Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.07.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на шести юли две хиляди
и двадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев гражданско дело №16848 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В.гр.д. №16848/2019 г по описа
на СГС е образувано по въззивна жалба на И.В.Н. ЕГН ********** гр.София срещу
решение от 04.07.2019
г постановено по гр.д.№19447/10 г на СРС , 72
състав , с
което е отхвърлена
молбата на въззивника за тълкуване и поправка на очевидна фактическа грешка в решение
от 07.11.2011 г по посоченото дело .
Въззивникът
излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй като наследодателят П.Т.П.е била собственик само на
2/3 идеални части от имот в гр.Банкя и трябва да се възстановят запазени части
на К.П. в размер на 27 574,53/84 733,33 от 2/3 идеални части от имота .
Посочената в диспозитива на решението идеална част е почти 1/3 от имота , което
би било вярно ако П.П.е притежавала целия имот .
Въззиваемата
страна К.И. П.е подал
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Няма предпоставки за
поправяне или тълкуване на решението на СРС . Под формата на поправка или
тълкуване на решението не може да се изменя същото .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.08.2019 г и е обжалвано в срок на 05.09.2019 г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Не се спори между страните , че
решението от 07.11.2011 г постановено по гр.д.№19447/10 г на СРС , 72
състав е влязло в сила .
С молба от 21.05.2019 г И.Н. е поискал
поправка или тълкуване решението ,
защото П.Т.П.е била собственик само на 2/3 идеални части от имот в гр.Банкя и
трябва да се възстановят запазени части на К.П. в размер на 27 574,53/84
733,33 от 2/3 идеални части от имота .
СРС е отхвърлил молбата , защото диспозитивът
на решението обективира ясно и точно волята на съда . Съобразени са
притежаваните от наследодателката 2/3 идеални части от имота в гр.Банкя . При
посочване на 2/3 идеални части в диспозитива би се стигнало до „двукратно
приспадане“ на тази идеална част от имота .
Решението на СРС е правилно като краен резултат . Основателно изглежда оплакването на
въззивника , че в решението на СРС от 07.11.2011 г неправилно е изчислен
размерът на подлежащата на възстановяване запазена част на ищеца . Изчислената подлежаща
на възстановяване запазена част на ищеца / един от двамата низходящи на П.П.със
запазени части / е 32,54 % т.е. близо 1/3 от имота . Следователно , ако и
другият наследник беше поискал възстановяване на запазена част биха се
изчерпили напълно идеалните части на наследодателя в имота /които са общо 2/3 /,
а все пак има и разполагаема част . Решението на СРС от 07.11.2011 г изглежда ,
че е неправилно, но същото не е обжалвано и е влязло в сила на
24.01.2012 г .
Недопустимо е чрез искане за поправка
или тълкуване на решението от 21.05.2019 г да се допусне изменение на
същото . Както е посочено в решение № 55 от 06.07.2009 г по т.д.№ 541/2009
г. на ВКС , І ТО и решение №27 от 11.03.2016 г по
гр.д.№3502/15 г на ВКС , II ГО поправка на очевидна фактическа
грешка по смисъла на чл.247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в
писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от
мотивите на съдебния акт , като е необходимо грешката да е установима без
затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана
или липсваща воля на съдебния състав .
Не предполага допускане на поправка процесният
случай , в който на стр.4 от мотивите , трети абзац , в края СРС ясно е посочил
, че „…..накърнената запазена част трябва да с възстанови с идеална част , а
именно 27 574,53/84 733,33 идеални части“ . Дали този извод е правилен е
ирелевантно в производство по чл.247 ГПК , като се констатира пълно съответствие между формираната
воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на решението . Няма основание
за поправяне на решението и то повече от
7 години след влизането му в сила . Това би противоречало на всякаква
правна логика и би представлявало сериозно накърняване на правната сигурност.
Само за пълнота трябва да се посочи , че изглежда , че с решението на СРС
молителят е „ощетен“ с около 10 % идеални части от имота .
Неоснователно е и искането на въззивника-молител
за тълкуване на решението на СРС .
Решението на СРС е съвършено ясно като диспозитив , който съответства и на
мотивите . Вижда се , че въззивникът много добре разбира смисъла на съдебния
акт , както и че той не е бил в негов интерес и е следвало да го обжалва или да
подаде молба за ОВСР . Правилно
първоинстанционният съд е отказал тълкуване по чл.251 ГПК .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се потвърди .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.07.2019 г постановено
по гр.д.№19447/10 г на СРС , 72
състав .
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.