Р е
ш е н
и е № 272
гр. Н., 10.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Н., 4 състав, в
публично съдебно заседание от 02.08.2018 г., в състав: районен съдия Петина
Николова, при секретар Н.Костадинова, като разгледа докладваното от съдия
Николова гр.д. № 868 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е молба с правно основание чл.26 във вр. с
чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето.
В нея
молителят Дирекция “Социално подпомагане” гр. Н., представлявана от Директора В.
Е. Н. сочи, че детето К.С.С., с ЕГН ********** е
временно настанено в професионалното приемно семейство на Г.Г.И.
и И.М.И. *** на основание чл.3
ал.1 т.2 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, до окончателното решаване на случая по съдебен
ред. Детето К.С.С.
било от родители – майка: Ф.И.Н., и баща С.С. С. по
акт за раждане. Родителите имали родени 9 деца, три от които са починали. През
м. януари 2016 г. майката изоставила децата си и от тогава била в неизвестност,
а бащата декларирал невъзможност да се грижи за най-малкото си дете и то било
изведено от семейството /впоследствие вписано в РДПО и понастоящем осиновено/.
Реално бащата не успявал да полага адекватни грижи за останалите в семейството
5 деца. Същият бил безработен, единствените му доходи били от получаваните
месечни помощи, които получавал за децата, върху които имал родителски права.
Малолетните били неглижирани, живеели при лоши
хигиенно-битови условия, не се задоволявали базисните им потребности. На
23.03.2017 г. спрямо петте деца била предприета мярка за социална закрила и те
били изведени от семейната среда. Със Заповед № ЗД/Д-Н-НП-022/23.03.2017 г. на
Директора на ДСП град Н., детето К. било настанено в приемното семейство на Г.Г.И. и И.М.И. ***. Предприетата мярка била потвърдена по
съдебен ред с Решение №150 от 26.05.2017 г. на НПРС, ВЗС на 10.06.2017 г. за
срок от една година. Предвид изтичане срока на това решение, молителят моли
съда да постанови решение, с което да настани детето К.С.С.
в семейството на професионалните приемни родители Г.Г.И.
и И.М.И. *** за срок от 2 години, както и да постанови ползването на социална
услуга „Заместваща приемна грижа“.
Назначеният
особен представител на детето – адв. С.Т. *** изразява становище, че молбата е
основателна и в интерес на детето е същата да бъде уважена.
Приемните
родители Г.Г.И. и И.М.И. на съдебното заседание също
изразяват съгласие да се грижат за детето.
Бащата
на детето – С.С.С., не се явява в съдебното
заседание.
Майката
на детето - Ф.И.Н. се явява в съдебното заседание и изразява желание да полага
грижи за детето си в семейна среда.
Като съобрази всички приложени
по делото писмени доказателства, и като взе предвид и изявленията на
участниците в производството, съдът счете за установено от фактическа и правна
страна следното:
Детето
К.С.С. е роден на *** *** и е с родители: майка Ф.И.Н.
и баща С.С. С., което е видно от представеното по
делото заверено копие от удостоверение за раждане от *** *** въз основа на акт
за раждане №***г.
Родителите
имали родени 9 деца, три от които са починали. През м. януари 2016 г. майката
изоставила децата си и от тогава била в неизвестност, а бащата декларирал невъзможност
да се грижи за най-малкото си дете и то било изведено от семейството
/впоследствие вписано в РДПО и понастоящем осиновено/. Реално бащата не успявал
да полага адекватни грижи за останалите в семейството 5 деца. Същият бил
безработен, единствените му доходи били от получаваните месечни помощи, които
получавал за децата, върху които имал родителски права. Малолетните били неглижирани, живеели при лоши хигиенно-битови условия, не
се задоволявали базисните им потребности. На 23.03.2017 г. спрямо петте деца
била предприета мярка за социална закрила и те били изведени от семейната
среда.
С Решение №150 от 26.05.2017 г. на НПРС, ВЗС на 10.06.2017 г. за срок
от една година К. е настанен в професионалното приемно семейство на Г.Г.И. и И.М.И. ***. Срокът на това настаняване е изтекъл,
очевидно не са възникнали предпоставки за реинтегриране
на детето, поради което по отношение на
същото, Дирекция „Социално подпомагане” гр. Н. е предприела мерки за закрила
чрез последващо настаняване в същото професионално приемно семейство до
произнасяне от съда с решение.
От изслушването на майката се установи, че тя има сключен брак с турски
гражданин, който отглежда двете си деца. Самата тя очаква дете от него. Към
момента със съпруга си живеят в гр. И. , но планират да се преместят в по-малък
град близо до И., където той притежавал къща, защото там било по-спокойно място
за отглеждане на децата. Съпругът й работел и тя счита, че ще имат средства да
отглеждат всички деца заедно – неговите и нейните.
По
делото се установи, че К. не желае да живее с майка си, не желае да говори с
майка си, което показва,ч е връзката между майката и детето е нарушена.
Съдът като изслуша изявленията на заинтересованите страни, социалния
работник, обсъди изложеното в приетия като писмено доказателство по делото
социален доклад, намира, че в
семейството на Г.Г.И. и И.М.И.
*** за К. са осигурени
необходимите жилищно-битови и хигиенни условия, за детето се полагат
необходимите грижи, свързани с образование, здравеопазване, сигурност, налице е
силна емоционална връзка между дете и
приемен родител.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде
отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде
настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и тези причини
законодателят изчерпателно е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия закон.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДетето
предвижда, че може да бъде настанено извън
семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите,
когато се налага спешното му извеждане.
От
доказателствата по делото се установи, че бащата не се намира в страната и
макар да е подал молба за реинтеграция – не е предприел конкретни стъпки в тази
насока. Майката също желае да полага грижи за К.. За интеграция в нейното
семейство обаче е необходимо проучване, което отнема период от една година след
подаване на молбата. Освен това, за да изведе децата зад граница, успоредно с
проучването от ДСП, тя трябва да заведе дело, с което да получи родителските
права и да получи разрешение да изведе децата без съгласието на бащата, тъй
като той няма да даде такова. Това също отнема време и изисква активност от
нейна страна в бъдеще. Към момента тя не е в състояние да докаже, че може да
поеме незабавно грижите за децата, а в частност и за К.. Още повече, че
връзката й с К. е прекъсната. Това налага спрямо детето да бъде взета мярка за
закрила.
Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от ЗЗДет, като съдът при определяне на адекватната мярка
следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да
определи мярка „настаняване в семейство на роднини или близки”, “приемно семейство”
или „настаняване в специализирана институция”, спазвайки този ред, освен ако
това не е в интерес на детето, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4, изр.
второ от ЗЗДетето. От доказателствата по делото се
установи, че към настоящия момент няма роднини, които могат да поемат грижата
за детето. С оглед на това обстоятелство, съдът намира, че за детето К.
най-подходящата мярка за закрила би била следващата след „настаняване в
семейството на роднини и близки”, а именно „настаняване в приемно семейство“. В
професионалното приемно семейство на Г.Г.И. и И.М.И. *** се
полагат адекватни грижи за детето, затова съдът счита, че и за напред, а именно
за срок от 2 години, то следва да се настани
в това професионално семейство. В това време майката ще успее да
отговори на условията необходими за реинтеграция на детето и да възстанови
връзката си с него. Поради така изложеното,
молбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Съдът следва да
постанови и детето да ползва социалната услуга „Заместваща приемна грижа”, в
предвидените в нормативните документи случаи.
Предвид горното и на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДетето, съдът
Р Е Ш И :
ВЗЕМА по отношение на детето К.С.С., с ЕГН **********,
с родители: майка Ф.И.Н., с ЕГН ********** и баща С.С.
С., с ЕГН **********, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА „настаняване в приемно семейство”,
като го НАСТАНЯВА в професионалното приемно семейство на Г.Г.И., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН ********** *** ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, считано от
влизане на решението в сила.
РАЗРЕШАВА,
съгл. чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, да се предостави
от отдел “Закрила на детето” към ДСП гр. Н. на детето К.С.С., с ЕГН **********, социална услуга - “Заместваща приемна грижа” за срока на настаняването.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ШУМЕНСКИ
окръжен съд в седмодневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................................
Петина
Николова