Р Е Ш Е Н И Е № 68
гр.Пловдив, 10.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН
ХАДЖИЕВ
ЗОРНИЦА
ТУХЧИЕВА
при секретаря Андреана Динкова и с участието на
прокурора Йорданка Тилова след като разгледа докладваното от съдията Веселин
Хаджиев ВНOХД № 1957 по описа на ОС Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 252/12.11.2018 г. по НОХД № 7538/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II н.с., подс.
Р.И.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК,
като на осн. чл.54 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три
години. В тежест на подсъдимия на основани чл.189, ал.3 НПК са възложени
направените разноски по делото, от които 490 /четиристотин и деветдесет/ лева -
платими в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пловдив и 100 /сто/ лева
- платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Пловдив.
Против присъдата е подадена въззивна жалба,
ведно с допълнение към нея, от защитника на подсъдимия – адв.З., с искане
за нейната отмяна и постановяване на нова такава, с която подзащитният ѝ да бъде признат за невинен и оправдан
по повдигнатото му обвинение поради недоказаност. Алтернативно се иска делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. В жалбата се сочи, че от мотивите към присъдата не става ясно въз основа
на кои доказателства Районният съд е извел своите правни съображения, като не е
обосновано кои точно обяснения на
подсъдимия съдът кредитира, кой не и защо. Не са изложени съображения защо, при
положение че има противоречия в показанията на свидетелите, и най-вече тези на
св.П., съдът е приел една част от тях за достоверни, а друга не.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, адв.З. –
защитник на подсъдимия К. поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира, че
съдът не е обсъдил всички събрани в хода на досъдебното и съдебното
производства доказателства, не са коментирани и обсъдени възражения на
защитата.
Подсъдимият К. поддържа заявеното от
защитника му.
Представителят на Окръжна прокуратура
намира присъдата на Районен съд Пловдив за правилна, законосъобразна и
мотивирана. Счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
В последната си дума, подсъдимият К. иска
да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на
чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка.
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение
и е предала на съд Р.И.К. за извършено престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 17.12.2010 г. в гр.Пловдив,
пред нотариус Т. Д. с рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, при условията на посредствено извършителство чрез З.Г.П. и Л.Т.К. – действаща като
пълномощник на З.Г.П., съгласно пълномощно
с нотариално заверени подписи и съдържание рег. № 4077 от 26.10.2010 г.
по описа на нотариус Н. Б. с № ***, съзнателно се е ползвал от неистински официални
документи, както следва:
- Удостоверение за наследници на Р.Р.(И.)
Ф., № 90126.10.2010 г., посочено, че е издадено от Община „Родопи“, Кметство
село З., област П., в което фигурират имената на наследниците: Л.Р.А., Й.Г.А.и
З.Г.П.;
- Удостоверение за наследници на Л.Р.А., № 739 от 26.10.2010 г., посочено, че е
издадено от Кметство село П., област П., в което фигурират имената на наследниците:
Й.Г.А.и З.Г.П., когато от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Подсъдимият Р.И.К. е роден на *** ***, постоянно живущ
***, с настоящ адрес ***, ***, женен, със средно образование, трудово
ангажиран, осъждан, с ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост е видно, че
подсъдимият Р.К. е осъждан с влезли в сила съдебни актове както следва:
1. С определение № 312 от 03.11.2005 г. по НОХД №
1610/2003 г. по описа на РС Пловдив, в сила от 03.11.2005 г., е одобрено
споразумение за решаване на делото и признат за виновен за извършено в периода месец септември до месец
декември 2002 година престъпление по чл.227 от НК и при условията на чл.54 от НК му е определено и наложено наказание глоба в размер на 500 лева.
2. С определение № 350 от 25.11.2005 г. по НОХД №
2027/2005г. по описа на РС Пловдив, в сила от 25.11.2005 г. е одобрено
споразумение за решаване на делото и признат за виновен за извършено на
01.10.2002 г. в гр.Пловдив престъпление по чл.227б, ал.2, вр.
ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е определено наказание глоба в
размер на 500 лева.
През 2010 година подсъдимият К. и неговата съпруга
търсили да закупят недвижим имот в с. Б., за да си построят семейна къща, но
поради високите цени се насочили към търсене и в други населени места. В процеса на търсене подсъдимият К. се
свързал със свидетелката З.П., която познавал от преди това, за имот находящ се в с. З.и който бил земеделска земя. Семейството на подсъдимия К. решило да закупи
предложения им имот в с. З., поради ниската му продажна цена обявена от
свидетелката П.. Между подсъдимия К. и свидетелката П.била постигната
договореност за продажбата на имота за сумата от 2000 /две хиляди/ лева платени
в брой. Имотът бил земеделска земя, находящ се в землището на с. З., зад училището, в местността „М./ първа /”, с площ от 3,001
дка – поземлен имот № 011007.
Въпросният имот бил собственост на наследниците на Р.И. Ф., (починала на
22.09.1979 г.), една от които била и свидетелката З.Г.П. от с. Б..
За подготвянето на сделката и за нейното приключване пред
нотариус, подсъдимият Р.К. се свързал с
познато лице – адвокат Л.К..
Свидетелката К.консултирала подсъдимия
К. за необходимите документи, които следва да бъдат изготвени и представени
пред нотариус.
Свидетелката З.П.не
разполагала с транспортно средство, поради което помолила и подсъдимият К. и на
26.10.2010 г. посетили кметствата на с. З.и на с. П.за изготвяне на
необходимите за сделката удостоверения за наследници. Молби – декларации от
името на З.П.били подадени в двете кметства за издаването на нужните
удостоверения за наследници.
В подадената на 26.10.2010
г. от името на З.Г.П. в кметството на село З.„Молба декларация за наследници на
Р.Р.(И.) Ф.,
починала на 22.09.1979 г. били
декларирани всички наследници на Р.И. Ф.а именно: Л.Р.А., Й.Г.А., Ф.Г.И.,
Р.Г.Д., З.Г.П., И.Г.А., М.Р.М., К.Д.М., П.Д.М., Ж.Р.Ф., Д.Р.Ф., Р.Д.Ф.и Г.Д.Ф..
Молбата – декларация от
името на З.П.подадена в кметството на село З.за издаването на нужното
удостоверение за наследници била ръкописно попълнена от подсъдимия К., помолен
от свидетелката П., която заявила че не си носи очилата. Молбата – декларация
била подписана саморъчно от свидетелката П..
След проверка в
информационните масиви на кметството относно починалото лице и посочените в
молбата декларация наследници, свидетелката В.А.В.- служителка на кметството в
с. З.издала Удостоверение за наследници № 90 от 26.10.2010 г., в което като
наследници на починалата Р.Р.(И.) Ф., били посочени
Л.Р.А., Й.Г.А., Ф.Г.И., Р.Г.Д., З.Г.П., И.Г.А., М.Р.М., К.Д.М., П.Д.М., Ж.Р.Ф.,
Д.Р.Ф., Р.Д.Ф.и Г.Д.Ф., които като наследници съвпадат с посочените наследници
в искането за издаване на удостоверение. Копие от удостоверението било
приложено в архива на кметството. Издаденото удостоверение било получено лично
от свидетелката П. на 26.10.2010 г.
Съгласно удостоверение за
идентичност на имена, Р.Р.Ф. и Р.И.Ф. са имената на
едно и също лице.
В подадената на 26.10.2010г. от свидетелката З.Г.П. „Молба декларация
за наследници” на Л.Р.А. (починала 14.07.2003 г.) до кметството на с. П., обл.Пловдив,
служба „ГРАО” били декларирани всички наследници на Л.Р.а именно Й.Г.А., Ф.Г.И., Р.Г.Д., З.Г.П. и И.Г.А..
Молбата – декларация от
името на З.П.подадена в кметството на с. П.за издаването на нужното удостоверение
за наследници била ръкописно попълнена от подсъдимия К., помолен от
свидетелката П., която заявила че не си носи очилата. Молбата – декларация била
подписана саморъчно от свидетелката П..
След проверка в
информационните масиви на кметството относно починалото лице и посочените в
молбата декларация наследници свидетелката В.П.Ш.служител на кметството в с.
