№ 1502
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110108477 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от М. М. Б., ЕГН ********** с адрес гр.
С., местност **** № **** срещу „ТМГ Трокенбау“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. Латинка № 43 обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224, както следва: за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 2025,57лева, представляваща остатък от дължимо нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м.11 и м.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
1030,02лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 2020г. в размер на 5р.дена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 15.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е полагал труд при ответника на длъжност
„работник строителна изолация” в периода 18.08.2020г. до 04.12.2020г. по трудов договор за
неопределено време на пълно работно време от 8часа. Уговорено е било трудово
възнаграждение от 650лева месечно и 0,6% допълнително възнаграждение за всяка година
трудов стаж при този работодател, платимо до 30-о число на следващия месец. Същия ден
сключил допълнително споразумение, по силата на което трудовото му възнаграждение се
определя на 2800лева с място на работа обект в Германия, като отпуските и почивките би
следвало да бъдат съобразени със закона на държавата, в която се полага труда. Още тогава
възразил, че минималното трудово възнаграждение в Германия е по 8,50евро на час.
Получил уверение, че ще сключат договор за нетно възнаграждение от 2000евро при
26работни дни и 9часов работен ден със съответното заплащане на извънреден труд и труд в
почивни дни. След многократно настояване да бъде сключен договор при така посочените
условия, на 04/05.12.2020г. управителят на ответното дружество му заявил, че е уволнен и
му връчил самолетен билет за България. Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение не получил, но по повод подадена жалба в ИТ и справка в НАП узнал, че
на 20.12.2020г. работодателят е издал заповед за прекратяване на ТПО. Счита, че за времето
на работа в гр. Мюнхен приложение следва да намери Директива 96/71 ЕО на ЕП и Съвета
1
относно командироването на работниците в рамките на предоставянето на услуги,
транспонирана в чл. 121а КТ. Това не е било сторено, поради което и счита, че за периода
работодателят не му е изплатил пълния размер на дължимото трудово възнаграждение.
Заявява претенция и за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите
претенции се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че с ищеца са били в соченото
трудово правоотношение. Потвърждава подписване на допълнителното споразумение, в
което е уговорено възнаграждение от 2800лева и място на работа в Германия. Потвърждава,
че ТПО е прекратено с негова заповед от 20.12.2020г., но оспорва да е незаконосъобразно.
Твърди, трудовият договор да е сключен на основание чл.67, ал. 1 КТ и прекратен на
основание чл. 71, ал.1 КТ. Твърди, че е изпълнил в цялост задълженията си по договора и е
изплатил всички дължими трудови възнаграждения, в т.ч. над изработените от ищеца
часове, както и дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7дни.
Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата,
съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Между страните е нямало спор, че ищецът е полагал труд при ответника по трудов
договор № 20/17.08.2020г., изм. с допълнително споразумение от същата дата.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На
17.08.2020г. между страните е сключен безсрочен трудов договор със срок на изпитване, по
който ищецът е заел длъжност работник, строителна изолация при 8часов работен ден.
Следвало е да постъпи на работа на 18.08.2020г. Основното месечно възнаграждение е
уговорено в размер на 650лева, платимо до 30-о число на месеца следващ отчетния и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6% за
всяка година трудов стаж при същия работодател. С допълнително споразумение от
18.08.2020г. е уговорено трудово възнаграждение от 2800лева с място на работа- строителен
обект в Германия за срок до м.02.2021г., като възнаграждението, отпуските и почивките ще
бъдат съобразени със законодателството на държавата, в която пребивава. Със заповед на
работодателя от 20.12.2020г. ТПО на ищеца е било прекратено в срока на изпитване, която
заповед принципно няма данни да е била връчена на работника, но от представения от
ищеца отговор на ИТ Варна по повод негов сигнал се установява, че на 20.12.2020г.
работодателят е изпратил уведомление до НАП за прекратяване на ТПО.
По делото са представени преписи от ведомости за заплати и извлечения от банкова
сметка, обект на изследване от в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза.
Съобразно заключението на в.л. по първоначално и допълнително допуснатите задачи към
съдебно- счетоводна експертиза, при начисляване на работната заплата работодателят е
ползвал приетата в Германия почасова ставка от 12,55евро или 24,55лева. Това е и
минималната ставка в строителната индустрия в Германия за периода 01.04-31.12.2020г. За
отработени 9р.дни през м.11.2020г. дължимото брутно трудово възнаграждение е
1767,29лева, съответно 1371,38лева в нетен размер, а за отработени 4р.дни през м.12.2020г.
дължимото брутно трудово възнаграждение е 785,46лева, съответно 609,50лева нетно. За
м.12.2020г. по ведомости работодателят не е отразявал отработени дни. По първоначално
представените ведомости дължимото нетно трудово възнаграждение за периода на действие
на ТПО е 12918,47лева, а по последващо изготвените от работодателя, след извършена
проверка от НАП по сигнал на ищеца, 11433,21лева. За периода на действие на ТПО
2
работодателят е извършил осем банкови превода с основание аванс и заплата, от които
5557,61лева по сметка на ищеца и 5911,90лева по сметка на роднина на ищеца. Общо
платената сума е 10892,90лева, при съобразяване, че сметката на роднината е била е евро,
при което преводите от работодателя извършвани в лева, са били превалутирани в евро по
курс 1,96000лева за евро. За периода на действие на ТПО ищецът имал право на 7дни
редовен и допълнителен годишен отпуск. През м.11.2020г. е ползвал 2дни отпуск, за което
във ведомостта е начислена сумата от 266,67лева. Във ведомостта за м.12.2020г. /след
корекцията/ е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 7дни от
981,83лева върху БТВ от 2800лева. От сумата от 981,83лева е извършено частично плащане
от 327,96лева, при което дължимият остатък е 540,31лева. Изчислено от в.л. обезщетението
за неползван платен годишен отпуск върху БТВ за м.11.2020г. от 4123,67лева, възлиза на
сумата от 1030,92лева.
Анализът на ангажираните по делото доказателства налага извод, че макар да няма
нарочна заповед на работодателя, с подписването на допълнителното споразумение към
трудовия договор от 18.08.2020г., считано от 18.08.2020г. до м.02.2021г. ищецът е бил
командирован за сметка на ответното дружество и под неговото ръководство да полага труд
на територията на ФРГ- членка на ЕС по смисъла на чл. 121а, ал.1, б.а КТ. Следователно за
процесния период и съгласно чл. 215, ал. 2 КТ, чл. 121а, ал. 4 КТ и чл.6, ал. 4 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, на работника му се дължи уговореното трудово възнаграждение, но
не по- малко от минималната работна заплата или минимални ставки на плащане,
установени за същата или сходна работа в приемащата посочена държава, за целия срок на
командироването му. От експертното заключение се установи, че минималната почасова
ставка във ФРГ е 12,55евро, което е 24,55лева или 196,44лева на ден и същата е ползвана от
работодателя при начисляване на трудовото възнаграждение. Страните са уговорили брутно
месечно възнаграждение от 2800лева, което е в по- малък размер от минималната часова
ставка на плащане, установена за същата работа в приемащата държава ФРГ. Поради тази
причина, следва да се приеме, че дължимото от работодателя за срока на полагане на труд
във ФРГ е в установения за тази държава минимален размер. От заключението на в.л. се
установи, че общият размер на дължимото нетно трудово възнаграждение по първоначално
представените ведомости е 12918,47лева, а след извършените в тях корекции от
работодателя предизвикани от проверка на НАП 11433,21лева. От приложение 2 към
заключението, а и от представените по делото от ответника ведомости за заплати /преди
корекцията след проверката от НАП/ е видно, че в тази сума е включено и начисленото от
работодателя обезщетение по чл. 224 КТ в брутен размер на 1400лева /по първоначалните
ведомости/ или 1260лева в нетен размер /след приспадане 10% ДОД/, респ. 981,83лева в
брутен размер /по коригираните ведомости/ или 883,65лева в нетен размер. То следва да се
приспадне от така посочените суми при определяне размера на дължимото нетно трудово
възнаграждение. По този начин се получават съответно сумите за нетно трудово
възнаграждение от 11658,47лева и 10549,56лева. По първоначалните ведомости начисленото
нетно трудово възнаграждение за м.11 е 2387,94лева, а за м. 12.2020г. 3418,34лева.
Отразяване на отработени дни през м.12.2020г. и в двете ведомости няма, но реално
ответникът не е оспорил този факт, като защитата му е била само в посока твърдения за
изправността си по договора. За м.11.2020г. има счетоводни записвания, а и не е било
спорно, че ищецът е реално полагал труд и съответно му се дължи трудово възнаграждение.
Предвид очевидно некоректно воденото счетоводно отразяване от ответното дружество на
полагания от ищеца труд и начисленията на дължимото се трудово възнаграждение за
месеци на действие на ТПО, липсва основание съдът да приеме, че извършените от
работодателя корекции на ведомостите на РЗ след извършената проверка от НАП, които и са
по- неблагоприятни за работника, имат по- голяма достоверност в сравнение с тези
изготвяни от него първоначално. Липсва въведено основание за извършената корекция, а и
3
принципната позиция на работодателя в процеса не е била по оспорване твърденията на
ищеца относно положения от него труд. Затова, съдът следва да гради изводите си на база
първоначално изготвяните от работодателя ведомости и извършваните в тях записвания.
Съобразно заключението на в.л. дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за
отработените от него през м.11.2020г. дни изчислено по ставка от 12,55евро е в размер на
сумата от 1371,38лева, а това за м. 12- 609,50лева, или общо 1980,88лева. Заплащането на
дължимата работна заплата е извършвано по банков път, като общо извършените преводи са
в размер на 10892,90лева. С така извършваното плащане, погасено е задължение за трудово
възнаграждение за целия срок на договора в размер на 10892,90лева. В основанието при
извършване на банковите преводи не е посочено за кой месец се отнасят плащанията, като
извод за това не може да се изведе и предвид липсата на ритмичност в тях, с оглед
уговорката на страните за изплащане трудовото възнаграждение до 30-о число на месеца
следващ отчетния период. Затова, следва да се приеме, че с извършваните плащания,
работодателят е погасявал най- старото си задължение за трудово възнаграждение. По този
начин дължимият остатък е в размер на 765,57лева, явяващ се разлика между приетото като
дължимо за целия период на договора трудово възнаграждение от 11658,47лева и платеното
от 10892,90лева. Няма основание с така извършваните плащания да се погасява
задължението за обезщетение по чл. 224 КТ, както е посочило в.л. в заключението си.
Първо, защото се погасява с приоритет задължението за трудово възнаграждение, но най-
вече защото задължението за обезщетение възниква при прекратяване на ТПО. Към датата
на последно извършеното плащане 07.12.2020г. ТПО все още не е било прекратено и затова
извършеното плащане не може да се отнесе в погашение на него.
В заключение претенцията следва да се уважи до размер на сумата от 765,57лева и
отхвърли за разликата до пълния заявен размер от 2025,57лева.
Съгласно чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Както бе посочено, по делото е установено наличие на впоследствие прекратено ТПО
с ответното дружество. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установи,
че полагаемият платен годишен отпуск на ищеца за периода на действие на ТПО е в размер
на 7работни дни. От заключението на в.л., неоспорено в тази му част, се установи и че през
м.11.2020г. ищецът е ползвал 2дни платен годишен отпуск, при което обезщетението му се
дължи за 5дена. Доколкото ищецът е полагал труд в Германия, то съответно следва да бъде
възприет вариантът на експертизата, в който е изчислено на база часова ставка от 12,54евро,
на база последното БТВ получено от работника преди прекратяване на ТПО, както разписва
чл. 228 КТ, т.е сумата от 1030,92лева. Извършените от работодателя плащания по
съображения изложени горе, няма основание да се отнесат в погашение на това задължение,
което обосновава извод за доказан размер на претенцията в целия й размер от 1030,92лева.
Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 15.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, така както е
било поискано.
На основание чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
предвид частичната основателност на исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС съразмерно уважената част на исковите претенции направените в
производството разноски за ДТ от 30,62лева по иска по чл. 128 КТ и 50лева за иска чл. чл.
224 КТ. От определения депозит за вещо лице от 500лева, ответникът дължи сумата от
172,24лева, доколкото експертизата е допусната по повод доказване размера на четири
иска/т.е по 125лв за всеки/, единият от който съдът прие за изцяло основателен, другият
частично, а по отношение на другите два производството е било прекратено на основание
4
чл. 233 ГПК. Така общо дължимите в полза на бюджета разноски са в размер от 252,86лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 580лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 23.04.2021г. Съобразно установената съдебна практика/така определение №
14/28.01.2021г. по гр.д. № 4132/2020г. на ВКС и цитираните в него/, следва да се приеме, че
това възнаграждение касае цялостната защита пред настоящата инстанция, т.е по четирите
заявени иска. Понеже не може да се разграничи каква част от него се отнася за всеки от
исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно, т.е по 145лева за всеки.
Съобразно уважената част на исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от 199,80лева.
Претендират се още 403лева платено адв. възнаграждение по гр.д. № 296/2021г. на
РС С., за което е представен договор за правна помощ от 22.03.2021г. и 60лева платена
държавна такса в производството по гр.д. № 296/2021г. на РС С. касаещо обезпечаване на
бъдещ иск и обжалване на постановения по него акт. Тези разноски няма основание да се
присъждат, тъй като по делото няма данни относно предмета на гр.д. № 296/2021г. на РС С.,
какво е произнасянето на съда и дали обезпечените искове са тези, предмет на настоящата
искова претенция. Претендират се и 170лева платени пътни разходи за гориво по повод
явяване на процесуалния представител в проведените по делото две о.с.з. Този вид разход
няма характер на съдебно- деловодни разноски и не следва да се присъжда /така решение по
гр. д. № 5193/2013г., IV г.о., решение по гр. д. № 5663/2013 г., IV г.о., определение по гр. д.
№ 2058/2021 г., II т.о., ТК/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Реализираните
такива са в размер на 400лева за адв. възнаграждение по договор за правна защита от
22.02.2022г. Както се посочи понеже не може да се разграничи каква част от него се отнася
за всеки от исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно, т.е по 100лева за
всеки Съобразно отхвърлената част на исковата претенция, в т.ч. прекратената част от
производството, следва да се присъдят разноски от 262,20лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТМГ Трокенбау“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Латинка № 43 ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б., ЕГН ********** с
адрес гр. С., местност **** № **** сумата от 765,57лева, представляваща остатък от
дължимо нетно трудово възнаграждение за положен труд през м.11 и м.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
15.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния заявен размер от 2025,57лева, на основание чл. 128 КТ.
ОСЪЖДА „ТМГ Трокенбау“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Латинка № 43 ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б., ЕГН ********** с
адрес гр. С., местност **** № **** сумата от 1030,02лева, представляваща неизплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 5р.дена, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
15.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 224 КТ.
ОСЪЖДА „ТМГ Трокенбау“ ЕООД , ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
5
Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 252,86лева,
представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА „ТМГ Трокенбау“ ЕООД , ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б.,
ЕГН ********** сумата от 199,80лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство съобразно уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТМГ Трокенбау“ ЕООД ,
ЕИК ********* сумата от 262,20лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част на исковете,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, с изключение на
присъдените разноски, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6