РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Омуртаг , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на тридесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213510100129 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание
чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищцата М. Б. С. от с.****, общ.Омуртаг твърди в исковата молба, че е собственик по
наследство и давностно владение на поземлени имоти, заснети с пл.н 23 в кв. 4 и 11 по
плана на с.Врани кон, общ.Омуртаг, като през м. февруари 2019г. се снабдила с нотариален
акт въз основа на обстоятелствена проверка за собственост върху посочените имоти, но в
нотариалното производство установила, че за един от имотите, включени в поземления
имот, а именно за УПИ I-23 в кв.4 по плана на селото с площ от 1500кв.м., незастроен, е
налице съставен Акт за държавна собственост от 1968г. Като твърди, че този имот никога не
е бил отчуждаван или одържавяван, а винаги е бил владян от родителите й, а след смъртта
им-от нея, ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск против Община Омуртаг за установяване правото й на
собственост върху посочения УПИ I-23 в кв.4 по плана на с.Врани кон, общ.Омуртаг.В
съдебно заседание и в писмени бележки иска се поддържа от процесуалния представител на
ищцата адв.М.А. ТАК, която пледира за уважаването му, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в
който се излага становище за неоснователност на иска, като се посочва, че този имот винаги
се е владял и стопанисвал от общината и е общинска собственост, излагат се съображения;
иска се отхвърлянето на иска, претендират се разноски.В съдебно заседание ответникът,
1
редовно призован, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Скица изх.№ 345/15.08.2019г., изд. от Община Омуртаг(заверена на 31.03.2021г.) се
установява, че процесният УПИ I-23 в кв.4 по плана на с.Врани кон, общ.Омуртаг е част от
имот с пл.н. 23 в кв.4 по регулационния план на селото, при граници-от север-земеделски
земи, от изток-УПИ II-23, от юг.проектна улица с о.т. 8-9 и от запад-проектна улица о.т. 8-
77, а от НА за собственост върху недвижими имоти по чл. 587,ал.2 от ГПК № 94,т.I, рег.№
1196, дело № 77/2019г. на нотариус Светла Йорданова, рег.№ 674 с район на действие РС
Омуртаг, вписан под вх.рег.№ 348, акт 192, том 1, дело 1971/2019г. на СлВп гр.Омуртаг се
установява, че ищцата е призната за собственик въз основа на давностно владение на имоти,
представляващи част от ПИ 23 в кв. 4, целият с площ от 13350кв.м., но процесният УПИ I-23
в кв.4 не е сред тях.От удостоверение за данъчна оценка № *********/28.04.2021г., изд. от
Община Омуртаг се установява, че имотът е с данъчна оценка от 3 792лв.От писмо изх.№
ДС-03-12-261/05.06.2019г. на Областния управител на Област Търговище се установява, че
за имота, част от ПИ 23 в кв.4 по плана на с.Врани кон, община Търговище, а именно- УПИ
I-23 в кв.4 23 е бил издаден Акт за държавна собственост № 1333/12.03.1968г., а от
удостоверение изх.№ ДС-03-12-261/20.06.2019г. на Областния управител на Област
Търговище се установява, че за този имот няма АДС, като в забележка е посочено, че
същият е отписан със Заповед № ДС-03-01-30/13.06.2019г. на Областния управител на
Област Търговище в полза на Община Омуртаг.От заключението по назначената и приета
по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно,
безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че имотът, претендиран
да е собственост на ищцата, е с площ от 1500кв.м., същият със статут на урегулиран
поземлен имот в регулация, при граници: от север-земеделски земи, от изток-УПИ II-23, от
юг-проектна улица с о.т. 8-9 и от запад-проектна улица о.т. 8-77, като регулационния план
на с.Врани кон е единствен от 1959г. и по плана не са правени промени, касаещи процесния
имот, а в разписния лист към плана(копие от който е представено от ответника по делото)
имотът не е записан и няма данни за реституционна процедура за него.Вещото лице посочва
още, че проектите улици не са прокарани на място.В съдебно заседание вещото лице
допълва, че на място имотът е част от ПИ 23, който се владее като един имот.По делото са
събрани и гласни доказателства, като св. Х.Х.М., който е бил в продължение на три мандата
кмет на с.Врани кон до 1989г. твърди, че познава добре имотите и семейството на
ищцата.Твърди още, че тези имоти като общ парцел винаги са били на семейството на
ищцата, като след смъртта на родителите й същата е продължила владението върху тях и то
продължава вече 30-40 години, като никой не е оспорвал същото.Св. Р. Н. Ч. съсед на
ищцата, твърди, че познава имота добре, още от детството си, като цялото дворище е много
голямо, а въпросният имот е зад къщата на ищцата и там като дете свидетелят е ходил да
събира сено.Твърди още, че ищцата и до момента продължава да работи в този имот и никой
2
не й е оспорвал владението върху него.Съдът, преценявайки свидетелските показания по
реда на чл. 172 от ГПК приема, че следва да ги кредитира изцяло, като логични и
безпротиворечиви, дадени от лица, които в продължение на десетилетия са имали лични
наблюдения върху владението на процесния имот.Независимо от разпределената от съда
доказателствена тежест с определението по чл. 140 от ГПК, ответникът не е представил или
посочил доказателства за твърденията си, че процесният имот е актуван като частна
общинска собственост, нито относно конкретното придобивно основание, въз основа на
което е извършено твърдяното актуване на имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за придобиване на право на
собственост върху имот, представляващ УПИ I-23 в кв.4 по плана на с.Врани кон,
общ.Омуртаг, с площ от 1500кв.м., незастроен, обоснован с твърдения за придобиване на
собствеността въз основа на давностно владение и наследствено
правоприемство.Ответникът оспорва иска, като твърди, че имотът е актуват като частна
общинска собственост. Действително, от доказателствата по делото се установява, че за
имота УПИ I-23, част от ПИ № 23 е бил издаден Акт за държавна собственост №
1333/12.03.1968г., но същият е отписан със Заповед № ДС-03-01-30/13.06.2019г. на
Областния управител на Област Търговище в полза на Община Омуртаг, но самият акт за
одържавяването липсва и не може да се установи по кой закон е извършено същото,
предвидено ли е обезщетение и в какъв размер, нито има данни такова обезщетение да е
изплатено. В тежест на ответната страна беше доказването на правопогасяващите й
възражения, доколкото е известно, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост
имат само констативен характер и не прехвърлят права. Липсват и доказателства имотът да е
актуван като частна общинска собственост, като само твърденията на ответника в тази
връзка не са достатъчни за да се установи валидно правно основание за придобиване на
собствеността от общината.На следващо място, независимо от предвижданията по
регулационния план за изграждане на улица, такова не е осъществено, като в тази връзка,
съдът съобрази следното: В §6,ал.1 от ПР на ЗУТ е предвидено, че действащите към деня на
влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни
градоустройствени планове, запазват действието си. В следващите алинеи е предвидена
специална уредба за действието на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове.
Само по отношение на тях са предвидени срокове за прилагането им, както и отпадане на
отчуждителното им действие, ако не са приложени най-късно до изтичане на тези срокове.
Липсва специална уредба за плановете за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.),
заварени от ЗУТ. При това положение за тях следва да се отнася общото правило на §6,ал.1
от ПР на ЗУТ че те запазват действието си.Следва да се има предвид и това, че за разлика от
дворищнорегулационния план по чл. 27 и чл. 28 ЗТСУ (отм.), планът за обществени
мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.) няма непосредствено отчуждително действие. При него
собствеността на имотите, отредени за обществено мероприятие, се запазва до приключване
3
на отчуждителното производство. Това означава, че до приключване на отчуждителното
производство (каквото в случая няма данни да е провеждано) собствениците на имоти,
отредени с плана за обществено мероприятие, могат да ги прехвърлят на трети лица, да ги
делят, както и да ги придобиват по давност (този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 от
ГПК- решение № 227/28.06.2010г. по гр.д.№ 73582009г. на ВКС, I г.о., Решение № 132 от
20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 942/2012 г., I г. о. и др.).От събраните гласни доказателства
по делото съдът приема за установено, че наследодателите на ищцата са упражнявали
спокойно, непрекъснато и явно владение върху цялото дворно място, включващо и
процесния имот, продължено от самата ищца след смъртта им, като владението продължава
вече 30-40 години и до момента никой не е оспорвал същото.Поради изложеното следва да
се приеме, че същите не са изгубили владението върху процесния имот, а с отпадане на
забраната за придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03. 1990г., е
станало възможно придобиването на собствеността, като ищцата е придобила собствеността
най-късно през 2000г. по силата на упражнявано владение по чл. 79,ал.1 от ЗС като
оригинерен придобивен способ и наследственото правоприемство, поради което искът е
основателен и доказан и следва да се уважи, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79,ал.1 от ЗС.
По разноските: С оглед изхода от спора, на ищцата се дължат разноски в размер на
200лв. платено адв. възнаграждение, 50лв. внесена д. такса и 10лв. такса вписване и 10лв.
такса за съдебно удостоверение, както и 180лв. депозит за вещо лице, съобр. представения
списък по чл. 80 от ГПК, или общо 450лв., които ответникът следва да бъде осъден да им
заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Омуртаг, представлявана от
кмета инж. Е. Е. че М. Б. С. с ЕГН ********** от с.****, общ.Омуртаг, ул.”****”, № **, е
собственик въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение по чл. 79,ал.1
от ЗС на недвижим имот, представляващ УПИ I-23 в кв.4 по плана на с.Врани кон,
общ.Омуртаг с площ от 1500кв.м., незастроен, при граници-от север-земеделски земи, от
изток-УПИ II-23, от юг-проектна улица с о.т. 8-9 и от запад-проектна улица о.т. 8-77, отразен
в Скица изх.№ 345/15.08.2019г., изд. от Община Омуртаг(заверена на 31.03.2021г.), на осн.
чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА Община Омуртаг, представлявана от кмета инж. Е. Е. да заплати на М. Б. С. с
ЕГН ********** от с.****, общ.Омуртаг, ул.”****”, № **, разноските по делото в размер
общо на 450лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
4
пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: ЙОХАННА АНТОНОВА
5