Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.11.2019г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 14 октомври
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 2532,
по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно осн. чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, кумулативно съединен с иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора,
чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че осъществява основно дейност по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко войвода”,
Община Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел.
енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на
управление 4000 гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява
дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Ищецът твърди, че през периода от 23.06.2015г. до 22.07.2015г. „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата от 1723.44лв. по
фактура №**********/31.07.2015г., представляваща такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „Капитан петко войвода” намираща се в общ. Тополовград:
Изрично отбелязва, че по посочени по-горе фактури ищецът е заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и
същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочените по-горе суми, са измерени и отчетени при измерване на
електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното
устройство е разположено в ЗРУ 20 KV в Помпена станция „Орешник". Счита, че измерването по този начин,
и конкретно на това място, е незаконосъобразно, и води до начисляване за
заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР,
цената която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента -
цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата
нормативна уредба за процесния период,
мрежовите услуги се заплащат върху използваната ел.енергия, съгласно
показанията на СТИ в местата за измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т.1,2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.
При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116,
ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ
наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплаща
от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В конкретния случай за ПС „Капитан Петко войвода, границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца е Подстанция „Тополовград” 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод
„Венеция” 20 kV. Този електропровод е с
дължина от около
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград” 20 kV и Електропровод „Венеция” 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко
войвода”.
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е
отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на
изпратено от първия ответник писмо, дружеството ищец е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод
„Венеция”/;
-Извод „Рила”
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
Отбелязва, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в
писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция”
това не е сторено.
Във връзка с това от ищеца било изпратено и следващо Писмо изх. №
2013/05.12.2008г., с което отново изрично било посочено, че желае да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК” с. Орешник
-ИТ № 2939033 „ВиК” с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”/с.Кап. Петко Войвода.
На това искане на ищеца ответникът изпратил Писмо изх. №
01/09.01.2009г., с което уведомява, че следва ищецът да му предостави документи
за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция”. Това искане счита за необосновано, тъй като още с
Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството ищец е изпратило по отношение на
електропровод „Венеция” всички необходими документи.
Сочи, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик
Електропровод „Венеция” 20 kV, на Помпена станция „Кап.
Петко войвода”, и на намиращите се в тях
ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността
на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството ищец е
собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да
се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнява задълженията си и
продължава за измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период вместо на ниво средно напрежение.
Ищецът намира за безспорно, че е собственик на Електропровод „Венеция”
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Кап. Петко войвода” и на
намиращите се в тях ЗРУ.Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г.,
когато са включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на
дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995Г. на Кмета на Община
Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се
предоставя на „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на
основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството ищец. За тези
обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
Счита, че в случай, че „ЕВН България Електроразпределение” АД бе
изпълнило законовите си задължения и бе уважило искането на ищеца за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД такса за пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „Кап. Петко войвода”, ИТ № 2939033, нямало да бъде дължима и
съответно – заплатена, а дължима би била такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект средно напрежение. Счета, че ако се установи,
че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е
следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение,
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение, се явява недължимо платена и платена без основание.
При това положение за дружеството ищец възниквал правен интерес да
предяви против „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД иск за заплащане на
платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния
период, като суми, платени без основание като за периода 23.06.2015г. до
22.07.2015г. сумата е в размер на 1200 лв.
Според ищеца, освен дължимата сума в размер на 1200лв., ответникът дължи
и обезщетение в размер на законна лихва, считано от датата на плащане на
недължимо платената сума – 19.07.2015г., до датата на предявяване на молбата в
съда – 14.05.2019г., както следва:
-сумата 450 лева, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на
1200 лв. по фактура № *********/15.08.2014г.-21.08.2014г., до датата на
предявяване на молбата в съда - 03.05.2019г.
- сумата 230лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва,
считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 490 лв. по
фактура № **********/08.08.2015г., до датата на предявяване на молбата в съда –
14.05.2019г.
Ищецът моли, след
доказване основателността на исковата претенция, съдът да
постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди
ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, да му заплати:
- сумата 1200 лв., представляваща
недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко войвода”, ИТ № 2939033, за
периода 23.06.2015г. – 22.07.2015г., представляваща разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, по
фактура № **********/31.07.2015г., от общо платената сума за цена пренос в
размер на 1723.44 лв. , ведно със законната лихва от датата завеждане на
исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
- Сумата 450 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва,
считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1200 лв.
по фактура №**********/31.07.2015г.,за периода от 08.08.2015г. до датата на
предявяване на молбата в съда - 14.05.2019г.
Претендира за направените по делото разноски.
Представя банкова сметка ***. - BG96STSA9300002002601, Банка ДСК ЕАД.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез пълномощника си, в
законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Заявява,
че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло,
както по основание, така и по размер.
Счита, че обстоятелствата и
фактите, изложени в исковата молба не правят сумата недължима.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл.
986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с кл.№ ********** и
няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939033.
Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 78 от договора при неплащане в
срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД е доставило в обекта на ищеца процесната електроенергия, пренесена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД като за стойността на доставената ел.енергия и
предоставените мрежови услуги е издало месечните фактури, представени към
исковата молба и отговора, стойността на част от които съставлява исковата
сума.
Ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и на „Електроразпределение Юг”
ЕАД (електроразпределително дружество) и като такъв бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи
условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа. Разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ
било определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през
разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа енергия”
също подлежало на лицензиране (съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършвал услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени.
Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия в процесните фактури била
остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и
съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към елетроразпределителната мрежа.Обектът на ищеца бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД на ниво ниско напрежение.
Сочи, че е безспорен фактът, че присъединяването на обекта е извършено
преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при
спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба, а
именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм.,
бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за
електростопанството, приет с ПМС № 62 от
Видно било, че принципът, залегнал както в отменените, така и в сега
действащите нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване
на електрическата енергия се определя/договаря към момента на присъединяване на
обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта.Действително след
присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на
присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.
Оспорва твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване
на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост
върху присъединителните съоръжения - ел. проводи трафопостове. Всички
доказателства за собственост, представени по преписката сочат, че правото на
собственост е на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията са
подадени от лице с пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите
доказателства (пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото
т.1 и т.2 са представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г.
От описа на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените
извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо
изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод 20 kV АС проводник
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН
България Електроснабдяване”ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.З е посочено
съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, е видно, че тя
отговаря на изискванията на ОУ 4 или процесната сума е дължима, тъй като
обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско напрежение, ползва електроенергия
ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. След като
е сключил договор и е приел ОУ, ответникът има правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР
лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват одобрените им от
КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД са лицензионно, финансово и юридически свързани
до степен, която изисква да спазват общи правила за поведение. Общите условия и
на мрежовия оператор, и на крайния снабдител са съобразени с логиката, по която
е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на
електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ)
КЕВР е създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно
които те са задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения -
както между самите тях, така и в договорните отношения с техните
клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от
отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда и утвърждава правилото че:
• потребителите на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител
количество електрическа енергия
Оспорва иска по размер. Счита, че ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за
процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение, въпреки че към момента на присъединяване обектът е присъединен
на ниво ниско напрежение, то действително недължимо платена и подлежаща на
връшане ше бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена
на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, каквато е претенцията
на ищеца. Не било ясно как е изчислен размерът на тази претенция.
Дпоред ответника, изложената фактическа и правна обстановка обосновавала
неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа
енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните
мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумите по
процесните фактури са основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата
претенция неоснователна. Счита исковете по чл. 55, ал.1 ЗЗД за всяка от сумите
посочени в исковата молба за неоснователи. Претендира за
разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа
предявения иск. Претендира за разноски.
Ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив /ЕВН ЕС/ не изпраща представител, като чрез
пълномощника си, е депозирл становище, с което поддържа писмения отговор. Прави
възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът, на осн.
чл. 214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение на предявения от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, против ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив, иск,
като е увеличил размера на същия от 1200 лв. на 1293.44 лв.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, че ЕВН ЕС притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност
по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват
и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно,
че ищецът е клиент на ЕВН ЕС /включително през процесния период/, като ЕВН ЕС
се явява краен снабдител.
Не е спорно, че съгласно
чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008г., ЕВН ЕС се е задължил да снабдява с
електрическа енергия обектите на ищеца,
няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН
2939033 – Помпена Станция „Капитан Петко войвода”, общ. Тополовград. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр.
Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен
опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА -
Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV,
на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване №
261/09.08.1995г, се доказва, че ищецът е
собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на
намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„
когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт
обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Считано от 01.07.2008г.
с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване
на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Видно от писмо с изх. №
6053-30/24.09.2008г. от ЕВН ЕР до ищеца последният е информиран, че с Решение №
Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР, считано
от 01.07.2008г. за потребителите са в сила нови цени на електроенергията и на
ползването та електроразпределителната мрежа. В ЕВН ЕР тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили
от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да
бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен
обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните
записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към
момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането
на електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и
определяне на ниво, разрешение за ползване и др.
В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. №
1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите,
сред които обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В
писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Тополовград за
предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и
трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на
дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението;
официална скица на ел. провода, актуализирана към момента; образец 16,
разрешение за ползване.
С писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008г. ищецът е изявил
желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на
средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС
„Орешник”, с. Орешник /процесния/ и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко
Войвода, които се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на
ищеца.
В отговор на писмото, с изх. № 17/10.01.2009г. ЕВН ЕС изисква от
ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” п/с
Тополовград.
Видно от
заключението на съдебнотехническата експертиза, което съдът възприема като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните, през периода 23.06.2015г. – 22.07.2015г.
измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект
ПС „Капитан Петко войвода”, ИТ № 2939033, се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан Петко войвода".
Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция
„Тополовград”, е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на
собствеността му са изводите на електропровод „Венеция” в ЗРУ на подстанция
„Тополовград” на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция", в
подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене"
или в съществуваща килия. Тъй като измервателната група е следвало да бъде
поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ
на подстанция „Тополовград”, ищецът не дължи заплащане за пренос на ел.енергия
по ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20 kV /електропровод „Венеция"/ до обект ПС
„Капитан Петко войвода", ИТ № 2939033 за съответния период. Заплащането за
пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да
компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по
тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й. Ако същата е
собственост на ищеца, съответно поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и
той заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателна
група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното предприятие няма
разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод
„Венеция" и няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел.енергия
през електропровод „Венеция”. Дори и измервателната група да е монтирана на
страна ниско напрежение в ЗРУ на ПС „Капитан Петко войвода”, както е в
конкретния случай през процесния период, то ответникът няма основание да
калкулира на ищеца цена за пренос през електропреносна мрежа ниско напрежение в
месечните фактури за потребена ел.енергия, защото в ПС „Капитан Петко войвода”
и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да
има такава, тя не е собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и
ремонтът й, а загубите на ел.енергия по нея се заплащат от ищеца чрез
показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ „Капитан Петко войвода"
на страна ниско напрежение. Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20
kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния
период и за това е бил уведомен по надлежния ред ответникът, то ищецът не дължи
цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до ПС „Капитан Петко
войвода" нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение
в ПС „Капитан Петко войвода", нито при монтирана измервателна група на
страна средно напрежение в подстанция „Тополовград".
По делото е представена:
Фактура № **********/31.07.2015г. и платежно нареждане от 07.08.2015г. за
внесената по фактурата сума от 21019.69 лв.
Видно от заключението на
съдебноикономическата експертиза, което съдът кредитира, като компетентно,
обосновано и неоспорено от страните, се установява, че фактурата е платена
изцяло от ищеца на ответника «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД. Размерът на платената
сума по тази фактура за такса пренос по ел.
разпределителна мрежа до обект ПС ”Капитан Петко войвода", ИТН 2939033, е 2068.13лв., с ДДС.
Посочено е в заключението, че ако се
приеме, че ищецът не дължи такса пренос на ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение, а до обект средно напрежение ПК „Капитан Петко войвода” ИТ
№ 2939033, за периода 23.06.2015г. до 22.07.2015г.,
размерът на недължимо платените от ищеца суми за такса преност на този обект за
процесния период възлиза на 1293.44лв. без ДДС. Размерът на законната лихва за забава в
плащането върху сумата главцита за
периода от датата на плащането 07.08.2015г. до датата на подаване на исковата
молба в съда 14.05.2019г. е 450.88лв.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига
до следните правни изводи:
Между ищеца и „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е налице облигационна връзка, обективирана
в Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Действително ищецът е клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ). Като такъв ищецът бива снабдяван с електроенергия чрез
разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между ищеца и „Електроразпределение ЮГ" ЕАД по силата на общи условия е
сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа енергия според
§ 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране
на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността
„разпределение на електрическа енергия" също подлежи на лицензиране
(съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" (§
1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката).
Обектите на ищеца са
присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорно
установено по делото е, че присъединяването е извършено преди влизане в сила на
Наредба № 6 от 9.06.2004 г., за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, в
частност чл. 26, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.
64/17.08.2010 год./, мрежовите услуги се
заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на
средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3
по утвърдените от ДКЕВР цени.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН,
ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по
чл. 116, ал. 7 и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7
от ЗЕ наредба е
Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от
Наредба
№ 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването на сумата, респ. за задържането й.
Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната електрическа енергия да е измерена именно в местата,
установени в Правилата за измерване на количеството
ел.енергия или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят
към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на
цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. В
конкретния случай, недължимо
платена и подлежаща на връщане е разликата между стойността на енергията,
остойностена по цени за пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността
на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно
напрежение – сумата от 1293.44 лв. Именно с тази сума се е
обогатил ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, тъй като плащането на
сумата е извършено в негова полза. Върху присъдената сума следва да присъди и законната лихва, считано от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Искът за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е акцесорен на този по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради което
датата, на която ответникът е забава за главницата, се определя по правилата,
относими към цитираната разпоредба. Правоотношенията с източник неоснователното
обогатяване, както е в процесния случай, са с извъндоговорен характер. Те не
възникват в резултат на съгласуване на волите на правни субекти, нито от
непозволено увреждане. Поради естеството им, не е възможно задълженията, които
са елемент на такива правоотношения, да имат определен ден за изпълнение. За
тях разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е неприложима - няма
договор, поради което не може да има и уговорен срок, в който даденото да бъде
върнато и с изтичането на който длъжникът да изпадне в забава, респ. не се
касае до непозволено увреждане, поради което не намира приложение и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Приложима е разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД - за такива задължения
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При доказателствена тежест за ищеца по делото
отсъстват твърдения и доказателства за отправена от него нарочна покана до
ответника за връщане на исковата сума за главница, което предпоставя
неоснователност на претенцията за заплащане на сумата от 450 лв. - лихва за
забава в плащането на главницата, считано от 07.08.2015г. до 14.05.2019г. и
налага отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора,
в тежест на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следва да се възложат
направените от ищеца разноски в размер на 722.41лв., изчислени
съразмерно с уважената част от иска и с оглед приложения списък на разноски. По
повод направеното възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар от 540 лв., с ДДС, съдът намира същото за основателно. В случая,
минималният размер на адвокатския хонорар, изчислен съобр. 7 ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 422.45лв., с
ДДС. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, то съдът
следва да признае заплатеното адвокатско възнаграждение до размера на 422.45
лв. При това положение дължимите разноски се равняват на 635.21 лв./съобразно
приложения списък на разноски/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, на ответникът се дължи заплащане на разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска, в размер на 119.26лв. В случая, при изчисление
на направените от ответника разноски, съдът включва юрисконсултско възнаграждение
от 352.04лв./съобр. разп. на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г./, и внесен депозит за вещи лица в общ размер от 110 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 1293.44 лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос
по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан
Петко войвода”, ИТ 2939033, за периода 23.06.2015г. – 22.07.2015г., ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 14.05.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, против ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, иск с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
сумата от 450 лв. представляваща
законната лихва за забава в плащането на дължимата главница за периода 07.08.2015
до 14.05.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 635.21лв.,
представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, сумата
от 119.26лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по представена
от ищеца банкова сметка ***: ***, Банка ДСК ЕАД.
Решението може да се
обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: