РЕШЕНИЕ
№ 11736
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110113795 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от В. С. Х. против [фирма], с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че В. С. Х. не дължи на
[фирма] сумата от 154.73 лв. – представляваща 1/10 част от начислената на наследодателя на
В. С. Х. /С. И. Х./ сума за предоставени ВиК услуги за имот в [адрес] по партида с аб. № ***,
за период на издаване на фактури 18.07.2017 г. – 17.12.2019 г. и отчетен период 01.06.2017 г.
– 30.11.2019 г. Твърди, че ответникът е открил партида без правно основание. Липсвала
установена облигационна връзка. Не били спазени разпоредбите на Наредба № 4. Сумите се
претендирали без правно основание.Твърди, че претендираната сума е погасена по давност.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Намира
иска за недопустим. По същество ответникът признава иска. Твърди, че не е дал повод за
завеждане на делото. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим. За ищеца е налице правен интерес да установи
недължимост на вземането претендирано от ответника спрямо него.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 0827/23.05.2022 г. –
л. 8, се установява, че ищецът е наследник по закон на лицето С. И. Х., чиято смърт е
1
настъпила на 02.01.2022 г. Съгласно приложеното към исковата молба писмо с вх. № М -
396/10.01.2023 г. от [фирма] до лицето И. Х., съпруга на починалия С. И. Х. и лице от кръга
на законните му наследници, общият наследодател С. И. Х. е титуляр на партида с
клиентски № ***, открита за недвижим имот, находящ се в [адрес]. Водоснабдителното
дружество информира И. Х., че във връзка с натрупаните дългове, наследниците следва да
подадат заявление за промяна на партидата. Видно от приложената към отговора на писмото
справка за формираните задължения, по партидата на починалото лице са начислявани суми
за предоставяне на В и К услуги за период от 18.07.2017 г. до 19.12.2022 г., в общ размер от
1552.53 лв., като в графа „забележка“ на справката е отбелязано, че същите се считат от
ответното дружество за дължими.
Процесният период 18.07.2017 г. – 17.12.2019 г. е преди датата на смъртта на
наследодателя. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено. Предвид цитираната норма, ищецът като
наследник на С. И. Х. би бил пасивно легитимиран по задълженията за ВиК услуги на
наследодателя си. Поради това наследникът има правен интерес да установи, че не дължи
сумите начислени по партидата на наследодателя му съобразно наследствената си квота. По
делото не се спори, че партида по кл. № *** се води на името С. И. Х.. Напротив с
определение от 13.06.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните, че
партидата с клиентски номер *** за имот с адрес - [адрес], за периода 18.07.2017 г. -
17.12.2019 г. се водила на името на С. И. Х.. Не се спори и, че съобразно правоприемството
ищецът е отговорен за 1/10 от начислените суми. Отговорността на наследника за
задълженията на наследодателя, възниква по силата на ЗН, поради което съдът приема, че за
страната е налице обоснован правен интерес от предявения иск.
Предвид изложеното и с оглед твърденията на ищеца, че начислените от ответника
суми са формирани при липса на основание за това, доколкото същият е наследник на
титуляря на партидата, открита за процесния недвижим имот и с оглед обстоятелството, че
при наличието на наследствено правоприемство, В. С. Х. ще отговаря за задълженията
съобразно наследствената си квота, съдът намира, че предявите отрицателни установителни
искове са допустими.
По делото липсва искане за постановяване на решение при признание на иска.
Предвид липсата на конкретно искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК,
производството следва да бъде разгледано по общия ред.
Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е
да установи съществуването на задължението си.
С определение от 11.05.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните,
че по клиентски номер *** на С. И. Х. наследодател на ищцата е начислена сума за
предоставени ВиК услуги за имот на [адрес] по партида с аб. № ***, за период на издаване
на фактури 18.07.2017 г. – 17.12.2019 г. и отчетен период 01.06.2017 г. – 30.11.2019 г. в
размер на главницата 1547.43 лв. Указано е, че в тежест на ответника е да докаже
2
съществуването на задължението – наличието на облигационна връзка между страните, че
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на вода за процесния имот,
начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че
са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, за
които обстоятелства не сочи доказателства.
Въпреки така разпределената доказателствена тежест с определението от 11.05.2023
г., както и обстоятелството, че съдът е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК, то
[фирма] не е ангажирал никакви доказателства. Доколкото ответникът по настоящия
отрицателен установителен иск не е ангажирал доказателства относно облигационна връзка
между страните, че извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на вода за
процесния имот, начина на отчитане на консумираните услуги и размера на начислените в
тази връзка суми, както и, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на
давността на вземанията, то неблагоприятните последици от непроведеното доказване са в
негова тежест.
Освен това с отговора на исковата молба ответникът признава предявения иск. Това
обстоятелство представлява признание на факт, което е доказателствено средство /арг. от
чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда.
Предвид изложените съображения, претенцията е основателна и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът Релевираното от
ответника искане за присъждане на разноските по делото в тежест на ищеца по реда на чл.
78, ал. 2 ГПК е неоснователно. Искът е уважен предвид неустановяването по делото на
облигационна връзка между страните, както и, че ответникът е извършвал в договореното
качество и срок услуги по доставка на вода за процесния имот, поради което чл. 78, ал. 2
ГПК не намира приложение. Действително, с отговора на исковата молба ответникът е
признал предявения иск, но не е налице втората кумулативна предпоставка за приложение
на нормата – същият да не е станал повод за завеждане на делото. Единствено при предявен
отрицателен установителен иск на основание изтекла погасителна давност, с оглед
нормата на чл. 120 ЗЗД, предприетите от кредитора извънсъдебни действия по претендиране
на погасеното по давност вземане не дават повод за завеждане на отрицателния
установителен иск. В случаите като настоящия, в които кредиторът е претендирал
извънсъдебно лишени от основание вземания /такива, чиито правопораждащ факт –
договорът за доставка, изобщо не е възникнал/, нормата на чл. 120 ЗЗД е без значение и
извънсъдебната претенция и влече отговорност за разноски в исковото производство по
отрицателния установителен иск.
На ищеца ще се присъди сумата от 51.55 лв. за заплатена ДТ и такса за банков превод.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
3
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.
№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона. На
затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият
хонорар е 400 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. С. Х., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на [фирма],
ЕИК ****, сумата от 154.73 лв. – представляваща 1/10 част /съобразно наследствената квота/
от начислената на наследодателя на В. С. Х. - С. И. Х., починал на 02.01.2022 г., сума за
предоставени ВиК услуги за имот в [адрес] по партида с аб. № ***, за период на издаване на
фактури 18.07.2017 г. – 17.12.2019 г. и отчетен период 01.06.2017 г. – 30.11.2019 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на В. С. Х., ЕГН **********, с адрес [адрес], сумата от 51.55 лв. – разноски по
производството.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – [адрес], на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лева – адвокатски хонорар за оказана безплатна
правна помощ на В. С. Х..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4