Р Е Ш
Е Н И Е №
260175
гр. Пловдив,
15.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в
открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЙКА РАДЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД №3768/2020г. по описа на
ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №20-1030-003758 от 14.05.2020г., издадено от
Началник Група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което
на Й.З.Д., ЕГН:**********, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени админстративни наказания - „ГЛОБА“ в размер на 800 лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
по съображения, изложени в жалбата и в
съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител – адв. В.К.,
оспорва издаденото срещу него наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се и разноските по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна – сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана молба-становище, в което се излагат доводи
за неоснователност на жалбата. При евентуално уважаване на жалбата, се прави
възражение за намаляване размера на разноските, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
26.04.2020г. около 11:07 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ до №1,
свид. К.Д., на длъжност „***“ към ***, изпълнявал служебните си задължения като
автопатрул по видеозаснемане и конктрол на скоростта, с която се движели
водачите на МПС. В това време през средна пътна лента преминал лек
автомобил „Мазда РХ 8“ с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя Й.З.Д., ЕГН:**********. Настроеното автоматизирано техническо
средство/система №TFR1-M 546 в клип №11671, засякло, че конкретното МПС се
движи със 117 км/ч, при разрешена скорост до 50 км/ч в населеното място. Мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движние тип ТFR1-M, била
преминала пoследваща проверка и получила удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №10.02.4835. С оглед бързия автоматичен процес по запаметяването
на видеоклиповете към флашката с данни за обработване, нарушителят Д., като
собственик на процесното МПС, бил открит и повикан още на същия ден в КАТ,
където попълнил декларация, че в конкретното време и място, именно той е
управлявал лекия автомобил, като отразеното удостоверил с подписа си. Поради
това и свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с бл. №264362/26.04.2020г. за
извършено от жалбоподателя Д. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като било
прието, че наказуемата скорост е 113 км, поради отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3% в полза на водача. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с изричното
уточнение, че няма възражения. Получил и препис от акта.
В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било направено писмено възражение срещу АУАН от
страна на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се установява от
приложените и събрани по делото писмени доказателства по делото, както и от
гласните доказателства – показанията на актосъставителя К.Д., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в същия констатации. Съдът кредитират показанията
на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
По
делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя Й.З.Д. административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
същият се е движил със скорост от 113 км/ч при разрешена в населеното място
скорост от 50 км/ч., при което е превишил ограничението с 63 км/ч.
Правилно
е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, като собственик на процесното МПС и доколкото от данните по
делото, същият лично е потвърдил
управлението на процесния автомобил в конкретното време и място в писмена декларация
от 26.04.2020г. Прави впечатление допълнително,че самият жалбоподател е
подписал АУАН с изричното отбелзване, че
няма възражения, при което на практика се е съгласил с така установената фактическа
обстановка и вмененото му нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в
случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени
изискванията на посочената Наредба.
Нарушението
е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546, в клип
№11671, в който скоростта била отразена като 117 км/ч и бил отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, за което било прието, че
последният се е движел с 113 км/ч. По делото е наличен и снимков материал, на
който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на
техническото средство/система за измерване. За последното е било издадено и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, както и
Протокол от последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M”. Спазени
са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно
АТСС за контрол е бил попълнен протокол. В същия отразените данни съответстват
на процесното време и място, на номера на статичното изображение, режим на
измерване и задействие, общо ограничение на скоростта, данни за служебния
автомобил и подпис на контролния орган.
Така
установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и обстоятелствата около неговото
извършване се потвърждават и от разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, по
силата, на която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В противната насока жалбоподателят не можа да
опровергае констатациите в акта.
В
тази връзка съдът не споделя наведените от страна на жалбоподателя възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място неоснователно е твърдението за некоректно посочено място
на нарушението, тъй като конкретиката на установените факти напълно
съответстват с отразеното в АУАН и в НП местоположение на нарушението – гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до №1 /в
населено място/, като е напълно достатъчно идентифицирането му с
административния адрес. Адресът в акта и постановлението, съотвестват и с
приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система TFR1-M № 546 от 26.04.2020г., както и с кординатите, отразени в
клип №11671. Възражението,
че измерената скорост не отговаряла на действителната, също не се споделя от
съда, доколкото в случая жалбоподателят е управлявал процесното МПС с 117 км/ч,
и тъй като измерената скорост е била над 100 км/ч, е отчетен толеранс от минус
3 % в полза на водача, като наказуемата скорост е именно отразената в акта и
постановлението - 113 км/ч. Посоченото във фактическата обстановка описание на
нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е
разбрал за какво именно негово поведение е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Правилно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение за неспазване на
правилата за движение по пътищата е било подведено под правната норма на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, предвиждаща, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство от категория В е забранено да превишава 50 км/ч в
населено място.
При
основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя, правилно му е наложено
наказание по реда на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, който предвижда административно
наказание „глоба“ в размер от 700 лева за водач, превишил разрешената скорост
над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай разрешената максимална
скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 63 км/ч,
поради което правилно е била наложена глоба в размер на 800 лв., предвид
двойното надвишаване с по 5 км, над вече превишените 50 км/ч. По отношение на
другото наложено административно наказание- лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, то е абсолютно
определено от законодателя и не подлежи
на корекция от страна на съда. В тази връзка и по аргумент на противното от
чл.189, ал.4, изр.1, правилно е бил съставен АУАН и въз основа на него НП,
вместо електронен фиш.
Установеното
нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Напротив, видно от приложената по преписката справка за
нарушител/водач, се установява, че жалбоподателят многократно е нарушавал правилата
за движение по пътищата, и очевидно настоящото нарушение не е изолирана проява.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира допуснати
в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакуваното накзателно постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени реквизитите
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни органи, видно от
представените по делото оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Предвид
горните съображения и неоснователността на наведените от страна на
жалбоподателя възражения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователна, а
доколкото въвзиваемата страна не е
направила изрично искане за разноски на основание на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
то такива не следва да се присъждат.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-003758 от 14.05.2020г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на Й.З.Д., ЕГН:**********, за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени админстративни наказания
- „ГЛОБА“ в размер на 800 лева и
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! ДТ