P Е Ш Е Н И
Е
Гр. С., 13.01.2015г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря А.Г. като разгледа т.д. № 5083 по описа за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „П.Л.Б.” АД поддържа, че
ответниците „С.М. – ДБ” ЕООД и „Д.Б.” ЕООД са солидарни длъжници по договор за
финансов Л.№ 04344-007 от 22.07.2008г. за описания товарен автомобил марка ДАФ,
модел ФАД при финансирана от него като Л.одател сума в размер на 96 425
евро. Твърди, че на 29.12.2009г. било сключено споразумение към действащите
между страните Л.ови договори, включително и процесния, с което се
регламентирал реда за погасяване на вече изискуемите задължения по тях в размер
общо на сумата от 153 124,54 евро. Твърди, че по това споразумение бил
удължен периода на Л.овия договор с десет месеца, като били уговорени 10
вноски, които да са само от договорна лихва. Твърди, че въпреки постигнатата
договореност Л.ополучателят „С.М. – ДБ” ЕООД отново изпаднал в забава и не
изпълнил паричните си задължения към Л.одателя, поради което той подал
заявление по чл. 417 от ГПК, като му била издадена заповед по гр.д.№ 377/2013г.
на СРС, 53 състав за описаните суми: главница в размер на 47 480,22 евро,
представляваща задължение по договор за финансов Л.№ 04344-007, сумата от
10 698,37 евро – договорна лихва за периода от 01.12.2009г. до
30.06.2012г., 11 112,78 евро – лихва за забава за периода от 01.12.2009г.
до 30.06.2012г., както и разноски. В допълнителната искова молба от
24.01.2014г. излага твърденията във връзка с възраженията на ответника, като
счита за неоснователно твърдението за неизпълнение на задължението за
предоставяне на Л.овата вещ, а твърди, че този факт се потвърждава от
конклудентните действия по изпълнение на договора и сключеното споразумение.
Излага и твърдения, че за ползването на вещите има данни и по описаната
прокурорска преписка. Възразява срещу твърденията за погасяване на задължението
на поръчителя съгласно чл. 147 от ЗЗД, като твърди, че изявлението за разваляне
е по нотариални покани, връчени на 27.06.2012г., а е предявил вземането си в
срок със заявлението по чл. 417 от ГПК, депозирано по пощата на 27.12.2012г., а
освен това, падежът на главното задължение е настъпил по-късно, а именно на
14.10.2013г., до която дата Л.ополучателят е упражнявал фактическата власт
върху вещите. Твърди се и че не са налице предпоставките по чл. 103 от ЗЗД, а
посочената стойност на евентуални подобрения не била обоснована и ответниците
нямат правата на владелец, като в допълнителната искова молба уточнява, че
главницата е за периода от 01.10.2010г. до 30.06.2012г. С молба от 02.04.2014г.
ищецът е уточнил, че претендираната главница включва вноски от 26 до 46-та по
актуалния погасителен план в размер на 92 863,23 лв. с равностойност
47 480,02 евро, които са за периода от 01.10.2010г. до 30.06.2012г. В хода
на исковото производство поддържа претенцията си чрез процесуалния си
представител – адв. Ч., като претендира уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
Ответниците „Д.Б.” ЕООД и „С.М.
ДБ” ЕООД оспорват исковете по съображения, подробно изложени в писмените
отговори от 10.01.2014г., подадени чрез адв. С., и допълнителните отговори от
14.03.2014г., като доводите са идентични. Заявяват възражение за неизпълнен
договор, а именно твърди се, че ищецът не е предоставил Л.овите вещи. Твърди
се, че са изправна страна и са извършили плащания по договора. Заявяват при
условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност, както и от
поръчителя по чл. 147 от ЗЗД. Заявяват при условията на евентуалност възражение
за нищожност на допълнителното споразумение поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона, тъй като по същество споразумението представлявало
договор за кредит, а ищецът не бил кредитна институция, нито финансова
институция и е налице основание за нищожност по чл. 26, ал.1 предл. І от ЗКИ,
тъй като с договора страните са уговорили целеви кредит. Оспорват подписите на представените
приемо-предавателни протоколи. Заявяват възражение за прихващане със сумата от
10 000 евро, представляваща подобрения на Л.овата вещ – монтирани движими
вещи и GPS система.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно се установява от
постъпилото ч.гр.д. №377/2013г. на СРС, 53 състав, че със заявление за издаване
на заповед по чл. 417 от ГПК, подадено по пощата видно от клеймото на пощенския
плик на 27.12.2012г., че ищецът „П.л.Б.” АД е претендирал и му е издадена срещу
двамата ответници заповед по чл. 417 от ГПК от 09.01.2013г., с която е
разпоредено ответниците да заплатят солидарно на заявителя следните суми: 47 480,22
евро, представляваща задължение по договор за финансов Л. № 04344-007 от
22.07.2008г., сумата от 10 698,37 евро – договорна лихва за периода от
01.12.2009г. до 30.06.2012г., 11 112,78 евро – лихва за забава за периода
от 01.12.2009г. до 30.06.2012г., както и разноски. На 25.06.2013г. двамата
ответници са подали възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповедта по образец,
като видно от приложените съобщения и удостоверението от ЧСИ К. П. с изх.№
12846/31.07.2013г. заповедта е връчена на длъжниците на 13.06.2013г. С
разпореждане от 07.08.2013г. заповедният съд е приел, че възраженията са
постъпили в срок и е дал указания на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал.1
от ГПК, които видно от съобщението на стр.75 от делото са връчени на
30.08.2013г., поради което подадената по делото искова молба от 13.09.2013г. е
в законоустановения едномесечен срок.
Съгласно представения
с исковата молба договор за финансов Л. № 04344-007 от 22.07.2008г. ищецът като Л.одател се е задължил да предостави на първия ответник 1
брой нов товарен автомобил „DAF”, подробно описан в договора, а ответникът „С.М. ДБ” ЕООД като Л.ополучател
се е задължило да заплати първоначална вноска в размер 5075 EUR, такса обслужване 482,12 EUR
и 48 броя месечни Л.ови вноски по 2 206,85 EUR без
ДДС и 5075 EUR стойност на опцията за прехвърляне. Съгласно договора
ответникът „Д.Б.” ЕООД е поръчител по същия. Общата стойност на Л.овата вещ е
101 500 евро, а финансираната от Л.одателя сума възлиза на 96 425
евро. Уговорена е и договорна лихва, представляваща сбор от
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 26.08.2008г. /
стр.16/, който е двустранно подписан, а именно от страна на ищеца и от
ответника - „С.М. ДБ” ЕООД, съгласно който посоченият представител на ищеца – А. И. е предал
процесния описан товарен автомобил на ответника – в комплетност и изправност,
като е посочено, че големият талон се съхранява при Л.одателя до края на Л.овия
период. Представено е свидетелството за регистрация на процесния автомобил част
І, в който като собственик е записан ищеца.
На 29.12.2009г. е сключено представеното на стр.24 и следващите
споразумение към посочените девет
договори за финансов Л. от 2008г., включително и процесния, което е с
нотариална заверка от нотариус В., в т.А, от което е посочено, че Л.ополучателят
към момента на сключването му има изискуеми и неплатени задължения в размер на
153 124,54 евро, но е заявил желание да погаси остатъчната главница по
описаните договори за Л. в общ размер на сумата от 696 028,30 евро, които
бъдат предоговорени. По пункт І страните са се съгласили просрочените
задължения в общ размер на 153 124,54 евро да бъдат платени на описаните
вноски в ал. 2, а именно първите четири в края на всеки едномесечен период в
размер на сумата от по 10 000 евро, а през останалите шест месеца сумата
от по 18 854,09 евро, с крайна дата – 30.09.2010г. Уговорено е, че в
случай на забавено изпълнение на тези задължения се дължи лихва в размер на 19%
върху размера на забавеното плащане, считано от датата на неговата изискуемост
до датата на окончателното му плащане. Уговорено е в пункт ІІ, че във връзка с
уреждане на предоставените за ползване Л.ови вещи, представляващи описаните
десет товарни автомобила, Л.овият период се удължава с десет месеца и става с
обща продължителност 58 месеца, пред които Л.ополучателят да заплаща само
договорната лихва, като броят на Л.овите вноски се увеличава с 10.Уговорен е и
е приложен като неразделна част нов погасителен план. Уговорена е по т. 6 договорна лихва равняваща се на БЛП на Л.одателя,
който към датата на подписване на споразумението
е 5,75% + 1,50% надбавка, или 7,25%, като е уговорена и
лихва за забава, равняваща се на сбора от договорната лихва и надбавка от 12%. Съгласно
пункт ІІІ, т.1 от споразумението в случай на забава в плащането на дължимите
суми с повече от 30 дни, Л.одателят има право да обяви всички оставащи Л.ови
вноски и други уговорени плащания за предсрочно изискуеми въз основа на изрично
писмено уведомление до Л.ополучателя. В пункт ІІІ, 3, са уговорени хипотезите
на разваляне на договора от страна на Л.одателя, като в ал. 2 е уговорено, че
има право да задържи всички вече платени суми, както и в двудневен срок да върне
Л.овите вещи. В чл. 6 от пункт ІІІ на споразумението е уговорено, че до
погасяване на паричните задължения по ал. 1, те се погасяват в реда главница по
пункт І, договорна лихва по п.ІІ, възнаградителна лихва по п. 1, а след
погасяване на задълженията по ал. 1, в реда – разноски, лихви, главница, както
и този ред може да се изменя по усмотрение на Л.одателя, а в случай, че са
сключени повече от един договора за Л., Л.одателят има право да насочи което и
да е плащане на Л.ополучателя по един договор за погасяване на неудовлетворени
вземания по друг договор. Към споразумението са приложени актуални погасителни
планове по процесните договори за Л., като по всички тях последната вноска е с
дата на падеж – 30.06.2013г.
С нотариална
покана от 16.09.2011г., която е отразено, че е получена от адв. А.С. на
28.09.2011г. срещу разписка № 249, ищецът е поканил поръчителя „Д.Б.” ЕООД да
заплати неизпълнените просрочени задължения по описаните договори за Л. в
размер общо на 502 902,53 евро. Идентична покана от същата дата и връчена
също чрез адв. С. е отправена и до кредитополучателя – „С.М. – ДБ” ЕООД.
С
допълнителната искова молба е представено постановление на СРС от 01.11.2013г.,
с което по пр. пр. № 15300/2013г. е постановено връщането на ищеца на описаните
товарни автомобили, които са били приобщени като веществени доказателства с
протокол за оглед на местопроизшествие от 14.10.2013г., като видно от молбата
до СРП, досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Във връзка с постановлението е представен
приемо-предавателен протокол от 07.02.2014г.
Представени
са и две нотариални покани, които са от 10.05.2012г. и са оформени като връчени
чрез нотариус Мариела Калоянова на 22.06.2012г., с които ищецът е уведомил
двамата ответници за размера на задълженията по Л.овите договори към
07.05.2012г. и че ако в дадения петдневен срок не изпълнят задълженията си, ще
счита договорите за развалени, като е посочил, че по същите независимо от
дължимите суми ще бъдат начислявани и наказателни лихви, като е претендирал и
връщане на самите Л.ови вещи.
От ответника са представени фактури както
следва: № **********/26.09.2008г. за поставяне на 4 бр. покриващи конструкции
за самосвален кош от доставчик „ЮБН А.”
ООД на стойност 8 712,05 лв., платими по сметка, като на стр. 173 и
следващите са представени искания за отпускане на материални ценности от
служител на ответника във връзка с гореописаната фактура, всяко от тях за
сумата от 1815,01 лв., като по тях са посочени – самосвал Даф с инвентарен и ДК
номер. Представена е и фактура №3878/26.09.2008г. с доставчик – „Джи пи ес Б.”
АД и получател – ответника – „С.М. ДБ” ЕООД за контролер, капачка за контролер
и монтаж, като също са представени девет искания за отпускане на материални
ценности от служител на ответника за поставяне на Джи пи ес система на
описаните самосвали с инвентарни и ДК номера.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото
лице П.Д., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и от което се установява, че в изпълнение на процесния Л.ов договор
№ 04344-007 от 22.07.2008г и още 9 броя сключени Л.ови договори (№ 04344-001, №
04344-002, № 04344-003, № 04344-004, № 04344-005, № 04344-006, № 04344-008, №
04344-009, № 04344-010) ответниците са извършвали плащания на общи суми по
всички договори едновременно - няма извършвани плащания само по един договор. В
част от платежните нареждания са посочвани номерата на конкретните фактури, по
които се плаща по всички договори, а в други платежните нареждания ( за платени
суми от двамата ответници, както и от други юридически лица) не е посочено по
кои фактури се плаща или по кои вноски, а само номерата на договорите „от №
04344-001 до № 04344-010“. Вещото лице е установило, че последните плащания са
извършени на 03.09.2012г. на 10000лв.
и на 02.11.2012. на 10000лв.
от наредител „Строителна компания Д.Б.“ на основание: „по договор за
Л. за сметка на „С.М. ДБ“. В таблицата по т. 4 от заключението вещото лице е
описало данните за плащанията от ответниците, осчетоводени в погашение
задължения по фактури по горепосочения Договор № 04344-007 от 22.07.2008г.,
извършени в периода от 23.07.2008г. до 03.09.2012г., като общият размер на
платените суми възлиза на 74 708,43 лв. и включва сумите, описани от
вещото лице. Съгласно експертизата размерът на незаплатените главници, част от
месечните вноски с падежи от 31.10.2010г. (предните 10 месеца е гратисен
период) до 30.06.2012г. вкл. възлиза на 92 863,23лв. (47 480,21 EUR), както следва:
|
договор |
дата документ |
№ документ |
основание |
стойност по ф-ра |
|
04344-007 |
31/10/2010 |
********** |
Главница по договор №04344-007 |
4 160,80 |
|
04344-007 |
30/11/2010 |
********** |
Главница по договор №04344-007 |
4 185,92 |
|
04344-007 |
31/12/2010 |
********** |
Главница по договор №04344-007 |
4 211,22 |
|
04344-007 |
31/01/2011 |
********** |
Главница по договор №04344-007 |
4 236,66 |
|
04344-007 |
28/02/2011 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 262,26 |
|
04344-007 |
31/03/2011 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 288,01 |
|
04344-007 |
30/04/2011 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 313,92 |
|
04344-007 |
31/05/2011 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 339,98 |
|
04344-007 |
30/06/2011 |
********** |
Главница по договор №04344-007 |
4 366,20 |
|
04344-007 |
31/07/2011 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 392,58 |
|
04344-007 |
31/08/2011 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 419,12 |
|
04344-007 |
30/09/2011 |
********** |
Главница по договор №04344-007 |
4 445,82 |
|
04344-007 |
31/10/2011 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 472,68 |
|
04344-007 |
30/11/2011 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 499,70 |
|
04344-007 |
31/12/2011 |
********** |
Главница по договор №04344-007 |
4 526,88 |
|
04344-007 |
31/01/2012 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 554,24 |
|
04344-007 |
29/02/2012 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 581,74 |
|
04344-007 |
31/03/2012 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 609,43 |
|
04344-007 |
30/04/2012 |
********** |
Главница по договор №04344-007 |
4 637,28 |
|
04344-007 |
31/05/2012 |
********** |
Главница по договор N«04344-007 |
4 665,30 |
|
04344-007 |
30/06/2012 |
********** |
Главница по договор №04344-007 |
4 693,49 |
|
ОБЩО |
|
|
|
92 863,23 |
Съобразно експертизата размерът
на незаплатените договорни лихви, част от месечните вноски с падежи от
31.12.2009г. до 30.06.2012г.вкл. възлиза на 20 924,18лв. (10 698,36 EUR), като конкретните суми са
описани в таблицата по т.6 от заключението. Вещото лице сочи, че размерът на претендираните от
ищеца, незаплатени от ответника, еднократни разходи, свързани с процесния Л.ов
договор възлиза на 2 339,97лв. (1196,41
EUR), както следва:
|
договор |
дата документ |
№ документ |
основание |
стойност по ф-ра |
|
04344-007 |
26/02/2010 |
********** |
Други разходи - ДМПС 201 Ог. |
623,67 |
|
04344-007 |
21/05/2011 |
********** |
Други разходи - ДМПС |
623,67 |
|
04344-007 |
31/05/2012 |
********** |
Други разходи -ДМПС 2012г. |
623,67 |
|
04344-007 |
30/06/2012 |
********** |
Други разходи - нотариална
такса |
6,48 |
|
04344-007 |
30/06/2012 |
********** |
Други разходи - нотариална
такса |
6,48 |
|
04344-007 |
30/07/2012 |
********** |
Други разходи - комис.маркиране |
240,00 |
|
04344-007 |
10/09/2012 |
********** |
Други разходи - комис. вземания |
216,00 |
|
ОБЩО |
|
|
|
2
339,97 |
1.
Размерът на претендираната от ищеца, неплатена от ответника лихва за
забава, изчислена за период от 01.02.2010г. до 30.06.2012г. е 21
734,71лв.(11 112,78 EUR), като конкретните суми са
посочени в таблицата по т. 8 от заключението на вещото лице. Експертът сочи, че
всички издадени фактури от ищеца са надлежно осчетоводени по съответните
счетоводни сметки както следва главницата по всяка вноска е осчетоводена по
сметка 22-229-0001; договорната лихва по всяка вноска - по сметка 72-721-000; лихвата
за забава се осчетоводава по сметка 72-721- 0004; разноските - по сметки 61-615
и 49-498, като се разделят според вида им на подсметки (застраховки, данъци,
такси); а споразумението от 29.12.2009г. е осчетоводено по сметка 53-531-1998,
като то се отнася по абсолютно всички договори, защото са включени в това
споразумение. Вещото лице сочи, че ежемесечно в ищцовото дружество са издавани
фактури със съответното основание, подробно посочени, които са осчетоводени по
горепосочените счетоводни сметки, включени са в Дневниците за продажби по ДДС,
отразени са в съответните Справки - декларации по ДДС и данните са подадени в
ТД на НАП с уведомления, като ищецът е внесъл начисления по фактурите ДДС в
Републиканския бюджет. По силата на Споразумение от 29.12.2009г. са
предоговорени условията на кредита, като е определен 10 месечен гратисен период
за заплащане на главницата - т.е. следва да се заплаща само договорната лихва, която
е част от вноските, поради което са издавани фактури само за договорните лихви
и тези фактури са без ДДС, поради което няма платено ДДС върху тях. Вещото лице
е посочило, че към датата на изготвяне заключението на ССЕ, Л.овата вещ не е
реализирана повторно.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният специален установителен иск е
процесуално допустим, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК, срещу която ответниците – длъжници са подали възражения по чл. 414 от ГПК в срок и искът по чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК. По делото е безспорно, че в
полза на ищеца е издадена заповед по чл. 417 от ГПК от 09.01.2013г., с която е
разпоредено ответниците да заплатят солидарно на заявителя суми, представляващи
задължения по договор за финансов Л. № 04344-007 от 22.07.2008г. От
доказателствата по делото съдът намира, че се установи безспорно сключването на
процесния договор за Л., както и предоставянето на Л.овата вещ, предмет на
същия, тъй като по делото е приет като неоспорено доказателство двустранно
подписан приемо-предавателен протокол от 26.08.2008г. Предвид горното доводите
на ответниците, свързани с възражения за неизпълнен договор поради непредаване
на Л.овата вещ са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Възраженията на ответника „Д.Б.“
ЕООД за неспазен срок по чл. 147 от ЗЗД за предявяване на претенциите спрямо
него като поръчител са неоснователни, тъй като видно от сключеното
допълнителното споразумение от 29.12.2009г. и приложените към него погасителни
планове по всички договори за Л., включително и процесния, крайният падеж на
задълженията на Л.ополучателя е 30.06.2013г. По настъпване на тази дата поръчителят
е задължен спрямо кредитора и само след изтичане на шестмесечен срок от същата
преди предявяване на претенцията, тя би била погасена. В случая, обаче, видно
от материалите по приложеното заповедно производство заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено по пощата на 27.12.2012г., а по силата на чл. 422, ал.1 от ГПК
искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението, т.е. не може да
се приеме, че е извън шестмесечния преклузивен срок. Дори и да се приеме, че
отговорността на поръчителя е следвало да бъде реализирана не в шестмесечен
срок от крайния падеж на задълженията по договорите за Л., а от упражняване на
правото на Л.одателя да развали договорите и да претендира всички изискуеми
суми, то горното е извършено с нотариална покана, връчена на 22.06.2012г., с
която е отправено предупреждение с петдневен срок, т.е. считано от 27.06.2012г.
е упражнено правото на Л.одателя, и следователно от тази дата до датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 27.12.2012г. също не са изминали повече
от шест месеца.
По делото безспорно се установи
от изслушаното и прието като неоспорено заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, че по процесния договор за Л. са извършвани частични плащания,
включително последните такива са осъществени на 03.09.2012г. и 02.11.2012г., като
на втората дата е плащал частично поръчителя, като размерът на незаплатените
главници, представляващи част от месечните вноски с падежи от 31.10.2010г.
(предните 10 месеца е гратисен период) до 30.06.2012г. вкл. възлиза на 92 863,23лв. (47 480,21 EUR); размерът
на незаплатените договорни лихви, част от месечните вноски с падежи от
31.12.2009г. до 30.06.2012г. вкл. възлиза на 20 924,18лв. (10 698,36 EUR); на
еднократните разходи, свързани с процесния Л.ов договор възлиза на 2 339,97лв. (1196,41 EUR/, а лихвата
за забава, изчислена за период от 01.02.2010г. до 30.06.2012г. е 21 734,71лв. /11
112,78/ EUR. Именно за процесните суми е издадена и заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК, като същите са изчислени като дължими от вещото лице след
приспадане на извършените плащания от страна на ответниците. Поради което
доводите на ответниците, че нямат задължения по договора за Л., тъй като са
извършили погасявания на дължимите Л.ови вноски са неоснователни и се опровергават
от събраните по делото доказателства. Неоснователни са и доводите на
ответниците за погасяване по давност на претенциите за неизплатени суми, тъй
като видно от периодите по същите вноските по главницата, които се претендират
са за период след 31.10.2010г., като тригодишният давностен срок за претенцията
за първата неплатена вноска изтича на 31.10.2013г., а към тази дата вече е
подадено заявлението по чл. 417 от ГПК и искът се счита предявен. По отношение
на лихвата важат същите съображения, тъй като неплатената месечна вноска с
падеж – 31.12.2009г. би се погасила по давност към 31.12.2012г., но както се
установи по-горе заявлението е подадено на 27.12.2012г. и не е изтекъл
тригодишният давностен срок.
Съдът
намира, че са неоснователни и доводите на ответниците, че след като Л.овите
вещи са върнати на ищеца и той се е разпоредил с тях, то задълженията следва да
бъдат намалени с тази стойност. На първо място от доказателствата по делото не
се установи Л.овите вещи да са реализирани повторно, т.е. продадени след
връщането им на Л.одателя, в която насока вещото лице изрично е посочило, че
няма данни за такава повторна продажба, а от страна на ответниците, които
твърдят благоприятния положителен факт на извършване на такава сделка, не са
ангажирани съответните доказателства. Няма основание да се приеме, че предвид връщане на Л.овите вещи
поради разваляне на договора за Л. ищецът е следвало да приспадне остатъчната
им стойност от задълженията по двата договора за Л., тъй като съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов Л.
Л.одателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени
от Л.ополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Задълженията на Л.ополучателя са законодателно уредени в чл. 345, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с
препращане към задълженията на наемателя във връзка с ползването на вещта и
заплащане на цената за ползването /Л.овите вноски/; заплащане на всички
разходи, свързани с ползването на вещта /чл.345, ал.2 ТЗ/; връщане на вещта
след преустановяване на договорната връзка - чл.345,
ал.1 ТЗ. При финансовия Л. общата стойност на Л.овите вноски, дължими от Л.ополучателя, се изчислява така, че да
покрива цената, по която Л.овата компания е придобила вещта, нейните разноски,
а също така и печалбата й, т.е. налице е правен резултат като при усвоен
кредит, чието погасяване става чрез Л.овите вноски. За разлика от оперативния Л.,
финансовият Л. съчетава мандатния елемент - поръчката на Л.ополучателя с
финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от Л.одателя с негови
средства и последващото й изплащане от Л.ополучателя под формата на
възнаграждение за ползването - Л.ови вноски. Никъде в договора не е уговорено, че при предсрочно
прекратяване на договора за Л. и връщане на актива, Л.ополучателят има право да
му бъде изплатена сума, представляваща остатъчна стойност на вещта. При разваляне на договора за Л. Л.ополучателят
дължи връщането на собствената на Л.одателя вещ, поради което не могат да се
приемат доводите на ответниците, че стойността на тази вещ следва да се вземе
предвид, респ. че при евентуално разпореждане с нея, същото следва да се отчете
при уреждане на отношенията между страните. Връщането на вещта е последица от
неизпълнението на договора от страна на Л.ополучателя, т.е. от неговото
неправомерно поведение – неизпълнение на задълженията за заплащане на Л.овите
вноски и той не може да претендира благоприятни последици от собственото си неправомерно
поведение. Няма предвидено в закона или
договора между страните изискване да се уредят отношенията между страните при
прекратяването на договора за Л. по начина, по който претендират ответниците, а
именно да се оцени върнатия актив, да се
отчетат плащанията от Л.оополучателя за придобиването му, напротив, както
изрично е уговорено в договора и с оглед практиката на съдилищата, включително
и задължителна такава, при разваляне на договора за Л. поради неизпълнение на
задълженията на Л.ополучателя за заплащане на вноските, което има действие занапред
предвид характера на договора, Л.одателят не само не дължи връщане на вече получените плащания по Л.овия договор, но има и право да претендира
неизплатените суми до датата на прекратяването, както и обезщетение за
ползването на актива от датата на прекратяване на договора до фактическото му предаване. Не може да бъде споделен и
довода, че при прекратяване на договора за Л. в имуществото на Л.одателя се
връща актив с определена стойност, тъй като предмета на договора за Л. е собственост на Л.одателя и преди, и след прекратяване
на Л.овите договори, и т.нар. връщане на актив е само фактическо предаване от Л.ополучателя
на собствената на Л.одателя вещ, което не е и не може да бъде основание да се
приеме, че има неоснователно имуществено разместване. Ето защо независимо от факта, че
вещите, предмет на процесния договор за Л., са върнати на Л.одателя, не може да
се приеме, че следва да се приспада тяхната остатъчна стойност от задълженията
на Л.ополучателя, респ. да се приспада получена за тях сума при евентуално
разпореждане със същите, тъй като това не е предвидено в договора и въпреки, че
договорът за финансов Л. съдържа елементи на кредитиране, той съставлява по
естеството си договор за наем и н е прехвърля правото на собственост върху Л.овата
вещ, а създава само потенциална възможност за това.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира, че по делото се установи, че по процесния договор за Л.
двамата ответници като солидарни длъжници дължат на ищеца вземанията, за които
му е издадена процесната заповед по чл. 417 от ГПК, поради което следва да се
обсъди заявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане от
страна на ответниците. Независимо от установителния характер на претенциите,
възражение за прихващане е процесуално допустимо, като в конкретния случай се
твърди, че са направени подобрения върху Л.овите вещи - монтирани движими вещи
и GPS система. По делото са
представени фактури и протоколи, от които се установи, че през септември 2008г.
първият ответник е разходвал средства за поставяне на 4 бр. покриващи
конструкции за самосвален кош от доставчик „ЮБН
А.” ООД на стойност 8 712,05 лв., както и средства за контролер,
капачка за контролер и монтаж на Джи пи ес система, като са налице данни, че са
били монтирани върху камионите. По делото, обаче, не се установи, че това
допълнително оборудване е било налице към момента на връщане на вещите на Л.одателя.
Не се установи и че по отношение на това оборудване е спазено изискването на
приложимите Общи условия, а именно в частта относно задълженията на Л.ополучателя,
в които е посочено, че: „съответната модификация или присъединяване на друга
вещ към Л.овата да се извършва само с предварително писмено съгласие на Л.одателя,
като такова не е представено“. Предвид горното, доколкото не се установи, че
макар да са монтирани тези допълнителни оборудвания върху вещите, то същите са
предадени във владение на Л.ополучателя ведно с допълнителното оборудване, а не
се установи и стойността на същото към момента на връщане на Л.овите вещи, което
е осъществено години след извършване на разходите по същите, за да се прецени
коя е евентуалната стойност и налице ли е увеличаване на имуществото, съдът
намира, че възражението за прихващане се явява неоснователно и недоказано.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени като
основателни и доказани, като предвид изхода на спора и изричната претенция на
ищеца следва да се присъдят и направените разноски, които възлизат съгласно
списъка на сумата от 2 958, 74 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „П.Л. Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление – гр. С., бул.“Ц.Ш.“ № ***, ет.5, срещу „С.М. – ДБ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.“С.Р.“, ул.“С.Ч.“ №**, вх.Б, ет. 5, ап.** и „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ж.к.“С.Р.“,
бл. № **, вх.*, ет. * ап. **, двамата със съдебен адрес – гр. С., ул.“К.П.“ № **, вх.*– адв. Ал. С., че двамата
ответници - „С.М. – ДБ“ ЕООД и „Д.Б.“ ЕООД дължат солидарно на ищеца следните
суми: 47 480,22 евро, главница, представляваща задължение по договор за
финансов Л. № 04344-007 от 22.07.2008г., сумата от 10 698,37 евро –
договорна лихва за периода от 01.12.2009г. до 30.06.2012г., 11 112,78 евро
– лихва за забава за периода от 01.12.2009г. до 30.06.2012г., както и 1196,40 –
евро, разноски по Л.овия договор, за които суми е издадена в полза на ищеца
заповед по чл. 417 от ГПК от 09.01.2013г. по гр.д.№ 377/2013г. на СРС, 53
състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК „С.М. – ДБ“ ЕООД и „Д.Б.“ ЕООД, двамата със съдебен
адрес *** – адв. Ал. С., да заплатят общо на „П.Л. БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., бул.“Ц.Ш.“ № ***, ет.5, сумата от 2 958,
74 лв. / две хиляди деветстотин петдесет и осем лева и седемдесет и четири
стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: