№ 66
гр. Стара Загора, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500157 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба
на ЗАД „Д.Ж. и з.“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт И.В. против
постановление на ЧСИ Я.Г. за приетите разноски по изп.д. №
20228710400009.
Жалбоподателят твърди, че единственото, което процесуалният
представител на взискателя е направил, е да подаде молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване на метода на изпълнение – налагане на
запор. Делото не се отличавало с никаква правна и фактическа сложност и
единственото, които се дължало, бил хонорар за адвокат за изготвянето на
молба за образуване на изпълнително дело, чийто размер бил прекомерен и не
съответствал на правната и фактическа сложност на делото. Моли, съдът да
постанови решение, с което да отмени постановлението за приетите по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – С.С.Т., чрез пълномощника си адв. Ж.З.,
възразява срещу жалбата. Счита, че тя е неоснователа. Заплатеното
възнаграждение било за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в образуване и водене на изпълнително дело. С измененията и
допълнениетя на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения били променени текстовете, касаещи размера
на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство, защита
и съдействите по изпълнителни дела. Така за образуване на изпълнително
дело се дължали 200 лв. Отделно било предвидено заплащане на адвокатски
хонорар и за процесуано представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. Затова счита, че платеният адвокатски хонорар се дължи с
1
оглед на вида на упълномощаването. В случая заплатеният адвокатски
хонорар бил сбор от хонорара по т.1 и т.2 на чл.10 от наредбата. Той бил
платен още преди образуването на делото, когато не било известно какви
изпълнителни действия ще се наложи да бъдат извършени, за да се
удовлетвори взискателя. Заплатеното било за извършване на процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело до
събирането на всички дължими суми по делото, без значение колко и какви
изпълнително действия ще бъдат предприети. Твърди, че за организиране на
адекватна защита по делото, адвокатът правил справки по изпълнителното
дело; подала и молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжника,
а съдебният изпълнител предприел принудителни действия, тъй като
длъжникът не изплатил цялата дължима сума.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ
Я.Г., Рег.№ 871, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна, а разгледана по
същество, същата е основателна.
Изпълнително дело № 20228710400009 е образувано по молба от
12.01.2022 г. на С.С.Т. чрез адвокат Ж.З., срещу ЗАД „Д.Ж. и з.“ АД, въз
основа на изпълнителен лист от 07.01.2022 г., издаден по т.д. № 353/2019 г. на
Окръжен съд – Стара Загора. С подадената молба взискателят С.С.Т. е
поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника; изпращане на
покана за доброволно изпълнение след проучване на имотното състояние и
налагане на обезпечения. Във връзка с искането за разноски е представил
договор за правна защита, от който е видно, че е заплатил на адв. З. в брой
сумата от 900 лв. за образуване и водене на изпълнително дело. С
постановление от 17.01.2022 г. ЧСИ е приел направените разноски в размер
на 900 лв. за възнаграждение за един адвокат. С молба от същата дата
взискателят е поискала налагането на запор на всички банкови сметки на
длъжника в „У.Б.“ АД, а преди това, на 14.01.2022 г. с молба е поискал
намаляване на задължението със сумата от 15 165,95 лв. поради извършено
частично плащане на 26.02.2021 г. Поканата за доброволно изпълнение е
изпратена на 17.01.2022 г., заедно със запорно съобщение. След получаване
на поканата за доброволно изпълнение на 19.01.202 г. длъжникът на
26.01.2022 г. е заплатил на съдебния изпълнител дължимата сума, посочена в
поканата, в т.ч. и за адвокатското възнаграждение на взискателя – общо
31 115,64 лв. С молба от 24.01.2022 г. длъжникът е възразил срещу размера
на приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение. С постановление от
26.01.2022 г. ЧСИ е намалил тези разноски от 900 лв. на 879,47 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са
налице в процесния случай. Взискателят С.С.Т. е упражнил надлежно
правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител
искане. От представения договор за правна защита и съдействие се установи
такива разноски да са направени от нея действително, доколкото, с оглед
съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, тази част
2
от пълномощното има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на
уговорения хонорар. В съответствие с посочената норма съдебният
изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение. Длъжникът ЗАД „Д.Ж. и з.““ АД е
възразил за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която намира
приложение и в изпълнителния процес, урежда право на длъжника да иска
намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При
основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-
нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв минимум, определен в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В чл. 10 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Преценката за правната
и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото (така и ТР № 6/2013 г.
на ОСГТК на ВКС).
Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително
удовлетворяване на парично вземане на взискателя. С оглед обема и
естеството на предприетите по него изпълнителни действия то не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на
упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на
изпълнителното производство, така и за водене на изпълнителното дело.
Осъщественото от адвоката представителство на взискателя, с оглед на
предхождащото образуването на изпълнителното дело плащане и на
последвалото плащане от длъжника в погашение на целия дълг след
получаване на поканата за доброволно изпълнение, се е изразило в сезиране
на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение с приложен към
нея изпълнителен лист и с последваща молба, подадена пет дена след
първата, но преди изпращане на поканата за доброволно изпълнение. Тази
втора молба по смисъл не се различава от първата, доколкото съдържа
искане за налагане на запор, а първата – за налагане на обезпечения. Извън
тези две молби в приложеното копие от изпълнителното дело не се съдържат
данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал други
действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания по
изпълнителното дело. Ето защо в полза на взискателя се дължи
възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лв.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 в случая е неприложима, тъй като изисква
активно поведение от страна на процесуалния представител, каквото в случая
не е налице. Затова претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива само за
3
образуване на изпълнителното производство.
С оглед на тези съображения обжалваното постановление, с което е
намалено адвокатското възнаграждение, следва да се отмени в частта над
сумата от 200 лв. до намаления от ЧСИ размер на 879,47 лв. С оглед изхода на
делото на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „Д.Ж. и з.“ АД – длъжник по изп. дело
20228710400009 по описа на ЧСИ Я.Г., рег. № 871, с район на действие ОС
Стара Загора, постановление от 26.01.2022 г., с което е намалено
адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на
взискателя С.С.Т., в частта над сумата от 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С.Т. от гр. С.З., ***, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Д.Ж. и з.“ АД със седалище и адрес на
управление в гр. С., ***, ЕИК ***, сумата от 50 лв., представляваща дължимо
по делото юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4