РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Карлово, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320100043 по описа за 2025 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.1 ГПК, предявен от М. А. Б., ЕГН: **********, от
гр. Х., обл. П., ул. ***, чрез адв. С. П., със съдебен адрес: гр. П., пл. ***,
против РАЙОНЕН СЪД- П., с адрес: град П., бул. ***, представляван от И. Ф.
Административен ръководител - Председателят И. Г. Б..
В исковата молба се твърди, че с решение постановено по гр. д. №
1313/2010г. на Районен съд - П., ищцата М. А. Б. била осъдена да заплати на
Районен съд - П. сумата от 25.00 лева представляваща държавна такса и
сумата от 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист. На 05.08.2010 г. бил издаден изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 29.09.2017г. било
образувано изпълнително дело № 502/2017г. по описа на ЧСИ Л. М. с район на
действие Окръжен съд гр. П., с взискател Районен съд - П. и длъжник М. А. Б..
По изпълнителното производство били извършени следните
изпълнителни действия:
Изготвена била Покана за доброволно изпълнение за длъжника, която не
е връчена.
1
На 06.10.2017 г. бил наложен запор от ЧСИ М. на банкова сметка на
длъжника в „Райфайзенбанк“ ЕАД.
На 10.10.2017 г. бил наложен запор от ЧСИ М. на банкова сметка на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.
На 23.10.2017 г. бил наложен запор от ЧСИ М. на банкова сметка на
длъжника в „Юробанк България“ АД.
На 06.11.2018г. била депозирана молба от взискателя за опис на
движими вещи в дома на длъжника. Опис не бил насрочен.
Така в периода от последното валидно изпълнително действие искане за
опис на движими вещи с молба от 06.11.2018 г. от взискателя до 06.11.2023г., в
период от 5 години не били искани, нито извършени изпълнителни действия и
задължението било погасено по давност. Дори и да се приеме, че с обявеното
извънредно положение в страната през март 2020г. давност не тече за срок от 3
месеца, то след 06.11.2018г. до момента не били извършени, нито поискани
никакви изпълнителни действия.
Ищцата твърди, че за нея бил налице правен интерес да заведе
настоящото дело поради факта, че били нарушени правните й интереси, а
именно – против нея било образувано изпълнително дело и в състоянието си
на длъжник имуществото й било потенциално застрашено от секвестър в
полза на Районен съд - П..
Ищцата моли съда, да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на Районен съд - гр. П. сумата от общо 30.00 лева,
включваща: сумата 25.00 лева – държавна такса върху уважен граждански иск
в полза на бюджета на съдебната власт и сумата от 5.00 лева – държавна такса
за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт.
Претендират се направените разноски по делото.
И. Ф администратривен ръководител на РС П. не оспорва иска. Ако
съдът приеме същия за допустим, признава, че е изтекла погасителна давност
по отношение на вземанията в процесния изпълнителен лист. Моли съда да да
постанови решение по същество на спора, съобразно събраните по делото
писмени доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника ищеца.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Искът е
специален отрицателен за установяване несъществуването на вземането на
взискателя по изпълнителното дело. С този иск длъжникът в изпълнителното
производство може да реализира защитата си срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата
на чл.439, ал.2 от ГПК този иск може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В случая предпоставките за допустимост на
специалния установителен иск по чл.439 от ГПК са налице, тъй като
длъжникът-ищец има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от
това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен
титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по
всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност, защото давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съответно съдебният изпълнител не
може да я зачете (в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). Доколкото за ищцата несъмнено е налице
интерес от осуетяване на възможността за иницииране от страна на взискателя
на изпълнително производство въз основа на наличния му изпълнителен лист,
то искът е допустим.
По основателността:
С отговора на исковата молба ответникът изрично признава
основателността на иска, поради което и с оглед ангажираните по делото
писмени доказателства, същият следва да се уважи, без да е необходимо съдът
да излага мотиви в тази насока.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
дължат направените от него деловодни разноски.
3
Съгласно чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на близък. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Този размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 400.00 лева. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение очевидно не е основателно, доколкото адвокат
С. П. претендира именно тази сума за осъщественото от него процесуално
представителство.
Наред с това ответникът следва да заплати на ищцата дължимите
разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. Б., ЕГН: **********, от гр. Х.,
обл. П., ул. ***, не дължи на РАЙОНЕН СЪД – П., с адрес: град П., бул. ***,
представляван от И. Ф. Административен ръководител - Председателят И. Г. Б.
сумата от общо 30.00 лева, включваща: сумата 25.00 лева – държавна такса
върху уважен граждански иск в полза на бюджета на съдебната власт и сумата
от 5.00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД – П., с адрес: град П., бул. ***,
представляван от И. Ф. Административен ръководител - Председателят И. Г. Б.
ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Б., ЕГН: **********, от гр. Х., обл. П., ул. *** сумата
от общо 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД – П., с адрес: град П., бул. ***,
представляван от И. Ф. Административен ръководител - Председателят И. Г. Б.
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Ж. П., служебен адрес: гр. П., пл. ***, сумата от
400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата за процесуално
представителство на М. А. Б..
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5