П., на длъжност ст.специалист „ГРАО”, издала удостоверение за наследници № 739
от 26.10.2010 г. с посочени всички наследници на починалата Л.Р.А. а именно
Й.Г.А., Ф.Г.И., Р.Г.Д., З.Г.П. и И.Г.А., които като наследници съвпадат с
посочените наследници в искането за издаване на удостоверение. Издаденото
удостоверение било вписано в дневник на кметството под № 739 от 26.10.2010г. и
било получено лично от свидетелката П..
В същия ден 26.10.2010 г., след получаване на двете
удостоверения за наследници подсъдимия К. и свидетелката П. се върнали в гр.П.,
където се срещнали със свидетелката К.. Удостоверенията за наследници били
предадени от свидетелката З.П.на подсъдимия К..
Свидетелката З.П.заявила, че
не желае повече да бъде разкарвана за събиране на необходимите документи и да
се явява пред нотариус, поради което било изготвено пълномощно от името на
свидетелката З.П., с което упълномощавала адв. К.да я
представлява пред всички органи и институции, като страна за осъществяване на
сделка – продажба на наследствен поземлен имот, представляващ нива четвърта
категория, с площ от 3,001 дка, имот № 011007 по плана на землището на с. З.,
ЕКАТТЕ 31036, местност „М.”, без срок за действие и с нотариална заверка с per. № 4077/26.10.2010 г. от
нотариус Н. Б., с район на действие РС
Пловдив.
За нуждите на нотариалното
производство, пред нотариус Н. Б. били заверени подписите
положени в декларации по чл.25 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност,
както и по чл.264, ал.1 от ДОПК от свидетелката З.П..
По твърдение на подсъдимия
К. и свидетел К., на 26.10.2010 г. е била платена и договорената цена от 2000
лева от подсъдимия К. на свидетелката П., за което действие била изготвена и
разписка, чието местонахождение до приключване на делото не било установено,
поради което и не е приложена към доказателствата по делото. Сумата от 2000
/две хиляди/ лева е била посочена в последствие и като размер на материален
интерес пред нотариус Т. Д.
В периода от 26.10.2010 г.
до 25.11.2010 г. от неустановено по дело
лице, различно от подсъдимия К. и свидетелката К., са били изготвени два броя
удостоверения за наследници: Удостоверение за наследници № 739 от 26.10.2010 г.
на починалата Л.Р.А. с посочени такива: Й.Г.А.и З.Г.П. и Удостоверение за наследници № 90126.10.2010
г. на Р.И.Ф. с посочени такива: Л.Р.А., Й.Г.А.и З.Г.П..
В правомощия произтичащи от
посоченото по горе пълномощно, свидетелката К.предприела действия по набавяне
от името на З.П.на необходимите за продажбата
документи – скица на имота, удостоверение за данъчна оценка, препис от
решение на ПК Родопи за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. З., ЕКАТЕ 31036, община
Родопи на наследниците на Р.Р.Ф., удостоверение за
характеристика на имот.
За целта било подадено
заявление от 25.11.2010 г. до началника на Общинска служба Земеделие при Община
Родопи, обл.
П., от името на Л.К.като пълномощник на З.П., с искане за издаване на
препис от Решение на Общинска служба по земеделие, заверяване на скица на имот
11007, удостоверение за характеристика на имот и за определяне на данъчна
оценка на имот 11007 , към което е приложено Удостоверение за наследници № 739
от 26.10.2010г. на починалата Л.Р.А. с посочени такива: Й.Г.А.и З.Г.П..
На 03.12.2010 г. са били
получени издадените документи от Общинска служба Земеделие при Община Родопи, обл. Пловдив на упълномощеното лице К..
На 07.12.2010г. в Община
Родопи била входирана с № 3482 молба от името на
З.Г.П., чрез Л.Т.К., за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот находящ се в с. З., местност ”М.“, представляващ нива №
011007 от 3,001 дка., необходима във връзка с продажба и да послужи пред
нотариус. Към молбата са били приложени пълномощно, скица на имота,
удостоверение за характеристики на имота, Удостоверение за наследници №
90126.10.2010 г. на Р.И.Ф. – вдовица, починала на 22.09.1979 г. с наследници:
Л.Р.А., Й.Г.А.и З.Г.П., Удостоверение за наследници № 90126.10.2010 г. на
Р.И.Ф. – вдовица, починала на 22.09.1979 г., с наследници: Л.Р.А., Й.Г.А.и
З.Г.П., в което бащиното име на починалото лице е задраскано и е налице
ръкописно вписване на Р., с подпис и положен печат на служебно лице издало
удостоверението; Удостоверение за наследници № 90126.10.2010г. на Р.И.Ф. –
вдовица, починала на 22.09.1979г. с наследници: Л.Р.А., Й.Г.А.и З.Г.П. и
Удостоверение за наследници № 739/26.10.2010 г. на починалото лице Л.Р.А. -
вдовица, починала на 14.07.2003 г. с наследници: Й.Г.А.и З.Г.А.На 11.12.2010 г.
е било издадено удостоверение за данъчна оценка на молителката З.Г.П..
С молба до нотариус Т. Д. с район на действие РС Пловдив, от З.Г.П. и
Р.И.К. е поискано да се извърши по нотариален ред продажба на недвижим имот и
да се състави нотариален акт за договора за продажба, с материален интерес от
2000 лева. С молбата са представени всички необходими документи, включително и
на удостоверение за наследници № 90/26.10.2010 г. на починалата Р.И.Ф. с
посочени наследници: Л.Р.А., Й.Г.А.,
починал 1956 г. и З.Г.П. и удостоверение
за наследници № 739 от 26.10.2010 г. на починалата Л.Р.А. с посочени наследници:
Й.Г.А., починал 1956 г. и З.Г.П.. Комплектоването на
документите било осъществено от свидетелката К., която изготвила и проекта за
нотариален акт.
На 17.12.2010г. в гр.Пловдив,
пред нотариус Т. Д. бил представен от
свидетелката К. съставения от нея проект за нотариален акт и придружаващите го
документи относно покупко-продажбата на поземлен имот представляващ нива,
четвърта категория, с площ от 3,001 дка, имот № 011007 по плана на землището на
с.З., ЕКАТТЕ 31036, местност „М.” със страни З.Г.П., представлявана от адв.Л.К. и Р.И.К..
След проверка, представения
проект за нотариален акт и придружаващите го документи бил подписан от страните
нотариалния акт както следва: За продавача – З.Г.П. нотариалния акт е бил
подписан от адв.К. по силата на изрично пълномощно;
За купувача – Р.И.К..
На същата дата, 17.12.2010
г., от нотариус Т. Д. бил вписан в службата по
вписванията нотариален акт № 21, том 5 , рег. № 6626, на дело 812 от 2010 г., с
който З.Г.П. като продавач продава на
Р.И.К. като купувач, свой придобит по наследство поземлен имот № 011007, с площ от 3,001 дка, с трайно предназначение
нива, четвърта категория, находящ се в землището на
с. З., община Р., област П., местност М. – първа за сумата от 2000 лева.
През 2011 г., с нотариален
акт от 20.12.2011 г. Р.К. продал посочения по горе поземлен имот на трето лице,
тъй като придобил друг имот отговарящ на намерението му за строеж на къща.
За продажбата на имота
свидетелката З.П.не е уведомявала никой от другите наследници.
През 2015 г. свидетелите Р.Д.Ф.и П.Д.М. – наследници на
Р.И.Ф. узнали за извършената продажба на поземлен имот № 010107 находящ се в с. З.. Посочените лица потърсили съдействието
на адв. Н.П.за извършване на проверка. При
извършената проверка от адв. П.било установено, че
посочения имот е бил предмет на договор за покупко-продажба на 17.12.2010 г.,
както и легитимирането на З.Г.П. като единствен наследник на имота, предмет на
сделката.
В хода на досъдебното
производство са назначени технически експертизи за изследване на документи и
представени заключения.
Съгласно заключението на вещото
лице И.Б.Ч., експертна справка № 235
ръкописното име Р.както и двата подписа положени до изписаното име и срещу
реквизита „ подпис и печат“ в представения документ – копие на удостоверение за
наследници № 90126.10.2010 г., издадено от Община Родопи, кметство З.– спрямо
представения сравнителен материал – са копия на текст и подписи, които не са
изпълнение от лицата В.А.В.и З.Г.П..
Съгласно заключението на
вещото лице И.Б.Ч., по комплексната
съдебно техническа експертиза № 137 за
изследване на почерк и документи 1. Ръкописния текст обект в молба-декларация е
копие на текст, който не е изпълнен от никое от лицата З.П.или В.В.2. Ръкописния текст, обект в Удостоверение – спрямо така
представения сравнителен материал е копие на текст, който не е изпълнен от
никое от лицата З.П.или В.В.. 3. Подписите обекти, положен за „Декларатор“ в Молба -
Декларация за наследници — са копия на подписи, изпълнени от лицето З.П.. 3.
Подписите обекти, положени в Удостоверение за наследници - спрямо така
представените сравнителни образци - са копия на подписи, които са несравними с
подписите сравнителни образци на З.П.и не са изпълнени от лицето В.В.. 4. Отпечатъците от печат, обекти в Удостоверение за
наследници и отпечатъците сравнителните образци с надпис „Община Родопи“ с.
З.„КМЕТ“ — не са оставени от една и съща матрица /печат/.
Според заключението на вещо лице И.Ч.по изготвената по делото съдебна почеркова експертиза № 278
1. Ръкописният текст обект в Молба - Декларация е копие на текст, който
е изпълнен от лицето Р.К.. 2. Ръкописният текст, обект в Удостоверение - спрямо
така представения сравнителен материал е копие на текст, който не е изпълнен от
никое от лицата Р.К. и П.М.. 3.
Заключение относно авторството на двата подписа, положени Молба - Декларация е
дадено в Съдебно-комплексна експертиза № 137/11.03.2016 г. 4. Подписите обекти, положени в Удостоверение
за наследници - спрямо така представените сравнителни образци - са копия на
подписи, които са несравними с подписите сравнителни образци на Р.К. и П.М..
Съгласно заключението на
вещо лице И.Ч.по изготвената съдебна комплексна експертиза № 244 1. Ръкописният текст обект в Молба Декларация
е изпълнен от лицето Р.К.. 2. Подписът
за „Декларатор“ в горепосочения документ - е изпълнен от лицето З.П.. 3. Може да се допусне, че подписите обекти,
положени в Удостоверение за наследници — не са изпълнени от лицето В.П.- Ш.. 4.
Отпечатъците от печат - обекти в Удостоверение за наследници и отпечатъците
сравнителните образци с надпис „Община Родопи“ Пловдив „ГРАО“ — са оставени от
различни печати /матрици/.
Според заключението на вещо
лице И.Ч.по изготвената съдебно–почеркова експертиза
№ 526 1. Ръкописният текст „Р.“ в
Удостоверение за наследници № 901/26.10.2010 г. — не е изпълнен от никое от
петте лица, дали сравнителни образци. 2. Ръкописният текст „З.Г.П.“ в
Пълномощно и два броя Декларации — е изписан от лицето З.Г.П.. 3. Подписите за „Упълномощител“
и „Декларатор“ в горепосочените три документа — са изпълнени от лицето З.П..
Гореописаната фактическа
обстановка, първостепенният съд е намерил за безспорно установена от следните,
събрани по делото доказателствени материали - от
обясненията на подсъдимия Р.И.К., дадени
в съдебно заседание, от показания на свидетелите Л.Т.К., В.А.В., З.Г.П., П.Д.М.,
Р.Д.Ф., Т.Р.Д., Д.Р.Н, В.К.П. - Ш., дадени в съдебно заседание, както и от
писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал - заключения на вещото лице
И.Ч., копие извлечение от регистър на нотариус Т. Д., справка относно достъп до
НБД население, документи от Община Родопи, документи от Общинска служба
Земеделие Община Родопи, документи от
БДС, Оригинал на Молба декларация за наследници на Л.А., Оригинал на Молба декларация за наследници на Р.Ф., преписка – копие на нотариален акт, справка
съдимост на Р.К. и характеристична справка.
Въз основа на така събраните, проверени и приети доказателствени материали, първостепенният съд е приел за
безспорно установено, че подсъдимият Р. К.е осъществил от обективна и
субективна стран състава на престъплението за което е
предаден на съд - по чл.316 вр. чл.308,
ал.2 вр. ал.1 НК.
Настоящата въззивна
инстанция намира тези изводи за недостатъчно задълбочено обсъдени и обосновани.
Основателни са възраженията
на защитата, касаещи оскъдните и не добре формулирани и обосновани правни
съображения. Районният съд не е обсъдил
в мотивите си противоречията в показанията на основния свидетел по делото - св.
П., както и не е дал отговор и на изложените в пледоарията на защитата
възражения.
С оглед изискването на чл.305, ал.3 от НПК, съдът е
длъжен, след като направи внимателна проверка на всички събрани и приети доказателства, да постанови
присъда, като посочи в мотивите
си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на
какви доказателства, както и да изложи логически проследими
правни съображения за взетото решение, като при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Въпреки явните противоречия
и несъответствия в показанията на свидетелката П., дадени в множеството разпити
както на досъдебното, така и в съдебното производство, първостепенният съд е
приел да даде вяра на част от тях, подкрепящи обвинителната теза, без да изложи
съображения, защо точно тази част от показанията на свидетелката се приемат за
достоверни и кои от доказателствата по делото ги подкрепят. На досъдебното и
съдебното производства са проведени и очни ставки между св.П. от една страна и
подсъдимия К. и свидетелката К. от друга страна. От проведената пред съда очна
ставка между св. П. и св. К. е видно, че има съществени разминавания между
заявеното от св, П. – „не я познавам(за св. К.)…не съм подписвала документи за продажба на
нивата…“, и установеното от доказателствата и приетата от съда фактическа
обстановка по делото - пълномощно с
нотариално заверени подписи и съдържание рег. № 4077 от 26.10.2010 г. по описа
на нотариус Н. Б. с № ***.
Резултатите от тези процесуално-следствени действия не са обсъдени надлежно
/липсва такова в мотивите/ и са игнорирани противоречията, без да се изложат
съображение защо съдът приема да даде вяра на част от изложеното от св. П., а в
друга част не.
По делото
безспорно е установено, че представените при изповядване на нотариалната сделка
удостоверения за наследници не са издадени от длъжностните лица в кметствата на
с.З.и с.П.. Не става ясно от мотивите обаче, защо се приема от съда, че
подсъдимият К. е знаел, че представените пред нотариус Дойчинова удостоверения
за наследници на починалите Р.Ф.и Л. А.са неистински документи. От показанията
на свидетелките В.и Ш.– служителки в служба ГРАО е видно, че удостоверенията за
наследници се получават след като служителката се увери в самоличността на
молителя. Следователно св. П. е получила издадените от посочените кметства
удостоверения лично, а съдът без обосновка приема, че в последствие не св. П.,
а подсъдимият К. се е снабдил и е използвал други неистински удостоверения. В
случая св. П., чрез упълномощената от нея св. К., е следвало да набави и да
представи необходимите за извършване на сделката покупко-продажба на имот
документи, като интерес от продажбата на имота,
като единствен собственик, има самата П.. При това положение, съдът е следвало, както е поискал и прокурора, да
приобщи показанията на свидетелката К. дадени на досъдебното производство в
тази им част /а именно дали св.П. или подс.К. и е
предал процесните удостоверения/ към доказателствената съвкупност
така, както изисква разпоредбата на чл.281 от НПК, което не е сторено. Поради
тази причина и включването им в тази част към доказателствата по делото е
процесуално нарушение, въпреки опита на съда, видно от протокола от съдебно
заседание /на обратната страна на л.90/ да приобщи показанията дадени от всички
разпитани по досъдебното производство свидетели по реда на чл.283 от НПК, по
който ред се инкорпорират писмени доказателства, ако те съдържат факти, който
имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Не става ясно защо съдът
приема, че подсъдимият К. е осъществил деянието „да се ползува“ от неистински или
преправен документ, тъй като въпросните удостоверения „ползват“ продавача,
който следва да удостовери право на собственост и права върху имот, а не
купувача.
Изясняване на
от субективна страна на престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр.
ал.1 от НК – „който
съзнателно се ползува от неистински или преправен
документ“ е
от съществено значение за съставомерността на
деянието, доколкото незнанието от страна на подсъдимия на тези обстоятелства
изключва виновното му поведение. По делото е установено, че подсъдимият е
помогнал на св. П. да попълни молбата за издаване на удостоверение за
наследници – като е попълвал данни посочени му от св. П., която в последствие е
подписала молбата саморъчно. От мотивите обаче не става ясно, как и въз основа
на какви доказателства първоинстанционният съд е
стигнал до заключението, че свидетелката е получила удостоверение отразяващо
данните така както са посочени в попълнената от подсъдимия молба, как, кога и
дали подсъдимият се е запознал със съдържанието на издаденото от служителите в
кметствата удостоверения, за да се направи обоснован извод, че е бил наясно с
отразените в документа обстоятелства, респективно да е решил и да се е снабдил
с другите неистински такива, използвани при изповядване на сделката пред
нотариус. Според подсъдимия въпросните удостоверения са предадени от св. П. на адв. К., както твърди и последната, а относно това
обстоятелство, показанията на свидетелката П. са противоречиви при всеки
разпит. Поставена в очна ставка със св. К. в хода на съдебното следствие, св.
П. отново дава противоречиви показания, като заявява, че не е подписвала
документи за продажба на земя.
В съдебно
заседание на проведено на 27.03.2018 г. когато е разпитана св. П., на основание
чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НК, съдът е
констатирал противоречие между показанията и дадени на досъдебното производство
и тези дадени в съдебното заседание, досежно
обстоятелства от съществено значение за изясняване на обективната истина.
Свидетелката не е посочила на какво се дължат констатираните от съда
противоречия. От своя страна в мотивите си, съдът е пропуснал да посочи, че в
хода на съденото следствие е приобщил и част от показанията на св.П. дадени в
хода на досъдебното производство, като не е извършил анализ посочвайки кой
показания на свидетелката приема и кредитира, тези дадени на съдебното
производство или тези в хода на досъдебното производство и защо.
За да
постанови осъдителна присъда, съдът е длъжен да посочи доказателствата въз
основа на които е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до извода за противоправно поведение, както и да се обоснове защо приема
тези доказателства за достоверни и безспорни,
а при наличието на противоречия да
изложи аргументи за приемането на едни и отхвърлянето на други. Вината на подсъдимия не може да се извежда по
презумпция или да се предполага, поради липса на доказателства в подкрепа на
защитната му позиция.
От вниманието на решаващия
съд са убягнали и възраженията на адв.З. за част от
изложените констатации, като всъщност нито едно от направените от защитата
възражения по фактите и по правото не е било обсъдено от първостепенния съд.
При този оскъден доказателствен
анализ, настоящата инстанция не може да направи преценка за действителната воля
на първостепенния съд, правните му изводи и мотивите за приетата квалификация
на деянието. Съобразно трайната съдебна практика /Р
948/78 г. на ВС, Р 765/90г. на ВС/, липсата на мотиви
е абсолютно основание за отмяна на акта и връщане на делото за ново
разглеждане. Нещо повече, практиката на Върховния съд е категорична и че "съществено процесуално нарушение е не само
пълната липса на мотиви,но и липсата на такава част от тях, която се отнася до
основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата", а това обуславя
наличие на основание за отмяна на атакуваната присъда по смисъла на чл.335,
ал.2 вр.
чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК.
Съдът е длъжен, след като
направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови
присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно
установени, въз основа на какви доказателства,
както и какви са правните съображения за взетото решение. В настоящия случай, районният съд е изготвил мотиви, в
които не е направил дължимия прецизен анализ на събрания доказателствен
материал. Липсва съпоставка и оценка на събраните на досъдебното производство и
съдебното следствие доказателства, и най-вече обосновка за приемането на едни и
отхвърлянето на други доказателства, при наличието на съществени противоречия в
показанията на свидетелите, а и на подсъдимия. Необосноваността на мотивите е в
нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК,
съпоставимо с липса на мотиви. Това е съществено нарушение на процесуалните
правила, което не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция, а само при ново разглеждане на делото от друг състав на същия съд.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
По изложените по-горе съображения и на основание
чл.334, т.1 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 252/12.11.2018 г. по
НОХД № 7538/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II н.с.
ВРЪЩА НОХД № 7538/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.