Определение по дело №18/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 58
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20223500500018
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
гр. Търговище, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500018 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Рафаилов-Лес“ ООД, ЕИК *********, гр.
Антоново, чрез адв. Р.В., ВтАК, против разпореждане № 507/19.11.2021 г. по ч.гр.д. №
358/2021 г. по описа на РС – Омуртаг, с което е уважено заявлението на „Тузлушка гора“
ЕООД, гр. Антоново, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, представляващ Акт за начет № 11-04-
42/05.12.2018 г., съставен от държавен финансов инспектор от Втори отдел, дирекция
„Извънпланова инспекционна дейност“ към АДФИ, в резултат на извършена финансова
инспекция на „Тузлушка гора“ ЕООД, гр. Антоново,в частта му срещу длъжника „Рафаилов-
Лес“ ООД за посочените суми- главница и лихви.
Считайки обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и неправилно, частният
жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и да бъдат обезсилени издадените въз
основа на него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Жалбоподателят счита, че заповедният съд неправилно е приел, че представеният
акт за начет (АН), с който са установени финансови нарушения, извършени от освободеният
от длъжност управител на „Тузлушка гора“ ЕООД - инж. Г.А., в резултат на които
държавния финансов инспектор е констатирал, че „Рафаилов Лес“ ООД е получило плащане
по фактура 724/01.11.2016 г. без правно основание, е редовен от външна страна и
удостоверява претендираното от заявителя вземане, като е разпоредил да се издаде заповед
за незабавно изпълнение срещу начетеното лице Г. ИВ. АН. и срещу „Рафаилов Лес“ ООД за
заплащане солидарно на следните суми: 4 800 лв.-главница по акт за начет № 11-04-
42/05.12.2018 г. на АДФИ; 1 187.05 лв. -лихва за периода от 08.03.2016 г. до
30.11.2018 г.; 1 413.33 лв. лихва за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 4 800 лв,, считано от 25.10.2021 г. до изплащането на
1
вземането, като излага следните доводи:
-Процесният АН може да бъде основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение (ЗНИ) по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК и изпълнителен лист (ИЛ) само по
отношение на длъжностното лице инж. Г.А., ощетило с противоправните си действия
управляваното от него дружество, за което е констатирано наличието на вина у дееца.
Подобна констатация в АН по отношение на „Рафаилов-Лес“ ООД няма и не може да има,
защото той не е адресат на акта, тъй като АН се издава за констатирани нарушения на
финансовата дисциплина против материално-отговорни лица. Видно от съдържанието на
АН извършеното плащане по фактура на „Рафаилов-Лес“ ООД произтича от облигационни
отношения с проверяваното дружество („Тузлушка гора“) по изпълнението на договор за
поръчка, като на дружеството-изпълнител "Рафаилов-Лес" ООД може да бъде търсена
отговорност по гражданскоправен ред за неизпълнение на договора, но не и по реда на чл.
23 от ЗДФИ, поради което АН по отношение на „Рафаилов-Лес“ ООД не може да послужи за
издаване на ЗНИ и ИЛ за констатираните щети, тъй като това дружество не е начетеното
лице и не може да бъде възприето като някое от лицата, посочени в чл. 23 от Закона за
държавна финансова инспекция /ЗДФИ/. По отношение на жалбоподателя АН не съдържа
властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което
едностранно да поражда задължение, подлежащо на незабавно изпълнение, тъй като липсва
и разпоредителна част, която директно да го задължава. Издаването на същия единствено
слага началото на процедурата по търсене на имуществена отговорност. В жалбата е
цитирана съдебна практика в посочения от жалбоподателя смисъл: определение №
2397/20.11.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2531/2019г. на ОС - Пловдив; определение от 14.03.2013г.
по адм.д. 62/2013 г. на Адм.съд - Хасково.
-По така представения АН може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение
само по отношение на Г.А., тъй като спрямо него е констатирано, че е извършил
противоправни действия, с които е причинил вреда на заявителя Тузлушка гора ЕООД,
която е пряка и непосредствена последица от виновното му поведение.
-Относно задължението за законна лихва по чл. 26 от ЗДФИ е констатирано, че се
дължи само от виновното за вредата лице, а именно Г.А., като липсва констатирано
задължение на „Рафаилов-Лес“ ООД за законна лихва в посочените размери. В тази връзка и
в условията на евентуалност, при извод, че АН може да бъде документ, въз основа на който
„Рафаилов –Лес“ дължи възстановяване на сумата от 4 800 лв., жалбоподателят счита
заповедта за незаконосъобразна в частта за лихвите, тъй като в АН спрямо него не е
констатираната дължимост на лихви.
В обобщение жалбоподателят е посочил, че процесният АН не е документ, въз
основа на който може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу „Рафаилов
Лес“ ООД, а в условията на евентуалност - е нередовен от външна страна, тъй като не
удостоверява дължимост на лихви, както следва - 1 187.05 лв. - лихва за периода от
08.03.2016 г. до 30,11.2018 г.; 1 413.33 лв. лихва за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 4 800 лв., считано от 25.10.2021 г. до
2
изплащането на вземането и не отговаря на изискванията по чл. 418, ал. 2, изр.първо от
ГПК, при което не може да бъде основание за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и на ИЛ.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалването, при редовни пълномощия на депозиралото жалбата лице,
внесена е дължимата д.такса по обжалването.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
„Тузлушка гора“ ЕООД (в несъстоятелност), ЧРЕЗ синдика Д.Г. (справка в ТР) е
подало пред РС-Омуртаг заявление вх. № 1838/26.10.2021 г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и ИЛ по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу Г.И. Атанасов и „Рафаилов-лес“
ООД за солидарно заплащане на посочените в заявлението суми- главница и лихви, по
приложен акт за начет № 11-04- 42/05.12.2018 г., съставен от държавен финансов инспектор
от дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ към АДФИ, по реда и на
осн.чл.21,ал.1,т.1 и ал.4 във вр. с чл. 23,т.4 от ЗДФИ.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е разпоредил ДА СЕ ИЗДАДАТ
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на “Тузлушка гора”
ЕООД, срещу длъжниците Г. ИВ. АН. от гр.Омуртаг, ул.“Генералска“ №61, ет.3, ап.6 и и
„Рафаилов-Лес“ ООД, гр.Антоново за следните суми: 4800.00 лева - главница по Акт за
начет № 11-04-42/05.12.2018г. на АДФИ; 1 187.05 лева - лихва за периода от 08.03.2016 г. до
30.11.2018г.; 1 413.33 лева - лихва за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.10.2021г. до изплащане на
вземането. Присъдени са разноски, платими солидарно от двамата длъжници: на РС -
Омуртаг д.такса, съгласно чл.12, т.2 от ТДТССГПК- 148.00 лева.
ПДИ е връчена на жалбоподателя, чрез ЧСИ, на 08.12.2021 г., подал възражение
по чл. 414 ГПК вх. № 2258/22.12.21 г.. С разпореждане от 25.01.22 г. заповедният съд е
указал на заявителя да предяви УИ за оспореното вземане в едномесечен срок.
Обжалваното разпореждане е частично незаконосъобразно.
Предмет на жалбата по чл. 419, АЛ. 1 ГПК е постановеното незабавно изпълнение.

Представеният акт за начет е от категорията актове, изрично посочени в
разпоредбата на чл. 417, ал. 1 т. 9 от ГПК. Дължимата от съда проверка, в хипотезата на чл.
417 и 418 от ГПК е в рамките на компетентност, очертани с разпоредбата на чл. 418, ал. 2 и
ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 418, ал. 1 във вр. с чл. 417, т. 9 ГПК актът за начет е един от
документите, въз основа на които кредиторът може да поиска съдът да постанови незабавно
изпълнение на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Представеният акт за
начет е редовен от външна страна, съставен от надлежен орган, съгласно разпоредбите на
Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). Въпросът, който се поставя е дали
актът за начет удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника-
3
жалбоподател (съгласно изискването на чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Въззивният съд не споделя виждането на жалбоподателя, че той не може да бъде
адресат на акта за начет, тъй като АН се издавал за констатирани нарушения на финансовата
дисциплина срещу материално отговорни лица, а за извършеното плащане (съгласно
констатациите в акта) на „Рафаилов-Лес“ ООД може да бъде търсена отговорност само по
гражданско правен ред, но не и по реда на чл. 23 ЗДФИ.
Изрично в чл. 23 т. 5 ЗДФИ, е предвидено, че към имуществена отговорност по
този закон могат да бъдат привличани лицата, посочени в чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ –„лица,
получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на
причинителя на вредата, като отговорят солидарно с него“. Настоящият случай е точно
такъв, видно от приложения акт за начет, позовал се по отношение на жалбоподателя на
разпоредбите на чл. „чл. 21, ал. 3 във вр. с чл. 23, т.5 от ЗДФИ“, които нормативни текстове
съответстват и на изложението в обстоятелствената част. Дали това действително е така,
осъществени ли са тези действия или не – е предмет не на заповедното производство, а на
евентуално исково производство, предвид депозираното възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Ето защо и в частта относно постановеното незабавно изпълнение за сумата от
4 800 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК- 25.10.21 г. до изплащането на вземането, разпореждането е законосъобразно,
обуславящо неоснователност на частната жалба в тази й част.
Жалбата е основателна в частта относно постановеното незабавно изпълнение за
сумите, претендирани като лихви за посочените два периода, тъй като за тези суми актът за
начет касае само физическото лице- Г.А., не и „Рафаилов-Лес“ ООД.
Предвид изложеното, разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на ИЛ в
частта по заявлението относно сумата от 4800 лв., ведно със законната лихва от 25.10.21 - се
явява законосъобразно, в останалата част – за сумите: 1 187.05 лв. -лихва за периода от
08.03.2016 г. до 30.11.2018 г. и за 1 413.33 лв. - лихва за периода от 01.12.2018 г. до
25.10.2021 г. е незаконосъобразно, обуславящо отмяната му и обезсилване на издадения ИЛ
в тази му част.
В хода на производството пред ОСТ от длъжника „Рафаилов-Лес“ ООД е
постъпило последващо искане за спиране на образуваното изпълнително производство,
поради внасяне на гаранция по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД- за което се представя копие от пл.
нареждане. Компетентен да се произнесе по молбата е заповедният съд (чл. 420, ал. 2 ГПК),
на когото следва да се изпрати за произнасяне молбата.
Предвид горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно РАЗПОРЕЖДАНЕ № 507/19.11.2021 г. по
ч.гр.д. 358/2021 г. на РС – Омуртаг, с което е постановено незабавно изпълнение на
4
издадената ЗАПОВЕД за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК,
представляващ Акт за начет № 11-04- 42/05.12.2018 г. В ЧАСТТА му за сумите: 1 187.05 лв.
-лихва за периода от 08.03.2016 г. до 30.11.2018 г. и за 1 413.33 лв. - лихва за периода от
01.12.2018 г. до 25.10.2021 г. и издаден изпълнителен лист за посочените суми.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист за горепосочените суми: 1 187.05
лв. -лихва за периода от 08.03.2016 г. до 30.11.2018 г. и за 1 413.33 лв. - лихва за периода от
01.12.2018 г. до 25.10.2021 г.
Оставя без уважение жалбата в останалата й част – за отмяна на незабавното
изпълнение на издадената заповед в частта за сумата 4800 лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от 25.10.2021 г. до изплащането на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „РАФАИЛОВ-Лес“ ООД, гр. Антоново
- вх. № 618/23.02.2022 г. за спиране на принудителното изпълнение, като
Я ИЗПРАЩА на заповедния съд РС-Омуртаг - компетентен да се произнесе по нея
– съгласно чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5