Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
тринадесети юли година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 12554 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на производството са установителен
иск с правно основание чл.124, ал. 4 ГПК, иск с пр.
основание чл. 23, ал. 4 СК, както и петиторен
иск по чл. 108 ЗС, предявени при условията на обективно и субективно
съединяване.
По изложените в исковата молба, като и в
молба - уточнение от 11.10.2018г. обстоятелства ищцата М.И.Д. ЕГН **********,
чрез пълномощника адв.Д.П.е предявила срещу В.Х.Б. ЕГН ********** и С.К.Д. ЕГН **********, при
условията
на обективно и субективно съединяване, следните искове :
- иск
с правно основание чл. 124, ал. 4, изр.1 ГПК за установяване неистинност на
документ - „бракоразводно решение“ обективирано като Решение № 245/21.01.1997 г. по гр. д. № 17442/1997 г.
по описа на СРС, вписано с вх. рег.№75857,
акт №38, том №№ XXVI от 1997 г. на Софийския районен съд ;
- иск с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК
за обявяване за недействителна спрямо ищцата на извършена сделка покупко -продажба обективирана в Нотариален
акт № 28, том I, per. № 1070, дело № 24/14.02.2018 г. на нотариус А.Д.с
рег.№404, с която ответникът С.К.Д. /съпруг на ищцата/, се разпоредил в полза
на ответника В.Х.Б., и еднолично му прехвърлил правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с предназначение: жилище, апартамент, заснет с
идентификатор 68134.4334.1514.1.65 по КККР на гр.София, одобрени кък Заповед
№РД -18-51 от 15.07.2010г. на ИД на АГКК, с прилежащото избено помещение №11,
без съгласието и без участието на съпругата М.И.Д.;
-
иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
за установено по отношение на В.Х.Б. ЕГН **********,
че ищцата М.И.Д. е
собственик, в режим на съпружеска имуществена общност със своя съпруг - С.К.Д.,
на апратамент №65, находящо се гр.София, СО, район
„Овча купел“, ж.к. „******,
със застроена площ 79, 53 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна, кухня и
обслужващи помещения, заедно с избено помещение №11 с площ от 3,32 кв.м. и
5,435 % идеални части от общите части на сградата, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с предназначение:
жилище, апартамент, заснет с идентификатор 68134.4334.1514.1.65, по КККР на гр.София, одобрени кък Заповед №РД
-18-51 от 15.07.2010г. на ИД на АГКК с адрес на имота: гр.София, СО,
район „Овча купел“, ж.к. „******, апартамент №65, както и да бъде осъден
ответника да предаде владението въхру имота;
- Евентуален иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване на ищцата
за собственик на гореописания имот, придобит в режим на СИО, в случай на
отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС.
Ищцата претендира присъждане на съдебно
–деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че през 1986г.
ищцата М.И.Д.
сключила граждански брак със С.Д., с
когото имат родени две деца. Сочи се,
че от около 10 години съпрузите - М.Д. и
С.Д. не живеели заедно, защото от около 15 години Д. боледувал от епилепсия
(предшествана и придружена от силен алкохолизъм), за лечението на която приема
лекарства, за съжаление заедно с алкохол. В резултат на това, състоянието му се
влошавало, а поведението му се променило до степен на неадекватност и пълна
невъзможност за нормална комуникация с него, включително с опасност за
нормалното психо-физическо израстване на децата. Твърди се, че през 2008 г. ищцата
заедно с децата си напуснала семейното жилище - апартамент №65 в гр. София,
ж.к. ******, представляващо обект с идентификатор 68134.4334.1514.1.65 по КККР
на гр.София. Твърди се още, че същото е придобито
от съпрузите - М.Д. и С.Д., чрез покупко-продажба на държавен недвижим имот,
осъществена през 1996 г. по време на брака им - съответно придобито в режим на
съпружеска имуществена общност, по реда на Наредбата за държавните имоти, с
Договор от 21.06.1996 г. на СО, район “Овча купел”.
