№ 1442
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Ралица Димитрова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000501107 по описа за 2022 година
Производството е образувано реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 6188/ 4.02.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на
ответника ЗД„ БУЛ ИНС“ АД, град София срещу Решение № 933 от дата
21.01.2022 г. на Софийски градски съд, ГО I- 21 състав по гр.д.№ 7142/ 2021
г. в частта, с която предявеният срещу него иск по член 432, ал.1 от КЗ е
уважен за горницата над 12 500 лева до 50 000 лева.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липсата
на принос на ищцата за настъпването на вредите и за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди като изведени при
допуснати нарушения на процесуалния и материалния ( член 51,ал.2 и член 52
от ЗЗД ) закон и несъответствие с доказателствата от автотехническата
експертиза и медицинската документация. Поддържа доводи,че приносът се
равнява на поне 50 % и адекватното при неотчетен принос обезщетение е
25 000 лева.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата Р. И. Б. от град Пирдоп
1
отговаря, че жалбата е неоснователна с доводи, че са доказани получените
увреждания, не е доказано съпричиняване и присъденото обезщетение не е
завишено по размер .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, доводите в отговора на първоначалната въззивна жалба и съобразно
член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и
правилно .
Предявен е пряк иск по член 432,ал.1 от КЗ от Р. И. Б. срещу ЗД „ БУЛ
ИНС“ АД, град София - застраховател по задължителна застраховка „
Гражданската отговорност “ на автомобилистите на деликвента - водач на
лек автомобил „ Мерцедес Ц 200“ с рег. № ******** - М. А. З. , за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 80 000 лева, ведно със
законна лихва от 16.12.2020 г. – дата на предявяване на застрахователната
претенция - при твърдения, че те са настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие на 28.08.2020 г. в град София на пешеходна
пътека на „ Т- образно кръстовище “ на бул. „ 8-ми декември“ и улица „
Димитър Стефанов“ и че застрахованият водач не е пропуснал пресичащата
от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка, тя паднала при
удара и получила травматични увреждания : счупвания на тазов пръстен на
кръстна кост и на напречен израстък на опашна кост , разкъсно контузни рани
и охлузвания с кръвонасядания в областта на ляво рамо и предмишницата ,
дълбоки охлузвания в областта на лявата лопатка и левия лакът и натъртване
на лява китка.
В отговора на исковата молба ответникът – въззивник е направил
възражения, две от които са : срещу размера на претендираното обезщетение
като завишен и несъответен на получената травма на таза, която според
ответника е лека и обуславя завършването на оздравителния процес за около
3 – 4 месеца и за съпричиняване на вредите от ищцата при твърдения, че
предприела пресичане на пътното платно, без да се съобрази с посоката и
скоростта на движение на застрахованото МПС и е могла да избегне ПТП.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера от 50 000 лева след
като е приел, че на толкова възлиза справедливото обезщетение и че
възражението на ответника по член 51,ал.2 от ЗЗД не е доказано. Решението е
влязло в сила в частта, с която искът е уважен до размера на 12 500 лева и
2
относно началната дата на присъдената законна лихва - 16.10.2020 година .
Със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите отговорността
на застрахователя факти за : деликтно поведение на застрахования при
ответника по иска водач; твърдените в исковата молба увреждания на ищцата
без едно - контузия на лява китка ; причинно- следствената им връзка с ПТП –
то ; възникване в полза на ищцата на вземане за обезщетяването на
неимуществените вреди в размера от 12 500 лева. Със задължителното за
граждански съд споразумение от 4.06.2021 г. по н.о.х.д.№ 6771/2021 г. по
описа на СРС, НО, 21- ви състав, имащо значение на присъда, деликвентът М.
З. е признат за виновен за причиняването на ПТП и на средна телесна повреда
на ищцата- престъпление по член 343,ал.3, пр. последно ,б.“а“ , пр.2 във
връзка с ал.1, б.“ б“ ,пр.2 във връзка с член 342,ал.1,пр.3 от НК.
С оглед оплакванията във въззивната жалба и доводите в отговора на
същата пренесена пред въззивната инстанция е частта от спорния предмет-
относно обстоятелството за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата и обстоятелствата, релевантни за преценката дали за ответника е
възникнало задължение да й заплати на обезщетение за неимуществени вреди
в размера на горницата над 12 500 лева до 50 000 лева при отчитане на
съпричиняване .
От заключението на вещото лице по съдебно- автотехническата
експертиза е установено по отношение на механизма на ПТП,че лекият
автомобил се е движел на 28.08.2020 г. около 19 часа при добра видимост и
сухо платно в посока от бул. „ Климент Охридски“ към ул.„ Академик
Стефан Младенов “ в лявата пътна лента със скорост от 40 км/ч, въззиваемата
– пешеходка е предприела пресичане на сигнализираната пешеходна пътека в
района след кръстовището с ул.„ Димитър Стефанов “, от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на автомобила и е изминала между 4,5 и 5,0
метра в ляво от десния край на платното за движение. При липса на обекти,
които да ограничават видимостта на участниците в ПТП един към друг,
пешеходката е била видима за водача от момента на навлизането й в платното
за движение, в който автомобилът се е намирал на отстояние от 26 – 32 метра
и е била извън опасната му зона за спиране от 19 метра. Приближавайки
пешеходната пътека, водачът намалил скоростта до 25 км/ч, но не реагирал
своевременно с аварийно спиране. Последвал удар с предната дясна зона на
3
автомобила отляво на тялото на пешеходката. То било качено на предния
капак, след спирането на автомобила било отхвърлено напред и надясно
спрямо посоката на движение на автомобила и паднало на терена след
пешеходната пътека. Според вещото лице произшествието е било
предотвратимо както от водача, който при своевременното възприемане на
пешеходката и предприемане на адекватна реакция с аварийно спиране е
могъл да го осъществи преди мястото на удара, така и от пешеходката Б., ако
не е навлязла на платното за движение.
Според свидетелствата на виновния водач М. З. при наближаване на
пешеходната пътека намалил скоростта; без да има ясен спомен възприел
ищцата, че била спряла на пешеходната пътека, „ на тротоара към нея “ на
около 15 метра от автомобила и после тръгнала да пресича, но той не спрял,
защото слънцето му пречело и не я видял. Въззивният съд преценява
показанията на З. с оглед заинтересоваността му като участник в събитието,
за което свидетелства. Те противоречат на заключението на съдебно -
автотехническата експертиза, че пешеходката е била видима за свидетеля от
много по – голямо разстояние ( 26 – 32 метра ) в момента, в който е стъпила
на платното за движение и че ударът е настъпил в участъка на пешеходната
пътека, разположен по широчината на платното за движение на 4,5 – 5,0
метра вляво от десния край на платното за движение. Това изключва
навлизането й на платното за движение да е било внезапно и несъобразено с
приближаващия автомобил. Въззивникът – ответник не е обосновал
възражението си по член 51,ал.2 от ЗЗД с посочения от свидетеля З. факт, че
пострадалата спряла на пешеходната пътека.
С приетото по делото заключение от 13.12.2021 г. по
съдебномедицинската експертиза се установява,че въззиваемата Б. е приета за
тридневно лечение от 28.08.2020 г. до 31.08.2020 г. в Клиниката по ортопедия
и травматология на МБАЛ „ Света Анна “ по установени : счупване на дясна
кръстна кост, счупване на напречния израстък на опашна кост в ляво,
охлузвания по външна и задна повърхности на ляво рамо и странична
повърхност на ляв лакът , При изслушването му в съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че получената фрактура на кръстната кост е без разместване,
но за нея е приложено оперативно ( мануално) закрито
наместване. По време на престоя в болницата и последвалия период на
4
постелен режим за около 40 дни въззиваемата се е нуждаела от чужда помощ
в ежедневното си обслужване. Всяко от двете счупвания в областта на таза е
самостоятелна причина за болки и дискомфорт,в т.ч. при лежане по гръб.
Възстановителният период за счупването на опашната кост е по – кратък и
протича без нарушение на функциите на долните крайници, но
възстановителният период за счупването на кръстната кост е съпроводен с
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок не по –
малък от 5-8 месеца. Остатъчни последици от увреждането са болки в
долните крайници при претоварване и в областта на таза при застудяване,
както и два броя участъци с траен характер, за цял живот – един с
хиперпигментация по външна повърхност на лява мишница и един с
депигментация по външна повърхност на ляв лакът. Към датата на
освидетелстването на въззиваемата от вещото лице функцията на долните й
крайници е възстановена .
Според свидетелствата на А. Е. А. след ПТП – то въззиваемата била на
легло за около месец, зависима от грижите на майка си изцяло. После
започнала да се изправя, да ходи с чужда помощ, но куцала и към шестия
месец. Контузията й попречила да навлезе като професионален състезател по
планинско бягане и лека атлетика в състезателна форма и през 2021 г. При
тренировки, макар и леки, както и при застудяване личало,че усеща болки в
тазобедрената част.
При така приетото за установено от събраните по делото доказателства
въззивният съд прави следните правни изводи по спорните по делото въпроси
: удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
да се преценяват конкретни факти като характера и степента на увреждането;
обстоятелствата, при които то е получено; вредоносните последици ; тяхната
продължителност и степен на интензитет ; възраст на увредения и
обществено – икономическите условия в страната към датата на увреждането,
израз на които са нормативно определените лимити на отговорността на
застрахователите.
В конкретния случай въззивният съд отчита характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищцата, която на 20 – годишна възраст към
датата на ПТП е получила две счупвания на таза и дълбоки охлузвания по
5
ляво рамо и ляв лакът; причинените й от всяко от двете счупвания болки и
неудобства от физическо естество; търпенето на болки с по – голям
интензитет през първия месец; причиненото от счупването на кръстната кост
затруднение в движението на долния крайник за период от почти половин
година и наличието на остатъчни последици : двата белега с траен характер и
болковия синдром. Анализът на горните обстоятелства и отчитането на
конкретните икономически условия в страната към средата на 2020 г.
мотивира въззивния съд да приеме, че дължимото обезщетение за
причинените от застрахователното събитие увреждания на здравето на
ищцата възлиза в размер на 50 000 лева, на колкото е определено от
първоинстанционния съд. То отговаря на законовия критерий за
справедливост по член 52 от ЗЗД и не води до неоснователно обогатяване на
пострадалото лице .
Въззивният съд намира, че въззиваемата е осъществила пресичане на
сигнализираната пешеходна пътека при липса на допуснати нарушения на
член 113,ал.1,т.1 и член 114,т.1 от ЗДвП, както и че това нейно поведение не
е способствало за настъпване на вредоносния резултат. Следователно
съпричиняване по смисъла по член 51,ал.2 от ЗЗД няма и обезщетението не
следва да се намалява. Уважаването на иска по член 432,ал.2 от КЗ до размера
от 50 000 лева е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава
решението в обжалваната част .
За оказаната на въззиваемата във въззивното производство безплатна
адвокатска защита при условията на член 38, ал.1 от ЗА пълномощникът й
има право на адвокатско възнаграждение според обжалвания интерес от
37 500 лева и в размер, определен по член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – от
3 650 лева , но не повече от поисканото в размер от 1 655 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 933 от 21.01.2022 г. на Софийски градски
съд, ГО I- 21 състав по гр.д.№ 7142/ 2021 г. в частта, с която ЗД „ Бул
инс“ АД , град София, ул. „ Джейимс Баучер“ № 87 е осъдено да заплати на Р.
И. Б., ЕГН: ********** от град ***, ул. „ ***“ № ** сумата в размер от 37 500
6
( тридесет и седем хиляди и петстотин) лева , съставляваща горницата над
12 500 до 50 000 лева , застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени от телесно увреждане при пътнотранспортно
произшествие, причинено противоправно и виновно от М. А. З. на 28.08.2020
г. в град София, ведно със законната лихва от 16.10.2020 г. по предявения иск
по член 432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „ Бул инс“ АД , град София да заплати на адвокат П. И.
Г. от САК адвокатско възнаграждение по член 38, ал.2 от ЗА в размер от
1 655 ( хиляда шестстотин петдесет и пет ) лева .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението му до
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7