Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Перник, 06.02.2024
г..
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.**, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.,
и с участието на прокурор К. Т.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа
докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 19 по описа на съда за 2024 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – С.**, чрез пълномощник главен юрисконсулт Г. Г.**, против решение №
473 от 11.12.2023 година, постановено по АНД № 1582/2023 г. по описа на Районен
съд – П.**.
С
обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 69 от
17.05.2023 г., издадено от директора на дирекция „Контролна и превантивна
дейност“ (КПД) в РИОСВ – С.**, изпълняваща правомощията на директор на РИОСВ – С.**,
на основание заповед № РД-97/24.09.2021 г. на директора на РИОСВ – С.**, с
което на „Топлофикация – П.**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. П.**, кв. „**“, ТЕЦ „**“, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване
на околната среда (ЗООС) във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, за неизпълнение
на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС
В жалбата
се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено
при съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния
закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл.
63в от ЗАНН. Твърди се, че е налице несъответствие между описаното в АУАН и НП,
приетото от районния съд, тъй като в решението е цитирано КР, което не
съответства на това, посочено в издадените в процесния случай АУАН и НП, както
и е посочено, че НП е издадено за две неизпълнени условия по КР № 53-Н1/2014 г.
– 10.1.1.1 и 10.1.1.2, а АУАН и НП цитират само текста на Условие 10.1.1.1 по
актуализираното КР № 297-Н0/2008 г. Пледира се, че районният съд, кредитирал
всички събрани доказателства, при съвкупния им анализ е достигнал до погрешни и
взаимноизключващи се изводи поради грешен извод относно функцията на канала,
което е довело и до неправилен извод, че нарушението не е описано ясно и е
недоказано. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Касационната
жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е
постъпил отговор от изпълнителния директор на „Топлофикация – П.**“ АД, гр. П.**.
Оспорва жалбата, твърди, че изложените в същата доводи не кореспондират с
фактическата обстановка по делото, счита, че районният съд е обсъдил в цялост
всички наведени твърдения и възражения на двете страни и всички доказателства. Иска
съда да остави в сила решението на районния съд.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл.
юрисконсулт Г. Г.**. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, за представител изпраща юрисконсулт С.**.
Оспорва жалбата. Пледира решението на районния съд да се остави сила.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.**, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районен съд – П.** да бъде оставено в сила.
Административен
съд – П.**, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК
и след като на основание чл. 218 от АПК
обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон,
намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима за разглеждане.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт,
подлежащ на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд и в
рамките на правомощията му.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:
Предмет
на съдебен контрол пред районен съд – П.**, е наказателно постановление № 69 от
17.05.2023 г., издадено от директора на дирекция „КПД“ в РИОСВ – С.**,
изпълняваща правомощията на директор на РИОСВ – С.**, с което на „Топлофикация
– П.**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П.**, кв. „**“, ТЕЦ
„**“, в качеството на оператор на инсталация, която попада в обхвата на т. 5.4
от Приложение № 4 на ЗООС – Сгуроотвал „Кудин дол“ на „Топлофикация – П.**“ АД
– в експлоатация до 31.12.2014 г., притежаващ КР № 297-Н0/2008 г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г.,
на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, за
това, че на 11.10.2022 г. в гр. П.**, в място с координати N42°35’32.0“ и Е23°05’02.3“ – бетонова шахта на тръбопровод за избистрени
води, разположена под стената на сгуроотвал „Кудин дол“ в дере „Кудина бара“,
чрез нарочно изкопан канал зауства избистрени и дренажни води от площадка № 2
за предварително съхранение на отпадъци, във воден обект – дере „Кудина бара“,
с което не изпълнява Условие 10.1.1.1 от КР № 53-Н0/2008 г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г.,
според което на оператора не се разрешава заустване на избистрени и дренажни
води във водни обекти, а се разрешава използването им само в оборотен цикъл, с
което не е изпълнено задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
С
обжалваното решение на първата съдебна инстанция наказателно постановление № 69
от 17.05.2023 г. е отменено.
За да
постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, във основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техен анализ,
съвкупен и поотделно, е приел от фактическа страна за установена по несъмнен
начин отразената в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и процесното
НП фактическа обстановка.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, след извършената цялостна
служебна проверка за законосъобразност на производството по налагане на
имуществена санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя в решението е
прието, че основателни са доводите за недоказаност на процесното нарушение, тъй
като нито в АУАН, нито в НП е конкретизирано точно по какъв начин е следвало да
бъде изпълнено това задължение, съответно чрез какво действие или бездействие
съответното условие не е изпълнено от оператора. Поради това е прието, че
описаното деяние не изпълва състава на вмененото нарушение, тъй като
непосочването на данни относно конкретното деяние, чрез което е допуснато
неразрешено изпускане на отпадъци от транспортното съоръжение, собственост на
дружеството, както и на обстоятелствата, при които е извършено, е довело до
липса на пълно и детайлно описание на нарушението. Отсъствието на този
задължителен законоустановен реквизит според районния съд е довело до нарушение
на чл. 42, ал. 1, т.
4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН. С мотиви, основани в строгата формалност на
административнонаказателния процес, предвид факта, че още при съставянето на
акта нарушителят не е бил запознат с всички обстоятелства при които се твърди,
че е извършил нарушението, с което е нарушено правото му защита, тъй като е бил
лишен от възможността да направи обосновани възражения срещу направените
констатации, районният съд е отменил процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Решението
е правилно.
На
основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло установената по
делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с приобщените по
делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към
предмета на доказване по делото. При субсидиарното действие на НПК, районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебно следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точно
съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното
решение, изложил е мотиви относно извършената преценката на доказателствата, а
въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав
споделя. В резултат на това правилно е установена фактическата страна на спора.
Без
основание са доводите на касатора, че в решението си съдът е обсъждал
неотносимо към процесния случай КР № 53Н1/2014 г., което регламентира дейността
на дружеството за друг обект – ТЕЦ „**“, съответно, че в решението е посочено,
че административнонаказателната отговорност „Топлофикация П.**“ АД е ангажирана
за две неизпълнени условия на това КР, а не на Условие 10.1.1.1 от
актуализираното КР № 297-Н0/2008 г. Цитирането на двете условия по КР №
53Н1/2014 г. е единствено в рамките на възпроизведен в решението във формата на
цитат текст, част от мотивите на съдебен акт постановен по КАНД № 263/2022 г.,
които са свързвани със заустването на води. Въз основа на тях са изведени
аргументи изцяло относими към
неизпълнението на Условие 10.1.1.1 от КР № 53-Н0/2008 г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г.
Настоящата
касационна инстанция споделя напълно и направените от районния съд правни
изводи, като в този смисъл изложените в жалбата доводи са неоснователни –
вмененото на ответника по касация, в качеството му на оператор на инсталация,
неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във вр. с Условие
10.1.1.1 от КР № 53-Н0/2008 г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС,
актуализирано с решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г., не е доказано по безспорен
начин, съответно незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството.
Съдът не намира за необходимо да повтаря формираните в решението правни изводи,
поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Мотивиран
така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд – П.** за законосъобразно – не са налице основания за
отмяната му в условията на чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
в каквато посока се прецениха доводите в касационната жалба, тъй като
проверката по чл. 218, ал. 1
във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на
обжалвания съдебен акт с материалния закон, включително не установи наличие на
основания за касиране на решението по изложените в касационната жалба доводи.
Решението ще бъде оставено в сила.
Относно
разноските:
Разноски
не се претендират, поради което и не се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – П.** в касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 473 от 11.12.2023 година, постановено по АНД № 1582/2023 г. по
описа на Районен съд – П.**.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/