Сочи се, че след повикване за сведение от
страна полицейските органи от 6-то РПУ на СДВР, ищцата Д. и синът й К.Д.,
научили, че нотариус, с район на
действие Софийски районен съд, като консултант на купувачи на недвижимия имот,
се усъмнява в редовността на придобиване на недвижимия имот с Нотариален акт №
28, том I, per. № 1070, дело №24 от 14.02.2018 г., издаден от нотариус А.Д., с
район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под №404, същият акт вписан в
Агенция по вписванията с вх. per. №7925 от 14.02.2018 г., акт № 63, том. XVII,
дело № 5237/2018 г.. С посочения нотариален акт С.Д. се разпоредил
самостоятелно с правото на собственост върху описаното семейното жилище в гр.
София, СО, район „Овча купел“ - апартамент №65, в бл. 601, вх. В, ет. 4. 68134.4334.1514.1.65. Ищцата и и сина и се сдобили с припис от
нотариалния акт от Службата по вписванията, като, установили, че като
приложение е вписано Решение за развод № 245 от 21.01.1997 г. по гр. дело №
17442 по описа за 1997 г. на СРС, влязло в сила на 21.01.1997 г., вписано е вх.
per. № 75857, акт № 38, том № XXVI от 1997 г. на СРС. Ищцата поддържа, че
т.нар. „Бракоразводното решение“ е категорично неистински документ и такъв, с
посоченото съдържание, дори и теоретично не е възможно да съществува по
следните причини: „Бракоразводното решение“ от 21.01.1997 г. се основава на
относими текстове от новия Граждански процесуален кодекс (ГПК), обнародван в
ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., а именно чл. 321, ал. 5,
пр. 2 от ГПК и от новия Семеен кодекс. Посочената в „Бракоразводното решение“
дъщеря на ищцата е родена на *** г. - както е посочено в Удостоверение за
раждане №503606/26.10.1990 г. на ОНС-„Люлин“, София, с три имена В.С.Д..
Посоченото в „Бракоразводното решение“ от 1997 г., когато В. е едва на 6
години, същата е посочена с трите й имена, които има едва след сключването на
гражданския си брак на 11.05.2014г. - В.С.„Я.“. Сочи се още, че след извършени
проверки в СРС е установено, че за посоченото в „Бракоразводното решение“
бракоразводно гражданско дело - № 17442/1997 г., няма данни за образуването на
същото, както и че вписване на такова „Бракоразводното решение“ не се
установява. Сочи още, че С.Д., е принуден от „купувача“ В.Х.Б. да напусне процесния недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ИМ
от ответника В.Х.Б.. В него е изложено становище за неоснователност на исковите
претенции. Посочва, че преди изповядване
на сделката за процесния имот, пред Нотариус А.Д., с район на действие СРС с
рег.№404 на НК, в кантората му в гр.София, бул.“******, за изготвяне на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент, находящ се в град София, СО, район „Овча
купел“, ******, апартамент №65, от страна на продавача С.Д. били представени
следните документи: Схема №15-54156 от
29.01.2018г. на СГКК - гр.София; Решение
за развод №245 от 21.01.1997г. по гр.дело №17442 по описа за 1997г. на СРС,
влязло в сила на 21.01.1997г. (съдържащо законовите изисквания реквизити);
Удостоверение за семейно положение с изх.№РОК18-УГО 1-493/1/ от 26.01.2018г. на
СО, район „Овча купел“, с което се удостоверява, че продавачът е със семейно
положение - разведен от 21.01.1997г.; Удостоверение за данъчна оценка
№**********/01.02.2018г. на ДОП, Отдел ОП „Овча купел“, СО. Поддържа, че правото на собственост било
удостоверено с гореизброените документи и той е бил добросъвестен при
придобиването на имота. В нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
№28, том 1, рег.№1070, дело№24 от 2018г. на нотариус А.Д., последният е
удостоверил извършването на проверката на собствността, счел е, че докумнентите
са истински и достатъчни за окончателното сключване на договор за
покупко-продажба на посочения имот. Ответникът Б. сочи, че към момента на
изповядване на сделката, пред нотариуса, са представени платежни документи,
доказващи, че продажната цена е платена от купувача по посочена от продавача
сметка, изцяло - вносна бележка от 14.02.2018г. за сумата от 22000лв. и вносна
бележка от 14.02.2018г. за сумата от 20000лв., които суми са преведени в полза
на С.К. Д., а като основание е посочено — покупка на жилищен имот. Твърди се,
че владението на имота било предадено на В.Б. в края на м. април, защото се
договорили с продавача, наемателите му да останат до края на този период, за
който са му предплатили. Ответникът твърди, че закупил жилището в състояние за
основен ремонт. Подменил дограмата на целия имот, поставен е ламиниран паркет в
коридора и всички стаи, в банята изцяло била подменена санитарния фаянс,
електрическата инсталация в жилището била изградена наново, всички стени били
боядисани с латекс. Признава, че на 08.08.2018г. сключил сделка за
покупко-продажба на процесния имот с лицето Р.Н.Д., обективирана
в нотариален акт №158, том II, рег.№4438, дело №297 от 2018г. на Нотариус Ю.К.с
рег.№646 от регистъра на НК, с район на действие - СРС. По изложените обстоятелства моли за отхвърляне
на исковете. При условията на евентуалност, моли съда да вземе предвид, че
ответникът С.Д. се е разпоредил със собствената си ½ идеална част от
процесния имот и да бъдат отхвърлени предявените искове в останалата част.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника С.К.Д., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител – адв. И.М. -САК, в който е изложено становище за неоснователност
на исковите претенции. Направено е искане за изискване на информация от Център
за психично здраве – София „Проф. Н. Шипковенски“, относно здравословното
състояние на ответника – Д..
Исковата молба на М.Д. е депозирана в
Софийски районен съд с вх.рег.№202208 от 02.08.2018г. , като с Определение
№483086 от 05.09.2018г. постановено по гр.д.№ 51119/ 2018г. на СРС, ГО, 82
състав, райанният съд е прекратил производството пред него, с оглед цената и
родовата подсъдност на иска с пр. основание чл.24, ал.4 от СК и го е изпратил
по подсъдност на СГС.
В съдебно
заседание ищцата, чрез пълномощниците си адв.В. и адв.П.поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски.
В
съдебно заседание отвеникът Б., чрез адв.Д. и адв.Б. оспорва
предявения иск. Представят списък по чл.80 ГПК.
В
окрито с.з. отвеникът
С. К. Д., чрез особения представител –
адв. И.М., оспорва исковете.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и
ал.3 ГПК вр. чл. 12 ГПК и доводите и
възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, като е видно и от приетото удостоверение за граждански брак
рег.№040173/ 19.01.1986г. на Благоевски РНС, че ищцата М.И.Д. и ответника С.К.Д., сключили граждански брак на 19.01.1986г. в
гр.София./л.14 от приложеното гр.д.№ 51119/ 2018г. на СРС, ГО, 82 състав/ Не се спори, като се установява и от
представените удостоверения за раждане, че съпрузите М.Д. и С.Д. имат две деца – В.С.Д. родена на ***г.
и К.С.Д. роден на ***г. /л.15 от приложеното гр.д.№ 51119/
2018г. на СРС, ГО, 82 състав/
Видно от приетия Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 21.06.1996 г. ищцата М.И.Д. заедно
със съпруга и С.К.Д. закупили в режим на
СИО ведомствен недвижим имот от „Домостроителен комбинат - София“, прдставляващ
апартамент №65 в гр. София, ж.к. ******, със застроена площ 79,53 кв.м., състоящо
се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение
№11 с площ от 3,32 кв.м. и 5,435 % идеални части от общите части на сградата за
цена в размер 17 425лв. платена със собствени средства./л.45 от делото/
Видно от приетия в заверен препис Нотариален
акт за покупко -продажба № 28, том I, per. № 1070, дело №24 от 14.02.2018г., на нотариус А.Д., с район на
действие СРС, вписан в регистъра на НК под №404, акт вписан в СВ с вх. per.
№7925 от 14.02.2018 г., като акт № 63, том. XVII, дело № 5237/2018г., С.К.Д.,
като продавач самостоятелно се разпоредил /продал/ правото на собственост върху
семейното жилище в гр. София, СО, район „Овча купел“ - апартамент №65, в бл.
601, вх. В, ет. 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4334.1514.1.65 по КККР на гр.Софи,
на В.Х.Б. като купувач, за сумата от 42 000 лева, която купувачът
заявил, че е получил изцяло по банков път. /л.42-л.43 от делото/ Отразено
е, че при извършване на акта са представени следните документи: договор за продажба на ДНИ по реда НДИ от
21.06.1996г.; Решение за развод №245 от 21.01.1997г. по гр.дело №17442 по описа
за 1997г. на СРС, влязло в сила на 21.01.1997г.; Удостоверение за семейно
положение с изх.№РОК18-УГО 1-493/1/ от 26.01.2018г. на СО, район „Овча купел“; Удостоверение за данъчна оценка
№**********/01.02.2018г. на ДОП Схема
№15-54156 от 29.01.2018г. на СГКК - гр.София.
В
оспореното Решение № 245 от 21.01.1997
г. по гр. дело № 17442 по описа за 1997 г. на СРС, е отразено прекратяване на гражданския брак
между М.И.Д. и С.К.Д. с развод по
взаимно съгласие и утвърждаване на споразумение по чл.51, ал.1 от Семейния кодекс, според което в дял на С.К.Д. се
поставя - апартамент №65, находящ се в
гр.София, ж.к.“******. По отношение на родителските права е отразено, че
родителските права спрямо родените от брака деца В.С.Я. и К.С.Д. се предоставят на майката. В мотивната част на
документа озаглавен „Решение № 245 от
21.01.1997 г.“ е отразено, че „на основание чл.321, ал.5 от ГПК, съдът е
преминал към производство за развод по взаимно съгласие с правна квалификация
на молбата чл.50 от СК“. В титулната
част на документа, като председател е посочен съдия Г.К../препис на л.39-л.40 от делото/
Следва да се отбежи, че
цитираните в процесния документ датиран - 21.01.1997г. правни норми са с номера от нов ГПК,
обнародван в ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г., а
именно чл. 321. ал. 5. пр. 2 от ГПК (относно
преминаването към производство за развод по взаимно съгласие) и от новия
Семеен кодекс обн. в ДВ. бр. 47 от 23.06.2009 г.. в сила от 01.10.2009
г. - чл. 50 и чл. 51 от СК (относно споразумението за развод по взаимно
съгласие), които са приети около десет години по – късно от сочената в
„бракорозводното решение“ дата 21.01.1997г. На следващо място в решението
на шестгодишната (към 1997 г.) дъщеря на съпрузите Д.- В., е посочена с
брачната й фамилия - „Я.“, която тя получава едва след сключване на гражданския
си брак със съпруга К.Я.на 11.05.2014 г. /удостоверние
за граждански брак на л.16 от гр.д.№ 51119/ 2018г. на СРС /
Видно
от приетото в оригинал писмо с изх. № 9000506 от 08.03.2021 г. на зам. председателя и ръководител на III ГО
при Софийския районен съд – съдия Д. А., след извършена справка в АС
„Архив“, описните книги и азбучницитте на
брачно отделение на СРС за 1997г. не е
установено съществуване на гр. дело
№ 17442 от 1997 г., като не е установена информация за образувано
гражданско дело със страни М.И.Д. и С.К.Д../л.236 от
делото/
От
приетото съдебно удостоверение с изх. №40579/30.04.2018 г. издадено от заместник
председателя и ръководител на II ГО при
Софийския районен съд, съдия Н. Л.е видно, че при извършена проверка във всички
описни книги и азбучници на АС „Архив“ е
установено, че няма данни за образуването на гр. дело № 17442 от 1997 г.
/л.17 от приложеното гр.д.№ 51119/
2018г. на СРС, ГО, 82 състав/
В
представеното Удостоверение с изх. №3236/05.06.2018 г. на Служба по вписванията
- гр. София, при Агенция по вписванията, установява, че няма данни за извършено
вписване или отбелязване на Бракоразводното решение№ 245 от 21.01.1997 г.,
каквато привидност е създадена чрез поставените на първата страница на
Бракоразводното решение, в горния десен ъгъл, имитация на печати на Службата по
вписванията - гр. София.
От
обявената на официалния сайт на ВСС кадрова справка на съдия Г.К.се установява,
че в периода от 1997г. до 2002г. същата е съдия в Софийски градски съд,
Административно отделение./л.172 от делото/
От приетото писмо изх.№И-562 от 14.10.2020г.
на Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ се установява, че С.К.Д. има едно регистрирано посещение в
спешно звено на ЦПЗ на 17.09.2010г. с диагноза – психически и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, но не се води на диспансерно
наблюдение. /л.206 от делото/
Не се спори, че в хода на процеса с нотариален акт за
покупко –продажба № 158, том2, рег.№ 4438, нот. д. №297 от 08.08.2018г. на
нотариус Ю.К., с район на действие СРС, с per. № 646 от регистъра на НК ответникът
В.Х.Б. е продал процесния недвижим имот на Р.Н.Д..
Така установеното от фактическа страна, сочи на
следните правни изводи:
По обуславящия иск с правно
основание чл. 124, ал. 4, изр.1 ГПК
По
допустимостта:
Ищцата претендира съдебно установяване неистинност на
официален документ - „бракоразводно решение“ обективирано като Решение № 245/21.01.1997 г. по гр. д. № 17442/1997 г.
по описа на СРС, при твърдения,
че оспореният документ е послужил за на ответниците при разпореждане с жилище –
обект на съпружеска имуществена общност.
Ищцата поддържа твърдение, че са в граждански брак с ответника С.Д. и не
са се развеждали, като с оспорения документ са нарушени правата и, като собственик
на недвижим имот – жилище в режим на СИО, доколкото е използван при
разпоредителна сделка извършена от
ответника без нейно участие и съгласие.
Следователно ищцата
обосновава правния си интерес от водене на иска с възможността при постигане на
позитивно за нея решение да реализира
правата спрямо жилището обект на разпореждане в оспорения документ. Оспорването
на истинността на документ чрез предявяване на установителен иск, е допустимо
по аргумент на противното основание от приетото в т. 1 на Тълкувателно решение
№ 5/14.11.2012 г. по тълк.д.№ 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Затова и при съобразяване
твърденията на ищцата съдът приема, че за него действително е налице интерес от
търсената защита, поради което предявения
установителен иск е допустим.
По същество: Решаващият състав намира, че при указаната с доклада
доказателствена тежест за ищцата, същата доказа
твърдяната неавтентичност на оспореното „бракоразводно решение“ обективирано като
Решение № 245/21.01.1997 г. по гр. д. №
17442/1997 г. по описа на СРС. От
приетите неоспорени съдебно удостоверение с изх.
№40579/30.04.2018 г., и три броя писма с изх. №9000291/05.02.2021г., с
изх.№18289/16.02.2021г. и с изх. №65663/12.02.2021 г., и трите на Софийския районен съд, се установи непротиворечиво, че в Служба „Архив“ на СРС,
по описни книги и азбучници на брачно отделение за 1997 г. няма образувано исково производство за развод
със страни - М.Д. и С.Д.. Респективно
няма образувано и бракоразводно дело с № 17442 от 1997 г., каквото се сочи в оспорения документ – решение за развод. Съвкупната преценка на приетите писмени
доказателства обосновава извод, че процесния документ, не е постановен в реално
протекло съдебно производство.
В хода на производството пред СГС ищцата, чиято
е доказателствената тежест съгл. чл.154, ал.1 ГПК, установи неистинността на процесния документ.
Общоприето
е, че както по реда на чл. 193 ГПК, така и по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, целта
на оспорването е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на
документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на
подписан частен или официален документ или материалната доказателствена сила на
официален удостоверителен документ. Формалната доказателствена сила се отнася
до автентичността /авторството/ на документа, а материалната – до верността на
удостоверените в него факти. С формална доказателствена сила се ползват всички
подписани документи – частни и официални /чл. 179 – чл. 180 ГПК/. С материална
доказателствена сила се ползват само официалните удостоверителни документи –
чл. 179, ал. 1 ГПК. Само за оборване на тази доказателствена сила съществува
правен интерес от иницииране на проверка за истинност по реда на чл. 193 ГПК
или по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, която положителна процесуална предпоставка
липса в конкретния случай. В случая ищцата, която носи тежестта на доказване
обори формалната доказателствена сила на оспорения подписан официален документ.
Безспорно се установи,
че оспорения документ - „бракоразводно решение“ обективиран като Решение № 245/21.01.1997 г. по гр. д. № 17442/1997 г. по описа на СРС, не
е изготвен в съдебно исково или охранително производство, доколкото бракоразводно дело с № 17442 по описа за
1997 г. /посочено в процесния документ/ на Софийския
районен съд няма образувано.
Последно е установено, след извършена справка в Служба „Архив“ на СРС, по
описни книги и азбучници на брачно отделение на СРС за 1997 г. /Съдебно
удостоверение с изх. №40579/30.04.2018 г., и три броя писма с изх.
№9000291/05.02.2021 г., с изх. №18289/16.02.2021г. и с изх. №65663/12.02.2021
г., на зам. председателя на СРС
/
Не се установи оспорения документ да е подписан от съдия Г.К., която в периода
от 1997г. до 2002г. е съдия в Софийски градски съд – административно отделение,
а не в районен съд. Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства сочи
на извод, че оспорения документ не съставлява изявление на официалния орган и
длъжностното лице сочени като негов издател, предвид устанвеното в хода на
съдебното дирене обстоятелство, че гр.
д.№ 17442 от 1997 г. на СРС, каквото е посочено в оспорения документ реално не
съществува.
Следователно предявения установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 4,
изр.1 ГПК е основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като се
признае за установено, че оспореното „бракоразводно решение“ обективирано като
Решение № 245/21.01.1997 г. по гр.д. №
17442/1997 г. по описа на СРС съставлява неистински документ.
По обусловения иск с пр.
основание чл.24 ал.4 СК за относителна недействителност на продажбата по Нот.
акт № 28, дело №24 от 2018г. на нотариус Ал. Д.:
По допустимостта: Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.4 от СК
разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия
съпруг е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в
6 - месечен срок от узнаването, но не по- късно от три години от извършването
му. В теорията и в задължителената
съдебната практика /Тълкувателно решение№5 /2013г. на ОСГТК на ВКС/ няма спор,
че сключената разпоредителна сделка от единия съпруг, без участието на другия е
относително недействителна и не поражда действие по отношение на неучаствалия в
сделката съпруг, ако в шестмесечен срок от узнаването, но не по - късно от три
години от извършването на сделката, бъде оспорена от него пред съда . Искът
следва да бъде предявен срещу разпоредилия се съпруг и приобретателите по
сделката. Предвиденият в закона шестмесечен срок е преклузивен - т.е., ако бъде
пропуснат, се погасява правото на иск, поради което за спазването на този срок
съдът следи служебно .
В случая
исковата молба е предявена пред Софийски районен съд на 02.08.2018 г., т.е. в
рамките на изисквания шестмесечен срок от узнаването, което не може да бъде
по-рано от сключване на самата сделка - 14.02.2018 г., поради което искът за относителна недействителност
на продажбата по нотариален акт № 28, дело №24 от 14.02.2018г. на нотариус Ал. Д.
се явява предявен в предвидения в закона шестмесечен срок и е допустим.
По същество:
Фактическият състав на иска по чл. 24, ал.4 СК включва
установяването на няколко елемента: 1. наличието на обща за съпрузи недвижима
вещ, 2. сделка на разпореждане със същата вещ, извършена само от единия съпруг
и 3. оспорване от неучаствалия в сделката съпруг в срок.
В разглеждания казус се установи, че ищцата Д., която е придобила
процесния имот на 21.06.1996 г. (с Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни недвижими имоти). Установи се, че ответника С.Д. еднолично е
извършил сделка на разпореждане с жилище, притежавано в режим на СИО,
обективирана в Нотариален акт за покупко
продажба № 28, том I, per. № 1070, дело №24 от 2018г. на нотариус Ал. Д., като
е прехвърлил собствеността на ответника В.Б.. Установи се, че при изповядване
на сделката е представен неистински документ, на който е придаден вид на „бракоразводно
решение“ обективиран като Решение №
245/21.01.1997 г. по гр. д. № 17442/1997 г. по описа на СРС. Не е спорно, че
ищцата М.Д. не е участвала в оспорената
продажба, не е давала съгласие или упълномощавала за разпоредителната сделка с придобитото
по време на брака жилище - апартамент №65 в гр. София,
ж.к. ******, със застроена площ 79,53 кв.м. В разглеждания случай се установи
кумулативното наличие на трите посочени по – горе предпоставки/ елементи от ФС на
иска по чл. 24, ал.4 СК/, поради което искът е доказан по основание. Неоснователно е възражението на ответника Б., че недействителността
евентуално обхваща 1/2 ид.ч. от имота, а за другата 1/2 ид.ч. от имота сделката
е действителна. По въпроса е налице
съдебна практика, постановена по чл. 290 от ГПК - Решение № 737 от 24.11.2010
г. на ВКС по гр. д. № 349/2010 г., IV г. о., ГК, , с което е прието, че
надлежното предявяване на иска по чл. 22, ал. 3 СК (отм.); - съответстващ на
чл. 24, ал.4 от СК, осуетява настъпването
на вещноправното действие на сделката изцяло. Това следва от бездяловия
характер на съпружеската имуществена общност и неделимостта на имота, обхванат
от тази общност до момента на нейното прекратяване.
Предвид горното предявеният иск по чл. 24, ал.4 от СК
е основателен и следва да бъде уважен, като бъде приета за установена, недействителността
на сделката спрямо ищцата.
По
иска с правно основание чл.108 от ЗС:
По допустимостта: Предявения от М.И.Д. срещу В.Х.Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС е допустим, с
оглед поддържаните в исковата молба твърдения. Налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.
По
същество: За да бъде уважен предвеният иск с правно основание чл. 108 ЗС ищецът
носи тежестта да установи, че са налице следните материалноправни предпоставки:
1. Че е собственик на имота, предмет на иска на поддържаните от тях основания –
наследствено правоприемство и реституция; 2. че имотът се намира във владение
на ответника; 3. че ответникът владее имотът без основание. Посочените три
предпоставки, подлежат на пълно и главно доказване, като следва да се установи
кумулативното им наличие.
При преценка на събраните доказателства,
установената фактическа обстановка, възраженията и доводите на страните, съдът
намира, че ищцата се легитимира като собственик на процесното жилище на
основание покупко –продажба от
21.06.1996г. в режим на СИО, осъществена с Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 21.06.1996г., заедно със съпруга и С.Д.. Същевременно по
делото се установи, че след депозиране
на исковата молба в СРС ответникът В.Б. се е разпоредил с апартамент №65 находящ в гр. София, ж.к. ******, в полза на
трето лице – Р.Н.Д., с покупко –продажба извършена с нотариален акт за покупко
–продажба № 158,том2, рег.№ 4438, нот. д. №297 от 08.08.2018г. на нотариус Ю.К.,
с район на действие СРС, с per. № 646 от регистъра на НК. В пункт V от нотариалнен акт № 158,том2, рег.№ 4438, нот. д. №297 от
08.08.2018г. е отразено, че владението върху имота, предмет на сделката е
предадено на купувача Р.Д. на 08.08.2018г.
Предвид изложеното към деня на приключване на устните съзтезания в СГС, не
се устанвява процесното жирище да във фактическа власт на ответника Б..
Съгласно задължителните указания по т.2А от ТР №4 /2014г. на ОСГТК на ВКС,
съдът сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС е длъжен да се
произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на
собственост в патримониума на ищеца. Предвид изложеното, следва да бъде
признато спрямо ответника, че ищцата е собственик на процесното жилище на
основание покупко –продажба от
21.06.1996г. в режим на СИО със съпруга и С.Д.. Доколокото не се установи
процесният имот да се намира във владение на ответника, то искът по чл.108 ЗС в
осъдителната му част, като недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските: При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата. Същата
претендира и доказва сторени деловодни разноски в общ размер на 6 059,07 лв.,
от които 914.26 лв. - държавна такса, 20 лв. такса СУ, 4 160лв. - адвокатско
възнаграждение, 890 лв. разноски за особен представител, които следва да и се
присъдят /Списък по чл.80 ГПК на л.243/. Възражението на ответника Б. по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения
от ищцата адвокатски хонорар в размер на 4160 лева, съдът намира за
неоснователно, с оглед действителната фактическата и правна сложност на спора,
броя на предявените искове и проведените пред СГС открити с.з.
Водим от горното и в
същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от М.И.Д. ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.Д.П.със съдебен адрес:*** срещу В.Х.Б. ЕГН
********** и С.К.Д. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр.
1 ГПК, че бракоразводно решение обективирано
като Решение № 245/21.01.1997 г. по гр.
д. № 17442/1997 г. по описа на СРС, вписано
с вх. рег.№75857, акт №38, том №№ XXVI от 1997 г. на СРС, е неистински документ.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на М.И.Д. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба №№ 28,
том I, per. № 1070, дело № 24/14.02.2018 г. на нотариус А.Д.с рег.№404, с район
на действие СРС, по силата на която С.К.Д.,
е продал на В.Х.Б. апратамент №65, находящо се
гр.София, СО, район „Овча купел“, ж.к. „******, със застроена площ 79, 53
кв.м., състоящо се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с
избено помещение №11 с площ от 3,32 кв.м. и 5,435 % идеални части от общите
части на сградата, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с предназначение: жилище, апартамент,
заснет с идентификатор 68134.4334.1514.1.65,
по КККР на гр.София, одобрени кък Заповед №РД -18-51 от 15.07.2010г. на
ИД на АГКК, който имот е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност
между С.Д. и М.Д., поради липса на съгласие от страна на съпругата М.Д. на основание чл. 24, ал.4 СК.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по
отношение на В.Х.Б. ЕГН **********, че М.И.Д. ЕГН **********, е собственик в законов режим на семейна
имуществена общност със съпруга си С.К. Д.на недвижим имот –. апратамент
№65, находящ се гр.София, СО, район „Овча купел“, ж.к. „******, със застроена
площ 79, 53 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи
помещения, заедно с избено помещение №11 с площ от 3,32 кв.м. и 5,435 % идеални
части от общите части на сградата, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
предназначение: жилище, апартамент, заснет с идентификатор
68134.4334.1514.1.65, по КККР на
гр.София, одобрени кък Заповед №РД -18-51 от 15.07.2010г. на ИД на АГКК с адрес
на имота: гр.София, СО, район „Овча купел“, ж.к. „******, апартамент №65, като
ОТХВЪРЛЯ в частта за предаване на владението върху имота.
ОСЪЖДА В.Х.Б. ЕГН ********** и С.К.Д. ЕГН **********, да
заплатят на М.И.Д. ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, разноски пред СГС в
размер на 6059, 07 лв.
Препис
от настоящото да се изпрати на Софийска районна прокуратура, заедно с признатия
за неистински документ, за извършване на проверка за наличие на престъпление от
общ характер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: