№ 31198
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20241110177741 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на (фирма) за издаване на заповед за изпълнение срещу М.
А. Де С с ЕГН ********** за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
584437, сключен на 09.12.2019 г. със (фирма), от които сумата в размер на 200 лева главница,
6 лева възнаградителна лихва, 661,22 лева неустойка по чл. 20 от договора за непредставяне
на обезпечение, 127,05 лева законна лихва за забава.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена единствено за сумата в размер на
200 лева, представляваща непогасена главница по процесния договор, като по
отношение на останалите вземания съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно дали искането
за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В практиката на Съда на
Европейския съюз също е възприето задължение за служебна преценка на съда относно
неравноправността на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08).
В практиката на окръжните съдилища в страната е възприето становище, че в
заповедното производство съдът следи служебно за недействителност на договорите за
потребителски кредит, като случай, че е налице вероятност сделката да е недействителна
съгласно чл. 22 ЗПК следва да бъде приложена последицата по чл. 23 ЗПК /така
Определение № 730/17.01.2024 г. на СГС по в. ч. гр. д. 172/2024г.,Определение №
11696/05.10.2023 г. на СГС по в. ч. гр. д. 866/2023 г., Определение № 1688 от 10.07.2023 г. на
ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1729/2023 г., Определение № 327 от 12.05.2022 г. на ОС -
Перник по в. ч. гр. д. № 216/2022 г., Определение № 2153 от 6.06.2023 г. на ОС - Варна по в.
ч. гр. д. № 1003/2023 г., Определение № 658 от 29.11.2022 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. №
480/2022 г., Определение № 699 от 1.09.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 326/2022 г. и
др./
В настоящото заповедно производство, заявителят претендира своите вземания въз
основа на Договор за потребителски кредит № 584437, сключен на 09.12.2019 г. със (фирма),
препис от който е представен ведно със заявлението. Видно от съглашението на потребителя
е отпуснат заем под формата на кредитна линия размер на 200 лева при ГПР 42,70 %.
Договорът съдържа формално посочване на ГПР по кредита, но не са посочени разходите,
които са взети предвид за изчисляването му, като по този начин е нарушено изискването на
1
правото на ЕС, в който смисъл е Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17, съгласно
което на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като
тази, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може
да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички
данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.
Уговорката в чл. 20 от договора за паричен заем за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова
гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
При това положение следва да се приеме, че целта на неустойката е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения/. Налице е обосновавана
вероятност за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК с невключването на разходите
по договора за допълнителни услуги в ГПР, доколкото и същите евентуално представляват
„скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително оскъпяване на кредита. След
като посочените допълнителни разходи не са включени в посочения в договора ГПР е
налице нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно съдържанието на
договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителността на договора на
основание чл. 22 ЗПК.
Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 9, ал. 4 ЗПК води до
последиците по чл. 22 ЗПК, т. е. договорът за кредит е недействителен и потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия заем, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита – така
Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50259 от
2
12.01.2023 г. по гр. дело№ 3620/2021 г., III г. о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023
г. по т. д. № 1070/2022 г., II т. о. на ВКС, Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г., I т. о. на ВКС и др.
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на всички суми извън претендираната главница следва да бъде
отхвърлено.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 125 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на заявителя възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 75
лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде уважена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да
бъде възложена сумата в размер на 15,08 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 422815/31.12.2024 г. (фирма) срещу М. А. Де С с ЕГН ********** за вземания,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № 584437, сключен на 09.12.2019 г. със
(фирма), в частта за сумата от 6 лева възнаградителна лихва по Договор за потребителски
кредит № 584437, сключен на 09.12.2019 г., 661,22 лева неустойка по чл. 20 от договора за
непредставяне на обезпечение и 127,05 лева законна лихва за забава.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3