№ 67
гр. Р., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100104 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищцата ЦВ. М. КЛ. твърди, че на . г. сключила с „Би Енд Джи Кредит“ ООД, гр. София
договор за кредит с № МАХ ., по силата на който ответното дружество ù предоставило паричен
кредит в размер на 1000,00 лева за срок от 11 месеца, с размер на месечната вноска от 106,36 лева,
при годишен процент на разходите – 39,72% и годишен лихвен процент – 32,54%. Съгласно
погасителния план първата вноска по кредита била с падеж на 20.12.2019 г., а последната вноска –
с падеж на 20.10.2020 г. Сочи, че по договора за кредит било предвидено и заплащане на парична
сума за допълнителна услуга, а именно за „Бързо разглеждане на кредита“ в общ размер на 350,11
лева, посочена в чл. 10, ал. 1 от договора, която сума била дължима през целия период на кредита
и била разсрочена за плащане с месечните погасителни вноски.
Твърди, че от така посочената сума в общ размер на 350,11 лева, дължима за услугата
„Бързо разглеждане на кредита“, заплатила на ответното дружество сумата от 190,98 лева, която се
явявала недължимо платена, тъй като клаузата от сключения договор за кредит, която създавала за
кредитополучателя задължение за заплащане на сумата от 350,11 лева за посочената услуга, се
явявала нищожна поради противоречие с добрите нрави, била в разрез с принципа на
добросъвестност при договарянето и водела до заобикаляне на закона.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 190,98 лева, представляваща сбор от платени без основание недължими месечни вноски
от по 31,83 лева за периода от 20.12.2019 г. до 20.05.2020 г., представляващи възнаграждение по
договор за кредит с № МАХ . от . г. за услуга „Бързо разглеждане на искане за кредит“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
1
Ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД, гр. София е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК,
с който е оспорил иска като неоснователен, като е изложил твърдения, че клаузата от сключения
договор за кредит, която предвижда заплащане на сумата от 350,11 лева за услугата „Бързо
разглеждане на искане за кредит“, не е нищожна, тъй като кредитополучателят сам е изразил
желание да ползва тази услуга.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен и приет договор за кредит с № МАХ ./. г., сключен между „Би Енд
Джи Кредит“ ООД (кредитор) и ЦВ. М. КЛ. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1000,00 лева за срок от 11 месеца, с
размер на месечната вноска от 106,36 лева, при годишен процент на разходите – 39,72% и годишен
лихвен процент – 32,54%. В чл. 10, ал. 1 от договора е посочено, че при кандидатстването си за
кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит
при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия.
По делото е представено и писмо с изх. № Ц-01-394/25.09.2018 г., с което Комисията за
защита на потребителите е уведомила управителите на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, че типов
договор за кредит и Общи условия към договор за потребителски кредит не съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предмет на доказване от ищцата е получаването
на сумата от 190,98 лева от обогатилото се лице - ответника, която му е дадена от обеднялото
лице, а от ответника основанието за получаване ù. Правното основание, което сочи ответникът, е
сключеният договор да кредит, като ищцата оспорва действителността на чл. 10, ал. 1 от договора.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, като в нормите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК са посочени изискванията за форма и
съдържание, на които такъв договор следва да отговаря. В случая отпуснатият заем представлява
„финансова услуга“ по смисъла на §13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради
което ищцата има качеството „потребител“ по смисъла на т. 1 от същия параграф. В тази връзка
следва да се приеме, че същата се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, уредена в ЗЗП,
за наличието на които съдът следи служебно и без да е наведено от страната подобно възражение.
От своя страна в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП се съдържа легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител, съгласно което такава е всяка уговорка
във вреда на същия, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочения текст. Освен това, според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а съгласно ал. 2 – не са индивидуално
2
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В
този смисъл са и разрешенията, дадени в цитираната Директива 93/13/ЕИО.
В конкретния случай, по делото не се спори, че процесният договор за потребителски
кредит е сключен при общи условия, т. е. при предварително определени от кредитора договорни
клаузи. Това е видно и от самия договор, който представлява стандартизиран бланков формуляр,
чието съдържание е предварително изготвено от кредитора, поради което настоящият състав
намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните и
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
По отношение на таксата за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит съдът
намира, че същата не се дължи от кредитополучателя. Клаузата в договора за заплащане на такса
за бързо разглеждане на документи противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тя нарушава и
добрите нрави, тъй като тази такса надхвърля с 1/3 размера на отпуснатия кредит. В случая не е
приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксата
е начислена, след като кредитът вече е бил отпуснат и е свързана с основното задължение на
кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен
това, в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и
комисиони за дейности, свързани с управлението на кредита, не е допустимо да се изисква. Съдът
констатира, че към момента на сключване на договора за кредит претендираната сума за бързо
разглеждане на искането за кредит в размер на 350,11 лева е била фиксирана по размер и
значително надвишава размера на този вид такси и по същество, съставлява над 1/3 от главницата
и цели недължима облага на кредитора.
Отделно от всичко гореизложено и в рамките на проверката за неравноправни клаузи,
съдът намира, че доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по
специалното императивно правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът
намира, че въведената с договора за паричен заем клауза за начисляване на такса за бързо
разглеждане на искането за кредит, по същество цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза
на забава на длъжника. С оглед изложеното, съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл.
33 ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава. Поради това тя не поражда права и задължения за страните, респективно в частта, с която
са претендирани произтичащите от тях вземания. В този смисъл клаузата се явява нищожна като
противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
Между страните не съществува спор, че сумата от 190,98 лева е била заплатена от ищцата, поради
което и след като същата е основана на нищожно съглашение, тя се явява заплатена без правно
основание и ответникът неоснователно се е обогатил с получаването ù и дължи нейното връщане.
Изложеното налага извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
3
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в общ размер на 1250,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК: . със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на ЦВ. М. КЛ., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Д., общ. Р., обл. Перник, ул. „.“ № 3 сумата от 190,98 лева (сто и деветдесет
лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща сбор от платени без основание недължими
месечни вноски от по 31,83 лева за периода от 20.12.2019 г. до 20.05.2020 г., представляващи
възнаграждение по договор за кредит с № МАХ . от . г. за услуга „Бързо разглеждане на искане за
кредит“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
02.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК: . със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на ЦВ. М. КЛ., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Д., общ. Р., обл. Перник, ул. „.“ № 3 сумата в размер на 1250,00 лева
(хиляда двеста и петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
4