РЕШЕНИЕ
№ 932
гр. Пловдив, 10.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието
на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 603 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ТД на НАП - Пловдив обжалва, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К., Решение № 260102 от 21.01.2021 г., постановено по
АНД № 6320/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив, 25 н.с. С обжалваното
решение е отменено Наказателно постановление № 518279- F545211 от 16.06.2020 г., издадено от Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на „Еллинико Фууд“
ООД гр. Пловдив е била наложена имуществена санкция от 500 лева на основание
чл.178 от ЗДДС за нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
С касационната жалба се сочи неправилност на изводите на районния съд за
установено съществено нарушение на процесуалните правила, довело до засягане
правото на защита на санкционираното дружество. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да се потвърди
наказателното постановление. Направено е искане за присъждане в полза на ТД на
НАП юрисконсултско възнаграждение от 120 лева. В съдебно заседание
жалбоподателят не е изпратил представител, като е депозирана молба от такъв, с
която се иска осъждане на ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение от
по 120 лева за всяка от инстанциите и се прави възражение за прекомерност на
претендирано от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Еллинико
Фууд“ ООД гр. Пловдив с депозиран писмен отговор по жалбата, както и писмено
становище по делото, депозирани чрез пълномощника адв.А., прави искане
решението на РС Пловдив да бъде оставено в сила, като на ответника се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не е
изпратил представител.
Прокурорът от ОП – Пловдив Тодорова моли първоинстанционното решение да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел разследване по делото, е възприел
въз основа на събраните доказателства за установена описаната в обжалваното
решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като
поради това е ненужно да се повтаря. Първоинстанционният съд е счел, че от
доказателствата е установено осъществяването на нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС, тъй като за периода от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г. дружеството
„Еллинико Фууд“ е достигнало оборот от 59544,02 лева, поради което и е следвало
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.02.2020 г., вкл. и като не е
сторило това, на 08.02.2020 г. е осъществило нарушението. Настоящият съдебен
състав намира този извод за законосъобразно изведен от събрания по делото
доказателствен материал.
С решението си Районен съд Пловдив обаче, е приел, че понеже в АУАН бил
посочен различен период, в който се твърди да е достигнат облагаемият оборот по
чл.96, ал.1 от ЗДДС, а именно от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г., в сравнение с
посочения такъв в наказателното постановление /01.02.2019 г. до 31.01.2020 г./,
който именно последен период е и действително установеният от съда, то това е
довело до невъзможност дружеството да разбере за какво е санкционирано, понеже
не ставало ясно според съда кой е инкриминираният период. Поради това и
районният съд е отменил наказателното постановление, като в решението си е
пропуснал да посочи размера на имуществената санкция.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд, че в случая
било налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. За да е
налице такова, то следва действително за нарушителя да не може да стане ясно от
съдържанието на акта и съответно наказателното постановление, което именно
определя границите на доказване в производството, за какво именно негово
поведение бива санкциониран и въз основа на кой закон. В случая неправилно
съдът, разгледал наказателното постановление, е счел, че се касае до съществени
по своя характер факти, а именно тези, касаещи инкриминирания според първоинстанционния
съд период, защото периодът на достигане на облагаем оборот по чл.96 от ЗДДС не
е инкриминираният период, а е единствено обстоятелство, което е относимо към
определяне датата на нарушението. В тази насока следва да се има предвид, че
нарушението е осъществено чрез бездействие в рамките на законоустановен
седемдневен срок, в случая от изтичането на данъчния период, през който е
достигнат оборотът по чл.96, ал.1, пр.1 от ЗДДС. Следователно и в случая при
това нарушение не се касае до инкриминиран период, както сочи
първоинстанционният съд, а до дата на извършване на нарушението, която е
датата, следваща последната дата на законовия срок. Предвид изложеното и не
може да се счете, че в случая е констатирано съществено по своя характер
нарушение на процесуалните правила. Вярно е, че на практика в наказателното
постановление е поправена допуснатата в АУАН грешка от технически характер
касателно месеца от началото на периода от 12 последователни месеца, като е
записан месец 02.2019 г., вместо м.12.2019 г., както това е било отразено като
начало на периода в АУАН. Тази поправка е допустимо да бъде сторена по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, както е направил наказващият орган. И това е така,
доколкото на практика не е налице съществено изменение на фактите и обстоятелствата,
относими към определяне на фактическия състав на нарушението. Друг би бил
въпросът ако наказващият орган бе приел например друга дата на извършване на
нарушението, когато подобна корекция не би била допустима, защото би касаела
именно изменение на административното обвинение, каквато възможност за
наказващия орган не е предвидена. В случая обаче, видно и от акта, и от
наказателното постановление, основните факти са останали непроменени, като и в
акта, и в наказателното постановление е отразено, че е извършено нарушение по
чл.96, ал.1 от ЗДДС, изразило се в неподаване на заявление за регистрация по
ЗДДС в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат
облагаем оборот от над 50 000 лева за последните дванадесет месеца преди
текущия, като и в акта, и в наказателното постановление е посочен краят на
периода, в рамките на който е достигнат законоустановения праг на оборота, като
е видно, че датата на изтичане на законоустановения срок за регистрация и
съответно датата на нарушението не е променена в НП. В тази връзка следва да се
има предвид, че самото санкционирано дружество, чрез своя представител, е
заявило, че не оспорва фактите, залегнали в наказателното постановление, а и
същите са му били известни, доколкото същото е следвало да знае какъв е
размерът на оборота му за посочения в наказателното постановление 12-месечен
период, като се има предвид, че то именно е депозирало, макар и по-късно,
заявление за регистрация и е предоставило данни на данъчната администрация за
проверката, приключила с протокола от 20.03.2020 г., въз основа на чиито
констатации е съставен и АУАН. Впрочем, дружеството е подписало АУАН без
възражения и не е възразило в срока след подписването му. Поради това и не е
основателно възражението на дружеството, което е било санкционирано с
наказателното постановление, относно това, че не му е станало ясно за какво
нарушение бива санкционирано поради допуснатата грешка в АУАН. Че същата е
именно техническа става ясно от самото съдържание на акта, в който текстово
достатъчно ясно е посочено, че се касае за достигнат облагаем оборот над
50 000 лева за последните дванадесет месеца, преди текущия, а в акта
поради грешка е записан период от два, вместо от дванадесет месеца, като е
сгрешена именно цифрата на месеца от датата, начало на дванадесетмесечния
период. Неправилно е посочването в решението на РС Пловдив и че в АУАН бил
конкретизиран период от 14 месеца, защото така, както е записано там, е видно,
че периодът е двумесечен. Поради това и не е основателно твърдението в
становището на дружеството, че не ставало ясно коя хипотеза на чл.96, ал.1 от ЗДДС се има предвид, защото от текстовото описание на нарушението е ясно, че се
касае именно до първата такава, още повече, че се твърди за достигнат оборот,
изискващ регистрация в рамките на период
от 12 последователни месеца, а не
се твърди за достигнат оборот на конкретна дата. Както се посочи, налице е ясно
текстово описание на нарушението и в акта, и в наказателното постановление,
като извършената поправка в наказателното постановление на допуснатия
технически пропуск не засяга съществени за административното обвинение факти,
доколкото е видно, че е налице квалифициране по същия текст на закона, посочено
е едно и също изпълнително деяние, както и едни и същи дата и място на неговото
извършване. При това положение и настоящият съдебен състав намира, че районният
съд неправилно е счел, че е било налице съществено нарушение на процесуалните
правила и отстраняването на техническата грешка не е било допустимо да се
осъществи по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, още повече, че в решението си ПРС
правилно е приел, че има извършено нарушение, че то е извършено от санкционираното дружество и че е такова по
чл.96, ал.1 от ЗДДС. Факт е,че при издаване на наказателното постановление
наказващият орган изрично се е позовал на чл.53, ал.2 от ЗАНН, което е видно от
съдържанието на наказателното постановление преди диспозитива по налагане на имуществената
санкция.
Поради това и настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени изцяло
обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно, включително и в частта му
относно разноските и вместо него да постанови
друго такова по същество, с което да потвърди наказателното постановление.
Както се каза, правилна е оценката на районния съд относно това, че с описаното
поведение по осъществено бездействие в рамките на законоустановен срок
санкционираното дружество, ответник по настоящото дело, е осъществило състав на
нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС. В тази насока напълно несъстоятелни са възраженията
на нарушителя относно това, че нарушението не можело да бъде извършено на
посочената дата 08.02.2020 г., предвид това, че посочената дата била неработен
ден. В случая е налице смесване на различни понятия от страна на ответника по
делото, а именно законоустановен срок и дата на извършване на нарушение. Следва
тук да се има предвид, че предвид характера на осъщественото незаконосъобразно
поведение на дружеството, а именно бездействие, то същото не би извършило
нарушение, ако бе проявило активни действия по подаване заявление за
регистрация по ЗДДС в рамките на седемдневния срок, считано от 31.01.2020 г. до
края на 07.02.2020 г., който е бил работен ден. Дали последният ден от
законовия срок е работен, или не, е от значение с оглед евентуалното му удължаване,
предвид това, че срокът не би могъл да изтече в неприсъствен ден. Това обаче
няма никакво значение за датата на извършване на нарушението, защото законният
срок, в който се изисква активно действие, е изтекъл в края на работен ден
07.02.2020 г., поради което и нарушението вече е било факт на датата, следваща
изтичането на законоустановения срок 08.02.2020 г., тъй като до края на
07.02.2020 г. дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на
НАП Пловдив. Не са основателни и направените от дружеството възражения пред
първоинстанционния съд за наличие на различни по съдържание актове за
установяване на административно нарушение, съответно този връчен на дружеството
и този, приложен по преписката.
Според
настоящия съд, случаят на административно нарушение не може да се определи като
маловажен, защото макар санкционираното дружество да е депозирало заявление за
регистрация по ЗДДС, то това е било сторено чак месец след изтичане на
законоустановения срок за това. Наложената имуществена санкция е съобразена със
съответната на нарушението санкционна норма на чл.178 от ЗДДС, като същата е
определена от закона в твърд размер от 500 лева.
С оглед на
посоченото и настоящият касационен съд именно намери, че следва с решението си
да потвърди наказателното постановление.
При този
изход на спора ще следва на жалбоподателя да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата съдебна инстанция,
доколкото се установи, че пред РС Пловдив не е участвал представител на ТД на
НАП и не е и правено искане за присъждане на разноски. Ето защо и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3
от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобразява характера и тежестта на производството, както и формата на участие на юрисконсулта в същото,
съдът намери, че следва да присъди в полза на ТД на НАП
Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както
и чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260102
от 21.01.2020 г., постановено по АНД № 6320/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив,
25 наказателен състав, вместо което
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 518279- F545211 от 16.06.2020 г., издадено от Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на „Еллинико Фууд“
ООД гр. Пловдив с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция от 500 лева на
основание чл.178 от ЗДДС за нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Еллинико Фууд“ ООД гр. Пловдив с ЕИК ********* и адрес ***, да заплати в полза на ТД на НАП Пловдив сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.