Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І Г.О., 8 с-в в открито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 9020 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са главен иск - с правно основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД,
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД,както и обективно съединен с всеки един от тях ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Ищцата М.Н.Г. поддържа твърдение, че била наследник по
закон на починалия на 24.05.2020г. неин възходящ М.Н.К.. Приживе,
наследодателят на ищцата сключил с ответницата И.Д.К. Договор за продажба на
недвижим имот от 28.11.2019г., който бил обективиран в Нотариален акт № 159,
том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на нотариалната
камара. Според съдържащото се в договора съгласие на продавача и купувача, последният
трябвало да заплати сумата от 39 872, 60 лева - продажна цена за
прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№ 93, с местонахождение на ет. 7 в
жилищната сграда на бл.**********“, в гр. София, със застроена площ от 56, 48
кв.м., заедно със зимнично помещение без посочен номер и площ и прилежащите 0,
820 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, който е обозначен в схема № 15-1064551-22.11.2019г. на СГКК- София, като
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4082.619.1.93. Според твърдениято на
ищцата, уговорената продажна цена на имота била неадекватно ниска сравнимо с
действителната продажна цена на недвижимия имот, към момента на сключването на
договора за продажба, поради което сключеният договор бил в противоречие с
добрите нрави и недействителен. При това, според твърденията на ищцата,
продажната цена изобщо не била заплатена от ответницата /в качеството й на
купувач/, поради което договорът подлежал на разваляне, а в качеството й на
наследник по закон на продавача – ищцата била надлежно легитимирана да поиска
разваляне на договора на споменатото по- горе основание. Ищцата твърди, че ответницата
владеела процесния недвижим имот, а това владение би се оказало без правно основание
- ако последиците на покупко- продажбата отпаднат с обратна сила, поради
развалянето на договора за продажба или ако този договор бъде прогласен за
нищожен, то ищцата би се оказала материално легитимирана да владее имота, придобивайки
собствеността върху него, чрез наследяване по закон на М.Н.К.. При изложените фактически
твърдения, ищцата предявява главен иск - с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чрез
който иска разваляне на Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г.,
обективиран в Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело №
482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на нотариалната камара, при твърдения
за неизпълнение на задълженията на купувача по чл. 200, ал.1 от ЗЗД - да
заплати уговорената продажна цена на имота;
Ако искът за разваляне на договора бъде отхвърлен, ищцата
предявява при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за продажба на недвижим имот
от 28.11.2019г., обективиран в Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758,
нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на нотариалната камара,
при твърдения за накърняване на добрите нрави, поради факта, че уговорената
продажна цена е значително занижена, спрямо действителната пазарна цена на
същия имот, отчитано към момента на сключването на договора за продажба.
При това, ищцата предядява и обективно съединен с всеки
един от посочените по- горе искове – евентуален иск с правно основание чл. 108
от ЗС, чрез който претендира, в качество на наследник по закон на М.Н.К. и собственик
на процесния имот по силата на наследствено правоприемство - да бъде осъдена
ответницата, да й предаде владението върху АПАРТАМЕНТ № 93, с местонахождение
на ет. 7 в жилищната сграда на бл.**********“,
в гр. София, със застроена площ от 56, 48 кв.м., заедно със зимнично помещение
без посочен номер и площ и прилежащите 0, 820 % идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото, който е обозначен в схема №
15-1064551-22.11.2019г. на СГКК- София, като самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4082.619.1.93. С оглед очаквания от нея благоприятен изход
на процеса, ищцата претендира и за осъждане на ответницата, да и заплати всички
направени съдебни разноски.
Исковите претенции на ищцата са оспорени от ответницата И.Д.К..
В писмения отговор до съда и в откритите съдебни заседания - ответницата
оспорва изцяло фактическите твърдения на ищцата, поддържайки тезата за
неоснователност на всеки един от предявените искове. Сочи, че атакуваният
Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г., бил в съответствие с
добрите нрави, тъй като страните по него се намирали в много близки лични отношения,
които мотивирали продавача да определи минимално допустимата според закона
продажна цена. Цената на апартамента била изцяло платена, още преди изповядване
на нотариалната сделка, така както било записано в нотариалния акт. Ищцата
нямала моралното право да атакува споменатата сделка, тъй като не поддържала
социални контакти със своя наследодател М.Н.К.. Прехвърлителят на имота, макар
да бил възходящ на ищцата, бил обиден от факта, че тя не го подпомагала по
никакъв начин, макар здравословното му състояние да налагало това. Ищцата
очевидно не била запозната със
значителна част от фактите, мотивирали продавача да сключи договора за продажба
именно с ищцата и то именно на посочената в договора продажна продажна цена, чиито
размер бил съобразен с положените от ответницата грижи за здравето на ищеца в много
труден момент от живота му. При това, ответницата оспорва предявения от ищцата
ревандикационнен иск, като не отрича да владее имота, но заявява, че го владее
в качеството на негов собственик. Твърди, че ищцата не е надлежно материално
легитимирана да владее имота, тъй като не е станала собственик по наследствено
правоприемство - имотът е бил прехвърлен с правновалидна сделка още преди
откриване на наследството и следователно- не бил част от наследствената маса на
М.Н.К.. По изложените съображения, ответницата моли за отхвърляне на исковете
и претендира за осъждане на ищцата да й
заплати направените съдебни разноски.
След като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
При липса на
спор между страните и от съдържанието на приет като доказателство Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на
нотариус В.Г. с рег. № 340 на нотариалната камара се установява обективирания в
него Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г.
Съдържанието на договора за продажба сочи, че легитимирания в качеството на
собственик продавач - М.Н.К., се съгласил срещу продажна цена от 39 872,
60 лева, да прехвърли на купувача И.Д.К. правото на собственост върху описания
в договора АПАРТАМЕНТ № 93, с местонахождение на ет. 7 в жилищната сграда на
бл.**********“, в гр. София, със застроена площ от 56, 48 кв.м., заедно със
зимнично помещение без посочен номер и площ и прилежащите 0, 820 % идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. При това, декларирайки,
че имотът не е обременен с тежести или с права на трети за договора лица - продавачът
си е запазил пожизнено правото на ползване върху описания в договора недвижим
имот, а купувачът И.Д.К. е заявила, че приема условията на договора и че е
заплатила уговорената продажна цена, още преди сключване на този договор.
Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници изх.
№ 10869/17.08.2020г. изд. от Район „Младост“ при Столична община установява, че
ищцата М.Н.Г. е единсвен наследник по закон на починалия на 24.05.2020г. М.Н.К..
Заключението на приетата съдебно- оценителна експертиза, която е изготвена
от вещо лице инж. П.З. мотивира следните изводи, относно превнозначими за спора
факти:
Пазарната цена на процесния недвижим имот, изчислена към датата на
сключване на процесния Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г.
възлиза на 129 461, 92 лева, респ. на 66 139, 84 евро.
Приетата като доказателство Справка за банкови сметки и сейфове на
физическо лице изх. № БНБ-74500/17.08.2020г. /на стр. 37 от делото/установява
данни за откритите банкови сметки на М.Н.К. за периода 2017-2020г.
Заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо
лице Ю.Х., въз основа на предоставените по искане на съда данни - извлечения от
банковите сметки на прехвърлителя на имота М.Н.К., /стр. 240-244 от делото/мотивира
следните изводи относно превнозначими за спора факти:
·
За периода от
01.01.2017г. до смъртта на М.Н.К., са налични данни за открити три банкови
сметки на това физическо лице, в „Инвестбанк“ АД, както следва:
сметка в лева с IBAN: ***
/функционираща от 01.01.2017г. до 24.06.2019г. и с общо натрупан кредитен
оборот от 56 410 лева /;
сметка в лева с IBAN: ***
/функционираща от 22.06.2017г. до 24.06.2019г. с общо натрупан кредитен
оборот от 25 000 лева/ и
сметка в лева с IBAN: ***
/функционираща от 24.06.2017г. до 03.04.2020г. с общо натрупан кредитен
оборот от 14 937, 97 лева/
·
Движението по
банковите сметки не установява преводи с неустановен източник или основание;
·
Движението по
банковите сметки не установява наличие на парични преводи, които да са наредени
от И.Д.К. по сметка на М.Н.К.;
·
Движението по
банковите сметки установява преводи, наредени от М.Н.К. по сметка на И.Д.К..
В дадените пред съда показания, свидетелката С.И.К.заявява, че живеела в апартамент
на третия етаж на бл******от ж.к. „Младост 1“, в гр. София и понеже била
домоуправител на входа – познавала ответницата, която живеела в апартамент на
петия етаж от същия вход. Свидетелката имала впечатления, че ответницата живее
на семейни начала с мъж на име К.. Свидетелката познавала мъжът на име К. чрез И.
/ответницата/ и от него знаела, че той самият няма никакви роднини, освен
внучка, с която обаче нямал никакъв контакт. Никой не посещавал К., докато живеел
при И.. Според свидетелката, ответницата и споменатият мъж живеели в жилището на
ответницата до смъртта на К., която настъпила приблизително две- три години
преди разпита на свидетелката.
В дадените пред съда показания, свидетелката М.И.И.заявява, че познавала
ищцата, както и дядо й на име М./приживе/, който живеел в апартамент,
разположен на седмия етаж в жилищна сграда, намираща се в ж.к. „Младост“.
Свидетелката не може да посочи точния адрес на жилището, но твърди да е посещавала
имота последно през септември 2019г. Свидетелката заявява, че има лични
впечатления от срещите на „дядо М.“ с внучката му М. /ищцата/ и със снаха му Й..
Срещите се провеждали най- често в парк „Борисовата градина“ поради факта, че
се провеждали най- често в топлия сезон от годината, поради желанието на М.да
се разхожда. Според впечатленията на свидетелката - внучката М. поддържала
отлични отношения с дядо си, но поради факта, че живеела в чужбина - социалните
контакти между двамата се осъществявали предимно по телефона. Посещенията на М.
в България били със семейството /съпруга и децата й/, а при тези посещения, М.
и М.се разменяли подаръци и демонстрирали отлични лични взаимоотношения.
Свидетелката заявява, че не познавала ответницата, но била чувала от М.за
социалните му контакти със съседка.
Като доказателства по делото са приети представените с отговора на исковата
молба от ответницата заверени преписи от следните документи:
Етапна епикриза на М.Н.К., Договор за пакетно пътуване но Гърция, фиш от
ЦСМП, нареждане – разписка за банков
превод на сумата от 5000 евро с неустановена дата и нареждане – разписка за
банков превод на сумата от 2100 евро от 16.09.2019г. и извлечение за
периода 01.01.205г. до 28.08.2020г. от
банкова сметка ***: ***, открита при
„Банка ДСК“ АД на И.Д.К..
Установената
фактическа обстановка мотивира настоящия състав на съда на възприеме следните
правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими.
Този извод е
мотивиран, доколкото при изложените в исковата молба фактически твърдения,
иищцата и ответницата са надлежно процесуално легитимирани страни в процеса, а
с разглеждането на претенциите е сезиран родово и местно компетентен да ги разгледа
съд, какъвто е настоящия състав на съда. В същия този контекст следва да се
отбележи, че легитимацията на ищцата в процеса, произтича от качеството й на
наследник по закон и правоприемник на починалия на 24.05.2020г. М.Н.К., а
легитимацията на ответницата И.Д.К. произтича от качеството й на купувач и
формален приобретател на имота в съдържанието на атакувания Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 28.11.2019г.
По предявения иск с правно
основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД;
Предмет на иска е разваляне на Договора за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г.,
обективиран в Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело №
482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на нотариалната камара.
Договорът за покупко- продажба е двустранен и възмезден, доколкото всяка от страните по него дължи на
другата страна изпълнение на уговорената насрещна престация.
Престацията на приобретателката на имота в договора за
покупко- продажба се изразява м задължението да заплати на продавача уговорената
цена /чл. 200, ал. 1 от ЗЗД/. Съдържанието на нотариалния акт сочи, че страните
са постигнали съгласие за продажна цена в размер на 39 827, 60 лева, каквато всъщност
е и данъчната оценка на имота. По
принцип, плащането на цената следва да бъде извършено чрез предоставяне на
парична сума, което според закона следва да се осъществи при предаването на
вещта и на мястото, където то се извършва /чл. 200, ал.2 от ЗЗД/. Поради
диспозитивния характер на това правило е допустимо и често срещано в практиката
– плащането на цената да се осъществи непосредствено преди или след сключването
на договора за продажба, особено в случаите, когато продажната цена е
значителна по размерите си сума и плащането се осъществява чрез заверяване на
банкова сметка ***.
Внимателният преглед на съдържанието на споменатия вече
Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г., обективиран в Нотариален
акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с
рег. № 340 на НК мотивира категоричен извод, че нотариусът е обективирал
изрично изявление на купувача, относно съгласието
му за размера на продажната цена на имота и декларатимно изявление относно
факта, че това е действително уговорената цена на имота. Никъде в съдържанието
на акта обаче, не е обективирано изрично изявление на продавача, относно факта
на получаването на сумата, представляваща цената на продажбата. Всъщност, в
съдържанието на нотариалния акт – самото изявление, че продажната цена е изплатена на продавача от страна на
купувача преди изповядването на сделката е било направено пред нотариуса от самия купувач /абз. четвърти от стр.
трета в съдържанието на нотариалния акт/.
По тази причина, с оглед автора на волеизявлението за
извършено преди сключване на сделката плащане на цената /купувача, а не
продавача на имота/- настоящият състав на съда счита, че макар да обективира
същественото съдържание на сделката - самото съдържание на нотариалният акт не
би могло да послужи като разписка за изпълнение на задължението на купувача да
заплати уговорената продажна цена.
Допълнителен аргумент, подкрепящ тезата, че уговорената
продажна цена не е била заплатена, може да бъде мотивиран на базата на пълната
неконкретизираност в съдържанието на акта, относно времето, относно мястото и относно
начина на извършване на самото плащане, особено като се има предвид, че плащане
на сумата от 39 827, 60 лева предполага отброяване и предаване на значително
голям брой парични знаци.
Потенциалната възможност за това- плащането на дължимата
от ответницата продажна цена на имота, да е било извършено чрез нареждане по
банкова сметка ***, бе категорично опровергана, посредством заключението на
приетата в хода на съдебното дирене съдебно- икономическа експертиза.
Представените от ищцата писмени доказателства също не
установяват плащане на уговорената продажна цена в размер на сумата от 39 827,
60 лева, защото внимателният преглед на тяхното съдържание не доказва такъв
юридически факт на плащане - нито по основание, нито по размер.
Събраните в хода на съдебното дирене доказателства
косвено изключват, дори обективна възможност продавачът на процесния имот:
починалия на 24.05.2020г. възходящ М.Н.К., да е получавал сумата от 39 827, 60
лева от което и да е лице, тъй като аналитичния преглед на банковите му сметки
изключва факта на заверяване на банковата му сметка с такава парична сума и/
или друга сума но на споменатото основание. Парична сума в такъв значителен
размер не се установява да е била разходвана или вложена от продавача М.Н.К..
При изложените фактически обстоятелства, съдът в крайна
сметка възприема тезата на ищцата, че уговорената продажна цена на имота в
действителност не е била заплатена, нито преди, нито след сключването на
договора за продажба, включително дори до датата на откриване на наследството
на продавача. Този факт с правно значение има обективен характер и легитимира упражняването
на потестативното право на разваляне на договора за продажба по съдебен ред,
поради виновното неизпълнение на купувача да изплати уговорената продажна цена.
Правото е упражнено надлежно от ищцата, в неоспореното й качество на единствен
наследник по закон и следователно – на правоприемник на продавача.
Релевираните от страна на ответницата доводи, че се била
грижила за здравето, за физическия и за емоционалния комфорт на продавача, с
когото е поддържала близки лични отношения приживе, както и доводите на
ответницата, че тези грижи са били положени във важен момент от живота на продавача,
по време на боледуване и физическа немощ - са без правно значение в контекста
на разглеждания иск, като се има предвид правното естество на атакуваната
правна сделка и наличието на предвидено
в закона основание за разваляне на процесния договор за покупко- продажба,
поради неплащане на уговорената цена.
Тук е уместно да се посочи категорично, че дължимата от
купувача в договора за покупко- продажба престация е заплащане на цена т.е. на
парична стойност, а не предоставяне на грижи и издръжка. Ако волята на страните
в атакуваната правна сделка е била да уговорят грижи и издръжка вместо
заплащане на парична стойност като насрещна престация за прехвърлянето на
собствеността - те не са били лишени от възможността да уредят отношенията си с
друг тип договор, какъвто е позволен от закона и за който се прилагат друг тип
правила.
В заключение на изложените правни изводи, съдът намира,
че предявения от М.Н.Г. срещу ответницата И.Д.К. иск за разваляне на процесния Договор
за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г., който бил обективиран в
Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус
В.Г. с рег. № 340 на НК, поради неплащане на уговорената цена е основателен и
като такъв - следва да бъде уважен.
При този краен извод за основателността на иска за
разваляне на договора за продажба - настоящият състав на съда не дължи
разглеждане по същество, нито произнасяне по предявения при условията
евентуалност спрямо иска за разваляне на договора втори иск – този с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, за нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави. В този смисъл, предявеният при условишята на
евентуалност иск следва да бъде оставен без разглеждане, поради несбъдването на
процесуалното условие, което би обусловило разглеждането му.
Съдът обаче, дължи разглеждане ревандикационния иск,
който е предявен от ищцата М.Н.Г., срещу ответницата И.Д.К., при условията на
евентуалност, спрямо обсъдения вече иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
С този ревандикационен иск се претендира предаване на владението на недвижимия
имот, който е бил предмет на подлежащия на разваляне Договор за продажба на
недвижим имот от 28.11.2019г., обективиран в Нотариален акт № 159, том IIІ,
рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на НК.
По предявения иск с
правно основание чл. 108 от ЗС.
Съдът е сезиран
с ревандикационен иск на М.Н.Г., която твърди
да е легитимирана в качеството на собственик на спорния недвижим имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 93, с местонахождение на ет.7 в жилищната сграда на бл.**********“, в гр.
София, със застроена площ от 56, 48 кв.м., заедно със зимнично помещение без
посочен номер и площ и прилежащите 0, 820 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, който е обозначен в схема №
15-1064551-22.11.2019г. на СГКК- София, като самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4082.619.1.93.
Правото си на собственост ищцата основава на наследствено правоприемство,
осъществено чрез наследяване по закон, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗН
вр. с чл. 5, ал.1 от ЗН.
Фактът, че именно ищцата е наследник по закон на починалия на 24.05.2020г. М.Н.К.,
вече бе установен категорично, посредством съдържанието на приетото като
доказателство Удостоверение за наследници изх. № 10869/17.08.2020г. изд. от
Район „Младост“ при Столична община.
Уважения иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ГПК, за разваляне на
Договора за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г., обективиран в Нотариален
акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с
рег. № 340 на НК, поради неизпълнение на задължението на купувача - да заплати
уговорената продажна цена, има
конститутивно действие и по аргумент от чл.88, ал.1 от ЗЗД води до отпадане
правните последици на този договор. При това – процесният имот следва да се
счита част от наследствената маса в откритото на 24.05.2020г. наследство на М.Н.К.. Приемайки наследството
на М.Н.К., ищцата М.Г. е придобила заедно с останалите активи от това
наследство и собствеността върху процесния АПАРТАМЕНТ № 93, с местонахождение
на ет. 7 в жилищната сграда на бл.**********“,
в гр. София. Придобитото въз основа на разваления договор за покупко- продажба
субективно право на ответницата е непротивопоставимо на ищцата, по аргумент от
разпоредбата на чл. 88, ал.1 от ЗЗД, а ищцата е легитимирана като действителен
носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Собственикт на вещта е овластен да я владее, ползва и да се разпорежда с
нея, но в конкретния случай, страните не спорят, че процесния недвижим имот се
владее от ответницата. След отпадане на правата на ответницата, тя не е
надлежно материално легитимирана да владее имота и в резултат на уважения
ревандикационен иск – тя е длъжна да предаде владението върху имота на ищцата,
в качеството й на собственик.
Изложените изводи мотивират крайния извод да основателност на предявения от
ищцата М.Н.Г. срещу И.Д.К. ревандикационен иск, поради което ответницата следва
да бъде осъдена да предаде на ищцата владението върху имота.
По отношение на претенциите за
съдебните разноски:
При изложения в
мотивите на настоящото решение краен изход на спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК- ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата направените съдебни разноски. Доколкото ищците са
представили списък на разноските по чл. 80 от ГПК - ответниците следва да понесат
процесуалните последици от предявяването на основателния иск за разваляне на
договора и за уважения ревандикационен иск. Тази сума възлиза на 4 653 лева,
съгласно представения списък на разноските на стр. 255 от делото.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ сключения между М.Н.К. с ЕГН ********** и И.Д.К. с ЕГН ********** Договор
за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г., обективиран в Нотариален акт №
159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. №
340 на НК, относно недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 93, с
местонахождение на ет.7 в жилищната
сграда на бл.**********“, в гр. София, със застроена площ от 56, 48 кв.м.,
заедно със зимнично помещение без посочен номер и площ и прилежащите 0, 820 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който
е обозначен в схема № 15-1064551-22.11.2019г. на СГКК- София,като самостоятелен
обект с идентификатор 68134.4082.619.1.93, по предявения от М.Н.Г. с ЕГН **********
и съдебен адресат: адв. В.Г.,***, срещу И.Д.К. с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД
вр. с чл. 200, ал.1 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, на
М.Н.Г. срещу И.Д.К. за разваляне на Договор за продажба на недвижим имот от
28.11.2019г., обективиран в Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот.
дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на НК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.К. с ЕГН ********** и адрес *** придобитото чрез наследяване по закон от Т.Й.Т.право на собственост на М.Н.Г. с ЕГН ********** върху следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 93, с местонахождение
на ет.7 в жилищната сграда на бл.**********“,
в гр. София, със застроена площ от 56, 48 кв.м., заедно със зимнично помещение
без посочен номер и площ и прилежащите 0, 820 % идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото, който е обозначен в схема №
15-1064551-22.11.2019г. на СГКК- София, като самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4082.619.1.93. като във връзка
с това
ОСЪЖДА И.Д.К. с ЕГН **********
и адрес *** на основание
чл. 108 от ЗС - да ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО върху посочения недвижим имот, на М.Н.Г. с ЕГН **********
и съдебен адресат: адв. В.Г.,***.
ОСЪЖДА И.Д.К. да заплати на М.Н.Г., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 4653
лева (четири хиляди шестстотин петдесет и три лева) за съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София,
до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: