№ 256
гр. гр.Велинград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Т.а В.ова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Т.а В.ова Гражданско дело №
20225210100192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС
Образувано е по искова молба, депозирана от В. Г. И., ЕГН: **********
и Е. Г. И., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес за призоваване и
съобщения: гр.Велинград, ул. „*****“ № 4, ет. 1 против Е. Г. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „*****“ № 4, ет. 2, с която е
предявен иск с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС, с искане съдът да
постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да заплати на
всеки от ищците сумата от по 1500 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствените им общо 1/4 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 10450.33.56 с площ от 3000 кв.м, поземлен
имот с идентификатор 10450.33.62 с площ от 3064 кв.м, поземлен имот с
идентификатор 10450.33.63 с площ от 3063 кв.м., за периода 04.06.2020г. до
31.12.2021 г..
Образувано е по искова молба, депозирана от В. Г. И., ЕГН: **********
и Е. Г. И., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес за призоваване и
съобщения: гр.Велинград, ул. „*****“ № 4, ет. 1 против Е. Г. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „*****“ № 4, ет. 2, с която е
предявен иск с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС, с искане съдът да
1
постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да заплати на
всеки от ищците сумата от по 1500 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствените им общо 1/4 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 10450.34.62 с площ от 3064 кв.м, поземлен
имот с идентификатор 10450.34.63 с площ от 3063 кв.м., за периода
04.06.2020г. до 31.12.2021 г..
В исковата молба ищците В. Г. И. и Е. Г. И. излагат, че са брат и сестра
деца на Б. Г. И.- сестра на ответницата Е. К., съответно тяхна леля. Твърдят,
че майка им и леля им са притежавали равни права от наследството на
техните родители, които са заместили в наследството техните дядо и баба, от
които са наследили земеделски земи, възстановени от ПК Велинград и
описани в Констативни нот. актове №2/1997г. и №8/1997г. на Велинградския
нотариус Г.Шуманов- всички в землището на гр.Велинград, а именно: 1.
Поземлен имот с идентификатор 10450.33.6 с площ от 2032 кв.м; 2. Поземлен
имот с идентификатор 10450.33.56 с площ от 3000 кв.м: 3. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.57 с площ от 6875 кв.м; 4. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.58 с площ от 6875 кв.м; 5. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.62 с площ от 3064 кв.м; 6. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.63 с 1 площ от 3063 кв.м. Твърди се, че общата площ
на всички възстановени земеделски имоти е 24909 кв.м, от които майка им Б.
И. и леля им – ответницата Е. К. са наследили по ¼ ид.част с реални части от
по 6227.25 кв.м. Твърдят, че по силата на Нотариален акт № 48/06.12.2019г.
на Велинградския нотариус Симеон Даскалов, майка им Б. И. им подарила,
при равни права за тяхдвамата всичките й наследствени дялове от горните
поземлени имоти, представляващи по ¼ идеална част от наследствените шест
имота. Поддържат, че съществена част от общите имоти е „Ранчото”, в
м.Благовото, със застроена и незастроена площ от 671 кв.м, съставляващо
имот с номер 033002, парцел II от масив 33 по картата на землището към 2001
г., при граници и съседи: насл.на К. В., насл.на Б. П., път и вътрешна река,
застроено в по-голямата си част с масивен гъбарник с бетонни панели, с обор
и с жилищна сграда с обща застроена площ от 515 кв.м, а останалата
незастроена площ - с трайна настилка от бетон и асфалт с площ от 156 кв.м..
Твърдят, че това „Ранчо” е създадено през 80-те години от нелегитимен
ползвател С.Х., който не е установил правата си по §4-ти от ЗСП33 и не е
придобил собствеността върху ранчото и постройките в него. Твърди се, че
2
ответницата Е. К., въпреки че притежава само по 1/4 идеална част от горните
имоти, вкл. и от т.нар."Ранчо се е снабдила, от името на всички
ищцисъсобственици, с Изпълнителния лист и самоволно, без решение на
всичките седем съсобственика, започнала да го ползва, като и до сега не
допуска останалите й съсобственици до този имот, както и до най-
плодородната земя до него, която само тя обработва. Твърдят, че с покана до
ответницата от 02.06.2020г., връчена й на 04.06.2020 г., я поканили да им
заплаща обезщетение за това ,че ползва както цялото „ранчо”, така и най-
плодородната част от имотите в размер на 1500 лв., като го погаси най-късно
до 30.09.2020 г.. Сочат, че вместо да се съобрази с поканат им на 09.09.2020г.
отказала, изтъквайки неверни обстоятелства за разпределение и общо
ползване на наследствените имоти. Твърдят, че са поискали обезщетение от
1500 лв. годишно, считано от датата на поканата, като за изминалите 2020-
2021 г. ответницата им дължи обезщетение в общ размер на 3000 лв., което тя
отказва доброволно да им заплати. Предвид изложеното считат, че за тях е
налице правен интерес да предявят иск срещу нея, за периода 2020-2021 г., да
заплати на всеки по отделно сума в размер на по 750 лв. годишно за всеки,
или общо от по 1500 лв. за всеки от ищците, за процесния период. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва изцяло исковете по
наведените в исковата молба твърдения. Поддържа, че още преди години,
след възстановяване на земите и преди майката на ищците да им прехвърли
наследствения си дял, от гр. София дошъл В-П. и чрез жребий си
разпределили кой коя част от наследствените имоти да ползва. Твърди, че
през годините никой не е ползвал части от наследствените дялове на ищците,
които и в момента пустеят. Поддържа, че тя ползва дела на В-П. с изричното
му съгласие и по негова молба, за да не пустее земята, но никога не е
ползвала и обработвала част от земята, която е в дял на ищците. Твърди, че
когато при определяне на начина на ползване, ищците пожелали да ползват
частта от нивата и мерата, които са до водния канал с идентификатор
10450.33.6, с площ от 2032кв.м. и са най-плодородни, се съгласила, както и да
ползват средната, най-хубавата част от тепето с идентификатор 10450.33.57, с
площ 6875кв.м., където има къщичка/вила/. Съгласила се също така ищците
да ползват по-голямата част от нивата с идентификатор 10450.34.63, с площ
от 3063 кв.м.. Поддържа, че всички желания на ищците били изпълнени.
3
Твърди, че тя ползва само една малка част от наследствените им земеделски
земи с обща площ от 24909 кв.м. и никога не е пречела на ищците да 2
ползват и да обработват земята, но те я оставили да пустее вече около 15
години, а сега предявяват неоснователни претенции и желаят да се
облагодетелстват от нейния труд без да са положили никакви усилия.
Поддържа, че ищците могат и никой не им пречи да ползват и да обработват
няколко хиляди квадратни метра, които пустеят от 15 години, но не го правят.
Предвид изложеното изразява становище, че искът е недоказан по основание
и размер и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
След като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
За основателността на този иск в тежест на ищцата е да докаже, че: 1)
между страните е съществувала съсобственост върху имота през процесния
период при посочените квоти; 2) че е отправила до ответницата писмена
покана за плащане на обезщетение; 3) че през процесния период ответницата
е ползвала имота или е ползвала площ, по-голяма от съответстващата на
правата й в съсобствеността; както и 4) размера на пропуснатата полза след
поканата. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е
да докаже, че е погасила претендираното вземане, респ. че е предоставила
достъп на ищцата до съсобствения имот съобразно дела й от него.
Съсобственикът ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато
упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства
достъпа на другия съсобственик и се ползва (или при необходимост може да
се ползва) от нейните полезни свойства съобразно предназначението й за
задоволяване на свои нужди или потребности. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта –
чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. В този
смисъл – Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г.
4
на ВКС, ОСГК.
Между страните не е спорно, че са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 10450.33.6 с площ от 2032 кв.м, поземлен имот с
идентификатор 10450.33.56 с площ от 3000 кв.м, поземлен имот с
идентификатор 10450.33.57 с площ от 6875 кв.м, поземлен имот с
идентификатор 10450.33.58 с площ от 6875 кв.м, поземлен имот с
идентификатор 10450.33.62 с площ от 3064 кв.м, поземлен имот с
идентификатор 10450.33.63 с площ от 3063 кв.м., при права ¼ ид.ч. общо за
двамата ищци и ¼ идеална част за ответницата.
От изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза на вещото
лице Г., която съдът кредитира изцяло се установява, че процесният имот с
идентификатор 10450.34.63, представлява нива с площ от 3063 кв.м, като на
място на площ от 567 кв.м. е обработена и засята със зеленчукова култура.
Вещото лице е установило, че по отношение поземлен имот с идентификатор
10450.34.62 с площ от 3000 кв.м, на място е застроен със сгради и съоръжения
както следва: едноетажна масивна сграда със селскостопанско
предназначение с площ от 30 кв.м.,, едноетажна масивна сграда със
селскостопанско предназначение с площ от 219 кв. м., настилки от бетон и
представляващи площадки пред сградите с площ от 300 кв.м.. От
заключението става ясно, че в имота е налице и засята и използваема площ от
115,20 кв.м. със зеленчукови култури. От изложеното от вещото лице в
съдебно заседание става ясно, че застроената част от поземлен имот с
идентификатор 10450.34.62 е оградена с мрежа, като достъпът се осъществява
от метална врата, до която ответницата му е осигурила достъп, а до сградата с
размер от 219 кв.м. не е тъй като не е имала ключ, какъвто е имала за сградата
с площ от 30 кв.м..
От свидетелските показания на Б. Г. И. и Г.Й.С. безспорно се
установява, че ответницата ползва част с площ от около 600 м., в поземлен
имот с идентификатор 10450.33.56 с площ от 3000 кв.м.. По отношение на
останалите процесни имоти от събраните гласни доказателства не се
установява нито дали, нито каква площ ползва ответницата.
При съобразяване изложеното съдът намира, че предявените искове са
неоснователни.
Правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС съществува само за времето,
5
през което съсобственикът е бил лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял. Следователно правото на обезщетение не
възниква, когато съсобственикът ползва площ, съответстваща на правата му в
съсобствеността, както е и в настоящия случай. По делото безспорно се
установява, че ответницата ползва 714,20 кв.м. (30+219+350+115.2=714,20) от
поземлен имот с идентификатор 10450.33.56, целият с площ от 3000 кв.м..
При съобразяване правата й в съсобствеността, то следва, че те се равняват на
750 кв.м. от същия. Ето защо доколкото не се установява тя да ползва по-
голяма площ от тази, която й се следва като съсобственик на имота искът
следва да бъде отхвърлен. От заключението на вещото лице Б. Г. се
установява, че процесният имот с идентификатор 10450.34.63, представлява
нива с площ от 3063 кв.м, като на място на площ от 567 кв.м. е обработена и
засята със зеленчукова култура. Макар по делото да не е доказано пълно и
главно от кого се ползва тази площ, дори и да се приеме, че ответницата я
обработва и сее, то отново искът следва да бъде отхвърлен, тъй като
съобразно квотата й в съсобствеността тя има право да ползва част от имота с
площ от 765,75кв.м.. В исковата молба макар да се твърди ответницата да
ползва поземлен имот с идентификатор 10450.33.62 с площ от 3064 кв.м., по
делото не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока. Гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св. Г. Самунева са неинформативни по
отношение на това кои точно имоти се ползват от майка й- ответницата, а от
разпита на св. Б. И. се установява единствено, че ответницата ползва част
поземлен имот с идентификатор 10450.33.56, която е заградила. Ето защо
съдът намира, че и по отношение на този имот искът следва да бъде
отхвърлен, доколкото по делото не е доказано пълно и главно нито, че
ответницата го ползва, нито ако се приеме, че го ползва каква част от него
ползва точно.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял и не възниква когато другия съсобственик ползва площ от
общия имот, съответстващата на правата му в съсобствеността. По
изложените съображения съдът счита, че в полза на ищците не е възникнало
право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и следователно исковете им следва
да се отхвърлят.
По разноските
6
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер
на 840 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и един адвокат,
съгласно представените доказателства и списък по чл. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. И., ЕГН: ********** и Е. Г. И., с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес за призоваване и съобщения:
гр.Велинград, ул. „*****“ № 4, ет. 1 против Е. Г. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „*****“ № 4, ет. 2, искове с правно
основание по чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане на ответницата да заплати на всеки
от ищците сумата от по 1500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на собствените им общо 1/4 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 10450.33.56 с площ от 3000 кв.м, поземлен имот с
идентификатор 10450.33.62 с площ от 3064 кв.м, поземлен имот с
идентификатор 10450.33.63 с площ от 3063 кв.м., за периода 04.06.2020г. до
31.12.2021 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ГПК В. Г. И., ЕГН: ********** и Е.
Г. И., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес за призоваване и
съобщения: гр.Велинград, ул. „*****“ № 4, ет. 1 ДА ЗАПЛАТЯТ НА Е. Г. К.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „*****“ № 4, ет. 2,
сумата от 840 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7