Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 195
гр. Перник, 28.10.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание
проведено на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна
Манчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 238 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, във връзка с
чл. 44, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Радомир, община Радомир, област Перник, ул. „***“ № 16, представлявано от Д.С.М.
– управител, чрез адвокат Б.М. ***, срещу Мълчаливо потвърждение (арг. от чл. 197, ал. 2, изр. второ,
във връзка с чл. 197, ал. 1, предл. първо от ДОПК) от директора на Агенция
„Митници“, на отказ на директора на
Териториална дирекция (ТД) Митница София към Агенция „Митници“ (АМ),
обективиран в писмо с рег. № 32-39938 от 04.02.2022 година (лист 17, дело
АССГ), за връщане на 14 170.800 л. акцизни стоки – „тежки масла“ –
„газьол“, с код по КН 2710 19 43, отнети в полза на държавата с наказателно
постановление (НП) № 404/2018 от 28.11.2018 година, на заместник началник на
митница София (лист 20 дело АССГ), отменено с решение № 18 от 03.02.2020 година,
постановено по к.а.н.д. № 765 по описа на Административен съд – Перник за 2020
година, влязло в сила на същата дата, по депозирано от „***“ ЕООД искане с вх.
№ 32-5828/07.01.2022 година, за връщане на 14 170.800 л. нефтопродукт –
нефтено масло.
След
изтичане на срока за произнасяне и в срока за обжалване на мълчаливото потвърждение,
е постановено Решение № Р-130/32-107098 от
01.04.2022 година на директора на АМ (лист 10 дело АССГ), с което жалбата срещу
отказ на директора на ТД Митница София
към АМ, обективиран в писмо с рег. № 32-39938 от 04.02.2022 година е отхвърлена
като неоснователна.
В
изпълнение на разпореждане на Административен съд – София-град, пред който
първоначално е депозирана процесната жалба, повод за образуване на АД №
3469/2022 година по описа на същия съд, жалбоподателят посочва, че поддържа
оспорването срещу Решение № Р-130/32-107098 от 01.04.2022 година на директора
на АМ.
Жалбоподателят
счита, че постановения акт е незаконосъобразен. Смята, че в процесната хипотеза, приложимост намират разпоредбите
на ДОПК – в случая се касае за акт на митнически орган, с който се отказва
връщане на вещи по реда на чл. 44, ал. 7 от ДОПК, съответно в Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС), който е специален спрямо ДОПК, не се
съдържат специални разпоредби за производството по предаване на стоки,
задържани като веществени доказателства. В тази връзка твърди, че след като
горивото е иззето по реда на ДОПК, по отношение на реда и условията за
връщането му е приложим чл. 103, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 70, във връзка
с чл. 44 от ДОПК. Моли съда да отмени акта и да разпореди връщане на иззетото
гориво – 14 170.800 л. нефтопродукт – нефтено масло, подробно описано в
опис № 18BG5800A007618/02.03.2018
година, представляващ неразделна част от протокол за извършена проверка № 18BG5800A007618/02.03.2018 г. (лист 6 и 15).
Ответникът
по жалбата – директор на
Агенция „Митници“ в
придружителното писмо към приложената административна преписка застъпва
становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за неприложимост, в
настоящия случай, на реда по чл. 44 от ДОПК, предвид наличието на изрична
разпоредба в специален закон – ЗАДС. Твърди, че иззетите вещи нямат статут на
задържани веществени доказателства и че постановеното по чл. 124 от ЗАДС отнемане
на стоки в полза на държавата е различно от изземването на стоки или вещи с цел
обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК. Смята, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ДОПК, респективно заявеното връщане на
стоките е след изтичане на предвидения 45-дневен срок. Моли съда да отхвърли
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят – „***“ ЕООД, гр. Радомир, редовно
призован, се представлява от адвокат Б.М.,***, която поддържа изцяло жалбата по
изложените в нея съображения, представя писмени бележки в подкрепа на доводите в
жалбата, претендира присъждане на разноски по производството по представен
списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Ответникът
–директор на ТД Митница София
към АМ, редовно призован, се представлява от главен
юрисконсулт Б.С.. Поддържа становището по повод жалбата, моли съда да я остави
без уважение. Представя писмени бележки, в които допълва доводите си за
неоснователност на обжалването.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени приетите по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна – адресат на
акта, имаща правен интерес от оспорването, като засегната от действието му, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
приетата по делото административна преписка се установява, че на 02.03.2018 година,
в 19:00 часа, в гр. Перник, на ул. „***“, митнически служители на сектор
„Оперативен контрол“ (ОК), отдел „Митническо разузнаване и разследване“ (ОМРР),
при Митница Столична, при извършена проверка на автоцистерна с ДК № РК *** ВН,
стопанисвана от „***“ ЕООД, в качеството му на наемател, превозваща в клетки 1,
2, 3 и 4 течност с мирис на дизелово гориво.
С
оглед установяване на относимите по случая факти и обстоятелства е съставен
Протокол за извършена проверка 18BG5800A007618/02.03.2018 година (лист 15), съгласно който, с
цел обезпечаване на течността, съдържаща се в автоцистерната, същата е
запечатана чрез поставяне на пломби на превозното средство (автоцистерна с ДК №
РК *** ВН), като е иззет и ключа са запалване на същата, съставен е и опис на
иззетите акцизни стоки, неразделна част от ПИП № 18BG5800A007618/02.03.2018 година.(лист 6).
На 31.05.2018
година митническите органи съставят Акт за установяване на административно
нарушение № 250 (лист 29 дело АССГ), като същото е квалифицирано като нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС,
изразяващо се в следното: „държане на акцизни стоки – 14 170.800 л.,
нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки,
несъдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „газьол“, с
тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0, 001%, без маркиращи вещества, с
код по КН 2710 19 43, без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза.“
На 28.11.2018
година срещу „***“ ЕООД, е издадено наказателно постановление (НП) № 404/2018 година
за неизпълнение на задължението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, за което на
основание чл. 126, ал. 1, т.
2 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 18 308.68 лева, както
и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоката, предмет на нарушението – 14
170.800 л. нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматни
съставки, несъдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ –
„газьол“, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0, 001%, без маркиращи
вещества, с код по КН 2710 19 43, е отнета в полза на държавата.
Обжалвано
по съдебен ред, това наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно с окончателно решение № 18 от 03.02.2021 година, постановено
по КАНД № 765 по описа на Административен съд – Перник за 2020 година, влязло в
сила на същата дата – 03.02.2021 година.
На
07.01.2022 година от името на „***“ ЕООД е депозирано заявление с вх. № 32-5228
(лист 19 дело АССГ), за връщане на иззетите: гориво – 14 170 л. и
автоцистерна с ДК № *** ВН. Искането е обосновано във влязлото в сила решение №
18/03.02.2021 година, постановено по КАНД № 765/2020 година по описа на
Административен съд – Перник.
С Писмо
рег. № 32-39938 от 04.02.2022 година на директора на ТД Митница София към АМ
(лист 17, дело АССГ), адресирано до управителя на „***“ ЕООД, искането по
заявление вх. № 32-5228/07.01.2022 година е оставено без уважение. По отношение
на автоцистерна с ДК № *** ВН е изложено, че превозното средство е предадено на
лицето, установено да го управлява към момента на проверката на 02.11.2018 година,
обективирано в протокол за извършена проверка 18BG5800A039722/02.11.2018
година. По отношение на иззетото гориво,
отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС, съгласно която
акцизни стоки, които в 45-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за
отмяна на наказателното постановление не са потърсени, се смятат за изоставени
в полза на държавата – посочено е в тази част на писмото, че с оглед липсата на
волеизявление за връщане на стоките от страна на „***“ ЕООД в законоустановения
45-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на решението на
Административен съд – Перник на 03.02.2021 година, са налице всички правни и
фактически основания да се приеме, че същите са изоставени в пола на държавата.
Отказът
е обжалван от „***“ ЕООД пред директора на АМ, който с Решение №
Р-130/32-107098 от 01.04.2022 година (лист 10 дело АССГ), отхвърля жалбата. В
мотивите на решението е посочено, че доводите в жалбата за приложимост на ДОПК
са неоснователни – процесните стоки са отнети в полза на държавата с НП №
404/2018 от 28.11.2018 година, отменено с влязъл в сила съдебен акт, поради
което установените факти попадат в хипотезата на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС. Административният
орган, счита, че след като разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС не съдържа
препращане към чл. 197 от ДОПК, това обуславя провеждането на производството по
реда на АПК. С оглед това, и тъй като искането за връщане на стоките, отнети в
полза на държавата е заявено на 07.01.2022 година – след изтичане на 45-дневния
срок, то стоките са собственост на държавата и не подлежат на връщане.
При
така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Актът е незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Неоснователно е твърдението
на административния орган, мотивирало постановяване на оспорваното решение, относно
приложимия законов ред.
В процесния случай стоките са иззети с опис № 18BG5800A007618/02.03.2018 година, представляващ неразделна част от протокол
за извършена проверка № 18BG5800A007618/02.03.2018 г. (лист 6 и 15),
на основание чл. 107а от ЗАДС, така както е описано и в
съставения акт за установяване на административно нарушение. Във въпросната
хипотеза действията на митническите органи са свързани с обезпечаване на
бъдещото административно – наказателно производство, а не са санкция за
извършено нарушение, каквато е хипотезата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС.
На следващо място в
чл. 102, ал. 2 от ЗАДС е предвидено, че контролът върху акцизните стоки се
осъществява от митническите органи и включва проверки и ревизии на
данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи
дейности с акцизни стоки.
Съгласно разпоредбата
на чл. 103, ал. 1 от ЗАДС митническите органи осъществяват контрол за спазване
на разпоредбите на този закон чрез физическа проверка на количеството и другите
данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, както и на счетоводната
и търговска документация на проверяваните лица. В ал. 2 на същата норма е
посочено, че събирането, обезпечаването и преценката на доказателствата по ал.
1 се извършва по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 40 от ДОПК при извършване на проверка компетентните органи могат да предприемат
действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или изземване с опис на
ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, като на
основание ал. 3 от посочената разпоредба, за действията по другите две алинеи
се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.
На свой ред
разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС гласи, че за извършване на проверките и
производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз
се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите
служители имат правомощията на органи по приходите, като определените със
заповед на директора на АМ имат компетентност по смисъла на чл. 7 от ДОПК на
територията на страната. Втората алинея на цитираната разпоредба придава на
митническите учреждения, определени със Закона за митниците (ЗМ), статут на
териториални дирекции на Националната агенция за приходите (НАП), както и
разписва, че директорът на АМ има правомощията на изпълнителен директор на НАП,
а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален
директор.
В процесния случай
действията на митническите органи са обективирани в ПИП №
18BG5800A007618/02.03.2018 година, от който е видно, че същите са извършени в
рамките на проверка във връзка с възникнали съмнения за държани без изискваните
от закона документи акцизни стоки. Съответно са предприети действия по
обезпечаване на доказателства чрез изземването на съдържащите се в клетки 1, 2,
3 и 4 на автоцистерна с ДК № РК *** ВН течности, с опис № 18BG5800A007618/02.03.2018
година на течностите, неразделна част от ПИП.
Следователно, тъй
като стоките са иззети от митническите органи, приложимия ред, респективно срок
за връщането на тези веществени доказателства е този, по чл. 44, ал. 2 от ДОПК,
във връзка с чл. 70 от ДОПК. А предвид разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗАДС,
приложим е и редът за оспорване по ДОПК, като съгласно чл. 44, ал. 7 от ДОПК,
отказът да се върнат иззетите вещи подлежи на обжалване по реда на чл. 197 от ДОПК (в същия смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд обективирана в Определение № 10261 от 11.10.2021 година,
постановено по адм. дело № 9031/2021 година; Определение № 6832 от 08.06.2020 година, постановено по
адм. дело № 4698/2020 година; Определение № 8626 от 10.06.2019 година,
постановено по адм. дело № 5865/2019 година, 5-членен състав и Определение №
8975 от 10.07.2017 година, постановено по адм. дело № 1128/2017 година.
Според чл. 197, във
връзка с чл. 44, ал. 7 от ДОПК, постановлението за налагане на обезпечителни мерки
подлежи на административно обжалване пред директора на съответната териториална
дирекция. В процесния случай директорът на АМ е сезираният с жалба орган срещу
първоначално издадения административен акт – отказ на началника на ТД Митница
София, да върне иззетата стока, обективиран в писмо рег. № 32-
39938 от 04.02.2022
година. Поради това именно директорът на АМ има
качеството на решаващ
орган, компетентен да се произнесе по жалбата срещу отказ на компетентен
митнически орган, в случая директора на ТД Митница София, да бъде върнато иззетото
с ПИП №
18BG5800A007618/02.03.2018 година гориво. Съответно неговото решение, съгласно
чл. 197, ал. 2, изр. първо от ДОПК, респективно
мълчаливо потвърждаване на постановения отказ (чл. 197, ал., 2, изр. второ от ДОПК), подлежи на обжалване пред административния
съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя.
В горния смисъл и
предвид разпоредбите на чл. 102 и чл. 104, ал. 2 от ЗАДС обжалваният акт е
постановен от компетентен орган.
Доколкото липсват
законови изисквания по отношение формата на акта, настоящия съдебен състав
счита, че така постановеното решение, с което се потвърждава отказът на
директора на ТД Митница София, да върне иззетото гориво, отговаря на
изискванията за форма – оспореният акт е мотивиран, постановен е в писмена
форма и съдържа посочените в чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му.
Съдът намира, че в
производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
Оспореният
административен акт е материално незаконосъобразен, поради следното:
Съгласно нормата на чл. 44, ал. 2, във връзка с чл. 70 от ДОПК, в
30-дневен срок от писменото искане на лицето подлежат на връщане с опис всички
иззети веществени доказателства. Изключени от приложението на разпоредбата са
иззети веществени доказателства, които подлежат на събиране като доказателства
в друго висящо производство, или върху които са извършени обезпечения или е
насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК, както и на забранените за
притежание вещи. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ДОПК, вещи, непотърсени в 12-месечен
срок от влизане в сила на акта или наказателното постановление се смятат за изоставени
в полза на държавата.
В случая, искането е подадено в така регламентирания срок – съдебното
решение е влязло в сила на 03.02.2021 година, писмено искане за връщане на
горивото е подадено на 07.01.2022 година. По делото няма данни, нито се твърди
от митническите органи, така иззетите веществени доказателства да подлежат на
събиране като доказателства в друго висящо производство или върху тях да са
извършени обезпечения, или да е насочено
принудително изпълнение по реда на ДОПК. Неприложима е и хипотезата на чл. 44,
ал. 5 от ДОПК, съгласно която не се връщат вещи, чието притежаване е забранено.
Поради изложеното отнетата акцизна стока, като потърсена в срока по чл.
44, ал. 6 от ДОПК, подлежи на връщане и не следва да се смята за изоставена в
полза на държавата.
Противоречието с материалноправните разпоредби на чл. 44, във връзка с
чл. 70 от ДОПК, на постановения отказ, обективиран в писмо рег. № 32-39938 от
04.02.2022 година на директора на ТД Митница София към АМ, адресирано до
управителя на „***“ ЕООД – да върне иззетата стока във връзка с депозирано такова
искане със заявление вх. № 32-5228/07.01.2022 година, мотивира извод за
неговата незаконосъобразност. Такъв извод за материална незаконосъобразност,
следва и по отношение на постановения от директора на АМ акт, потвърдил първоначалния
административен акт с отхвърляне на жалбата срещу същия. Налице е основание за
отмяна на решението на директора на АМ, отмяна на потвърдения със същото отказ на директора на ТД Митница София и връщане на преписката на директора на ТД Митница София за ново
произнасяне, съобразено с мотивите на настоящия съдебен акт.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сторените съдебни разноски, поискани своевременно, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, общо в размер на 550.00 лева, от
които: 50.00 лева платена от жалбоподателя държавна такса и 500.00 лева платено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода
на делото, претенцията на процесуалния представител ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е без основание.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия
съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Радомир, община Радомир, област Перник, ул. „***“ №
16, представлявано от Д.С.М. – управител, Решение № Р-130/32-107098 от
01.04.2022 година на директора на Агенция „Митници“, като незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ отказа на директора на Териториална дирекция Митница София към Агенция
„Митници“, обективиран в писмо с рег. № 32-39938 от 04.02.2022 година, за
връщане на 14 170.800 л. акцизни стоки – „тежки масла“ – „газьол“, с код по КН
2710 19 43, отнети в полза на държавата с наказателно постановление № 404/2018
от 28.11.2018 година, по повод депозирано от „***“ ЕООД заявление с вх. №
32-5828/07.01.2022 година, за връщане на 14 170.800 л нефтопродукт – нефтено
масло.
ВРЪЩА преписката на директора на
Териториална дирекция на Агенция „Митници“ за ново произнасяне, съобразно
мотивите на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“, с код по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“,
ул. „***“ № 47, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Радомир, община Радомир, област Перник, ул.
„***“ № 16, представлявано от Д.С.М. – управител,
съдебни разноски в размер на 550.00 (петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/