№ 1518
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501694 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
на ППЗК „Срацимир“ с ЕИК ********* против Решение № 260277/12.05.2022
г., постановено по гр.д. № 2592/2021 г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав, с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу П. Д. Х., ЕГН
**********, ***************** искове за присъждане на следните суми:
- в размер на 16152.28 лв., която ответникът е получил без основание,
вследствие на самоначислени и получени суми, които не се дължат, за
периода от 16.03.2013 год. до 26.11.2016 год., на основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до
окончателното плащане на сумата;
- в размер на 18 500лв., увеличение на искането от 11028.45 лв.,
представляващо щета за установени липси на ДМА и искането размер на
5722,37 лв., представляващи щета за ДМА, които са разкомплектовани и с
частични липси, на основание чл. 24 ал.1 ЗК, ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
1
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че наличието на решение на ОС за търсене на
отговорност на виновното лице, инициирането на наказателно производство,
назначената ревизия и заключение по РА и факта на получени от ответника
суми извън трудовото му възнаграждение, обосновават основателността на
иска по чл.55 от ЗЗД. Поддържа се, че е без значение как се формира
полученото допълнително възнаграждение и дали са налице вътрешно-
нормативни документи, регламентиращи получаването му. Противното би
означавало да се стимулира всеки заемащ ръководна длъжност да си
самоначислява суми по своя преценка за сметка на организацията, която
представлява. Излага се, че от гласните доказателства се установява, че
допълнителните възнаграждения се определят на работниците и то само по
жътва за извънреден труд. Позовава се на неприложимост на чл.271, ал.1 от
КТ. По отношение на липсите на ДМА се поддържа, че вредите и техният
размер са безспорни между страните, а причинната връзка с поведението на
ответника се установява от факта, че именно той е председател на
кооперацията през процесния период. Излага се, че едва новото ръководство е
сезирало РП-Девня за престъпление по чл.201 от НК, което е бил длъжен да
стори и ответникът при полагане на дължимата грижа. Сочи се, че
липсващите ДМА не са били бракувани, нито са продадени, респективно няма
Решение на ОС или на УС в тази насока. Поддържа се, че неправилно са
кредитирани показанията на свид. В., които са непоследователни и
противоречат на ССЕ и всички събрани писмени доказателства, включително
протокол за приемане и предаване от 19.03.2013г. на ДМА между стария и
новия председател, при условие, че същият е подписан от свидетелката.
Позовава се на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
мотиви относно достоверността на показанията на останалите свидетели в
частта, касаеща събарянето на сградата, изнасяне на натоварено ремарке,
претегляне на два трактора и определянето на допълнителните
възнаграждения. Твърди се, че приложеният РА и приетата ССЕ въобще не са
обсъждани в съдебното решение, като установените в тях факти не са
оспорени от ответника.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Излага, че в жалбата се преповтарят
2
твърдения от исковата молба, подробно обсъдени в решението на ВРС.
Поддържа, че исковете са оспорени по размер от ответника още в отговора на
исковата молба. Счита материалите по досъдебното производство за
относими към спора.
В изпълнение на дадени от въззивния съд указания е постъпила
уточнителна молба №21205/14.09.2022г. от ищеца – въззивник в настоящото
производство, с която уточнява начина, по който е формиран увеличеният
размер на иска, а именно като сбор от стойността на отделните машини и
съоръжения, както следва: Трактор ТК 820364 - 1 350.00 лева, Трактор ЮМЗ
6С 32-8 - 1 102.50 лева, Ремарке РСД 4 06-33 - 495.00 лева, Култиватор KP1 1
4.2 - 180.00 лева, Сеялка СЗУ 3.6 ИМ 5 - 180.00 лева, Сеялка СРЧ 6 - 157.50
лева, Машина за скубане на боб - 67.50 лева, Култиватор КПС 4 ИМ - 180.00
лева, Култиватор КПС 4 ИН - 180.00 лева, Сеялка СЗУ 3.6 "А" – 180.00 лева,
Сеносъбирач 39Т211 - 67.50 лева, Мостов кран И.Н.96 - 157.50 лева, Трактор
ЮМЗ - 6С 0 - 1 102.50 лева, Трактор ЮМЗ 6С 07 - 1 102.50 лева,
Фуражомелка - 5.63 лева, Водоструйна машина HD 5/15 С+ - 432.74 лева,
Склад колиен кантар - 11 559.13 лева.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС са предявени от ППЗК „Срацимир“ срещу П. Д. Х. обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 16152.28 лв.,
представляваща получени без правно основание парични средства за периода
от 16.03.2013 год. до 26.11.2016 год., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
сумата от 18 500лв. (след допуснато в о.с.з. на 26.01.2022г. изменение на
иска), представляваща вреда от установени липси на ДМА, на основание чл.
24 ал.1 ЗК, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на
иска – 25.01.2021г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на Общо събрание на кооперацията от
25.07.2020г. е взето решение за търсене на отговорност на бившия
председател и представляващ кооперацията П. Д. Х., с мандат от 16.03.2013 г.
до 23.12.2016 г., с оглед констатирани с Ревизионен акт изготвен на
основание Заповед № Р 0-2/13.01.2017г. на Председателя на НСЗКБ, редица
нарушения и липси за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016 г. Твърди се, че
ответникът като бивш председател на кооперацията е определял без
3
нормативно основание и решение на Управителния съвет допълнителни
възнаграждения лично за себе си в размер на 16 152,28 лв. за периода от 2013
год. до 2016 год. Настъпилото имуществено разместване е без правно
основание, поради което подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД. Искът с правно основание чл.24 от ЗК е обоснован с твърдения, че
при извършената инвентаризация, съгласно Протокол №29/22.03.2017г., е
установена пълна липса на ДМА с отчетна стойност 11 028.45 лв. и частични
липси на ДМА с отчетна стойност 5722,37 лв., след разкомплектоване. В
счетоводството на кооперацията липсва информация за бракуване или
продажба на тези активи. Във връзка с констатираните липси и въз основа на
взето решение на ОС на кооперацията за търсене на наказателна отговорност
е образувано досъдебно производство №289/2017г. на Районна Прокуратура –
Девня, което е спряно до издирване на извършителя на деянието. Претендира
се ангажиране на отговорността на ответника за вредите, причинени от
виновно извършени от него нарушения на задълженията му към кооперацията
в качеството му на председател.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който
оспорва исковете по основание и размер. Излага, че относно работните
заплати е приел утвърдените форми и начини на тяхното сформиране от
предшественика си и се е направлявал от решенията на УС на Кооперацията,
от Закона за Кооперациите и Устава на ППЗК „Срацимир“. Позовава се на
чл.38, ал.2, т.5 от Устава на ППЗК „Срацимир“, съгласно който именно
Председателят на Кооперацията определя трудовите възнаграждения. Не е
налице друг нормативен акт на кооперацията за определяне на трудовите
възнаграждения на работниците и служителите. Поддържа, че искът е
предявен по инициатива на настоящия председател Я.Я., без да има решение
на ОС на кооперацията за насочването му конкретно срещу ответника. В
сочения като доказателство Протокол №33/25.07.2020год. от ОС на
кооперацията, съобразно чл.15, ал.4, т.15 от ЗК, е взето решение за търсене на
отговорност на виновните лица, без същите да са упоменати, поради което не
е налице нужната законова предпоставка за предявяване на настоящия иск
срещу ответника. Оспорва и останалите предпоставки на чл.24 от ЗК с
твърдения за липса на доказателства за извършени от ответника нарушения на
задълженията му към кооперацията, за настъпили в причинна връзка с
поведението му вреди и за виновно отношение към деянието. В тази връзка се
4
сочи, че по ДП №289/2017год. по описа на РУ – Девня извършител на
престъпление по чл.201 НК не е установен и наказателното производство е
спряно. Сочи, че ревизията обхваща периода от 01.01.2013год. до
31.12.2016год. и направените констатации от страна на финансовия ревизор
включват и предходната дейност на кооперацията, когато същата е
ръководена именно от настоящия председател, подал исковата молба. Счита,
че вината за това, че в кооперацията не са създадени основни вътрешно-
нормативни документи, регулиращи организацията на работната заплата и
заплащането на труда, не е на ответника, а на нейния предходен и настоящ
председател, както и на всички ръководни органи. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗК
функциите на председателя на кооперацията са оперативно изпълнителни.
