Р Е Ш
Е Н И Е-32
Гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
17.06.2019 г.
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на седми юни две хиляди и деветтнадесета година в състав:
Председател : Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря А.А............................................ и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело № 323
по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производствато е по Чл.432 Кодекса за
застраховането (пряк иск на увреденото лице ).
Делото е образувано по исковата молба на К. И. К., ЕГН ********** с адрес ***, в качеството си
на пострадал при
пътнотранспортно ризшествие,
настъпило на 24.09.2016
г. на територията на
Република Унгария, действащ
чрез пълномощника си адвокат П.
В. Р., с адрес
на кантора гр.
С., ул.. против "З. К. О. –К.
Б." КЧТ, ЕИК:.. със седалище и адрес на управление: гр. С. 1404, район.., бул..,
представляван от П. Т. Е. .
В исковата молба се поддържа ,че на 24.09.2016 г .
около 21,05 часа, на територията на Република У. в участък 47+000 км.на автомагистрала
М5, в посока Б. – С. възникнало пътнотранспортно произшествие с участници лек
автомобил „Опел Астра" с рег. № Т5251АТ, управляван от Д. П. А.; лек
автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № LХY554, управляван
от унгарския гражданин Т. З. В. и лек автомобил „Мерцедес В200" с рег. № ЕSRН8396, управляван от немската гражданка Е. Ш. .д.-В.
При инцидента починали пътуващите в л.а. „Опел Астра" Й. Г. Е. М. Д. М. и
пострадали пътуващите И. М. С. и К.И.К.,като в исковата молба са описани
подробно обстоятелства по възникване на пътнотранспортното произшествие.Водачът
на лекия автомобил „Опел Астра" с рег. №Т5251АТ Д. П. А.
с ЕГН **********
осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление, по повод на което срещу
него имало образувано
Досъдебно наказателно производство №13030/1483-32/2016 на Полицейско
Управление - Дабаш при Главна дирекция на полицията на област Пеща и бил
привлечен като подсъдим в наказателно дело пред компетентния унгарски съд за
причиняване на смърт и телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
- Смърт на М. Д. М. от с. М. общ. Д. обл.С.;
- Смърт на Й. Г. Е. от с. С. общ. Д.,
обл.С.;
- Множество телесни увреждания на И. М. С.
от с. С.,общ. Д. обл. С.;
- Множество телесни увреждания на К.И.К. ***.
Поради обстоятелството, че срещу виновното лице А. имало
неприключило досъдебно производство на територията на Р У. Окръжна прокуратура
- гр. С. била приела, че наказателната отговорност на виновното лице не следва да се ангажира по реда на
българския наказателен закон при положение, че същата е ангажирана по реда на
унгарското законодателство.
По отношение неимуществените вреди, причинени на ищеца
се поддържа ,че в резултат на
пътнотранспортното произшествие пострадал Което И.К., който пътувал на предната
дясна седалка в л.а. „Опел Астра". Той получил тежки телесни увреждания,
които наложили по спешност да бъде закаран за преглед и лечение в Отделението
по травматология в Болница „Г. М." при Обединена болница и Клиника „С. И.
и С. Л. - гр. Б. Проведените медицински прегледи и образни изследвания
установили подробно описани в исковата молба
увреждания.
Естеството на понесените увреждания наложило
пострадалият да бъде лекуван с редица болкоуспокояващи медикаменти и да бъде
поставен в обездвижено състояние. През периода на възстановяването си
пострадалият изпитвал трайни затруднения и неудобство при обслужването на
ежедневните си хигиеннобитови потребности за период повече от три месеца.
Получените увреждания довели до трайно затруднение на движенията на торса и
краката на пострадалия. Както при физическо усилие, така и в състояние на покой
той все още изпитвал редуващи се тъпи и остри болки. Поради продължаващите
болки К.К. не спирал приема на
болкоуспокояващи лекарства. Налагало се често да извършва медицински и
рехабилитационни процедури.Поддържа се ,че претърпените продължителни физически
болки и дискомфорт се отразили неблагоприятно върху психическото и емоционално
състояние на пострадалия. Дългият период на трайно и болезнено възстановяване,
няколкомесечното обездвижване на торса довели до непривични за него депресивни
и страхови състояния. Физическите болки на К. били съпътствани от нервни
изблици, прояви на уплаха, напрегнатост и нарушение на съня.
От изложените факти било видно, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, което ангажирало
отговорността на „З. К. О." К. Б. - виновно и противоправно деяние,
извършено от водача на лек автомобил „Опел Астра" с рег. № Т5251АТ – Д. П.
А. и пряка причинно-следствена връзка между извършените нарушения на правилата
за движение, настъпилото пътнотранспортното произшествие и претърпените от
пострадалия вреди. Същото представлявало застрахователно събитие,в следствие на
което за увреденото лице възниквала правната възможност да претендира
обезщетение за всички претърпени вреди от отговорния застраховател в лицето на
„З. К. О." К. Б..Съгласно застрахователна полица Гражданска отговорност"
по Застрахователна полица № ВG/28/116001995144
със срок на покритие от 22.07.2016 г. до 21.07.2017 г. /прекратена на
08.02.2017 г./ със застраховател „З. К. О. К. Б. отговорният застраховател се
бил задължил да обезпечи гражданската отговорност на водача на цитирания лек
автомобил за причинените от него вреди на трети лица при управлението на същия.
Иска се да бъде постановено съдебно решение ,с което
да се осъди "З. К. О. – К. Б. КЧТ,
ЕИК:.. със седалище и адрес на управление: гр. С. 1404, район. бул., което е
отговорно спрямо застрахования Д. П. А. с ЕГН ********** -водач на лек
автомобил марка лек автомобил „Опел Астра" с рег. № Т5251АТ, съгласно
Застрахователна полица № ВG/28/116001995144
със срок на покритие от 22.07.2016 г. до 21.07.2017 г. /прекратена на
08.02.2017 г./ по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, да заплати на К.И.К., с ЕГН **********, сумата от 80 000 лева
(осемдесет хиляди лева), съставляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на претърпените телесни увреждания от ПТП възникнало на 24.09.2016 г.,
около 21,05 часа, на територията на Република У., на автомагистрала М5 в
участък 47+000 км, в посока Б. – С., ведно със законните лихви от датата на
изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответника
(02.01.2018 г.) и законните лихви от датата на завеждането на настоящето дело
до окончателното изплащане на сумата.
Към исковата молба са приложени :
1.Протокол от оглед на местопроизшествието на
пътно-транспортна злополука № 13000/13538/2016 и номер в дневника на пътните
произшествия *********, издаден от Главно полицейско управление на окръг Пеща
Дирекция „Пътна полиция" Отдел
Контрол на автомобилния транспорт
Подотдел „Автомагистрали" – Д.
2. Информация за
тежка телесна повреда
на лице не
унгарски гражданин вследствие на ПТП, издадено от Главно полицейско
управление на окръг Пеща Дирекция
„Пътна полиция" Отдел
Контрол на автомобилния транспорт Подотдел
.Автомагистрали" – Д.;
3. Епикриза от
28.09.2016 г, издадена
от Отделението по травматология в Болница „Г. М." при
Обединена болница и К. „С. И. и С. Л." - гр. Б.
4. Удостоверение
за лечение на лежащо болен в болнично заведение,издадено от Отделението по
травматология в Болница „Г. М." при О. б. и К. „С. И. и С. Л." - гр.
Б.
5. Съдебно-техническа експертиза
по Наказателно производство
№ 13030/1483-32/2016 на Полицейско Управление – Д. при Главна дирекция на
полицията на област П.;
6. Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 23.07.2018 г. по
Прокурорска преписка № 2715/2017 на Окръжна прокуратура - гр. С.;
7. Молба с
вх. № ЗК-6384/02.10.2017 г.
до „З. К. О." К. Б.;
8. Писмо е
изх. № ЗК6655/10.10.2017 г.
по образувани Щета
с № 1720001104000370 и
№ 1720001104000371 от
„З. К. О. К. Б.;
9. Молба е
вх. № ЗК236/11.01.2018 г. от „З.
К. О. К. Б.;
10. Удостоверение
за декларирани данни по чл. 14 от ЗМДТ на К.И.К. ***;
11. Справка за
действащ трудов договор на Което И.К. от ТД на НАП – В. Т., офис В.;
12. Декларация
по чл. 83, ал. 2 от ГПК;
13. Справка от
базата данни на ИЦ на ГФ за срока на действието на Застрахователна полица
№ В6/28/116001995144 със срок
на покритие от 22.07.2016 г. до 21.07.2017 г. /прекратена
на 08.02.2017 г./ със застраховател „З. К. О. КЛОН Б.
14. Пълномощно
и договор за правна помощ;
15. Актуално
състояние на ответника.
Ответникът З. К. „О."АД, К. с адрес на управление гр. Н.,
ул. .., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № 71103,
представлявано от П. Н. паспорт №К..със седалище: бул. „Арх. М. а." №. Т.
Т. първи етаж, 1070 Н., К., в качеството му на временен ликвидатор чрез „З. К. О.
-КЛОН Б." КЧТ, ЕИК.., седалище и адрес на управление: гр. С. бул…
представлявано от П. Т. Е. - управител, чрез упълномощен процесуален
представител - юрисконсулт Д. С. е
депозирал отговор на исковата молба (лист 7-9 от делото),в който изразява становище ,че предявените искове за недопустими . Настоящите
искове били предявени при действието на Кодекс за застраховането (Обн. ДВ. бр.
102 от 29 Декември 2015г.). Съгласно чл. 380 от КЗ „лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Лицето било длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да
се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура. Непредставянето на данни за банковата сметка от страна
на лицето по ал. I имало последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължал лихва по чл. 409 КЗ. Съгласно чл. 496
от КЗ „Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не можел да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката „ Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции.". Съгласно чл. 498
от КЗ увреденото лице можело да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Поддържа се ,че по силата на цитираните разпоредби
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на съдебен иск било
предявяването от страна на пострадалото лице на извънсъдебна претенция с
приложена банкова сметка ***ноустановените срокове за произнасяне по
претенцията. В конкретния случай това изискване не било спазено. Ищецът не бил предявил
надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл. 380 от КЗ,
съдържаща пълни и точни данни за банковата сметка, по които да се извърши
плащане. Не било представено и пълномощно, което да отговаря на изискванията на
чл. 338 от КЗ, а именно да съдържа нотариална заверка на подписите и изрично
волеизявление, че ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че има
право да получи плащането лично. Застрахователят не можел да извърши плащане на
застрахователно обезщетение по различна банкова сметка ***а сметка на трето
лице, отговаряща на изискванията на императивната норма на чл. 338 от КЗ. В
противен случай се създавал риск обезщетението да не бъде получено от
пострадалото лице и риск за застрахователя от неточно изпълнение. Поради това се
поддържа ,че застрахователят не бил
сезиран надлежно за произнасяне и че не бил поставен началният момент, от който
текат сроковете за произнасяне по чл. 496 от КЗ, съответно сроковете по чл.
498, ал. 3 от КЗ.
По отношение на основателността на иска се поддържа
,че ищецът не е
доказал възникването на
отговорността на З. К. О. - КЛОН Б." КЧТ и своето право
за получаване на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесното
пътнотранспортно произшествие. Поддържа се ,че не са доказани елементите за
осъществяване на фактическия състав,противоправното и виновно поведение на
водача на лек автомобил марка „Опел", модел
„Астра", ДК
№ Т5251 АТ в
процесното пътнотранспортно произшествие,правопораждащи деликтната
му отговорност, а
от тук и
отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсвали категорични
данни за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на водача на
лек автомобил марка „Опел", модел „Астра", ДК № Т5251АТ и
настъпването на твърдения вредоносен резултат.Представените с исковата молба
документи не удостоверявали съществени обстоятелства, свързани с настъпването
на пътнотранспортното произшествие. От приложения към исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не ставало ясно поради каква
причина е настъпило процесното ПТП и чия е вината за настъпването му. Същият не
съдържал данни за хоризонтална и вертикална пътна маркировка и скорост на
движение на участниците. От
представените по делото документи и твърдените телесни увреждания на К.И.К.
можело да се стигне до извода, че не са спазени установените нормативни правила
при превоз на пътници. Степента на причинените увреждания на Ц. Г. Ц. показвало, че лицето не е използвало
обезопасителен колан.
Съгласно
разпоредбите на чл. 137а от Закона за движение по пътищата пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2,
МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. В представения протокол за
оглед изрично било посочено, че К.К., пътник на предна дясна седалка, „ не е
използвал предпазен колан ".
Сочи се ,че при използването на обезопасителен колан
от страна на пострадалото лице , К.И.К. нямало да претърпи описаните телесни
увреждания, съответно нямало да настъпи
летален изход. Евентуално се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на К.И.К. поради неизползване на правилно поставен предпазен
колан в размер над 50 %.При преценката на това, дали ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат ,следвало да се отчете дали е налице
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина (така т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на
Пленум на ВС). Налице бил принос за настъпване на вредоносния резултат винаги,
когато с поведението си пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия
е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежало на установяване във
всеки конкретен случай. Поведение, при което се поема или се игнорира
неоправдано един предвидим и реално очакван риск, съставлявало обективен
принос, който бил противоправен и в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно
- транспортно произшествие, (така т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015
по ТД №1/2014 г.).
В отговора на исковата молба се оспорват всички
твърдения по отношение
вида, медико-биологичния характер
и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността
на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е
приключил.
Относно
размера на претендиралото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се поддържа ,че същото е прекомерно завишено с оглед принципа
на справедливостта, заложен в
чл. 52 от
ЗЗД, трайната съдебна
практика и неблагоприятните последици
от настъпилото пътнотранспортно произшествие
за ищеца.Поради гореизложеното се поддържа ,че искът следва изцяло да се
отхвърли, а разноските да се възложат върху ищеца.
Оспорва се и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД. След
като предявеният главен иск бил неоснователен, неоснователен бил и акцесорният
иск за законна лихва. Твърди се,че лихва
не се дължи от 02.01.2018г. Ищецът и към настоящия момент не бил представил
банкова сметка, ***, поради което не бил изтекъл срокът по чл. 497 от КЗ.
При отхвърляне на процесния иск се иска да се присъди
на „З. К. О.- КЛОН Б. КЧТ направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. Евентуално,в случай ,че искът бъде бъде частично уважен,се иска разноските да бъдат присъдени при условията на
компенсация.
В случай, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004
г., се иска същото да бъде счетено за
прекомерно и да бъде намалено.
Направено е искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК поради това ,че видно от представеното Решение
от 10.08.2018 г. на Министерство на финансите, Р. К. и от вписване по партидата
на „З. к. О. - клон Б." КЧТ в Търговски регистър е назначен временен
ликвидатор на З. к. „О." АД.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба,в която
поддържа предявените искове и изразява доводи относно неоснотателността на
развитите от ответника правни доводи в отговора на исковата молба.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор ,в който
поддържа изложените в отговора на исковата молба правни доводи.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
На 24.09.2016 г ., около 21,05 часа, на територията на
Република У., в участък 47+000 км.на автомагистрала М5, в посока Б. – С.
възникнало пътнотранспортно произшествие с участници лек автомобил „Опел Астра"
с рег. № .., управляван от Д. П. А. лек автомобил „Фолксваген Пасат" с
рег. № LХY554, управляван от унгарския гражданин Т.З.- В. и лек автомобил „Мерцедес
В200" с рег. № ЕSRН…, управляван от немската гражданка Е. Ш. Д.-В.. При
инцидента починали пътуващите в л.а. „Опел Астра" Й. Г. Е. М. Д. М. и
пострадали пътуващите И. М. С. и К.И.К. .
На посочения ден Д. А. управлявал л.а.
„Опел Астра", който се движел във външната лента за движение в дясното
платно на автомагистрала М5, в посока от гр. Б. към гр. С.. В автомобила
пътували Й. Г. Е. М. Д. М., И. М. С. и К.И.К.. По време на пътуването им, в
участък 47+000 км, водачът на л.а. „Опел Астра" предприел маневра по
заобикаляне на автобус, спрял в отбивка вдясно, поради техническа неизправност.
При извършване на маневрата водачът А. не се съобразил с преминаващия в този
момент л.а. „Фолксваген Пасат" с рег. № LXY554, който се движел със скорост около 130 км/ч във
вътрешното /лявото/ магистрално платно. Управляваният от А. л.а. „Опел
Астра" навлязъл със скорост от около 80 км/ч в лявото магистрално платно,
при което ударил с лявата си задна част предната дясна част на л.а. „Фолксваген
Пасат", управляван от унгарския гражданин Т. В. Вследствие на сблъсъка
л.а. „Фолксваген Пасат" получил повреда в дясното предно колело, ударил се
в мантинелата, разделяща магистралните ленти, но водачът му въпреки това успял
да овладее автомобила и да спре безопасно в отбивката вдясно.След сблъсъка л.а.
„Опел Астра" получил повреда в лявото задно колело, в резултат на което
водачът Д. А. загубил контрол над управлявания от него автомобил и също се
ударил в мантинелата, разделяща магистралните ленти. От сблъсъка с мантинелата
л.а. „Опел Астра" се завъртял странично и спрял във вътрешното /лявото/
магистрално платно, заемайки перпендикулярна на пътното платно
позиция.Непосредствено след първия сблъсък, авариралият във вътрешното /лявото/
платно л.а. „Опел Астра" бил ударен от движещ се с около 125 км/ч лек
автомобил „Мерцедес В200" с рег. № ЕSRH управляван от немската гражданка Е. Ш. Д.-В. Лекият
автомобил „Мерцедес В200" ударил с предната си част задно-страничната част
на спрелия напречно л.а. „Опел Астра", при което л.а. „Опел Астра" се
завъртял покрай оста си, като бил повлечен и изблъскан от л.а. „Мерцедес
В200" в канавката от дясната страна на пътя. От силата на удара купето на
автомобила понесло значителни деформации. Откъснати били задното колело и
задната ос, а багажникът бил напълно смачкан.
При пътнотранспортното произшествие починали
пътуващите в л.а. „Опел Астра" Й. Г. Е. и М. Д. М. Пострадали пътуващите в
л.а. „Опел Астра" И. М. С. и К.И.К., които получили множество тежки
наранявания.
От техническа гледна точка основна причина за
настъпилото пътнотранспортно произшествие е несъобразяване на водача на л.а.
„Опел Астра" с пътната обстановка и движението на другите превозни
средства.Водачът Д. А. предприел неправилна маневра, с която навлязъл във
вътрешното /лявото/ магистрално платно и отнел предимството на движещия се в
него л.а. „Фолксваген Пасат". С действията си Д. А. нарушил правилата за
движение по пътищата. Неправилно предприетата маневра от страна на водача на
л.а. „Опел Астра" на навлизане във вътрешното /лявото/ магистрално платно отнела предимството на водача на л.а.
„Фолксваген Пасат" с рег. № LXY554, което
довело до реализиране на два поредни сблъсъка. Първият по ред сблъсък с л.а.
„Фолксваген Пасат" станал причина л.а. „Опел Астра" да аварира във
вътрешното /лявото/ платно и да доведе до втория по ред сблъсък с „Мерцедес
В200" с рег. № ЕSRH.., при което
били причинени смърт и телесни повреди на повече от едно лице.
По описания начин водачът на лекия автомобил „Опел
Астра" с рег. № Т5251АТ – Д. П. А.
с ЕГН **********
осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление, по повод на което срещу него
има образувано Досъдебно
наказателно производство №13030/1483-32/2016 на Полицейско
Управление – Д. при Главна дирекция на полицията на област П. и е привлечен като подсъдим в наказателно дело
пред компетентния унгарски съд за причиняване на смърт и телесни повреди на
повече от едно лице, а именно:
- Смърт на М. Д. М. от с. М. общ. Д. обл.С.;
- Смърт на Й. Г. Е. от с. С. общ. Д. обл.С.
- Множество телесни увреждания на И. М. С.
от с. С.,общ. Д. обл. С.;
- Множество телесни увреждания на Което И.К.
***.
По
повод на причиненото
от Д. А.
пътнотранспортно произшествие в Окръжна прокуратура - гр. С. е
образувана прокурорска преписка № 2715/2017 г. Извършената от компетентните
органи проверка установила, че виновен за възникналото ПТП, вследствие на което
са починали българските граждани Й. Г. Е. М. Д. М. и били ранени К.И.К. и И. М.
С.,е водачът Д. А..
С оглед на установеното и от анализа на събраните
материали и приобщените доказателства (Протокол за разпит на заподозрян Д. А.
протокол за разпит на Й. А., доклад за изслушване на вещо лице Т. З. В.
протокол за разпит на свидетеля Е. Ш. Д. А. протокол за оглед на ПТП,
правосъдна техническа експертиза и пр.) Окръжна прокуратура - гр. С. с
Постановление от 23.07.2018 г. установила, че по преписката са налице
достатъчно данни по смисъла на чл. 211,
ал. 1 от НПК, от които може да се направи обосновано предположение за
осъществен състав на престъпление от общ характер и в частност на такова по чл.
343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б" във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, извършено на 24.09.2016
г, около 21:05
часа в чужбина
- У. от българския гражданин – Д. А. с
местоживеене на територията на Софийска област- постоянен адрес:***, настоящ
адрес *** същото време, за същото престъпление и за същия случай е образувано и
се води наказателно дело № 1483/2016 г. в Полицейското управление на Д. У.,
наблюдавано от Окръжна прокуратура –Б., група транспортни дела, поради което
компетентната българска прокуратура е приела, че е налице приложението на
принципа „non bis in idem" /не два пъти
за едно и също нещо/, който е залегнал в чл. 50 от Хартата на основните права
на Европейския съюз и воденето на паралелно наказателно в настоящия случай е
нецелесъобразно.Поради обстоятелството, че срещу виновното лице А. има неприключило досъдебно производство на територията на
Р У. Окръжна прокуратура - гр. С. е приела, че наказателната
отговорност на виновното лице не следва да се ангажира по
реда на българския наказателен закон при положение, че същата е ангажирана по
реда на унгарското законодателство.
В резултат на пътнотранспортното произшествие
пострадал К.И.К., който пътувал на предната дясна седалка в л.а. „Опел
Астра". Той получил тежки телесни увреждания, които наложили по спешност
да бъде закаран за преглед и лечение в Отделението по травматология в Болница
„Г. М. при Обединена болница и Клиника „С. И. и С. Л." - гр. Б..
Проведените медицински прегледи и образни изследвания установили следните
увреждания:
-Фрактури
на VII-XII ребра от дясната страна;
-Двустранен
травматичен хемоторакс;
-Натъртване
на белия дроб от дясната страна;
-Разкъсно-контузна
отворена рана на главата;
-Множество
охлузни наранявания по долните крайници.
Естеството на понесените увреждания наложили
пострадалият да бъде лекуван с редица болкоуспокояващи медикаменти и да бъде
поставен в обездвижено състояние. За периода на лечението си К. прекарал в
болницата на стационарно лечение 4 /четири/ дни до изписването си на 28.09.2016
г. След изписването си пострадалият бил транспортиран за продължаващо лечение в
Б.
В с.з. на 3 май 2019 г. са разпитани свидетелите А. Б.
И. с ЕГН ********** и Г. К. Т. с ЕГН **********.
Свидетелят А. И. излага,че отишъл да посети ищеца в
дома му в с.Б. ,Обл.В. около два месеца и половина след инцидента .Заварил
ищеца неподвижен на леглото .Ищецът бил
много отслабнал и обяснил ,че не може да
става и че всичко го боли,че има болки в
главата и в цялото тяло,че му се вие свят. Физиологическите нужди ги
осъществявал на самото легло. Грижи за него полагала сестра му Г. Т.
.Свидетелят А. И. на практика не
осъществил никаква комуникация с него-такава комуникация осъществил със сестра
му, която го уведомила конкретно за неговото състояние. Свидетелят А. И. останал
с впечатление , че ищецът няма да
оживее. Свидетелят А. И. знае,че ищецът
не може да работи и до настоящия момент. Преди инцидента ищецът бил здрав и можел да работи тежка физическа работа
,като се прехранвал като общ работник по
различни строежи. Общата работа, както е известно ,е по-тежка от работа на
майсторите. Според свидетеля А. И.
ищецът може да изпълнява само съвсем леки
физически натоварвания. Свидетелят А. И. разбрал, че от време на време на ищеца му притъмнява пред очите и че в това състояние
трябва да стои между 5-10 минути докато пак му присветне. Този световъртеж при
него можел да се получи по всяко време.Свидетелят е с впечатление,че ищецът не може да работи самостоятелно нищо сам,
както и че не може да върши сам каквото и да е поради тези световъртежи, които получава. Счита
също така,че се налага да има
непрекъснато човек около ищеца , който да се грижи за него и да го наблюдава
непрекъснато.
Свидетелката Г. К. Т.-сестра на ищеца, заявява ,че преди
катастрофата К. бил в добро здравословно състояние,че работел на частно по строителни обекти като общ
работник,че бил много здрав физически и
че има четири сина, за които се грижел и
които издържал.Тя била омъжена в град Б. и жевеела там, а ищецът живеел в село Б., област В..Свидетелката отишла да го види,след като разбрала ,че е транспортиран с линейка от У. от две до четири седмици след катастрофата. Ищецът
бил неподвижен на легло. Свидетелката Г. К. Т. го
попитала дали я познава, но той не отговорил нищо. Тогава тя се представила и
му казала, че е сестра му, но той отново не реагирал, само се ловял за главата,
което означавало, че има силни болки в главата. Свидетелката Г. К. Т. работела на нощни смени в град С. в
хлебозавода и се наложило да напусне и
да отиде в село Б., за да се грижа за брат си в продължение на два месеца,тъй като съпругата
на ищеца не можела да полага грижи за
децата и за ищеца едновременно . Свидетелката Г. К. Т. хранела и къпела ищеца, а жена му само му сменяла
памперса.Двете жени взели от едни съседи инвалидна количка и го сложили в нея ,за да го разхождат на свеж въздух. Като чувал шума на минаващи
коли ,ищецът изпадал в ужас и паника и
започвал да вика и да пищи. Къщата му се
намирала на главния път и наистина минавали много коли оттам ,което налагало свидетелката
Г. К. Т. бързо да го отвежда в къщи и да затваря врати и прозорци, да пуска пердета, за да шумоизолира, доколкото
това е възможно. Имало вечери, когато ищецът пищял и викал и се налагало да се вика
линейка, която си е от самото село. Дошлите медицински лица идвали , биели му инжекции и му давали успокоителни.
Давали му да пие течен аналгин и антибиотици, които са предписани от лекаря.
След около един месец грижи за него ищецът започнал да пита къде е сестра му и тя тогава започнала да му обяснява, че именно тя е
сестра му.Ищецът се опитвал се да
разкаже какво е станало, но не можел да го направи, тъй като не можел да
говори пълноценно - служел си с отделни думи и с жестове. Свидетелката Г. К. Т. счита ,че здравословното състояние на брат ѝ е
толкова тежко, че не подлежи на подобряване. Счита, че той не е в състояние да
полага труд, с който да се прехранва.
След
катастрофата на ищеца два пъти му е правена операция в Г.. Храни с тръбичка -
има изкуствен хранопровод.В село Б. свидетелката Г. К. Т. го хранела само със супа,защото друго ищецът
не бил в състояние да яде.
Свидетелката излага ,че когато ищецът получавал силни
болки ,той губел зрението си за няколко минути, докато болката отмине.Лекарите
казали на свидетелката Г. К. Т. , че ищецът
трябва да слага слънчеви очила, че дневната светлина е силна и го дразни.
Може да се обобщи,че през периода на възстановяването
си пострадалият изпитвал трайни затруднения и неудобство при обслужването на
ежедневните си хигиеннобитови потребности за период повече от година,че получените
увреждания довели до трайно затруднение на движенията на торса и краката на
пострадалия.Установява се ,че както при физическо усилие, така и в състояние на
покой той все още изпитва редуващи се тъпи и остри болки. Претърпените
продължителни физически болки и дискомфорт се отразили неблагоприятно върху
психическото и емоционално състояние на пострадалия,като дългият период на
трайно и болезнено възстановяване и няколкомесечното обездвижване на торса довели
до непривични за него депресивни и страхови състояния,съпътствани от нервни
изблици, прояви на уплаха, напрегнатост и нарушение на съня.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни ,изготвена от д-р А.П.И.,нач.отд.Съдебна медицина при МБАЛ „С. П.“-гр.Вещото
лице дава заключение ,че К.К. е постъпил
в болница на 24.09.16 г в 23,46 ч.рег.№ 2016-21262,докаран с
линейка от Спешна помощ.По главата,челото и лицето имал многобройни повърхностни
1-2 см наранявания.Лицеви
кости -здрави, няма счупвания на носни кости.Шията е обездвижена в яка.В
областта на долните десни ребра на гръдния кош по срединната мишнична линия при
натиск- болка ,без крепитации,без емфизем под кожата,има дишане в двете
половини на гръдния кош.Дишането е леко отслабено, грубо.Сърдечни
тонове-ритмични.Корем-болезнен,без дефанс.Множество повърхностни охлузвания по
долните крайници,запазени движения,кръвообращение и инервация -запазени.
КТ изследване
на черепа и
шията-не се откриват травматични изменения.КТ на гръдния кош,корема
и малкия таз -вдясно на 10-ти сегмент на белия дроб се забелязва контузионен
участък.В долно задните отдели на гръдния кош има малко течност.В корема липсва
течност и свободен газ.В дясно се виждат коси счупвания на 7 -мо - 12 - то
ребра ,без съществена дислокация /разместване /.По време на лечението е
извършено саниране на раните,профилактика против тетанус ,отказал хирургична
обработка на рани.Пролежал в отделението до 28.09.16 г,когато е изписан в добро
общо състояние,без усложнения,без температура.Насочен за домашно лечение.
Видно от приложени документи за проведено лечение
в Р
Г. ,ищецът е приет на лечение в 1-ва патология гр.А. на 7.05. 18 г с
диагноза -Коремна болка,с показатели за възпалителен процес.Имал диарични
изхождания и повръщания от няколко часа .Консултиран в Клиника по
хирургия,направена аксиална томография на корем -установен краен
илеит/възпаление на черва на границата между тънко и дебело черво/.Започнато
лечение с ципрофлоксацин и метронидазол,при което се подобрил бързо.При
направените изследвания на корема е посочен стент на хранопровода или стомаха
поради предишен опит за самоубийство с каустична течност.Дадени указания за
свободен хигиенно диетичен
режим и следене
чрез редовна колоскопия поради съмнение за идиопаични
възпалителни заболявания на червата.
Вещото лице обобщава ,че не са
налице данни за
застрашаващи живота
състояния,изискващи специализирано лечение .Малкият излив на кръв в гръдната
кухина не е наложил торакоцентеза за източване и необходимост от разгъване на
белия дроб.
Счупването
на ребрата е без съществено разместване,без разкъсване на
междуребрената мускулатура и без проникване в гръдната кухина,без засягане на
вътрегръден орган.Лечението на тази травма изисква щадящи движения,без
натоварване и прием на обезболяващи
средства.Контузията на белия дроб в
дясно не е проявена със затруднено
дишане ,изискващо специализирано лечение.Нараняванията по
кожата на тялото,описани като повърхностни ,без да е посочен
видът им най-вероятно са получени при удари в ръбестите предмети на колата или
от счупени стъкла .В медицинската документация няма данни за контузия на
главата с мозъчно сътресение.Описаните
травматични увреждания се
дължат на удари от
или върху тъп твърд
предмет и такъв
с неравна,ръбеста
повърхност ,както е
възможно нараняванията да са
порезни и по
местоположение и характер
отговарят да са причинени при ПТП.
Нараняванията по кожата са повърхностни и преминават
за срок до 10-15 дни,без да застрашават живота на пострадалия.
Гръдната травма е резултат от директен удар или
блъскане в таблото в предно -задна посока/без обезопасителен колан/ ,при което
се получава такова счупване на ребрата - по средната мишнична линия .Счупените
ребра водят до изпитване на силни болки при движение, дълбоко дишане ,натоварване,за срок,надвишаващ
един месец.
Получените травми изискват по-дълго приемане на
аналгетични/обезболяващи / средства.Причинено е болка и страдание.Причинено е
временно разстройство на здравето,не опасно за живота.Причинено е трайно
затруднение движението на снагата.
Последващото
лечение в Г.
клиника,2 години след
гореописаното ПТП е по повод възпалително заболяване на червата,на фона на
предхождащо увреждане на хранопровода и стомаха,след приемане на корозивно
вещество с цел самоубийство.Това
заболяване не е
в причинна връзка
с пътно-транспортното произшествие.
При
така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд прие за установено следното от правна
страна :
Производството по
делото е образувано по искове, квалифицирани по чл.
432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл.
498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с действащия към датата на
събитието КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове.
Ответникът е направил искане за спиране на
производството поради открито производство по ликвидация на дружеството ,но не
е представил убедителни писмени доказателства в тази насока ,поради което съдът
приема,че следва да разгледа предявения иск по същество.
По делото е установено, че преди подаване на
ИМ ищецът е отправил писмена претенция
по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя.
При спазване изскванията на чл. 380 от Кодекса за
застраховането ищецът неколкократно се опитал да уреди доброволно и
извънсъдебно отношенията си с отговорния застраховател. С молба с вх. № ЗК-6384/02.10.2017
г. той заявил претенция за изплащане на обезщетение за понесените от него
неимуществени вреди. В горната ищецът подробно изложил фактите и
обстоятелствата ,довели до настъпване на ПТП-то. Към молбата били приложени
всички съществени доказателства, установяващи настъпването на ПТП-то и
претърпените от пострадалия неимуществени вреди, както следва:
-Протокол от
оглед на
местопроизшествието на пътно-транспортна злополука №
13000/13538/2016 и номер в дневника на пътните произшествия *********, издаден
от Главно полицейско управление на окръг Пеща Дирекция „Пътна полиция" Отдел
Контрол на автомобилния транспорт
Подотдел „Автомагистрали"- Д.;
-Информация за тежка телесна повреда на лице не
унгарски гражданин вследствие на ПТП, издадена от Главно полицейско управление
на окръг Пеща Дирекция „Пътна полиция" Отдел
Контрол на автомобилния транспорт ,Подотдел
„Автомагистрали" – Д.
-Епикриза от 28.09.2016 г, издадена от Отделението по
травматология в Болница „Г. М. при Обединена болница и Клиника „С. И.и С. Л."
- гр. Б.
-Удостоверение за лечение на лежащо болен в болнично
заведение,издадено от Отделението по травматология в Болница „Г. М." при Обединена
болница и Клиника „С. И. и С. Л. - гр. Б.;
-Справка от базата данни на ИЦ на ГФ за срока на
действието на
Застрахователна полица
№ ВG/28/116001995144 със срок на покритие от 22.07.2016 г. до 21.07.2017 г.
/прекратена на 08.02.2017 г/ със застраховател „З. К. О." КЛОН Б.
- Нотариално
заверено адвокатско пълномощно.
В отговор на заявените претенции, с писмо с изх. №
ЗК6655/10.10.2017 г.по образувана Щета
с № 1720001104000371 ответното дружество изискало допълнителни доказателства с
цел изясняване вината за реализиране на пътнотранспортното
произшествие.В желанието да уреди извънсъдебно претенциите си ищецът подал
повторна молба с вх. № ЗК236/11.01.2018 г., към която била приложена
Съдебно-техническа експертиза по Наказателно производство № 13030/1483-32/2016
на Полицейско Управление - Дабаш при Главна дирекция на полицията на област П.
Въпреки десетмесечния срок, през който ищецът очаквал
изплащане на застрахователно обезщетение, към момента на подаване на исковата
молба не е постъпил отговор или плащане от ответното дружество.
Доколкото уреденото в КЗ производство по
искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е
изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът намира, че за ищеца се е
открила възможността да предяви всичките си претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със
сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск
черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност
фактът, че лекият автомобил ,в който се е движел ищецът , е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност", обективирана в полица № ВG/28/116001995144 със срок на
покритие от 22.07.2016 г. до 21.07.2017 г. /прекратена на 08.02.2017 г/ по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите , както и
валидността ѝ към датата на произшествието също не са предмет на спор
между страните по делото, поради което застрахователят е материалноправно
легитимирана страна по прекия иск.
Доколкото не е налице влязла в сила присъда,
обвързваща гражданския съд, настоящият състав на съда дължи произнасяне по
механизма на ПТП и определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат
.От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
механизма на ПТП ,който е описан по-горе в мотивите ,като лицето,виновно
причинило вредоносният резултат, е водачът на МПС ,в което се е движел ищецът.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице е
основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с претърпените
от него болки , страдания и негативни
изживявания, последица от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка
между деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма, при
реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП водач
при ответника - застраховател по време на настъпването на застрахователното
събитие и на второ - осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на застрахователното
правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите, причинени на трети лица
от водача на застрахованото превозно средство.
Предвид характера и интензитета на
причинените на ищеца значителни морални
болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД Видинският
окръжен съд намира, че за възмездяване
на претърпените от него неимуществени
вреди справедливият размер на обезщетение е 50 000 ,като този размер на обезщетение е от естество
да репарира негативните емоционални преживявания и физически страдания на ищеца
.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна
практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При анализа на
всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на
здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в
резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това;
съобразявайки сравнително младата възраст на
пострадалия; продължителността и степента
на претърпените болки и страдания ,които
продължават и към настоящия момент след близо три години след ПТП , причинените
неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм,
невъзможност да бъде полаган труд, продължаващия страх и при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество
решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р
№1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012
г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на
ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо
претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 50 000 00 лв. Съдът отчита ,че след получената травма ищецът е
изпаднал в изключително тежко здравословно състояние :
–в продължение на няколко месеца е бил на легло в
безпомощно състояние и в невъзможност да осъществява сам физиологическите си
нужди;
-в продължение на няколко месеца е бил в състояние на
тежка ретроградна амнезия ,като не е
можел да разпознава дори най-близките си ;
-изпаднал в състояние на тежка депресия ,довела до
суициден опит ;
-напълно е загубил трудоспособността си и възможността да полага грижи за издръжката
на семейството си .Следва да се отчете ,че ищецът е осигурявал прехраната си чрез
полагането на тежък физически труд и че
здравословното му състояние не му позволява да полага именно такъв труд .Ищецът
не разполага с нужните образование и квалификация за полагането на умствен
труд,който да изисква по-малко физическо напрежение .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ
НА СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на
дължимото обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, следва да изходи от указанията ,
дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2
от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д. № 525/2008 г.,
решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от Постановление
№ 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на
резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат
разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да
действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009
г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. се
приема,че за да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице
само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче,
фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в
пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от
злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на
всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
По делото е депозирано заключението на медицинска
експертиза (л.26-29 от делото ) ,като на вещото лице е възложена задача вещото лице
да вземе отношение по въпроса може ли с експертни средства
да се установи
въз основа на нараняванията на К.К. дали е използвал
предпазен колан и ако не е, тогава експертът да се произнесе как биха се
оформили нараняванията на пострадалия, ако по време на катастрофата е бил с
предпазен колан.Вещото лице дава заключение ,че въз основа на нараняванията на
пострадалия К.К. не може да се определи такова нараняване, което да бъде
предотвратено с употребата на предпазен колан.Пътувайки на предната седалка,
дори и да пътува в положение, в което предпазният колан е поставен, би се
стигнало до същите наранявания,т.е.
нараняванията не могат да се съотнесат към употребата или липсата на предпазен
колан .Съдът изцяло приема заключението на вещото лице ,тъй като ,видно от доказателствата по делото
,ударът на лекия автомобил „Фолксфаген пасат“ върху лекия автомобил ,в който се
е движел ищецът ,е почти перпендикулярен
,нанесен отстрани ,поради което предпазният колан не играе никаква защитна
функция .
Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос
на ищеца във вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като
съпричиняване, не се установява.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на задължителната
съдебна практика на ВКС / Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. /отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението би следвало да бъде начислена
от по принцип от датата на увреждането ,но КЗ съдържа специални разпоредби -чл.
429, ал. 2 и ал.
3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите
за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.Следва да се съобрази разпоредбата и на Чл. 380 КЗ ,по силата на която лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура. Застрахователят извършва плащането на застрахователното обезщетение по
предоставената по ал. 1 банкова сметка ***лен от застрахователя, или по съдебен
ред. Промяната на банковата сметка обвързва застрахователя само след като той
бъде изрично и писмено уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен
процес. Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал.
1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В настоящия случай по делото липсват каквито и да било
данни ищецът да е посочил банкова сметка *** ,включително и до приключването на
съдебното дирене ,поради което Окръжен съд-В. приема ,че ответното дружество не
е изпаднало в забава и не дължи законна лихва поради посочените по-горе
законови разпоредби.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото "З. К. О. АД, К., с адрес на управление
гр. Н., ул… регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № 71103,
действащ на територията на Р. Б. чрез своя представител "З. К. О.- КЛОН Б."
КЧТ, ЕИК:. със седалище и адрес на управление: гр. С…следва да бъде осъдена да
заплати на адв.П. В. Р.от Адвокатска колегия гр.С. с адрес на кантората гр.С.,ул..
сумата от 2 930 лв.адвокатско възнаграждение ,платимо на основание Чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата.
На основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът "З. К. О. АД, К. с адрес на управление
гр. Н., ул..регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № 71103,
действащ на територията на Р. Б. чрез своя представител "З. К. О. - КЛОН Б."
КЧТ, ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр. С. 1404, район.. следва да
бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на държавата 2000
лв. държавна такса и 300 лв.за
възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното и на основание Чл.432 Кодекса за
застраховането Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З. К. О." АД, К., с адрес на управление
гр. Н. ул… регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № 71103,
действащ на територията на Р. България чрез своя представител "З. К. О.-
КЛОН Б." КЧТ, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр. С. което е
отговорно спрямо застрахования Д. П. А. с ЕГН ********** -водач на лек
автомобил марка лек автомобил „Опел Астра" с рег. № Т… съгласно
Застрахователна полица № ВG/28/116001995144
със срок на покритие от 22.07.2016 г. до 21.07.2017 г. /прекратена на
08.02.2017 г/ по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., с ЕГН **********,
сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди
лева), съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
претърпените телесни увреждания от ПТП възникнало на 24.09.2016 г., около 21,05
часа, на територията на Република У., на автомагистрала М5 в участък 47+000 км,
в посока Б. -Сегед, като иска до пълния
му размер от 80 000 лв.ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
присъждане на законната лихва върху главницата ,считано от датата на изтичане на тримесечния срок от
отправяне на претенцията до ответника (02.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "З.
К. О." АД, К. с адрес на управление гр. Н., ул. .. регистрирано в Търговския
и фирмен регистър на Р. К. под № 71103, действащ на територията на Р. Б. чрез
своя представител "З. К. О. - КЛОН Б." КЧТ, ЕИК:.. със седалище и
адрес на управление: гр. С.. да заплати на адв.П. В. Р. от Адвокатска колегия
гр.С.с адрес на кантората гр.С.. сумата от 2 930 лв.адвокатско възнаграждение
,платимо на основание Чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
На основание Чл.78 ал.6 ГПК ОСЪЖДА "З. К. О." АД, К., с адрес на управление
гр. Н. ул…, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № 71103,
действащ на територията на Р. Б. чрез своя представител "З. К. О.- КЛОН Б."
КЧТ, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на държавата 2000 лв. държавна такса и 300 лв.за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :