Решение по дело №1639/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./01.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

при секретар Мая П.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1639 по описа на ВОС за 2017 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.

Предявени са, в условията на активно субективно съединяване, искове от Х.Ю.В., ЕГН **********,*** и Н.Н.Р., ЕГН **********,***, действащи чрез своите пълномощници адв. Б.Ж., адв. Д.В. и адв. Г.К. – всички от ВАК, срещу ЗК „Олимпик“ АД, номер на регистрация 71103, със седалище Република Кипър, гр. Никозия, , представлявано от Диего Гонсалес Алонсо, чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Гоце Делчев“ № 142-142А, представлявано от Пелагеа Теодосиева Евтимова, искове за осъждане на ответника да заплати на Х.Ю.В. следните суми: 1 238 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 22.05.2015 год. ПТП, от които 1180 лева за заключваща анатомична плака, ведно със законната лихва, считано от момента на плащането на сумата - 07.06.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 год. в размер на 298,21 лева, както й законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 58 лева за платена такса за болничен престой в клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата от момента на плащането й - 04.06.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба 30.11.2017 год. в размер на 14,71 лева, както й законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 180 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпените вследствие настъпилото на 22.05.2015 год. ПТП две тежки телесни повреди – загуба на слезка и постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, две средни телесни повреди – счупване на долната челюст и счупване на дясната лъчева кост на типично място и пет леки телесни повреди – счупване на основата на черепа – средно черепна ямка, счупване на носни кости, порезни рани, кръвонасядания и ожулвания по лицето, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 22.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата; както и на Н.Н.Р. сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпените вследствие настъпилото на 22.05.2015 год. ПТП тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, средна телесна повреда – разкъсване на черния дроб, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота и четири леки телесни повреди – контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на корема, кръвонасядания и ожулвания на гръдния кош и корема, както и законната лихва върху главницата, считано от дата на увреждането 22.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./, /приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в сила от 1.01.2016 год./ и чл.86 ЗЗД.

Твърди се от ищците в исковата им молба, че на 22.05.2015 год. е настъпило ПТП по пътя с.Кичево, обл.Варна местност „Аксаковска панорама", землището на гр.Аксаково, обл.Варна с пътя с.Каменар, обл.Варна- с.Долище, обл.Варна, между управлявания от Алкин Айдън Мехмед микробус "Мерцедес" с рег.№ СС 1925 РВ и л.а."Волво В 70" с рег.№ В 4852 ВА. управляван от Кирил Росенов Иванов, за което се е водило ДП № 159/2015 год. по описа па РУП-Аксаково. Излагат, че водачът на последния в нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45 ал.1 и 2 от ППЗДвП, станал единствена причина за настъпване на ПТП като спрямо него е налице влязла в законна сила осъдителна присъда по НОХД № 1744/2015 год. по описа на Окръжен съд-Варна. Ищците - пътници в микробус "Мерцедес" с рег.№ СС 1925 РВ, твърдят, че са претърпели имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а. "Волво В 70" с рег.№ В 4852 ВА със ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ. Подробно описват претърпените болки и страдания, видовете телесни повреди, причинени на всеки от тях вследствие на процесното ПТП, които за Х.В., се изразяват в: загуба на слезка и постоянно общо растройство на здравето опасно за живота, счупване на долната челюст и счупване на дясната лъчева кост на типично място и счупване на основата на черепа – средно черепна ямка, счупване на носни кости, порезни рани, кръвонасядания и ожулвания по лицето; а за Н.Р. - постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, разкъсване на черния дроб, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота и контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на корема, кръвонасядания и ожулвания на гръдния кош и корема. Аргументират неспособността си да водят нормален и пълноценен живот, вследствие на настъпили посттравматични ефекти от самото ПТП и последвалите го оперативните интервенции и хоспитализация, довели до неработоспособност, остри тревожни разстройства и разстройства в адаптацията. Подчератават липсата на съпричиняване на съставомерния резултат от тяхна страна, поради изпълнение на всички предписания на ЗДвП, както и липсата на обезщетяване за претърпените от тях вреди. Сочат, че по силата на влязлата в сила присъда на 28.10.2016 год. №15/29.01.2016 год. по НОХД № 1744/2015 год. на ВОС и съгл. чл 267 КЗ /отм./ ответникът им дължи обезвреда на причинените имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът ЗК „Олимпик“ АД, чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на осъществен деликт, както и причинно-следствената връзка между поведението на водача на застрахованото при него МПС и претърпените от пострадалите лица увреждания. Релевира и възражение за съпричиняване от страна на водача на другото МПС, който се е движил с превишена скорост, поради което не е могъл да избегне процесното ПТП чрез предприемане на аварийно спиране. Позовава се на влязлата в сила присъда № 15/29.01.2016 год. по НОХД № 1744/2015 год. на ВОС, според която има 20 % съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди също така, че ищците не са ползвали обезопасителни колани, с което са нарушили разпоредбите на ЗДвП и са допринесли за настъпване на телесни увреждания в по-голяма степен, като претендира общо 30 % съпричиняване от насрещната страна в процесното ПТП. Оспорва всички твърдения на ищците за вида, характера и степента на уврежданията, продължителността на оздравителния период, както и иска и по размер.

В срока по чл.372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, с която твърдят наличие на причинна връзка между процесното ПТП и вредоносния резултат. Оспорват твърдението на ответника за неправомерно поведение от страна на водача на превозвалото ги ПТП, довело до допринасяне за настъпване на вредоносния резултат, респективно процента на съпричиняване. Твърдят, че са ползвали обезопасителни колани, като се аргументират с изложеното в този смисъл заключение по приложената СМЕ № 244/15 год. По отношение на вида и характера на причинените им телесни увреждания се позовават на приложената медицинска документация. Считат, че претендираният размер на обезщетението е справедлив и съобразен с константната съдебна практика по сходни дела.

В срока по чл.373 ГПК, с допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа всички наведени с отговора възражения и доказателствени искания.

С определение № 1520/30.04.2018 г. е конституирано трето лице помагач ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Черни връх № 51Д, на страната на ответника.

В о.с.з. ищците, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържат исковете и молят същите да бъдат уважени в предявения размер, ведно с присъждане на разноски.

В о.с.з. ответното дружество, редовно призовано, не се представлява, не излага становище по предявените искове.

В о.с.з. третото лице помагач, редовно призовано, излага становище за недоказаност на исковете по размер.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1520/30.04.2018 г. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Видно от приложената по делото справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, л.а. марка „Волво“ с рег. № В 4852 ВА е бил застрахован в ответното дружество по задължителната застраховка гражданска отговорност към 22.05.2015г. по застрахователна полица № 28114002995497, издадена от ЗК «Олимпик» клон България.

Не е спорно по делото, а и от приобщена преписка по НОХД № 1744/2015 год., се установява, че на 22.05.2015 год. на кръстовището на пътя на с.Кичево, обл. Варна, местност „Аксаковска панорама“, землището на гр.Аксаково, обл.Варна с пътя с.Каменар, обл.Варна – с.Долище, обл.Варна, при управление на л.а. марка „Волво“ с рег. № В 4852 ВА, Кирил Росенов Иванов е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смърт и телесни повреди на повече от едно лица, сред които тежка и средна телесна повреда на Н. Нажди Р. – тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, обусловено от травма в областта на корема – разкъсване на черен дроб, разкъсване в областта на голямото було с артериално кървене в порядъка на 1-1,5 литра и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от разкъсването на черния дроб, както и две тежки и две средни повреди на Х.Ю.В. – тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, обусловена от разкъсване на слезката и наложилото се оперативно отстраняване и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, обусловено от разкъсване на слезката съпроводено с активно кървене в коремната кухина и задперитонеалното пространство, създало реална опасност за живота на пострадалия от самото възникване, както и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 месеца, обусловено от счупване на дясна лъчева кост, стилоиден израстък на дясна лакътна кост и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение функцията на дъвченето и говореното за период не по-малък от 2 месеца, обусловено от счупване на долната челюст, за което Кирил Иванов е осъден с влязла в сила присъда на „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца.

Във връзка с релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване, проведена по делото е комплексна СМАЕ. Същата не е оспорена от страните, поради което и съдът я кредитира като обективно и компетентно дадена, кореспондираща с приобщените по делото доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че ударът между двата автомобила е настъпил в чертите на кръстовището като за лекотоварния автомобил, в който са се возили ищците, е бил челен. Излага се също така, че скоростта на движение на лекия автомобил „Волво“ е била около 56 км/ч към момента на удара, а на автомобила „Мерцедес“ – не по-ниска от 112 км/ч. Сочи се също така, че няма данни за наличието на обекти, ограничаващи видимостта на водача на автомобил марка „Мерцедес“ към приближаващия автомобил марка „Волво“, поради което и се приема, че технически водачът на първия е могъл да възприеме приближаващия друг автомобил. При тези данни, се заключава от вещите лица, че при движение на л.т.а. „Мерцедес“ със скорост близка до максимално позволената от 60 км/ч и реакция с аварийно спиране относно поведението на водача на л.а. „Волво“, то водачът на лекотоварния автомобил е имал възможност да установи погрешните му действия и да предприеме аварийно спиране преди точката на удара, в който случай същият би бил предотвратим или с по-ниска интензивност. По отношение на поведението на самите пострадали, за които се твърди от ответната страна, да са били без предпазни колани, излага се от вещите лица, че лекотоварният автомобил е бил конкретни обезопасителни колани за всяко едно от местата, като с оглед данните от медицинската документация и описаните увреждания може да се съди, че пострадалите са били с поставени предпазни колани. Категорично това може да се каже за ищеца Н.Р., чиито специфични увреждания говорят за употребата на такъв. Съгласно заключението на вещото лице – медик и дадените от него в съдебно заседание обяснения описаните в медицинската документация увреждания и на двамата ищци биха могли да бъдат получени и при действащ и правилно поставен предпазен колан.

Проведена по делото е и СППЕ по отношение на двамата ищци. Излага се от вещите лица, че и на двамата ищци, по време на освидетелстването и във връзка с ПТП-то, са с хиподепресивни преживявания, като преживяват случилото се с тях като писихотравма. Тревожността и признаците, които проявяват, дава основание тази психотравма да се диагностицира като разстройство в адаптация-генерализирана тровожност, което психично разстройство към настоящия момент създава психологичен дисконфорт при ежедневното им функциониране. Същото се нуждае от професионална психологична помощ и медикаментозно лечение, тъй като при неадекватно поведение има възможност за хронифициране и задълбочаване на психиатричната сиптоматика.

От представената медицинска документация се установява, че към датата на ПТП ищецът Н.Р. е бил на 27 години, като е претърпял медицински интервенции и оперативно лечение в спешен порядък с престой от 7 дни. Сочи се от вещите лица, че изпитва емоционален дискомфорт, както и че търпи неудобство, срам, страх и емоционален дискомфорт, включително от зависимостта си от близките си.

От представената медицинска документация се установява, че към датата на ПТП ищецът Х.В. е бил на 28 години, като е претърпял медицински интервенции и оперативно лечение в спешен порядък с престой от 13 дни, последвани от престой за рехабилитация за период от 7 дни. Сочи се от вещите лица, че за него болезнен е фактът, че има видими белези по лицето и тялото, изпитва емоционален дискомфорт, трудоустроен е, както и че търпи неудобство, срам, страх и емоционален дискомфорт, включително от зависимостта си от близките си.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на ПТП-то са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж. М. М., които съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления от емоционално състояние на всеки един от ищците след инцидента. Непосредствените впечатления на свидетеля сочи за промяна в начина на живот на всеки един от ищците, емоционален срив и промяна в поведението им. Излага, че Х. почти една година е бил с болки вследствие на ПТП, като към настоящия момент не може да работи, заради умората, която чувства, но работи като пазач. Сочи, че заради белезите от раните се е затворил и от скоро е започнал да излиза, само ако много се настоява. Изпитва страх от пътуване. Н. също работи във фирмата като помага с каквото може. Свидетелят твърди, че той също изпитва страх от пътуване, като периодът, в който е получавал чужда помощ, е бил около три месеца.

За доказване на претърпените от ищеца Х.Ю.В. имуществени вреди, представени по делото са фактура **********/08.06.2015 год., придружена с касов бон, удстоверяващи заплащането на сумата от 1 180 лева за анатомична плака, както и 58 лева такса за болничен престой /л.58/.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение съдът намира за доказано с оглед представените доказателства. Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ /отм./, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва със задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.

Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението са установени с влязло в сила присъда по НОХД № 1744/2015 год., с която се установява, че на 22.05.2015 год. на кръстовището на пътя на с.Кичево, обл. Варна, местност „Аксаковска панорама“, землището на гр.Аксаково, обл.Варна с пътя с.Каменар, обл.Варна – с.Долище, обл.Варна, при управление на л.а. марка „Волво“ с рег. № В 4852 ВА, Кирил Росенов Иванов е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смърт и телесни повреди на повече от едно лица, сред които тежка и средна телесна повреда на Н. Нажди Р. – тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, обусловено от травма в областта на корема – разкъсване на черен дроб, разкъсване в областта на голямото було с артериално кървене в порядъка на 1-1,5 литра и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от разкъсването на черния дроб, както и две тежки и две средни повреди на Х.Ю.В. – тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, обусловена от разкъсване на слезката и наложилото се оперативно отстраняване и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, обусловено от разкъсване на слезката съпроводено с активно кървене в коремната кухина и задперитонеалното пространство, създало реална опасност за живота на пострадалия от самото възникване, както и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 месеца, обусловено от счупване на дясна лъчева кост, стилоиден израстък на дясна лакътна кост и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение функцията на дъвченето и говореното за период не по-малък от 2 месеца, обусловено от счупване на долната челюст, за което Кирил Иванов е осъден с влязла в сила присъда на „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца.

Предвид изложеното настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от престъпния състав.

С оглед на гореизложената фактическа установеност, посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява причинната връзка между настъпилите телесни увреждания и настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради което съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на застрахования водач.

Въпреки обаче постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е допустимо изследване степента на причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл. самия ищец/. Последното е с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване. За да се приложи или не намаляване на размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност като за настъпването им са налице две причини – едната създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата съдебна практика - Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.

В конкретния случай, релевираното от ответника възражение се свежда до твърдението, че ищците не са били с поставен предпазен колан. Същото обаче подлежи на доказване, пълно и главно, именно от него, тъй като изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване / в този смисъл са решение № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , решение № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 год. на ВКС по т. д. № 457/2014 год., II т. о./..

А с оглед обаче така събраните доказателства възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат се явява недоказано. Изводът за недоказаност на същото се налага както с оглед заключението на вещите лица от проведената КСМАЕ за поставянето на такива от двамата пострадали, дадено с оглед описаните травматични увреждания, така и с оглед изводът на вещото лице - медик, че естеството и характера на настъпилите травматични увреждания са такива, че биха настъпили и при непоставен предпазен колан. Ето защо, съдът приема, че не е налице основание за редуциране на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД.

Ирелевантно за определяне на размера на обезщетението в настоящия случай е и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекотоварния автомобил, в който са били пострадалите. При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинкветни, застрахователят по застраховка „гражданска отговорност“, сключена с един от тях отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент /така, решение № 121/18.09.2014 год. на ВКС по т.д. № 2859/213 год., I т.о/.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От събраните по делото доказателства се установява характерът и степента на телесните увреждания Н. Нажди Р., изразяващи се в разкъсване на черен дроб, разкъсване в областта на голямото було с артериално кървене в порядъка на 1-1,5 литра и разкъсването на черния дроб. Посочените увреждания са обусловили болничен престой и оперативна намеса на пострадалия. Установява се, че произшествието неизбежно се отразило върху обичайния начин на живот на ищеца – ограничило е възможността да се обслужва сам и да се чувства пълноценна личност, ограничило е трудоспособността му, с хиподепресивни преживявания, поради което съдът намира, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане.

След обстоен анализ на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това, продължителността и степента на претърпените болки и страдания, които продължават и към настоящия момент, както и възрастта на пострадалия, в която емоционалният стрес е компенсируем с бъдещи положителни емоционални изживявания, съдът счита искът за причинените неимуществени вреди за доказан в размер на 60 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства се установява характерът и степента на телесните увреждания на Х.Ю.В., изразяващи се в загуба на слезка, обусловена от разкъсване на слезката и наложилото се оперативно отстраняване и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, обусловено от разкъсване на слезката съпроводено с активно кървене в коремната кухина и задперитонеалното пространство, създало реална опасност за живота на пострадалия от самото възникване, както и в трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 месеца, обусловено от счупване на дясна лъчева кост, стилоиден израстък на дясна лакътна кост и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение функцията на дъвченето и говореното за период не по-малък от 2 месеца. Посочените увреждания са обусловили болничен престой и оперативна намеса на пострадалия, последваща рехабилитация, както и ограничаване на цялостното движение на пострадалия, което е предизвикало болка, за дълъг период след инцидента. Безспорно причинените увреждания са създали неприятни усещания от здравословно и емоционално естество. Към настоящия момент ищецът е белези от причинените му наранявания, с психотравма, както е и налице трайно нарушение в работоспособността на ищеца. Установява се, че произшествието неизбежно се отразило върху обичайния начин на живот на ищеца – ограничило е възможността да се обслужва сам, да полага труд и да се чувства пълноценна личност, поради което съдът намира, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане.

След обстоен анализ на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това, съобразявайки възрастта на пострадалия към датата на инцидента – 28 годишен в трудоспособна възраст, която трудоспособност е трайно нарушена към настоящия момент, продължителността и степента на претърпените болки и страдания, които продължават и към настоящия момент, съдът счита искът за причинените неимуществени вреди за доказан да размера на 80 000 лева, като за разликата до претендирания размер от 180 000 лева искът се явява неоснователен.

Поради уважаване на исковете за неимуществени вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск за мораторните лихви. Съгласно трайноустановената съдебна практика същите се дължат от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. /в тази насока и постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. докладчик съдия Камелия Ефремова, II ТК; Решение № 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов/.

По имуществените вреди, понесени от ищцеца Х.Ю.В., претендирани в общ размер на 1 238 лева като формирани от сбора на сумата от 1180 лева за заключваща анатомична плака и сумата от 58 лева за платена такса за болничен престой в клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна:

Съобразно ППВС № 4/68 год., по силата на чл.45 и сл. ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и имуществените такива, които пострадалият търпи. Същите се изразяват както в лишаване от възможността му да полага труд и да получава трудово възнаграждение, така и в извършването на необходимите разходи за възстановяване на здравето. От представените по делото писмени доказателства – фактури и касови бонове се установява, че ищецът е сторил претендираните за репарация разходи, като с оглед времето на реализирането им, както и тяхното естество, съдът приема, че същите са във връзка с претърпяното ПТП, което не е и оспорено от ответната страна.

Поради горното, претенцията за имуществени вреди като доказана по основание и размер следва да се уважи изцяло, ведно с претендираните законни лихви в размер на 298,21 лева за периода от момента на плащането на сумата от 1 180 лева - 07.06.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 год. и в размер на 14,71 лева, начислена от момента на плащането на сумата от 58 лева - 04.06.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба 30.11.2017 год., на основание чл.84, ал.3 ЗЗД. Върху главницата в общ размер ат 1 238 лева следва да се присъди и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съобразно искането с което съдът е сезиран.

С оглед изхода от спора на ищците се следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства, като съразмерно уважената част от иска на ищеца Н.Н.Р. следва да се присъди сумата от 1 500 лева, а в полза на ищеца Х.Ю.В. сумата от 1 778 лева.

В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената част от исковете в размер на 5 600 лева и възнагражденията на вещите лица по изготвените съдебни експертизи в размер на 800 лева, като същите следва да бъдат присъдени в полза на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗК „Олимпик“ АД, номер на регистрация 71103, със седалище Република Кипър, гр. Никозия, , чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Гоце Делчев“ № 142-142А ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Р., ЕГН **********,***, сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпената вследствие настъпило на 22.05.2015 год. ПТП с участието на л.а. марка „Волво“ с рег. № В 4852 ВА, застрахован в ответното дружество по задължителната застраховка гражданска отговорност към 22.05.2015г. по застрахователна полица № 28114002995497 тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, средна телесна повреда – разкъсване на черния дроб, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота и четири леки телесни повреди – контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на корема, кръвонасядания и ожулвания на гръдния кош и корема, както и законната лихва върху главницата, считано от дата на увреждането 22.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, като отхвърля същата претенция за горницата над 60 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Олимпик“ АД, номер на регистрация 71103, със седалище Република Кипър, гр. Никозия, , чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Гоце Делчев“ № 142-142А ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ю.В., ЕГН **********,*** сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпените вследствие настъпило на 22.05.2015 год. ПТП с участието на л.а. марка „Волво“ с рег. № В 4852 ВА, застрахован в ответното дружество по задължителната застраховка гражданска отговорност към 22.05.2015г. по застрахователна полица № 28114002995497 тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, средна телесна повреда – разкъсване на черния дроб, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота и четири леки телесни повреди – контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на корема, кръвонасядания и ожулвания на гръдния кош и корема, както и законната лихва върху главницата, считано от дата на увреждането 22.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, като отхвърля същата претенция за горницата над 80 000 лв. до предявения размер от 180 000лв.

сумата 1 238 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 22.05.2015 год. ПТП с участието на л.а. марка „Волво“ с рег. № В 4852 ВА, застрахован в ответното дружество по задължителната застраховка гражданска отговорност към 22.05.2015г. по застрахователна полица № 28114002995497, от които 1180 лева за заключваща анатомична плака и 58 лева за платена такса за болничен престой в клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба /30.11.2017 год./ до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,

сумата 298,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1180 лева, начислена за периода 07.06.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба,

сумата 14,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1180 лева, начислена за периода 04.06.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА ЗК „Олимпик“ АД, номер на регистрация 71103, със седалище Република Кипър, гр. Никозия, , чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Гоце Делчев“ № 142-142А ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Р., ЕГН **********,*** сумата от 1 500 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗК „Олимпик“ АД, номер на регистрация 71103, със седалище Република Кипър, гр. Никозия, , чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Гоце Делчев“ № 142-142А ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ю.В., ЕГН **********,*** сумата от 1 778 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Черни връх № 51Д, на страната на ответника ЗК „Олимпик“ АД, номер на регистрация 71103, със седалище Република Кипър, гр. Никозия, , чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Гоце Делчев“ № 142-142А.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

Номер на акта:	690
Дата:	1 октомври 2018 г. (в сила от 21 май 2019 г.)
Съдия:	Цвета Павлова Павлова

Дело:	20173100901639
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	1 декември 2017 г.

Решение по дело №1639/2017 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта Свали акта