РЕШЕНИЕ
№ 1622
гр. Бургас, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИА. ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ДИА. ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120100768 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба (уточнена) на М. К. Я., ЕГН
**********, и Д. К. В., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Г.
М.К., бивш жител на гр. Ч., починал на *** г., чрез пълномощника адвокат А.
П., против Решение № 7200-0/10.01.2023 г., издадено от Общинска служба по
Земеделие - гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас по преписка № 2539 от
06.01.2000 г., за обезщетяване на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ на
наследниците на Г. М.К. чрез предоставяне в собственост на 27 906 дка
земеделски земи на обща стойност 2 986.00 лв. съгласно план за обезщетяване
в землището на с. р. – от поземлен имот от ОПФ № 61114.11.50 по плА. за
обезщетяване, представляващ изоставена земя, девета категория, м.
„Юнтала“, при граници (съседи): 61114.11.49, 61114.11.39, 61114.11.51 и
61114.11.48. Иска се да бъде прогласена неговата нищожност, евентуално да
бъде отменено като незаконосъобразно.
В жалбата са изложени доводи, че с обжалваното решение наследниците
на Г. М.К. са обезщетени със земеделска земя, размера и качеството на която
не съответства на притежаваната от техния наследодател. Поддържа се, че
липсват мотиви за постановяване на решението. Твърди се, че е налице
несъответствие между стойността на признатото право върху земеделски имот
на наследодателя и полученото с обжалваното решение обезщетение.
По делото е постъпила молба от заинтересованата страна Х. Г. П., чрез
пълномощника адвокат Т.С., за присъединяване към жалбата.
1
В съдебно заседание жалбоподателката М. К. Я. се представлява от
пълномощника адвокат А. П., която поддържа жалбата и моли за уважаването
й.
В съдебно заседание заинтересованата страна Д. К. В., по отношение на
когото жалбата в частта по искането за отмяна е просрочена, се представлява
от пълномощника адвокат П., която моли за присъединяването му към
жалбата на М. К. Я..
В съдебно заседание заинтересованите страни П. Т. Т., В. Т. Т., М. С. И.,
К. С. Т., А. М. Т., М. П. Р., С. П. Я., Д. Г. Д., К. Д. Н., Г. Д. Д., К. Й. П., К. Я. П.,
К. Я. Г., И. Т. Я., С. С. С., Б. С. С., М. Т. С., Т. П. С., П. Г. П., Х. Г. П. и К. П. С.,
редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
В съдебно заседание ответникът по жалбата Общинска служба по
Земеделие - гр. Созопол, редовно призован, не се явява и не се представлява,
не взема становище по жалбата.
На основание чл. 182, ал. 3 АПК с протоколно определение от
15.07.2024 г. съдът е приел присъединяването на Х. Г. П. и Д. К. В. към
жалбата на М. К. Я..
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С обжалваното Решение № 7200-0 от 10.01.2023 г. на Общинска служба
по земеделие – гр. Созопол, издадено по преписка № 2539 от 06.01.2000 г., е
постановено
на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ обезщетяване на наследниците на Г. М.К.
чрез предоставяне в собственост на 27 906 дка земеделски земи на обща
стойност 2 986.00 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. р. – от
поземлен имот от ОПФ № 61114.11.50 по плА. за обезщетяване,
представляващ изоставена земя, девета категория, м. „Юнтала“, при граници
(съседи): 61114.11.49, 61114.11.39, 61114.11.51 и 61114.11.48.
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административни актове, които следва да отговарят на условията за
законосъобразност по чл. 146 АПК – да са постановени от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта
на закона. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.)
обжалването на индивидуалните административни актове, издавани по реда
на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, жалбоподателите
М. К. Я. и Д. К. В. се легитимират като наследници на Г. М.К., бивш жител на
гр. Ч., починал на *** г., което обуславя правния интерес от подаване на
2
настоящата жалба. Д. К. В. е получил препис от обжалваното решение лично
на 16.01.2024 г., а настоящата жалба е подадена по пощата на 31.01.2024 г., т.е.
извън законовия 14-дневен срок от връчване на решението, който е изтекъл на
30.01.2024 г. Не се установява, а и не се твърди обжалваното решение да е
било връчено на жалбоподателката М. К. Я., поради което по отношение на
нея не е започнал да тече срокът за обжалването му. Следователно жалбата е
допустима – подадена е против подлежащ на обжалване административен акт,
от лице с правен интерес и в законовия преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледА. по същество.
Съгласно чл. 170, ал. 1 вр. ал. 3 АПК съдът е указал на
административния орган, че той носи тежестта да докаже съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 168, ал. 1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително
производство в хипотезата, когато с решение на ОСЗ е признато правото на
възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални
граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на
пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура
започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на
Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) (загл. изм. с Държавен вестник бр. 75/2006
г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка
се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С
последващото решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това
влязло в сила решение се признава право на обезщетение със земя на същата
стойност. Признатото право на обезщетение е определено по стойност с
решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото
обезщетение се определя по стойност с последващото решение, издадено на
основание чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С това решение се посочва и
конкретната земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и
самата обезщетителна процедура. Следователно, за да бъде издадено решение
по чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, следва да са налице влезли в сила решения по
чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. При
липсата на такива липсва правно основание за постановяване на крайния акт
по чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. За да се произнесе по предмета на решението по
чл.27а, ал.1 от ЗСПЗЗ, съдът следва да установи, че решенията по чл.10б, ал. 1
от ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ вече са породили
правните си последици и са стабилни актове.
В мотивната част на обжалваното решение е посочено, че същото е
постановено въз основа на решения № 2539 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8
3
ППЗС за определяне правото на обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19,
ал. 17 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плА. за
обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по
преписка № 2539 от 06.01.2000 г. Не е изрично отбелязано дали посочените
решения са влезли в сила. С Решение № 2539 от 25.03.1998 г. на ОСЗ –
Созопол е отказано на наследниците на Г. М.К. възстановяването на правото
на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
посочените в т. 1 до т. 5 недвижими имоти. Този административен акт е бил
обявен за нищожен с влязло в сила решение № 14 от 29.11.2019 г. по адм. д. №
10/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас и преписката е върната на ОСЗ –
Созопол за произнасяне с надлежен акт. С ново Решение № 2539 от 08.07.2020
г. на ОСЗ – Созопол е отказано на наследниците на Г. М.К. възстановяването
на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на посочените в т. 1 до т. 5 недвижими имоти. Този административен
акт е бил обявен за нищожен с влязло в сила решение № 1654 от 27.07.2022 г.
по гр. д. № 4554/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас и преписката е
върната на ОСЗ – Созопол за произнасяне с мотивиран акт. С ново Решение №
2600 от 29.09.2023 г. на ОСЗ – Созопол е отказано на наследниците на Г. М.К.
възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на посочените в т. 1 до т. 5 недвижими имоти. Този
административен акт е бил обявен за нищожен с влязло в сила (в тази част към
момента на приключване на устните състезания по настоящото дело) решение
№ 1091 от 04.06.2024 г. по гр. д. № 6343/2023 г. по описа на Районен съд –
Бургас, което е обжалвано само в частта, с която преписката е върната на ОСЗ
– Созопол за произнасяне със законосъобразен административен акт.
Следователно в процесния случай не е налице влязло в сила решение по
чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Административните актове, които противоречат на законите или на
други нормативни актове са недействителни. Според правната теория и
практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми, в
зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки
недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на
предписаното от закона правно основание за постановяване на
административния акт се приема за особено съществен порок за валидното
действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност, за
което съдът следи служебно. В този смисъл е постановено Решение № 16202
от 30.12.2009 г. по адм. д. № 6358/2009 г., IV отделение на ВАС, Решение №
1813 от 03.11.2017 г. В процесния случай оспореният административен акт
следва да бъде прогласен за нищожен предвид установения тежък
процесуален порок при издаването му – липсата на влязло в сила решение по
чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 7200-0/10.01.2023 г., издадено
от Общинска служба по Земеделие - гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас
по преписка № 2539 от 06.01.2000 г., за обезщетяване на основание чл. 27а от
ППЗСПЗЗ на наследниците на Г. М.К. чрез предоставяне в собственост на 27
906 дка земеделски земи на обща стойност 2 986.00 лв. съгласно план за
обезщетяване в землището на с. р. – от поземлен имот от ОПФ № 61114.11.50
по плА. за обезщетяване, представляващ изоставена земя, девета категория, м.
„Юнтала“, при граници (съседи): 61114.11.49, 61114.11.39, 61114.11.51 и
61114.11.48.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас
в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5