МОТИВИ към присъда по ВНОХД №74 по описа на ВОС
постановена на 21.03.2019г.
Въззивното
производство е образувано по протест от прокурор при ВРП срещу присъда на ВРС
по НОХД 555/18г. по описа на ВРС- 44 състав, с която Н.Б., С.М. са осъдени по чл.196 ал.1 вр. чл.195 ал.1 т. 3
и 5 в от НК,извършено в с.** **** община
Ветрино и са оправдани за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 вр. чл.195
ал.1 т. 3 и 5 вр чл. 26 ал.1 от НК на 11.11.2014г. в гр.Варна в кв.**** като по това
обвинение вр чл.63 от НК изцяло е оправдана подсъдимата А.С..В Протеста и в
допълнителните писмени изложения към него се излага тезата за неправилност на
присъдата в оправдателната и част.Предлага се изменение на същата и осъждане на
подсъдимите за всички престъпления в които са обвинени.
Постъпили са
жалби и от защитниците на подсъдимите Б. и М..Счита се че присъдата е
незаконосъобразна немотивирана и се моли за нейната отмяна и постановяване на
изцяло оправдателна присъда.
В съдебно
заседание протеста не се поддържа от представителя на ВОП.Счита
се,че събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме безспорно че
подсъдимите са извършители на престъплението.
Частния обвинител и гр.ищец Н.А.
моли вещите и парите от кражбата да му бъдат върнати.
Частния обвинител и гр.ищец Д.К.
моли да и бъде заплатено това което е откраднато от домът и.
Защитата на подсъдимия Н.Б. в лицето
на адвокат Ц. счита протеста за неоснователен, тъй като липсвали както преки
така и косвени доказателства, че подсъдимия е участвал във втората кражба
предмет на обвинението.По отношение на първото обвинение счита че същото отново
не е доказано тъй като не е установена датата на извършване на кражбата.Освен
това и двамата подсъдими считали, че
изнасят вещи собственост на бабата на К. К., която искала вещите да бъдат
продадени.Моли за цялостна оправдетилна присъда за Б..
Защитата на подсъдимия М. в лицето
на адв.Д., счита протеста за неоснователен.Счита също и че няма доказателства
за обвинението по което двамата подсъдими са осъдени и моли за изцяло
оправдателна присъда.
Защитата на подсъдимата С. в лицето
на адв.И., счита постановената от ВРС присъда за законосъобразна и моли същата
да бъде потвърдена.
В последната си дума и тримата
подсъдими молят да бъдат оправдани изцяло.
Настоящият състав на ВОС, счита
протеста за подаден от легитимна страна, в срок а по същество като основателен.
Съставът на ВРС е приел от обективна
и субективна страна следната фактическа обстановка:
Във времевия период 11.11.2014г. до
23.12.2014г. подсъдимите Б. и М. *** техен познат-св.К. Х. К. К., с който се
познавали от затвора, който имал лична работа в селото.По време на това
посещение свидетелят споделил с двамата подсъдими, информация относно
местонахождение на къща собственост на св.Д.К., която по това време била
необитаема, тъй като собственичката работела в чужбина.Преди две години К. К.
се разделил с дъщерята на К. с която живеел на семейни начала и от която връзка
двамата имали дете. Знаел, че Д., дъщерята на К. с която преди живеел, живее
постоянно във Варна.Възползвайки се от информацията получена от свидетеля
двамата подсъдими Б. и М. в описания по горе период, посетили селото с товарен
микробус и извършили кражба на подробно описаните в обвинителния акт и в
осъдителната част на присъдата на първоинстанционния съд вещи.В къщата
проникнали като разбили входната врата.След кражбата част от вещите- фризер
пълен с месо и пералня марка Зануси, нова обвита в стреч фолио оставили в
помещение- цех намиращ се в близост до пристанище Леспорт,където работел брата
на подс.Б..
По това обвинение решаващия съд е осъдил двамата подсъдими като е приел че
от обективна и субективна страна същите : - на
неустановена дата в периода 11.11.2014 г. – 23.12.2014 г. в с. ** ****, Община
Ветрино, Варненска област, при условията на опасен рецидив, след предварителен
сговор като съиизвършители, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи – малък
бойлер 20 л. „Елдом“ 72325 РМР – на стойност 103,20 лв., електрическа дрелка на
стойност 67,50 лв., бутилка за газ 6 л. с горелка на стойност 40,50 лв., 2 бр.
бутилки за газ 16 л. на обща стойност 124,20 лв., малък ъглошлайф с диск на
стойност 38 лв., 20 л ракия на стойност 140 лв., пластмасова туба 20 л на
стойност 9,74 лв., 36 бутилки олио на обща стойност 68,40 лв., фризер ракла
„Зануси ZFC 639WAP“ на стойност 522 лв., пералня „Зануси ZWA680K“ на стойност
322,05 лв., 20 бр. бройлера х 4 кг. на обща стойност 324 лв., 3 бр. ярета х 15
кг на обща стойност 495 лв., електрическа машинка за мелене на месо First
FA5141 на стойност 39,09 лв., голямо бронзово чукало на стойност 7,50 лв. и
малък шмиргел на стойност 29,50 лв., всички вещи на обща стойност 2330,68 лв.
от владението на Д. Димитрова К., собственост на Д.К.К., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
След като е обсъдил наличните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на подсъдимите решаващият съд наложил е на
подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца
при строг първоначален режим.На подсъдимия М. е наложил наказание лишаване от
свобода в размер на четири години и девет месеца,при първоначален строг режим.
Съставът на районния съд е направил задоволителен
анализ на доказателствата по този пункт от обвинението, който се споделя.Настоящият
състав счита че това обвинение е доказано от обективна и субективна страна
поради следното:На първо място е доказано безспорно, че е имало разговор между
свидетеля К. К. относно къщата на св.К. с чиято дъщеря е живял на съпружески
начала К. К.. Има доказателства, че част от вещите пълния с месо фризер и
пералнята Зануси след кражбата са били оставени временно в склада, в който
работел брата на подсъдимия М..Подсъдимите не отричат факта че са ходили до с.**
**** от където от къща на бабата на св.К. К. са натоварили на товарен бус
,фризер, пералня и др. вещи предмет на обвинението.И двамата наивно бягат от
умисъла за кражба, като твърдят, че вещите били на К. К. и той дължал пари на Б.,
поради което ги бил помолил да му направят услуга превозвайки ги до
Варна.Безспорни са доказателствата за взломяването на всички врати които са
били препятствие за извършителите и които са били видими при изнасянето на
процесните вещи.Наивно и неправдоподобно е твърдението и на двамата подсъдими
които са със сериозен стаж като крадци, че ставало въпрос не за кражба а за
услуга към техен познат от затвора-св.К. К.. Към тези доказателства следва да
се коментират и доказателствата придобити чрез използване на СРС, които съдът е
приобщил по реда предвиден в НПК. Има проведени разговори във връзка с Буса и
неговия товар- пералнята и съдържанието на фризера, които също доказват
извършената от двамата подсъдими кражба.Следва да се направи коментар на
твърдяното от защитата на двамата подсъдими относно недоказаност на периода на
извършване на кражбата.Настоящия състав счита че е доказано по безспорен
начин периода в който е извършено
престъплението.По отношение на твърдяното че двамата подсъдими нямали умисъл че
вършат кражба, съдът счита че това е защитна позиция.Няма никакви
доказателства, относно факта че св.К. К. ги е помолил да транспортират вещи на
неговата баба, но не бил с тях при пътуването до Варна понеже детето му било
болно и нямало кой да го гледа.След това не отишъл да продаде вещите, та се
наложило подсъдимите да им търсят пазар и още куп свободни съчинения
противоречащи, както на доказателствата по делото, така също и на елементарната
логика-никой не продава фризер пълен с продукти.
По обвинението за извършена кражба в кв.**** съставът на ВРС е приел
следната фактическа обстановка: Семейството на частния обвинител и граждански
ищец Н.А.А., състоящо се от неговата съпруга и двамата му сина св. Д. Н.А. и св.
М. Н.А. обитавало жилище, находящо се на първия етаж на къща, с административен
адрес: гр. Варна, кв. „****“, ул. „****“ № 2. Самата къща била триетажна, като
на третия етаж било разположено таванско помещение, в което често свидетелите Д.
Н.А. и М. Н.А. канели свои приятели на гости.
Към 11:00 часа на 11.11.2014 г. подсъдимата С. посетила дома на сем. А.,
като двамата със св. Д. Н.А. се качили в таванското помещение, за да пият кафе
и да си поприказват.
Същевременно в дома на семейство А. на първия етаж в къщата нямало друг
човек, като във времевия диапазон от 11:00 часа на 11.11.2014 г. до 13:00 часа
на 11.11.2014 г. неизвестно по делото лице или неизвестни по делото лица отключили
входната врата на жилището, след което взломили вратата към една от стаите,
обитавана от частния обвинител и граждански ищец Н.А.А. и неговата съпруга и
отнели от нея 2 бр. златни синджира по 20 гр. на стойност 2400 лв., златен кръст
10 гр. на стойност 600 лв., златен пръстен с червен камък 8 гр. на стойност 480
лв., златен пръстен с буквата Н – 11 гр. на стойност 660 лв., 4 бр. златни
дамски пръстена с общо тегло 10 гр. на обща стойност 600 лв., златна дамска
тънка верижка с тегло 3 гр. на стойност 180 лв. и сумата от 1225 лв., всички
вещи, собственост на частния обвинител и граждански ищец А. и всички вещи на
обща стойност 6145 лв.
Фактическата обстановка, която съдът е приел за установена се потвърждавала
от следните доказателства: показанията на частния обвинител и граждански ищец Н.А.А.,
показанията на св. Д. Н.А., показанията на св. М. Н.А., показанията на св. С. К.
Н., изготвената от вещото лице Д. Й. Й. съдебно – оценителна експертиза.
Съдът е дала вяра и е кредитирал показанията на частния обвинител и
граждански ищец А., който подробно е изброил всички вещи, негова собственост,
които са противозаконно отнети от дома му в кв. „****“ - 2 бр. златни синджира
по 20 гр., златен кръст 10 гр., златен пръстен с червен камък 8 гр., златен
пръстен с буквата Н – 11 гр., 4 бр. златни дамски пръстена с общо тегло 10 гр.,
златна дамска тънка верижка с тегло 3 гр. и сумата от 1225 лв. Съдът също така е
дал вяра на показанията на частния обвинител и граждански ищец А., както и на
свидетелите Д. Н.А. и М. Н.А., че престъпното посегателство е станало във
времевия диапазон от 11:00 часа до 13.00 часа на 11.11.2014 г., като в тази
връзка са изключително ценни показанията на св. Д. Н.А., който очертава
границите на времето, прекарано със своята братовчедка подс. С. в таванското
помещение, а именно от 11:00 часа до 13:00 часа на 11.11.2014 г., когато в
жилището на първия етаж не е имало никой и когато извършителят или
извършителите на деянието са проникнали в жилището, взломили са вратата на
стаята, обитавана и използвана от частния обвинител А. и неговата съпруга и
противозаконно са отнели описаните по – горе вещи.
Съдът е обърнал внимание и върху механизма на проникване в дома на
семейство А.. В тази връзка е приел, че извършителят или извършителите на
престъплението са използвали ключа за входната врата на къщата, поставен в
тоалетната/банята, след което при излизането си от къщата са го оставили на
същото място, макар и не точно в същото положение. Именно чрез този ключ,
според съда, е била отключена входната врата на къщата, като за наличието на
този ключ, който се е намирал на общодостъпно място признава и св. М. Н.А..
Датата на извършване на деянието също е фиксирана –датата е 11.11.2014
г., когато частния обвинител и граждански ищец А. е депозирал сигнал в Пето РУ
към ОД на МВР – гр. Варна за извършеното посегателство срещу собствеността му,
за което свидетелстват многобройните писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство.
Въз основа на гореизложените съображения съдът е намерил, че действително
на 11.11.2014 г. е било извършено престъпление против собствеността на частния
обвинител и граждански ищец Н.А.А., но същевременно с категоричност е приел, че
липсват каквито и да е било преки или косвени доказателства, че по някакъв
начин, под каквато и да е форма тримата подсъдими са съпричастни към извършване
на престъпното деяние.
На първо място дебело е подчертал, че липсват преки доказателства, които
да „свързват“ по някакъв начин тримата подсъдими с авторството на деянието.
Така например липсвали свидетели – очевидци на влизането в къщата, обитавана от
сем. А. на ул. „****“ в кв. „****“, инкриминираните вещи не са открити и по
никакъв начин не можело да се вмени във вина на подсъдимите тяхното отнемане.Въпреки,че
внимателно се е запознал със съдържанието на СРС не е достигнал до извода,че те
по някакъв начин доказват, че подсъдимите са съпричастни към престъпното деяние
насочено срещу собствеността на сем. А.. Дори и да е вярно, че в 10:23 часа на
11.11.2014 г. подсъдимите Б. и М. са се намирали в кв. „****“, този факт не
установявал, че същите са проникнали в дома на сем. А.. –Кв. „****“ бил
достатъчно голям квартал и не е особено сериозно да се твърди, че тъй като се
намирали в кв. „****“ по време на инкриминираното деяние, същите са съпричастни
към престъплението.
Обстоятелството, че в периода от 11:00 часа до 13:00 часа на 11.11.2014
г. подс. С. е изпращала многобройни съобщения чрез мобилния си телефон на подс.
Б. също не било съмнително, при условие, че самата тя признавала, че много
често, всеки ден разговаря с него по телефона или му праща съобщения.
По този пункт от обвинението съставът на въззивния съд има противоположно
становище по отношение на фактическата обстановка установена от него и
доказателствата поради което следва да се приеме, че престъплението е извършено
от подсъдимите. Причината която приема за недоказаност съставът на ВРС а
именно- липсата на свидетели на кражбата и неоткриването на вещи предмет на
престъплението съда няма да коментира, защото не приема на сериозно това да
бъде причина за недоказаност на престъпление каквото е това престъпление- кражба.
На първо място следва да се отбележи че става въпрос само за косвени
доказателства, обосновавайки както извода за авторството на деянието, начина на
извършване на престъплението, участието
на всеки от подсъдимите в него и не на последно място факти и обстоятелства
известни само на ограничен кръг от хора,
свързани по някакъв начин с подготовката и осъществяването на самата кражба.
Каква е връзката на подсъдимите със семейство А.. Единствено подсъдимата С.
братовчедка на братята А. ги познава и ги е посещавала-тоест има определена
информация относно къщата в който живеят, интериора и разположението на
помещенията в нея. Освен това познава обитателите - нейни роднини и
особеностите относно пребиваването им в къщата както и наличието на определи
ценни вещи, които могат да представляват интерес за кражба.Притежава информация
относно особености свързани с влизането в къщата/наличие на ключ за входната
врата на къщата в баня или тоалет извън нея/.
На 09.11.2014г. С. била в къщата на А. и пиела кафе.По време на разговори
между нея и братовчедите и станало въпрос че на следващия ден 10.11.14г. по
големия брат Д., който е студент до 16ч. щял да бъде на лекции в
университета.На 10.11.14г. той се прибрал изненадващо по рано в 15ч и започнал
да играе на компютъра си.По същото време брат му бил извън къщата и пиел кафе с
братовчедките си едната от които е подсъдимата С.. В един момент св.Д. А. ,чул
че някой влиза в къщата, като помислил че е свако му.Видял два силуета и попитал
кой е защото разбрал че не е свако му.Веднага след това силуетите изчезнали.От
същата дата 10.11.14г.има СРС-записан разговор по телефона между подсъдимите в
който става въпрос за обстановка идентична с тази случила се в къщата на сем. А.
ден преди кражбата когато двамата извършители са изненадани от неочакваното
присъствие на човек в къщата, което е станало причина да не се пристъпи към
самата кражба. По време на разговора се споменава че човекът е студент и към
този момент е трябвало да бъде на лекции.Към този момент този факт могат да
знаят само лицата проникнали в къщата и св.А. който към този момент не е
споделял този факт.На следващия ден подсъдимата С. отново е проявила активност
като е предложила на братовчед си Д. да пият кафе, нещо което не се било
случвало.По време на пиенето на кафе изпушила осем цигари, което според Д. не
била нормално и била притеснена от нещо.Излязла на два пъти до терасата за
около по минута за да говори по телефона.По време на престоя и била извършена
кражба от долния етаж на къщата.Същия ден отново има разговор между
подсъдимите, които подигравателно обясняват за
извършена кражба при обстановка и вещи и пари същите като на
действителната. Става въпрос и за това, че част от парите са служебни, което е
факт който може да знае само близък на тъжителите каквато е подсъдимата С.
присъствала на огледа след кражбата.По време на този разговор става въпрос и за възнаграждение или подарък на
„малката“,както и за това че ума уговорка между подсъдимите и нея какво точно
да казва ако я разпитват и да не се влияе ако я убеждават че другите са
признали какво точно е станало.Същия ден има и разговор между подсъдимия С.М. и
брат му К. М., при който подсъдимия М. моли брат си да му създаде алиби при
необходимост, като потвърди че същия ден го е пратил в гр.Бургас за някакви
фактури. М. е ходил в Бургас на след деянието и никой не го е пращал там.Същия
ден за времето на кражбата и тримата подсъдими са били в кв.****,доказателство
за което е контактът на телефоните им с клетка на мобилния оператор.За времето
на кражбата подсъдимата е изпращала множество СМС на подсъдимия Б..
При тези многобройни косвени доказателства може да се направи извода за
съпричастност по категоричен начин и на
тримата подсъдими към този пункт от
обвинението.Няма нито едно доказателство което да противоречи на изброените по
горе косвени доказателства, което да е възможна причина за друг правен и
логически извод.
Съставът на виззивния съд прие че подсъдимите : Н.Н.Б., С.А.М. и А.С.С.
и тримата с установена по делото съмоличност, на 11.11.2014 г. в гр. Варна, кв.
„****“, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив,за
подсъдимите Б. и М. след предварителен сговор между тях и подсъдимата С.,
двамата като съизвършители а С. като помагач и като непълнолетна но след като е
могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи – 2 бр.
златни синджира по 20 гр. на стойност 2400 лв., златен кръст 10 гр. на стойност
600 лв., златен пръстен с червен камък 8 гр. на стойност 480 лв., златен пръстен
с буквата Н – 11 гр. на стойност 660 лв., 4 бр. златни дамски пръстена с общо
тегло 10 гр. на обща стойност 600 лв., златна дамска тънка верижка с тегло 3
гр. на стойност 180 лв. и сумата от 1225 лв., всички вещи на обща стойност 6145
лв. от владението на Д. Н.А., собственост на Н.А.А., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен –поради
което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл.26ал.1 вр. чл.54 от НК за подсъдимите Б.
и М. им наложи наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, но подсъдимия Б.
и от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и
ДЕВЕТ МЕСЕЦА, за подсъдимия М., които на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗИНЗС
следва да изтърпят при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На подсъдимата С. на
основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на
основание чл. 66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
При определяне на вида и размера на
наложените наказания въззивния съд отчете за подсъдимите Б. и М. само
отегчаващи вината обстоятелства, такива каквито е отчел и решаващият
съд.Справката им за съдимост е от 37листа за Б. и 26 листа за М..Наличие на
множество осъждания не влияещи на квалификацията опасен рецидив. Независимо от
този факт съда прие, че наложеното наказание което е определил
първоинстанционния съд е справедливо поради което и при настоящото осъждане,
независимо от квалификацията свързана с чл.26 ал.1 от НК съда остави в същия
размер- ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,
но подсъдимия Б. и от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и
ДЕВЕТ МЕСЕЦА, за подсъдимия М., които на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗИНЗС
следва да изтърпят при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
По отношение на подсъдимата С. съдът отчете
смекчаващи отговорността обстоятелства, чистото и съдебно минало и влиянието за
извършване на престъпление от подсъдимия Б. с когото е подържала близки интимни
отношения.По отношение на нея съдът прие че изпълнението на предвидените в
чл.36 от НК цели на наказанието биха могли да се изпълнят и без С. да бъде
изолирана от обществото.Следва да и се даде такава възможност, която ако не
оправдае в бъдеще ще бъде коригирано отношението на правораздавателните органи
към нея.
Предвид признаването на подсъдимите за
виновни в извършеното престъпление съда уважи предявения от гр.ищец иск, като ОСЪДИ подсъдимите Н.Н.Б.
(със снета по делото самоличност) и С.А.М. (със снета по делото самоличност) А.С.С.
(със снета по делото самоличност) да заплатят
в условията на СОЛИДАРНОСТ на гражданския ищец Н.А.А. парична сума в размер на 6145 лева,
представляващи претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 11.11.2014 г. до окончателното заплащане на сумата, както и 245.80 ДТ върху
уваженият гр.иск.в полза на държавата по сметка на ВОС.Независимо че част от
уважения гр.иск е за пари 1225 лв. , които не са собственост на гр. ищец, съда
го уважи и в тази част тъй като държателя на тези парични средства отговаря за
тях пред действителния собственик.
ОСЪДИ подсъдимите Н.Н.Б. (със снета по делото
самоличност) и С.А.М. (със снета по делото самоличност) А.С.С.
(със снета по делото самоличност) да заплатят
на основание чл.183 ал.3 от НПК направените по делото разноски в размер на по
32.76лв по сметка на ОСлС при ВОП и по 13.33лв по сметка на РС Варна.
По тези съображение
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: