които ще се извършват по отношение на дружеството – по думите
на свидетеля И.С. Свидетелят А.И. казва, че макар той да е престанал да бъде
управител на ответното дружество и поради здравословни проблеми да бил заместен
от *** си А.С., то той я напътсвал като продължил фактически да ръководи
дружеството. Продължава, че ежемесечно изпращал отчети на другата си *** М.-Е.В. и я информирал за всичко, като при
пристигането й в Република България през 2020г й предал ключа за касата на
дружеството, намираща се в базата му. Посочва, че по решение на М.-Е.В. за
сметка на дружеството се закупували монети, които той също й предал по нейно
искане. Пак от името на *** си М.-Е.В. и въз основа на дадено му от нея
пълномощно подписвал всички документи, касаещи дейността на дружеството, като
той бил човекът, който съхранявал в касата в жилището си заплатите за *** си М.-Е.В.
и нейния *** Б.Д., които били назначени като служители на дружеството и им ги
предавал когато идват в България, без да им иска разписка. Той дава показания,
че М.-Е.В. определяла кой служител на дружеството заплата в какъв размер ще
получава, вкл. и ищцата и заплатите били изплащани в тази размери.
Съдът изцяло възприема показанията
на двамата свидетели, като основаващи се непосредствено възприемани от тях
факти, в дълъг период от време и отговарящи на приетите по делото писмени
доказателства – така от приетите по делото ведомости за заплати на дружеството за
период от 2017г – 2020г и подписвани допълнителни споразумения за изменения на
трудови договори, сключени между ответника и негови работници и служители се
установява от обясненията на управителите по реда на чл.176 от ГПК и приетите и
неоспорени по делото графологичните експретизи, че лицата, сочени като автори
не са полагали подписа си. Въпреки това никоя от двете съдружнички или
фактически натоварени с дейността на дружеството лица, в нито един момент преди
лятото на 2020г не е възразил по редовността на тези документи. Същото се
отнася и до съставяните протоколи за провеждани общи събрания и тяхното
свикване, което макар да не е извършвано по предвидения ред за свикване
съгласно чл.18, ал.3 от Устава – писмено съобщение, изпратено с препоръчано
писмо, телекс или телефакс до съдружниците или техните представители е
провеждани редовно при участието и запознаването с взетите решения на всички
лица, вкл. мажоритарния съдружник. Липсват извършени оспорвания по редовността и
на който и да е друг документ, касаещ дружеството, като от показанията на нито
един от свидетелите не се установява мажоритарният съдружник М.-Е.В. да е била
препятсвана да се запознаие с тях, нито от нея такава невъзможност се твърди.
Точно в обратния смисъл са показанията на счетоводителя на ответиника Н.А.А., която през годините се е срещала и е разговаряла с М.-Е.В.
и която дава показания, че в отношенията между двете ***, а и по отношение
дейността на дружеството, всичко било наред.
При тези показания, съдът намира,
че макар като съдружници в дружеството да са вписани двете ***, то неговото
фактическо управление се е извършвало от семейството на М.-Е.В., тя и *** й, от
нейните *** и конкретно *** й и от семейството на *** й и нейния ***, като
всички решения са вземани след съгласуването им с М.-Е.В., която не само е
вписана като мажоритарен съдружник, но и като такава е определяла изцяло
управлението на дружеството – извършвани дейности и разходи, била е информирана
от *** си за всичко и е разполагала с достъп във всеки един момент до пълната
документация на дружеството, вкл. тази, въз основа на която са съставяни
годишните финансови отчети за съответната година, а след пристигането й
вбългария през 2020г е разполагала с предоставен от *** й ключ от касата на
дружеството и това е било в момент преди съставянето на изготвения от нея
ръкописен протокол за отварянето на същата тази каса на 19.11.2020г.
По делото липсва каквото и да е
доказателство за вземани еднолични решения от ищцата и предпиремане от нея на
действия по отношение на дружеството, без същите да са съгласувани най-малкото
с *** й А.И. или без неговото знание или без да е уведомявала *** си.
Комуникацията между всички ангажирани с дружеството физически лица е била
одобрена от тях да е неформална – с телефонни разговори и по електронен път и е
била непрекъсната във времето.
При така установеното съдът
намира, че ответникът не доказа по делото ищцата да е извършила твърдените от
него действия, без знанието и съгласието на друтата съдружничка, респ. без
съгласието на представителя й А.И. и без тяхното одобрение или въпреки липсата
на такова и от това за дружеството да са настъпили като резултат вредите,
вменени във вина на ищцата, а именно: неспазване на процедурата за свикване на
ОС и извършването на системни действия в
разрез с интересите на дружеството, поради което дружеството е претърпяло
загуби за периода 2015г-2019г в общ размер от 99734лв; неправомерно получавана
от ищцата заплата в размер, който не е съгласуван с другия съдружник и така е
получила неправомерно общо 49300лв; използвано от ищцата гориво за сметка на
дружеството за периода 2018-2020г – 21375лв; използване на парични средства от
касата на дружеството и поради това са установени липси в размер на 16414лв;
сключване на договори с мобилни оператори, от които са произлезли вреди в
размер на 7368лв и закупуване на монети – 8411лв, като общият размер на вредите
възлиза на 102868лв. Следователно дори сочените вреди за дружеството да са
настъпили, за тях отговорност не носи ищцата, не могат да й бъдат вменени като
виновни действия, от които като санкционна за нея отговорност да настъпва
изключването й като съдружник. В тази част оплакванията й за взети
незаконосъобразни решения са основателни и на това основание същите следва да
бъдат отменени.
За неоснователно съдът намира
оплакването на ищцата за допуснато нарушение в процедурата по свикване на
процесното общо събрание, изразяващо се в непредоставени й документи. Ищцата не
конкретизира кои точно документи са й били необходими, не твърди конкретно да
ги е посочила на ответника, да ги е изискала от него и въпреки това той да не й
ги е предоставил. Тя не твърди и не доказа в процеса да е търсила документи,
които до онзи момент не са й били известни, още повече предвид установеното от
всички свидетели по делото, че единствено тя е изготвяла свързаните с
дружеството документи, макар съдържанието им да е било съгласувано и с другите,
участващи в дейността на дружеството лица. Тук следва да се допълни, че
погледнато скриктно юридически е основателно възражението на ответника, че
единствено при свикване на общо събрание на акционерно дружество то има
задължение да предостави на разположение на акционерите писмените материали за
събранието – чл. 223а, ал.4 от ТЗ, но такова законово задължение за дружествата
с ограничена отговорност липсва. Разликата произтича от същностното различие
във вида на двете дружества, като акционерното дружество, като капиталово дружество не изисква и не
предпоставя участние от своите акционери в дейността му, докато дружествата с
ограничена отговороност са смесени между изцяло капиталовите и персоналните
дружества и макар те също да са капиталови дружества, при тях личността на съдружника също е от значение и
той като правило участва в дейността, а може и в ръководството на дружеството.
Следователно той е в състояние да следи, да участва в оперативната дейност на
дружеството, познава я и това именно му позволява дори да инициира провеждане
на общо събрание, в някои хипотези. Именно поради близостта на съдружника до
дружеството, разпоредбите на ТЗ не предвиждат като предпоставка за редовното
свикване и провеждане на общо събрание и предоставянето на материали. Но, в
зависимост от дневния ред и конкретната специфика на причината за провеждане на
общо събрание, може и да е наложително предварителното запознаване на
съдружниците като им се предоставят материали – тогава тези материали и тяхната
достъпност ще са част от процедурата по свикване и провеждане на събранието. В
конкретния случай липсва подобна необходимост от предоставяне на ищцата на някакви
специфични документи, различни от вече изготвените от нея и познати й, както и
по делото не се установи ответникът да е съставил нови, послужили за изключването
й. Ето защо съдът намира сърбанието за редовно свикано и проведено.
При този извод, съдът намира за
законосъобразно взетото от ответника решение за смяна на адреса му на
управление. Решението е взето от съдружника М.-Е.В. с необходимото, притежавано
от нея мнозинство, съгласно разпоредбите на ТЗ и предвидените мнозинства в чл.18,
ал.2 от Устава на дружеството. Оплакването на ищцата, че решението е
незаконосъобразно, тъй като новият адрес на управление е базата на ответника,
която се охранява и тя няма да има достъп, не води до незаконосъобразност на
решението, а е въпрос по възможността в бъдеще, след процесното общо събрание,
да упражнява правата и задълженията си
на съдружник, но това е извън предмета на настоящото производство, а е въпрос
на евентуална бъдеща необходимост от защита.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3
от ГПК всяка от страните има право на разноски съобразно уважената респ.
отхвърлена част от исковете. Първоначално съдът е приел, че съгласно
оплакванията на ищцата е сезиран с три иска, като след това в първото по делото
съдебно заседание е допълнил проекта си доклад и е посочил, че е сезиран от
ищцата и с иск за незаконосъобразност на взетите решения, поради допуснати
нарушения по свикването на общото събрание. Така минималният размер на
адвокатското възнаграждение за един адвокат следва да се определи по правилата
на чл.2, ал.5, предл. последно във вр чл.7, ал.1, т.10 от Наредба № 1/09.07.2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за всеки един от четирите иска
се дължи възнаграждение от 800лв, т.е. общо 3200лв. Претендираният хонорар като
съдебна разноска от ответника е в размер на 7500лв и предвид направеното от
ищцата възражение за прекомерност следва да бъде редуциран до минималния размер
от 3200лв. Така общият размер на съдебните разноски на ответника възлиза на
4900лв. От тази сума съразмерно на отхъврления един иск на ищцата, тя му дължи
разноски в размер на 1225лв.
Претендираните от ищцата разноски
възлизат общо на 2165лв, от които съобразно уважените искове има право на
разнски в размер на 1623,75лв, дължими от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 18.12.2020г Общо събрание
на съдружниците в „СУИС ПОЙНТ ПЛОВДИВ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, а
именно: по т.4 за изключване на А.А.С., ЕГН ********** *** като съдружник, по т.4.1
за поемане дяловете на изключения съдружник С. от другия съдружник М.-Е.А.А.В.,
която става едноличен собственик на капитала, по т.4.2 за приемане от М.-Е.А.А.В.
на нов Учредителен акт, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.А.С., ЕГН ********** *** в качеството й на съдружник в
„СУИС ПОЙНТ ПЛОВДИВ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* иск да бъде отменено и
решението, взето на преждепосоченото общо събрание на съдружниците по т.5 за
промяна на адреса на управление, като новият адрес бъде бул. Кукленско шосе № 9П, като неоснователен.
ОСЪЖДА „СУИС
ПОЙНТ ПЛОВДИВ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на А.А.С., ЕГН ********** *** сумата от 1623,75лв за извършени съдебни разноски
пред настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА А.А.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на „СУИС ПОЙНТ ПЛОВДИВ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК
********* сумата от 1225лв за извършени съдебни разноски
пред настоящата инстанция по съразмерност.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: