№ 1322
гр. Русе, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520106253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ за заплащане на обезщетение по
чл.221, ал.2 КТ.
Ищецът ”Тони-Русанов” ЕООД, представлявано от Стефан Димитров Русанов
твърди, че с Я. В. Й. имали сключен трудов договор № 232/16.09.2021г., по силата на
който ответникът приел да работи на длъжността „готвач" в търговски обект
„Винарна" TAПAC, находяща се в гр.Русе, ул."Ганчо Карамаждраков" 2, с начало на
изпълнение - 16.09.2021 г., при осемчасов работен ден и основно възнаграждеине в
размер на 800 лева. Впоследствие на 06.10.2021 г. Я. Й. не се явил на работното си
място, което обстоятелство било установено от прекия му ръководител. На 11.10.2021
г. било изпратено уведомление до ответника, изх.№ 51/11.10.2021 г., с което били
поискани обяснения, като същият бил уведомен и за започнала процедура за
дисциплинарно производство срещу него. Уведомлението било изпратено на адрес:
с.К., общ.С.П., обл.Русе, ул."Т." № 6 с „Български пощи“ и получено от сестрата на Я.
Й. - В. В.а, на 14.10.2021 г. След изтичането на двудневния срок за обяснения, ищецът
издал Заповед № 200/ 18.10.2021 г. за прекратяване трудовото правоотношение с
ответника на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради неявяване на работа повече от
два дни без уважителни причини за отсъствието си. Заповедта била изпратена на
горепосочения адрес и също била получена от сестрата на ответника на 26.10.2021 г.
Тъй като не бил уговорен срок за предизвестие в трудовия договор, предвиденият в КТ
бил минимум 30 дни. Брутното трудово възнаграждение на ответника било в размер на
800 лева.
1
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което Я. В.
Й. да бъде осъден да му заплати сумата от 800 лв., представляваща обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва и направените съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло иска по основание и
размер. Твърди, че не е спазена процедурата по КТ при налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Съобщенията и заповедите за налагане на дисциплинарното
наказание, както и на заповедта за прекратяване на трудовия договор, не били връчени
лично на лицето. Работникът се е намирал и сега бил в чужбина. Връчването, според
обратната разписка, на сестрата Виржиния било незаконосъобразно, тъй като тя не
била член нито на семейството, нито на домакинството на този адрес. Не били
изслушани и приети обясненията на работника, нито му била дадена възможност да се
защити лично или чрез съда. Заповед № 199/ 18.10.21 г. не била влязла в сила. Като
основание на иска се сочели факти и обстоятелства по чл 221, ал.2, изр.1 от КТ, като се
твърдяло, че няма уговорен срок. Такъв имало и за изпитване, и за прекратяване на
договора. Изпитателният срок бил 6 месеца. Ответникът работил по-малко и от месец.
Трудовият му договор било предвидено да стане безсрочен, но към момента на
прекратяването му това не било станало. Поради това и претенцията можела да бъде
само според изр. последно от ал.2 на чл.221 КТ. Работодателят имал право на
обезщетение за вредите, ако има такива.
Ответникът оспорва като незаконосъобразни както заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, така и заповедта за прекратяване на трудовия
договор, която се основава на нея, по съображенията, посочени по-горе. Оспорва и
подписите с думи и съкратени върху приложените 2 бр.обратни разписки с вписан за
получател Виржиния В.а. Визуално съкратените подписи силно се различавали един от
друг, а почеркът на лицето, изписало името Виржиния В.а, съвпада с почерка на
попълнилия изпращач на обр.разписка с дата 27.10.22 на клеймото вдясно.
Моли иска като неоснователен и недоказан да бъде изцяло отхвърлен, ведно със
законните последици.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Страните били в трудово правоотношение по силата на трудов договор
№ 232/16.09.2021 г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ - за
неопределено време, със срок за изпитване в полза на работодателя, при 8
часово работно време и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 800 лв. Съгласно чл.6 от договора, срокът на предизвестието за
прекратяването му е 30 дни и за двете страни.
До ответника е изпратено уведомление чрез „Български пощи“,
получено от неговата сестра – Виржиния В.а на 14.10.2021 г., за открита
2
процедура по налагане на дисциплинарно наказание за неявяването му на
работа от 06.10.2021 г. до 11.10.2021 г., като му се дава 2-дневен срок за
даване на писмени обяснения.
Със Заповед № 200/18.10.2021 г. на управителя на „Тони-Русанов“
ЕООД, гр.Русе, трудовият договор с Я. Й. е прекратен на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. Заповедта е връчена
отново на адреса на ответника на 26.10.2021 г. чрез сестра му Вержиния В.а.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца представя разписка, от
която е видно, че чрез системата Изи Пей ответникът на 08.08.2023 г. е
заплатил в полза на Тони Русанов сумата от 100 лв. с основание „вноска по
гр.д.№ 6252/2022“.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи:
Трудовите правоотношения между страните са прекратени поради
наложено на Я. Й. дисциплинарно наказание „уволнение”. Особеният
представител на ответника излага възражения, че съобщението за започнато
дисциплинарно производство и заповедта за прекратяване трудовия договор
на Й. не са му връчени лично, тъй като той се намира в чужбина, поради това
и заповедта не е влязла в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ, заповедта за дисциплинарно
наказание се връчва срещу подпис на работника, като се отбелязва датата на
връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника
работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване,
когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
В настоящия случай работодателят е изпълнил цитираната правна
норма, като е връчил книжата по образуване на дисциплинарното
производство и по налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ на
едиствения регистриран и познат адрес на Я. Й. именно по предвидения в КТ
начин – с писмо с обратна разписка, изпратено чрез „Български пощи“, което
безспорно се установява от представените по делото известия за доставяне.
Писмата са получени от сестрата на ответника-Виржиния В.а срещу подпис.
Обстоятелството дали работникът или служителят е
променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел
действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. Без
значение е и дали връчването по пощата е извършено лично на него.
С достигане на изявлението на посочения от работника или
служителя адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на
заповедта и изявлението му е породило правно действие (в този смисъл
вж. Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 35 от
7.05.2012 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 39 от 27.02.2017 г. на ВКС, III г.о.).
Предвид горните съображения, съдът намира, че в настоящия случай
заповедта за уволнение на ответника му е връчена на 26.10.2021 г. и като
необжалвана е породила правното си действие. В този случай работникът
дължи на бившия си работодател обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестие, тъй като договорът между
3
страните е безсрочен /чл.221, ал.2 КТ/. В конкретния случай уговореният
между страните срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение е месечен. С оглед на това дължимото от Я. Й. на бившия
си работодател обезщетение е в размер на 800 лв. Предвид заплатените 100
лв. от него след завеждане на делото, искът следва да се уважи до сумата 700
лв., ведно със законна лихва от 06.12.2022 г. до окончателното й плащане, а
над нея до претендираните 800 лв. претенцията следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ГПК в тежест на ответника са и направените от
ищеца деловодни разноски в общ размер 550 лв., съгласно списък на
разноските, от които 50 лв. заплатена държавна такса, 300 лв.
адв.възнаграждение и 200 лв. депозит за особен представител.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. В. Й., с ЕГН **********, от с.К., общ.С.П., обл.Русе, ул.“Т.“ 7, да
заплати на „Тони-Русанов“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, пл.“Дунав“ 2, представлявано от управителя Стефан Димитров
Русанов, обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 700 лв., ведно със законната
лихва, считано от 06.12.2022 г. до окончателното й заплащане, както и 550 лв.
деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 700 лв. до претендираните 800
лв. като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4