Той само изпълнява решенията на колективните органи и ръководи текущата
дейност на кооперацията.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно приет по делото протокол №116/07.07.2020год. на посочената
дата е проведено заседание на УС на ППЗК „Срацимир“ във връзка със
свикване на ОС на кооперацията, като по т. 8 с гласовете на 5 от общо 6 члена
в дневния ред е включено: Запознаване на ОС с постановлението на РП Девня
и вземане на решение за търсене на отговорност на виновните лица.
В приетия по делото протокол №33 от 25.07.2020год. от проведеното на
25.07.2020год. общо събрание на ППЗК “Срацимир“, са отразени
разискванията по т.8, като след проведено тайно гласуване по тази точка е
взето решение за търсене на отговорност на виновните лица с гласовете на 19
член-кооператори от гласувалите общо 29 член-кооператори, видно от
представения списък.
Събранието е било надлежно разгласено, видно от приобщените по
делото протокол за разгласяване/залепяне на покана за свикване на общо
събрание на член кооператорите на ППЗК „Срацимир“ от 10.07.2020г. и
извадка от вестник„Добруджанска трибуна“ от 08.07.2020г.
Приобщено към доказателствата по делото е ДП №289/2017год. по
описа на РУ Девня, преписка вх.№218/2017год. на ТО-Девня, образувано за
това, че на неустановена дата в периода 2015год. – 22.03.2017год. в село
5
Чернево, обл.Варна са присвоени различни по вид селскостопански машини,
собственост на ППЗК „Срацимир“ село Чернево, поверени на длъжностно
лице да ги пази и управлява - престъпление по чл.201 от НК. С постановление
от 25.02.2020год. наказателното производство по ДП №289/2017год. по описа
на РУ Девня е спряно до издирване на извършителя на деянието.
Приобщен към доказателствата по делото е ревизионен акт, изготвен на
основание заповед №Р 0-2/13.01.2017год. на Председателя на НСЗКБ,
подписан от финансов ревизор – Н.Д.. Съгласно раздел VI на ревизионния акт
през ревизирания период 01.01.2013г. – 31.12.2016г. не са извършвани
инвентаризации на Дълготрайните материални активи, с което е нарушен
чл.28, ал.1 от ЗС. При извършената инвентаризация на ДМА и СМЗ на
22.03.2017год., съгласно заповед №19/03.02.2017год. на Председателя на
кооперацията, са установени липси на ДМА с отчетна стойност 11028.45лв. и
балансова стойност 432.74лв. Дълготрайни материални активи с отчетна
стойност 5722.37лв. са разкомплектовани и с частични липси. В
счетоводството на кооперацията липсва информация за бракуване или
продажба на тези активи. Съгласно раздел VIII на ревизионния акт при
извършване на ревизията е установено, че в кооперацията не са създадени
основни вътрешно-нормативни документи, регулиращи организацията на
работната заплата и заплащането на труда. Не са изготвени и приети от УС на
кооперацията Правилник за организацията на работната заплата и разценки за
заплащане на труда на работещите при сделната система на заплащане. През
ревизирания период Председателите на кооперацията, без да има нормативно
основание и решение на УС на кооперацията, еднолично са определяли
допълнителни възнаграждения на работниците и служителите. Допълнително
определените възнаграждения без нормативно основание и решение на УС на
кооперацията в размер на 87000.39лв., представляват щета на кооперацията,
за която отговорност следва да носят Председателят на кооперацията за
периода до 16.03.2013год. Я.В.Я. в размер на 3 360лв. и Председателят на
кооперацията за периода от 16.03.2013год. до 26.11.2016год. П. Д. Х. в размер
на 83640.39лв. Председателят на кооперацията П. Д. Х. за периода от
16.03.2013год. до 26.11.2016год. без нормативно основание и решение на
Управителния съвет на кооперацията е определял допълнителни
възнаграждения и лично за себе си. Допълнително определените
възнаграждения на Председателя на кооперацията П. Д. Х. за 2013год. са в
6
размер на 2 958.28лв., за 2014год. в размер на 5669.00лв., за 2015год. в размер
на 4191лв. и за 2016год. в размер на 3334лв. Общо за периода от 2013год. до
2916год., допълнителните възнаграждения на П. Д. Х. са в размер на
16 152.28лв.
Приобщени по делото са възражения относно извършена финансова
ревизия на ППЗК „Срацимир“, както следва: от П. Д. Х.-Председател на
ППЗК Срацимир за периода 16.03.2013год. до 23.12.2016год.; от Н.Я.-, Х.Н. и
С. Х. - бивши членове на УС на ППЗК „Срацимир“ 2013-2016год. В
подаденото от ответника възражение същият заявява, че относно работните
заплати е приел утвърдените форми и начини на тяхното формиране от своя
предшественик. Тъй като не е осъвременявана заплатата на председателя, се
получавало така, че работниците и административните служители получавали
по-голяма заплата от него като председател, а те не носят наказателна и
административна отговорност.
Приобщен към доказателствата по делото е протокол №
29/22.03.2017год. за извършена инвентаризация на Дълготрайни активи и
материали в Стопански двор 1 и Стопански двор 2 на ППЗК „Срацимир“ село
Чернево, в който са описани липси по сметка 204 – Машини и оборудване.
Ведно с протокола са приети свидетелства за регистрация на МПС, Служебна
бележка за спрени от движение МПС и инвентарен опис.
Към доказателствата по делото е приет Устав на Производствено
потребителна кооперация „Срацимир“ село Чернево, общ.Суворово,
обл.Варненска.
От заключението по допуснатата в първата инстанция ССЕ се
установява, че липсващите и с частични липси ДМА посочени в исковата
молба са заприходени в счетоводството на кооперацията на 31.12.1994г. Това
е датата, на която земеделската техника от бившето ТКЗС в с.Чернево е
вписана като дялов капитал на основателите на ППЗК „Срацимир“. В
стопанския двор на ищеца има остатъци на следните машини и прикачен
инвентар: 2 броя култиватори модел КПС 4 ИН, сеялка модел СЗУ 3.6 „А“,
сеносъбирач модел 39Ш211; мостов кран И.Н.96; 2 броя трактори ЮМЗ,
фуражомелка. Касае се за остатъци от земеделска техника, които са напълно
негодни за употреба по предназначение. Машините са разкомплектовани на
съставните си части и са разпръснати по целия стопански двор. Всички
7
налични части са силно корозирали. Приблизителната пазарна стойност на
процесната земеделска техника-сгради, машини и прикачен инвентар към
22.03.2017год. възлиза на 18544.87 лева, а след закръгляне на 18 500лв., от
които 11604 лева представляват стойността на сграда колиен кантар. Сградата
е оценена по метода на амортизираната възстановителна стойност, а
техниката по цени за скрап с изключение на водоструйна машина HD 5/15 С+,
която е заприходена на 30.04.2014г. и се характеризира с добро качество и
надеждност. С Протокол №057/09.07.2015г., комисия в състав П. Х., К. В. и
Йордан Лазаров, предлага да се бракуват следните ДМА: Трактор Булгар ТК
82, инв. №4109, Трактор ЮМЗ-6, инв. №4404 и Трактор ЮМЗ-6, инв. №4405,
но липсват данни да е изготвен протокол за бракуване на основание на
направеното предложение. С Протокол без номер, без дата и без подписи, на
Управителния съвет е взето решение тази активи да се продадат за резервни
части. По отношение на останалата част от процесните активи няма
протоколи за бракуване или други документи, установяващи продажба и
продажна цена, няма данни и за взети решение на ОС или на УС в тази
насока. Основното възнаграждение на ответника за периода от 16.03.2013год.
до 23.12.2016год. е в размер на 1000лв. месечно, а общо за периода – 44742.00
лева. Полученото от ответника брутно трудово възнаграждение в периода
16.03.2013год. до 23.12.2016год. възлиза на 66 863.38лв. Разликата между
основното и реално полученото брутно възнаграждение е в размер от
22 121.38 лв.
Във връзка с допуснат преразпит на вещото лице пред въззивната
инстанция е депозиран писмен отговор на поставения въпрос, според който за
периода 16.03.2013г. – 23.12.2016г. ответникът е получил трудово
възнаграждение в нетен размер от 52872.81 лева след направени удръжки за
ДОД и социални осигуровки в размер на 13990.57 лева.
В първата инстанция са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите С. Х. И.- и Х.Д.Ч., водени от ищеца и свидетелите К. И.- П. и
К. Х. В., водени от ответника.
От показанията на свид. С. И.- (работник в кооперацията от 10 г. и бивш
член на УС по време на председателството на ответника) се установява, че по
време на жътва на УС са гласувани по-високи възнаграждения за работниците
за извънреден труд, но не и за ръководството. Възнагражденията в
8
кооперацията се определят от председателя, както от предишния, така и от
сегашния. Предходният председател си начислявал допълнително
възнаграждение по време на жътва, защото наред с представителната
функция, извършвал и селскостопанска работа – жънене, каране на комбайн.
Ответникът също поставил въпроса за допълнително възнаграждение пред
УС, но нямало реакция, не е взето решение в тази насока. Освен като
председател ответникът не е работил нито като комбайнер, нито като
тракторист. За старите машини е имало взето решение да се заградят с мрежа
и да останат за ползване като резервни части. Била извършена
инвентаризация, имало предложение за бракуване, но не било взето решение
точно кои машини да се бракуват. Имало протокол за брак, който се
съхранявал от домакинката. Два от тракторите били продадени. Сградата
кантар била стара и вече не се ползвала след построяването на нова. За
събарянето й не е взимано решение от УС. Не знае кой е наредил да се събори
сградата.
От показанията на свид. Х.Д.Ч. (бивш счетоводител в кооперацията, в
момента на длъжност домакин) се установява, че е имало взето решение за
съставяне на комисия, която да предложи бракуване на определени машини и
сгради. Не знае дали УС е приел това предложение и дали е взел решение за
събаряне на сградата. Не са й представяни протоколи за бракуване, не е
уведомявана за бракуване на техника. По искане на механика претеглила два
трактора за продажба, които били изнесени от кооперацията. Занесла
кантарната бележка в счетоводството, не й е представян документ за получена
цена от продажба. Стаята за кантара била порутена, не се използвала за нищо,
тъй като кооперацията разполагала с нов електронен кантар. Представлявала
тухлена конструкция с покрив. Ползвала се за склад. Свидетелката е
получавала допълнително възнаграждение единствено въз основа на решение
на УС за извънреден труд по време на жътва.
От показанията на свид. П. (член-кооператор и член на комисия по
счетоводна политика) се установява, че е имало взети решения на Контролния
съвет за бракуване и продажба на машини. Друга техника от кооперацията не
е изнасяна. По отношение на процесната сграда-кантар свидетелят посочва, че
тя е била разрушена от природата и затова мястото само било разчистено от
останките. Почти всички член кооператори взимали допълнително
възнаграждение. Ответникът съвместявал и друга длъжност във връзка с
9
животновъдството на половин работен ден срещу допълнително
възнаграждение, със знанието на УС и КС.
От показанията на свид. К. В. (председател на КС по време на
председателството на ответника) се установява, че практиката в кооперацията
винаги е била председателят да определя както своята заплата, така и на
работниците, като по време на всяка кампания – бяла жътва, черна жътва,
дълбока оран, обработка на почвата, когато се налага извънреден труд, УС и
КС са извършвали проверка на ведомостите. Ответникът вземал по-голямо
участие в животновъдството. Старият кантар е построен още през 1947г., бил
на място, където пречел на движението на техниката, бил започнал да се
руши, не бил измазан отвън, на места имало разрушена зидария, покривът
също не бил в изправност. След закупуване на нова кабинка за пазачите,
сградата вече не била необходима и за тази цел. Тъй като постройката не била
безопасна, УС взел решение да бъде съборена. В началото на мандата на
ответника в присъствие на трима членове на КС е направена инвентаризация
на малоценни, малотрайни машини и са бракувани две ИМЗ, едно ТК, стара
ИФА, фадрома, семеобръщачка, бобообръщачка, елеватори от зърносушилня
и др. Въз основа на предложението Управителният съвет взел решение тези
машини да се продадат на вторични суровини, което й било направено.
Активите били бракувани през 2013г. с необходимия състав от кооперацията
– трима члена на КС и бригадир. Между предходния председател и ответника
в началото на мандата му не бил съставен приемо- предавателен протокол,
въпреки отправени покани. Не и й известно да е взимано решение на ОС за
водене на искове срещу ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
10
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Оплакванията срещу решението в частта по иска с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД се свеждат до неправилно приложение на чл.271 от КТ.
Същите се преценяват от настоящия съдебен състав като основателни.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Характерно за първата кондикция, уредена в цитираната норма, е че
основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване
между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е моментът на
получаването – към този момент между даващия и получаващия не е налице
валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение,
което да бъде погасено чрез даването.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца –
въззивник в настоящото производство, е да установи при условията главно и
пълно доказване осъществено имуществено разместване между страните, т.е.
получаване на парична сума в твърдяния размер, а в тежест на ответника е да
докаже наличието на годно правно основание за задържането й.
Фактът, че ответникът е получавал възнаграждение, надхвърлящо
основното такова, е безспорен между страните и се установява от
ангажираните по делото специални знания. Безспорно е също така, че
размерът му е определян едностранно от самия ответник, под предтекст, че
съгласно чл.38, ал.2, т. 5 от Устава Председателят сключва и прекратява
трудови договори, наказва и награждава служители и определя трудовото им
възнаграждение. Логическото тълкуване на посочената клауза в нейната
цялост обаче налага извода, че посоченото правомощие на Председателя е
израз на делегираната му работодателска власт спрямо
работниците/служителите на кооперацията, поради което е неприложимо към
собственото му договорно правоотношение с кооперацията.
Трайната съдебна практика по въпроса за характера на възникналото
между председателя на кооперацията и самата кооперация правоотношение
по избор приема, че същото не е трудово по смисъла на чл.357 от КТ. Според
разпоредбата на чл.83, ал.1 от КТ случаите, в които възниква трудово
11
правоотношение въз основа на избор, се установяват в закон, акт на
Министерският съвет или устав. В настоящия случай, в Закона за
кооперациите, както и в приетия устав на кооперацията, приложен по делото,
липсва уредба за длъжността „председател на кооперацията“, която да
предвижда, че с председателя на кооперацията се сключва трудов договор и
че той изпълнява тази длъжност по трудово правоотношение. Не е налице и
акт на Министерския съвет, с който да е предвидена тази възможност.
Председателят на кооперацията е председател и на управителния съвет и се
избира между членовете на кооперацията. Той е орган на кооперацията,
представлява я, организира изпълнението на решенията на общото събрание и
на управителния съвет и ръководи текущата й дейност. Съгл. чл.26 ал.2 т.4 от
ЗК председателят сключва и прекратява трудовите договори, наказва и
награждава работници и служители на кооперацията и определя трудовите им
възнаграждения. Не е предвидено в правомощията на същия да сключва сам
със себе си трудови договори, вкл. допълнителни трудови споразумения и да
определя сам трудовите си възнаграждения. Подобни права на председателя
не са предоставени и с други нормативни документи в т. ч. акт на
Министерския съвет или Устава на кооперацията.
Когато не е предвидено друго в устава на съответната потребителна
кооперация, за правомощията на нейните органи важат нормите на ЗК.
Общото събрание на кооперацията е основният неин орган, което има
изключителна компетентност да решава въпросите по чл.15 ал.4 от ЗК.
Размерът на възнаграждението на председателя на кооперацията не е въпрос,
включен от законодателя в кръга на тези, явяващи се изключително в
правомощията на ОС. Съгласно чл.15 ал.6 от ЗК е възможно ОС да реши и
този въпрос, както е възможно да отмени решение на УС за определяне на
този размер (чл.15 ал.4 т.14 от ЗК). Такова правомощие на ОС може да е
предвидено и в устава на кооперацията. Ако обаче нито уставът, нито
решение на ОС определя в изключителна компетентност на ОС на
кооперацията да определя размерът на възнаграждението на председателя, то
това може да стори управителният съвет на същата (УС). Това следва от
общата законова разпоредба по чл.21 ал.1 от ЗК, натоварваща УС да
изпълнява решенията на ОС и да направлява дейността на кооперацията. Като
колективен изпълнителен орган на кооперацията УС има отговорността да
взема решения за всички действия, свързани с управление на делата на
12
юридическото лице, които не са в изключителна компетентност на ОС,
включително въпросът за размера на възнаграждението на председателя на
кооперацията.
В случая липсва взето от легитимните органи на кооперацията решение
за допълнително възнаграждение на председателя на кооперацията. Липсват и
законосъобразно създадени вътрешно-нормативни правила за определянето
му. Порочната практика, наследена от предходни мандати, не може да
оправдае неспазването на законовите изисквания, нито да обоснове
добросъвестност на ответника поради незнанието им. В този смисъл
разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ, според която добросъвестно полученото
от работника не подлежи на връщане, не е приложима към процесното
правоотношение, на първо място защото между страните не е съществувало
трудово правоотношение и на второ място, тъй като сумите не са получени
добросъвестно.
Налага се изводът, че липсва валидно съществуващо задължение, което
даването цели да погаси, поради което сумата, която надхвърля размера на
дълга, е получена от ответника без основание и подлежи на кондициране.
По изложените съображения искът се явява доказан по основание.
Досежно размера съдът намира, че на връщане подлежи само реално
полученият от ответника нетен размер на възнаграждението, т.е. без
дължимия ДОД и осигурителни вноски, които са преведени от кооперацията в
полза на държавния бюджет. Според отговора на вещото лице пред
въззивната инстанция общият нетен размер на полученото от ответника
възнаграждение (основно и допълнително) възлиза на 52872.81 лева. По
изчисления на съда с програмен продукт kikinfo, основното нетното
възнаграждение на ответника е в размер на 783.90 лева за месец или 35073.25
лева за периода 16.03.2013г. – 23.12.2016г. Същото се получава след
приспадане от брутното възнаграждение на осигурителните вноски в размер
на 12.80% (действащ за процесния период) и данък общ доход в размер на
10%. Общата сума на извършените допълни плащания в нетен размер за
процесния период е 17799.56 лева. Следователно искът по чл.55 от ЗЗД,
предявен за сумата от 16152.28 лева, се явява доказан и по размер, поради
което следва да бъде уважен.
Вторият кумулативно съединен иск с правно основание чл.24 от ЗК
13
съдът намира за неоснователен.
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗК членовете на управителния съвет на
кооперацията отговарят солидарно, ако виновно са причинили вреди на
кооперацията. Посочената норма служи за реализиране на имуществена
отговорност за причинени вреди на кооперацията от страна на членовете на
УС.
За да се реализира тази отговорност, следва да са налице всички
елементи на фактическия й състав - действия или бездействия на
председателя, с които нарушава задълженията си към кооперацията;
настъпване на вреда за дружеството, изразяваща се в претърпяна щета или
пропусната полза; причинна връзка между вредата и поведението на
председателя и виновно отношение към деянието. За реализиране на тази
отговорност обаче е необходимо преди това Общото събрание на член-
кооператорите да е взело решение в този смисъл (чл.15, ал.4, т. 15 от ЗК),
като при липса на такова решение отговорност по съдебен ред не може да
бъде търсена от виновните лица.
Специалната имуществена отговорност на председателя произтича от
съществуващите между него и кооперацията два вида правоотношения -
договорно и органно. Правото на кооперацията да търси имуществените
последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на
председателя произтича от дейността му като орган на кооперацията, от
осъществения фактически състав на т. н. "управителски деликт", изразяващ се
както в активно поведение, така и в задължения за въздържащи се действия,
поради което и законодателят е овластил кооперацията в лицето на върховния
й орган да вземе решение за предявяване на иска срещу председателя.
Решението на общото събрание на кооперацията се наслагва върху
фактическия състав, от който произтича отговорността на председателя,
членовете на управителния съвет, членовете на контролния съвет.
В разглеждания случай не се установява да е взето решение от общото
събрание на кооперацията с тайно гласуване за търсене на отговорност на
ответника за вреди. Решението по т.8.1 от протокол №33/25.07.2020год. на
ОС, на което ищецът се позовава, е за търсене на отговорност на виновните
лица, без последните да са конкретизирани. Никъде в протокола не е
упоменато, че ОС на кооперацията взема решение да се търси отговорност
14
именно от ответника. В протокола не е отразено взетото решение да е
свързано с процесния ревизионен акт, където ответникът е посочен като
виновен за липсите. Напротив решението е гласувано след запознаване на
общото събрание единствено с постановлението на РП Девня за спиране на
досъдебното производство поради неоткриване на извършителя на
престъплението по чл.201 от НК. С оглед приемането на решение за
предявяване на искове против председателя, общото събрание следва да бъде
информирано с факти за причинените на кооперацията вреди от конкретни
негови действия. В случая няма данни член-кооператорите да са
информирани за резултатите от извършената ревизия и инвентаризация. Не е
визирана вредата, за която евентуално да се търси отговорност. В този смисъл
поради абстрактния му характер обективираното в протокола не представлява
изрично взето решение за предявяване на иска по чл.24 от ЗК срещу
ответника за вреди.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че към момента на
предявяване на иска не е имало прието решение от Общото събрание на
ППЗК „Срацимир“ по чл.15, ал.4, т. 15 от ЗК, прието с тайно гласуване, за
предявяване на искове против ответника.
Липсата на изискуемата от закона материална предпоставка за
реализиране на имуществената отговорност на бившия председател на ППЗК
„Срацимир“ води до извод за неоснователност на иска на формално
основание.
Изложеното обезсмисля произнасянето по останалите елементи от
фактическия състав на управленския деликт, доколкото това не би
обосновало различен краен резултат. Ето защо оплакванията за
необоснованост на решението в тази част поради липса или неправилен
анализ на събраните доказателства, не следва да бъдат обсъждани.
Поради частично несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД и вместо него
бъде постановено друго, с което искът бъде уважен, а в останалата част
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
Формираният извод за частична основателност на иска налага да бъде
15
ревизирано първоинстанционното решение и в частта за разноските, като в
тази част същото бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер на
3259.67 лева, от които 1682.75 лева от общо 3610.09 лева за първа инстанция
и 1576.92 лева от общо 3383.05 лева за въззивна инстанция. Релевираното от
въззиваемия възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
настоящата инстанция се явява неоснователно, доколкото размерът му (2640
лева) не надхвърля минимума по Наредба 1/09.07.2004г. (3518.71 лева).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемия също се следват
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1889.20 лева, от
които 1035 лева за първа инстанция и 854.20 лева от общо 1600 лева за
въззивната инстанция.
По компенсация в полза на въззивника следва да бъде присъдена сумата
от 1370.47 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260277/12.05.2022 г., постановено по гр.д. №
2592/2021 г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ППЗК „Срацимир“ с ЕИК ********* против П. Д. Х., ЕГН
**********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за присъждане
на сумата от 16152.28 лв., която ответникът е получил без основание,
вследствие на самоначислени и получени суми, които не се дължат, за
периода от 16.03.2013 год. до 26.11.2016 год., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска – 25.01.2021г. до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските изцяло и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Д. Х., ЕГН **********, ***************** да заплати на
ППЗК „Срацимир“ с ЕИК *********, сумата от 16152.28 лв.,
представляваща получени без правно основание парични средства,
самоначислени като допълнително възнаграждение за периода от 16.03.2013
16
год. до 26.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска – 25.01.2021г. до окончателното изплащане, на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260277/12.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 2592/2021 г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав, в останалата му част, с
която е отхвърлен предявеният от ППЗК „Срацимир“ с ЕИК 81314894, срещу
П. Д. Х., ЕГН **********, ***************** иск с правно основание чл. 24
ал.1 ЗК, за присъждане на сумата от 18 500лв., (след допуснато в о.с.з. на
26.01.2022г. изменение на иска, уточнено с молба от 14.09.2022г.),
представляваща вреда от установени липси на ДМА, формирана както следва:
Трактор ТК 820364 - 1 350.00 лева, Трактор ЮМЗ 6С 32-8 - 1 102.50 лева,
Ремарке РСД 4 06-33 - 495.00 лева, Култиватор KP1 1 4.2 - 180.00 лева,
Сеялка СЗУ 3.6 ИМ 5 - 180.00 лева, Сеялка СРЧ 6 - 157.50 лева, Машина за
скубане на боб - 67.50 лева, Култиватор КПС 4 ИМ - 180.00 лева, Култиватор
КПС 4 ИН - 180.00 лева, Сеялка СЗУ 3.6 "А" – 180.00 лева, Сеносъбирач
39Т211 - 67.50 лева, Мостов кран И.Н.96 - 157.50 лева, Трактор ЮМЗ - 6С 0 -
1 102.50 лева, Трактор ЮМЗ 6С 07 - 1 102.50 лева, Фуражомелка - 5.63 лева,
Водоструйна машина HD 5/15 С+ - 432.74 лева, Склад колиен кантар - 11
559.13 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска – 25.01.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. Д. Х., ЕГН **********, ***************** да заплати на
ППЗК „Срацимир“ с ЕИК *********, сумата от 1370.47 лева,
представляваща сторени в производството разноски за две инстанции
съразмерно с уважената част от иска и по компенсация, на основание чл.78.
ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18