ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 614
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на
тринадесети април през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов въззивно частно гражданско дело № 672 по описа на Окръжен съд - Пловдив
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба от С. А. З., ЕГН **********
против определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
10.02.2020г. по гр.д. № 16430/2019г. по
описа на РС-Пловдив, VIII
с-в. С обжалваното определение е било оставено без уважение искането на
жалбоподателя за освобождаване от задължението му да бъде освободен от заплащането
на депозит за възнаграждение за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в
размер на 150 лв. Счита се, че изводите на първоинстанционния съд са
неправилни. Моли се да бъде постановен акт, с който да се отмени обжалваното определение
и да се уважи молбата за освобождаване от разноски.
ОС-Пловдив намира, че частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
В производството за освобождаване от
разноски, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, за да прецени дали дадено лице няма
достатъчно средства да заплати търсените разноски, съдът преценя доходите на
лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с
декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост;
възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая жалбоподателят е
декларирал, че получава месечен доход в размер на 600 лв. бруто, не упражнява
дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито
извършва селскостопанска дейност. Няма сключен граждански брак. Осигурява
издръжка от 200 лв. на болната си майка, чиято пенсия посочва, че не е достатъчна
за задоволяване на текущите ѝ нужди.
Декларирал е, че притежава недвижим имот – жилище с площ от 84 кв.м. в
гр. Пловдив, ж.к. Тракия. Не притежава МПС, дялове и акции в търговски
дружества, нито парични влогове. Не страда от заболяване. На 60 години е.
Доходът му се осигурява от трудово възнаграждение по трудов договор за личен
асистент, сключен с Община Пловдив.
Въз
основа на гореизложеното, настоящият състав счита, че правилно
първоинстанционният съд не е освободил ответника от заплащането на разноски в
размер на 150 лв. Неправилно първоинстанционният съд се е аргументирал, че
искането не може да бъде направено след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК.
Действително такова искане може да се прави във всеки момент от производството,
включително в производството пред друга инстанция. Въпреки това правилно съдът
е посочил, че жалбоподателят работи по трудово правоотношение и притежава
недвижим имот. Също така следва да се
посочи, че същият е в добро здравословно състояние. По отношение на издръжката,
която предоставя на майка си, същата е в изпълнение на негов морален дълг и в
настоящото производство няма как да се прецени законовата ѝ основателност
в съответствие с разпоредбите на чл. 139 и сл. от СК. За помощта на същата
жалбоподателят получава възнаграждение от Община Пловдив по програма за
социална помощ. Също така няма данни и какъв е размерът на пенсията, която
майката на жалбоподателя получава, нито притежаваното от нея имущество, за да
се прецени действителната необходимост от подпомагането ѝ в посочения от
жалбоподателя паричен размер.
Жалбоподателят е посочил, че обстоятелството, че
притежава недвижим имот, само по себе си не може да обоснове извод за наличие
на средства за заплащането на разноските, доколкото преценката следва да се
извършва само с оглед на притежаваните към момента на подаването на молбата
средства. Действително единствено при наличие на един недвижим имот, от който
не се извличат доходи, би била основателно да се счита, че липсват средства за
заплащането на дължими такси и разноски. Въпреки това съдът, съгласно
разпоредбите на закона, следва да съобрази това обстоятелство в съвкупност и с
другите данни по делото, тъй като наличието на недвижимо имущество, дори и да
не е свързано с получаването на актив от него – събирането на граждански
плодове от наем, може да обуслови и намаляване на пасива на физическото лице –
липсата на задължение за заплащане на наем, което често представлява значителна
стойност от месечните разходи на лицата.
Също така следва да се посочи, че действително
трудовият договор на л. 111 определя основно месечно трудово възнаграждение на
база почасова ставка в размер на 3,37 лв. на час, като работното време е
определено на 162 часа месечно. Доколкото възнаграждението за извършването на
дейността „личен асистент” е законово установена, същата за 2019г. е правилно
определена в договора в съответствие с чл. 31 от Закона за личната помощ във
връзка с § 2, ал.
2, т. 1 от ПЗР на същия закон. Въпреки това, с изменението на размера на
минималната часова работна заплата с Постановление № 350/19.12.2019г. за определяне размера на минималната работна
заплата за страната за 2020г. (на 3,66 лв.) и с увеличението на часовата ставка
за положен труд за лична помощ съгласно
§ 2, ал.
2, т. 2 от ПЗР на Закона за личната помощ – ставка 1,2, възнаграждението, което
жалбоподателят следва да получава за 2020г. за извършваната от него работа,
т.е. към момента на подаване на искането за освобождаване от разноски
(09.01.2020г.), е законовоустановено и същото е около 1,30 пъти (1,2*3,66/3,37)
по голямо от получаваното от него месечно възнаграждение за лична помощ за
2019г., установено с удостоверението от Община Пловдив на л. 113 и уговорено с
трудовия му договор. В тази връзка законовоустановеният му месечен доход за
2020г. за изпълняваната от него работа се равнява на приблизително 780 лв.,
като увеличението спрямо 2019г. е съпоставимо с размера на разноските, за които
се иска освобождаването. Съдът, съгласно чл. 83, ал. 2, т. 7 от ГПК взема
предвид и други констатирани обстоятелства, каквото безспорно е горепосоченото.
Въз основа на всички тези обстоятелства в тяхната
съвкупност, и с оглед на размера на разноските, за които се иска освобождаване,
настоящият състав счита, че не са налице основанията за освобождаване на лицето
от заплащането на разноски.
С оглед на посоченото, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Съгласно постановките на т. 1 от ТР № 5/2015г. от
12.07.2018г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, въззивно определение,
постановено в производството по освобождаване от такси и разноски на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК, подлежи на касационно обжалване при наличие на
предпоставките на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Въпреки това, съгласно чл. 274,
ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които
не подлежат на касационно обжалване и доколкото по настоящото дело съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване (тъй като
са предявени осъдителни искове с обща цена на исковете от 161,72 лв.), то и
настоящото определение не подлежи на такова, поради което и същото е
окончателно – в тази насока е и Определение № 101 от 6.03.2009 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 52/2009 г., III г. о.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 10.02.2020г.
по гр.д. № 16430/2019г. по описа на
РС-Пловдив, VIII
с-в., с което е било оставено без уважение искането на С. А.З., ЕГН **********
за освобождаване от задължението му да бъде освободен от заплащането на депозит
за възнаграждение за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в размер на 150
лв.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.