Р
Е Ш Е
Н И Е
№160/29.11.2013г.,гр. Девня
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. ПЕТРОВА
при секретаря С.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 32/2013 г. по
описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1 против С.М. Н., ЕГН **********, с
адрес: 9160, гр. Девня, ул. „Козлодуй” 6, с правно основание чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответника е сключил договор за предоставяне на GSM услуги №Н1390699 от 27.07.2010 г.
Тъй като ответника не е заплатил дължимата сума за която са издадени фактури №№
*********/21.08.2010 г., *********/25.11.2010 г., *********/02.12.2010 г. и
*********/26.12.2010 г. ищецът подал Заявление по чл.410 от ГПК в ДРС за издаване на заповед за
изпълнение за сумата в размер на 1271.33
лева, представляваща главница.
Моли, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: за сумата от 1271.33 лв. главница по договор
за предоставяне на GSM услуги №Н1390699 от 27.07.2010 г., за която са издадени фактури
№№ *********/21.08.2010 г., *********/25.11.2010 г., *********/02.12.2010 г. и
*********/26.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда-10.08.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 125.43 лв, представляваща разноски по делото, от които 25.43 лв. д. т. и 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечния срок
за отговор ответникът не изразява становище, не ангажира доказателства. В
съдебно заседание се явява лично и заявява, че искът е неостователен, тъй като не е получавала фактури и не би могла да
ползва толкова много услуги за които са й начислени сумите. Моли съда да отхвърли
предявения иск изцяло.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 688/12 г. на ДРС е издадена Заповед № 467 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу С.М. Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, ЕИК *********, сумите: 1271.33 лв . главница по договор
за далекосъобщителни услуги № Н 1390699/27.07.2010 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението
– 10.08.2012 г. до окончателно плащане,
на основание чл. 410 ГПК, както и сумата 65.43, представляваща разноски по делото, от които 25.43 лв д. т.
и 40.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Между “Мобилтел” ЕАД и ответницата С. Н. е бил сключен представен
и приет като доказателство по
делото договор за ползвани абонатни
далекосъобщителни услуги № Н 1390699 от 27.07.2010 г. , ведно с приложение №1 към последния, сключени за неопределен срок съгласно чл.3 от посочения
договор, по силата на
които операторът
се задължил да го включи като абонат в услугите,
предоставяни чрез обществената си
подвижна, клетъчна мрежа, а ответникът да заплаща цената
на пакетната услуга, съгласно избрания от абоната тарифен план,
посочен в Приложение 1 към договора. Начинът и сроковете за плащане са уредени в Общите
условия, с които ответникът е запознат, съгласно отразеното в т.7.4. от договора. По сключения от ответницата договор № Н 1390699 от 27.07.2010 г. / С 150 и С
500+2330/, същата е ползвала две sim
карти № 8935901087027394713 /л.8 от делото/ и № 8935901087027394754 /л.14 от
делото/, с различни тарифни планове.
По делото
са представени и приети като доказателства
данъчни фактури по договор № Н 1390699: фактура № ********** от 23.08.2010 г.,
издадена за сумата от 67,34 лв. с включен ДДС и приложение
А с описание на услугата и приложение Б с подробна справка за телефонен номер
********** и телефонен номер ********** към фактурата, фактура № ********** от
26.11.2010г. на стойност 268,27 лв. с ДДС и Приложение А с описание на услугата
и приложение Б с подробна справка за телефонен номер ********** телефонен номер
********** към фактурата, фактура № ********** от 03.12.2010г. на стойност 647,
94 лв. Приложение А с описание на услугата и приложение Б с подробна справка за
телефонен номер ********** телефонен номер ********** към фактурата, фактура № ********** от
28.12.20110г. на стойност 570,78 лв. с ДДС и Приложение А с описание на
услугата и приложение Б с подробна справка за телефонен номер **********
телефонен номер ********** към фактурата.
От заключението по
назначената и приета от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява ,че процесните фактури № ********** от
23.08.2010 г., № ********** от 26.11.2010г., № ********** от
03.12.2010г. и № ********** от 28.12.20110г. и кредитно известие към нея №
**********/15.04.11г. на обща стойност 1271.33лв. към момента на проверката
няма извършено плащане. Услугите за които са начислени съответните суми са
отбелязани в колона 2 от таблицата към експертизата. Стойностите по приложения
А и Б съвпадат по размер.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл.
от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск
в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за
които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание
за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за ползвани абонатни далекосъобщителни услуги № Н 1390699 от 27.07.2010 г.. В тежест
на ответника е да проведе насрещно
доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните
вноски, дължими по договорите за ползвани абонатни далекосъобщителни услуги.
Не е спорно между страните по делото, че ответникът е страна по договора
за далекосъобщителни услуги № Н 1390699 от 27.07.2010 г., както и че
срещу него са издадени процесните данъчни фактури за
дължими от него суми, а също така и че против С. Н. е издадена и Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за същите тези суми. От
страна на ответницата се оспорва, задължението по размер и твърди, че не е
получавала фактури.
С оглед
общите правила за доказване в процеса /чл. 154,
ал.1 от ГПК/, в тежест на ответната страна
е да докаже, че е погасила задълженията
си към ищеца
за ползваните услуги. По делото тя не е ангажирала такива доказателства, нещо повече, липсват
и доводи в тази насока. В хода
на процеса не е налице оспорване
на нито един
от представените от ищеца документи
/договори или фактури/ на основание
чл.193, ал.1 от ГПК, което дава възможност на съдът да
приеме за доказани фактите, описани в официално заверените преписи от свидетелстващите и диспозитивни документи, на които се
позовава ищеца. Размерът на задължението се установява и от
назначената от съда и неоспорено от ответницата заключение по СИЕ.
Възражението, че ответницата не е получавала
фактури и не би могла да говори непрекъснато по телефона е неоснователно, тъй
като липсва договорка между страните за дължимост на
плащането след представяне на фактура от една страна, а от друга доставените от
ищеца и ползвани от абоната услуги се установяват с подробна справка приложена
по делото и неоспорена от ответницата. Следва да се отбележи, че по сключения
от ответницата договор № Н 1390699 от 27.07.2010 г., същата е ползвала две sim карти № 8935901087027394713 /л.8 от делото/ и
№ 8935901087027394754 /л.14 от делото/, което също така обосновава наличието на
използваното количество услуги.
Ето защо
съдът намира, че вземането на
ищеца се явява доказано по основание и размер и искът следва да бъде уважен
изцяло.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в исковото производство разноски в размер общо на 125,43
лева, от които 25,43 лева, внесена д.т., 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 100 лв. възнаграждение за вещо лице.
По отношение на сторените такива в заповедното производство по реда на
чл.410 от ГПК, то за тях е издадена Заповед за изпълнение и съобразно
произнасянето на съда, за тях следва да се издаде изпълнителен лист, като
същите не са предмет на настоящото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл.415 от ГПК, че С.М. Н., ЕГН **********,***, дължи на “МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, ЕИК *********, сумите: 1271.33 лв /хиляда двеста седемдесет и един лева, 33 ст./ главница по договор за далекосъобщителни услуги №Н1390699/27.07.2010 г. за която са издадени фактури №№ *********/21.08.2010 г.,
*********/25.11.2010 г., *********/02.12.2010 г. и *********/26.12.2010 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.08.2012 г. до окончателно плащане, на
основание чл. 410 ГПК, за които е издадена Заповед № 467/13.08.2012 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 688/2012 г. на ДРС.
ОСЪЖДА С.М. Н., ЕГН **********,***, да заплати на “МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 225,43 лв. /двеста двадесет и пет лева и 43 стотинки/,
представляваща направените разноски в производството по чл.415 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред
Варненски окръжен съд.
Районен съдия: