РЕШЕНИЕ
№………./………2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На двадесет и пети юни Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СОФИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2590
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.М.П.,
ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 19-0819-002366/ 30.05.2019г. на Началник група към ОД на
МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което му е наложено : административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата си възз.П.
изразява несъгласие с наложеното му административно наказание „глоба“, като
моли същото да бъде отменено. Сочи, че не е съгласен с посоченото в НП, че е
управлявал с несъобразена скорост.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.02.2019г.
, около 11.40 ч., в гр.Варна, по бул." Княз Борис I", в посока
ДКС възз.П. управлявал лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег.№В3079НК, собственост на ЮЛ“Дриймм Хоум Проджект““
ЕООД. Той се движел в лява пътна лента, посока центъра на града. В същото това
време, в попътната му дясна лента се движел лек автомобил с рег.№ВТ6998КН.
Докато се движели в посока центъра, водачът на л.а. с рег. рег.№ВТ6998КН
предприел преминаване от дясна в лява пътна лента, по която се движел
въззивника, след като преминал през маркировка „М2“ и се подготвил да извърши
маневра „обратен завой“. Мястото на което водачът на автомобила с рег.№ВТ6998КН
решил да извърши маневрата, не било разрешено за целената маневра „обратен
завой“, а такава маневра била допустима за идващите от гр.Варна. Поради това,
той намалил скоростта и спрял, за да се
придвижва напред в лявата пътна лента и да извърши маневрата на друго разрешено
за целта място.
Въззивникът
наблюдавал движението на л.а. с рег.№ВТ6998КН, видял нарушенията, които той
извършил, видял и номерът на автомобила му, но въпреки това поради движение с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движението не успял да
спре и блъснал л.а. с рег.№ВТ6998КН в задната му лява част. От удара, л.а. с
рег.№ВТ6998КН се завъртял на 180 градуса и изхвръкнал в градинката на
разделителния остров. От удара в този автомобил пострадали неговият водач,
който получила контузия на гръден кош и ляво рамо и спътничката му, която
получила контузия на главата. Пострадалите
били откарани в болница, а на място останал възз.П.,
който изчакал пристигането на органите на полицията.
Местопроизшествието
било посетено от полицейски екип- св.Р.З. и св.Д.Д.. На
место полицейските служители установили възз.П., с
когото провели беседа, като той им обяснил създалата се пътна ситуация, в това
число и че е възприел маневрите на великотърновския автомобил около 100-150
метра преди настъпването на инцидента. По-късно на място пристигнал и водачът
на л.а. с рег.№ВТ6998КН, с които служителите на реда също провели беседа. На
място бил съставен и протокол за ПТП с пострадали лица, а възз.
попълнил декларация, че именно той е управлявал МПС.
При така
установеното на 05.02.2019г. Р.З.-мл.автоконтрольор в
Сектор ПП съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го
подписал с отбелязване, че има възражение. В срокът по чл.44 от ЗАНН възз. депозирал и писмени възражения срещу АУАН. Във връзка с възраженията на въззивника
била назначена комисия в Сектор ПП-Варна, която установила, че възраженията са
неоснователни, а актът правомерен.
Впоследствие
срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите
и правните констатации на актосъставителя и наложил съответно
наказание за констатираното с АУАН нарушение. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 31.05.2019г., като още на същата дата той депозира жалба срещу
него.
В хода на
съдебното следствие бяха разпитани св.З. и св.Д., двамата полицейски служители
посетили произшествието.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за ПТП, декларация,
докладни записки, справка за нарушител водач и др.които не навеждат на
различни правни изводи.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от свидетелите З. и Д., тъй като техните показания изцяло се
подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства кредитирани от съда.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /в деня на връчване на НП, видно от входящия
номер на Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника Група, към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които
потвърждават извършените административни нарушения. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и
юридическото обвинение в АУАН и НП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни
изводи:
Със съставения акт на
въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и
затова може да има най - разнообразни конкретни проявни
форми. Същото вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По отношение скоростта на движение на автомобила
следва да бъде отчетено, че възз.П. се е
движел в границите на града и разрешената скорост за движение на автомобила е
50 км.ч, но тя не е абсолютна величина, а следва да бъде съобразена с множество
фактори, като например в конкретния случай - с характера и интензивността
на движение. Скоростта следва да позволи на водача да спре пред всяко едно
препятствие, още повече пред спрели автомобили на пътното платно. Именно
затова, дори и в случая да не е надвишена максимално-допустимата скорост, правилно
АНО е приел, че същата не е била съобразена с
интензивността на движение и конкретната
пътна обстановка като цяло.Обстоятелството, че другия водач е извършил също
нарушения на ЗДвП, за което впоследствие е бил санкциониран, в случай е ирелевантно. И това е така, тъй като в хода на въззивното производство, от разпита на двамата полицейски
служители бе безспорно установено, че възз.
своевременно е възприел маневрата на другия участник в ПТП, бил е на ясно и с
нарушението, което той е извършил,възприел е че и автомобилът не е с местен
регистрационен номер, но въпреки това не е съобразил скоростта си на движение с
конкретната ситуация на пътя, не е намалил и не е спрял, с което безспорно е
щял да предотврати ПТП.
Отделно от горното следва да
се посочи, че съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване
на НП. Наказаното лице е следвало да ангажира или да поиска събирането на
доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената
тежест е негова.
Жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно който текст който поради движение с
несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба
в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Легална дефиниция
на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6,
т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция,
за да се приеме, че деянието е съставомерно, е
необходимо да е настъпил противоправен резултат,
изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и
косвени доказателства, че жалбоподателят П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което била
ангажирана административнонаказателната му
отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетелите З. и Д.,
които съдът кредитира изцяло. Все в тази посока са и обясненията на възз., депозирани в попълнената и подписана от него
декларация. Обстоятелството, че на две лица, пътували
в л.а. с рег.№ВТ6998КН са причинени наранявания освен от показанията на двамата
полицейски служители, е видно и от изготвения протокол за ПТП.
Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за
настъпило ПТП се съставят следните документи:
1. констативен протокол
за ПТП с пострадали лица;
2. протокол
за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен
протокол за ПТП.
Съгласно чл.3 от Наредбата,
при ПТП с пострадали лица се съставя протокол за ПТП -
приложение № 1, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са
описани контузия на гръден кош и охлузвания.
С оглед горните разсъждения
за съда е несъмнено доказано, че в резултат на допуснатото от страна на възз. нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП при управление на
МПС на водача и пътника от рег.№ВТ6998КН са причинени наранявания. Горното
обстоятелство не се оспорва от въззивника.
По отношение на авторството
на деянието:
От приобщените по делото
гласни и писмени доказателства е видно, че въззивникът е управлявал процесния автомобил, което не се оспорва от него и в жалбата
му. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от
въззивника.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира,че безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл.20,
ал.2 ЗДвП. Нарушението, което му е вменено
е описано със съставомерните му белези и правилно е
квалифицирано като такова по чл.20, ал.2 ЗДвП, както и правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП. Същото е
безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице,
правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно
приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 200 лева. За
съда не съществува правна възможност да ревизира санкцията и да наложи
наказание под законоустановения минимум, защото би
нарушил разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗАНН. Последната предвижда, че не се
допуска замяна на предвидените за нарушението наказания с по-леки, освен в
случаите по чл.15, ал.2 от ЗАНН. Чл.15, ал.2 от ЗАНН обаче касае редуциране на санкции
по отношение на непълнолетни лица, какъвто не настоящия случая, тъй като въззивникът отдавна е
отминал възрастта на непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна
възможност да редуцира наложеното наказание по този пункт от НП.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената
опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Възз.
е водач, който притежава СУМПС от 17.05.1996г. , т.е. повече от 20години, като
видно от справката за нарушител/ водач, не веднъж е бил санкциониран за
нарушения на ЗДвП. Налице са общо 6
влезли в сила НП за различни нарушения на ЗДвП. Многократно – общо 9 пъти срещу
него са издавани и фишове, включително и за превишена скорост. Поради това и
няма как да се охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на
нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед
превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения
ред. Само така, според настоящия състав,
биха се изпълнили целите по чл.12
от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към
изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива
нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав
намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0819-002366/ 30.05.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Варна,
Сектор ПП-Варна, с което на М.М.П., ЕГН ********** е
наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: